Свекърва ми много се опитва да си налага мнението..

Аз на моята,изключително тъпа свекърва,такива яки майни и теглих,право пред очите на сина й,че сега ми се лиготи и иска да й правя програма за разделно хранене.
Писна ми да й търпя изцепките 6 г. Изобщо не ме интересува дали мъж ми,ще се засегне или ще ме намрази.
Аз сам по_важна,ако не му изнася да върви при тях.

Бьркаш като си траеш,ще сьжаляваш,помни ми думите.Моята се опита да се меси и за детето,да сьм го солила,пратих я в 10 глуха.Тя ще ми каже,аз как да си гледам и вьзпитавам детето...
Действай

rojbo, така е по принцип, но зависи и какъв е мъжът ти и чия страна ще вземе.
Я си представи, че като го поставиш в ситуация да трябва да избира между теб и нея, той ти каже " Ами тя ми е МАЙКА все пак, какво искаш да направя?". На мен ми се случи преди години Наскоро се случи и на моя приятелка.
Оттогава разбрах, че откритата конфронтация при мен не върши работа и почнах обработката по друг начин. Сега всичко е перфектно по отношение на свекито (да чукна на дърво  ), а в деня в който чух мъжът ми да казва "Аз си имам вече семейство, какво иска от мен майка ми" направо щях да вдигна купон.

Не трябва да си траеш в никакъв случай. Покажи , че имаш собствено мение и си го отстоявай, защото днес е за ремонта на апартамента, след време ще се опитва да се налага и в отношенията между вас и за гледането и възпитанието на детето.

Положението при нас е почти същото.
Не изчетох какво са ти писали, но лошата снаха много отива и на мен.
Мойта обаче е толкова проста, че не налага свое мнение, а това което й кажат разни на нейната възраст. Все то е най- добро, а това което аз избера- ама защо така, а не онака? Нищо не разбира и пак се намесва.
Много е свидлива, да не си купуваме нищо, даже и дрехи.
И мъжа ми само това чака. Веднага се отказва.
За апартамента, положението е като при вас. Не ми се натяква че съм в чужд апартамент, може би защото апартамент са дали и на дъщеря си, която в последствие се разведе без подялба и зет им си го присвои.
Но веднъж ми се каза, че ако ни го прехвърлят, щяло да бъде с договор с хиляда клаузи, за гледане.
И не можело то да наемаме жена да ги гледа на стари години...като еди коя си. Как чуждата жена щяла да им сменя нааканите гащи?
При което мъжа й отговори, че ако се разболеят много, не може да си остави работата, за да стои до леглото им.

В резюме: В началото, първите години мълчах за всичко и тая жена ми се качи на главата. Гледа голямата ми дъщеря за 1 г.(по нейно настояване) което считам за голяма моя грешка. Защото изобщо не слушаше как искам да я възпитава и ми подриваше авторитета пред детето.
Вече хич не й мълча и си казвам всичко веднага. Много съм критична, защото ако чакам мъжа ми да е критичен...
Когато сега му разказах разни случки от преди 7г., той каза- Защо не си ми казвала? Но се съмнявам че тогава ако знаеше, щеше да направи нещо.
С годините мъжете постепенно минават на страната на жена си. Стига майките им да са по- далечко.

Защо пък не говориш с мъжа си?!Аз изобщо нищо не премълчавам,освен ако не е в моя полза да го направя.В твоя случай такава патърдия бих вдигнала...Ама как така ще ми избират мивка и прозорци ,аз да не съм бавно развиваща.Виж какво,ако сега си мълчиш,след години направо няма да можете да се измъкнете от мощната прегръдка на "маминка" - тя ще възпитава децата ти,ще казва какво да ядат,обличат и прочие.И още нещо- да имаш собствено мнение,не означава ,че си "лоша снаха".Пък и в гражданското ,когато подписваш,никой не те пита "Искаш ли да станеш  добра или лоша снаха на еди кой си?"Така че такова призвание няма.

Писах, писах обаче нещо се затри поста 

Та, най-важното е мъжа ти да е на твоя страна и твърдо да устояваш собственото си мнение 

В последно време много теми за лоши свекърви се навъдиха Какво да ти кажа освен да те успокоя , че има и по-лоши.На лични мога да ти дам много примери иначе трябва да си правя нов ник и под прикритие да пиша моята какви ги измисля , та да се убедиш , че белите ти тапети в коридора нищо не са

Тоя разказ ми напомни за нашите семейни приятели - свекървата им купува апартамент с парите, които е изкарала, работейки зад граница и те не смеят (вече сигурно станаха 10 год.) да му направят ремонт! Не си спомням и нещо освежаващо да са правили.... Все се притесняват, че може нещо да й щукне, да иска да го продадат или заменят - тя вечно е пълна с "идеи"...

душата, няма ли как да си вземета на изплащане апартамент, за да си е лично ваш така рискуваш свекърва ти, примерно за сложени етажерки на стената с пробити винкели, които на нея примерно не й харесват, да ти издере очите така е приказката,де!

Много са прави момичетата като казват, че всяко семейство трябвя да е само за себе се.
Аз не се оплаквм от свекито( много е добра). живеем в техен апатамент, обзаведохме си го сами. Даже съм им казала в най- нормален разговор като идват у нас първо да се обаждат, защото покрай детето невинаги е удобно и те го правят.
Никога не идват без покана,въпреки  че имат ключ за спешни случаи.
Така че според мен всичко трябва да се обсъжда спокойно-нито премълчаване ,нито караници!

Имали сме подобни опити, но аз бързо реших нещата. Първо поговорих с мъжа ми и му казах, че ако иска да живее с мен и да градим бъдеще заедно, трябва да прецени с кого да се съобразява. Обясних му, че не искам да го отделям от семейството му, но в нашата къща НИЕ трябва да взимаме решенията, защото НИЕ живеем там.
Ето ти нашия пример:
Ние нямаме брак и не живеем заедно непрекъснато. Аз съм с детето при нашите, той - у тях, и събота и неделя, когато нашите са на село, се събираме у нас. Супер е неудобно, но скоро ще се преместим в ново жилище.
Когато трябваше да купим апартамента, аз бях вече бременна и хормоните ми бяха до небето. Тогава бащата на Александър реши да се прави на разбирач и да ми определя в кой квартал да живея, на кой етаж да е жилището ми, колко пари да струва, колко кредит да тегля и колко години да го плащам. През това време изпуснахме 3 апартамента за по-малко пари и то готови построени. Времето течеше и бременността си вървеше. Накрая вдигнах един скандал и го попитах като какъв точно ми държи тия сметки? После му казах, че това решавам аз и никой няма думата и ако се намеси, да си взима сина и да си гукат двамата. А на Александър му казах да реши дали иска да продължава така.
Не му беше приятно да избира, но все пак взе решение. Сега не плюя слещу баща му, но и не го каня или споменавам. Важното е, че спря да ми се меси.

Аз не мога да разбера хора, които се правят на отракани, а в същия момент зависят от нечие жилище. 

Не става дума за зависимост.
Жена, която иска да доминира над сина си или дъщеря си, когато те имат вече ново семейство, не ми изглежда особено добре. Може да не ти харесва техния избор, но все пак това е факт. Трябва ли да ги държиш като кучета с пръчка, само защото временно не могат да си позволят да живеят отделно?