Да му дам ли шанс или си губя времето?

Четох внимателно и нещо ми убягва... мъж ,който поема отговорност за две деца с друг баща,с проблем по отношение на плодовитостта и две спонтанни бременности от жената за която се жени за втори път да твърди, че проблемът е дете или многото деца .
НЕ ! Потърси някъде наоколо жена, има я.

За съжаление, след като изчетох всичко по последните развития и особено това:
май ще се съглася с теб .
В тая връзка, wright, изключително умно си постъпила като си оттеглила молбата.
Изобщо не му се връзвай, нито си опасна, още по-малко луда или нещо подобно.
Той те провокира, за да извади наяве точно това поведение.
Сега просто разбери къде свършва реалността и започва хвърлянето на прах в очите.
Няма да е трудно, мисля.

Чак сега осъзнах какво имаш предвид с това изречение...
По едно време не, ами постоянно се бях превърнала в полицейско куче, душа, душа, ама нищо. Цялото си свободно време, ако има такова, го прекарва с ергените си приятели.
Относно заключването в стаята, то си е за смях, но е имал случай, поне по неговите думи, когато се е събуждал, а съквартирантката му е била с нож над него, не зная колко е вярно, но май жените са му "взели страха"

...които много добре могат да се прикриват взаимно . Пък дори и да не са ергени, все тая. Прословутата мъжка солидарност.

Виж, не искам да те плаша, но имам кофти спомени точно от подобно нещо. И последното, което съм си мислела тогава е било за друга жена. Действителността беше съвсем различна обаче. Не ми се навлиза в подробности, просто една от онези ситуации, при които приятелите ти те предават, защото не могат да вземат страна, довчерашни врагове ти подават ръка, всичко около теб се руши и променя, не знаеш на какво и на кого да вярваш, целият ти свят се преобръща и разбираш защо са измислени всички онези изтъркани фрази. Оцелях. Но втори път се съмнявам, че ще мога. Да не чува дявол . Всичко това обаче ме промени. Може би ме е направило малко по-параноична, отколкото би трябвало. Но пък ме научи, че заравянето на главата в пясъка ничий проблем не е решило. Както и че е доста по-лесно да водиш битка, когато знаеш точно срещу какво си изправен. Не се хващай за повода, потърси причините.

Не твърдя, че няма друга, не зная, но не съм от онези жени, които си чакат мъжете вкъщи. Аз съм най-лудото, безумно изчадие на тази тема. Не бих стояла и секунда с мъж, който дори само се заглежда. Вярно е, че имаше телефонни разговори с бивши познати, отпреди да се срещнем и една виртуална забежка, но на това времето му отдавна отмина. Впрочем точно тази причина ме накара да застана нащрек, не че всеки няма право да прави каквото си иска, но аз не търпя лъжата, просто ми е противопоказана, стигам до лудост, ако разбера, че ме лъжат. По времето, когато осъзнавахме, че ще изградим семейство и на мен ми се налагаше да говоря с този или онзи по телефона и да обяснявам, че не съм свободна, а Той изгаряше от ревност и ми е искал не един път обяснение, и на мен ми се е случвало да се изкуша да се обадя на стар познат, но сме си оставали до там, до телефонния разговор.
Зная, че може да се крие, но надали го може от мен   
ПРОБЛЕМЪТ НИ Е В ДЕЦАТА!!!    КОЛКОТО И НЕЛОГИЧНО ДА ЗВУЧИ! Сестра ми дори намери, че по някакво проучване, процент, май 5% беше от хората не желаят да имат деца. Е, аз как можех да зная, че точно моят съпруг, който не е могъл да има деца, /дори инвитро са опитвали, друг е въпросът дали тя е можела/, ще се окаже от точно този род хора...
Наслушах се от негова страна как не може да търпи шума им, как го подлудяват, как ако сме си били сами колко чудесно щяло да бъде и т.н и т.н. Дано Господ да му прости думите, които е изрекъл....
Другият проблем е общия ни бизнес. Когато има проблем, праща хората при мен. Аз взимам становище, но ако то не съвпада с неговото, той си прави каквото иска. След това, обаче като се окаже, че е сгрешил, елате да видите какво става... и кой е виновен... Направо е смешно, че ме обвинява за неща, за които съм го предупредила.
Честно казано уморих се да се съмнявам, че има друга жена, уморих се от това да бъда без вина виновна, но... сега пък, когато вече няма кой да е недоволен, ми е толкова празно и скучно, че чак ми се плаче... Разминаваме се като непознати  И ТОВА, АКО Е ЖИВОТ...

Мдааам, не му е лек характерът и на твоя .
Имам подобно чудо до себе си, доста познато ми звучат някои неща, които пишеш.
По същия начин трябва да съм на шест - независимо дали преди това съм била 12 или 15 часа на работа и не мога да гледам нито хора, нито техника; на него ако му е бил тежък денят - да не си насреща, мрънкЯ, заяжда се, чак се зъби - аз съм виновна и за цените на петрола, и за кризата в Близкия Изток, и за хала на държавата, и за бюрокрацията, и за всички жени, заради които си мисли, че е пострадал... каквото още се сетиш, пиши ми го на сметката .
И той развиваше в зората на връзката ни една такава теория ако можело децата да се раждат направо към 7-годишни . Сега, когато неговите са вече в пубертета, я е променил - направо 18-годишни ако ставало, най-добре . А аз съм тръгнала да мисля за дете, какво ли още ме чака .

С нищо май не ти помагат моите писания, но поне да знаеш, че не е единствен. Доста мъже разсъждават по тоя начин, но малко го казват или показват открито. И съвет не мога да ти дам как да се справиш с това, защото и аз все още търся начина. Поне една полза има - калила съм си нервите, сигурно вече изглеждат като корабни въжета .

Провокативното му поведение може и да е продиктувано от чувството за вина, все пак много по-лесно е ако ти вземеш това решение, нали? Той остава чист пред съвестта си.
А че децата могат да са в тежест си е съвсем така, аз със три изчерпвам всичкото си време и сили, представям си как е с четири. Няма ли баби дето гледат, си е страшно. Децата поставят много ограничения за излизане и развлечения, а какво остава като има и чужди. Уплашил се е от сивотата на ежедневието.

Егати, как проблем ще са му децата беее? Ми защо ги е направил, ти нестига че ги отглеждаш сама, той само се пречка ... ами пък и ти натяква, че го дразнят!
УЖАС, сетих се за един такъв "МЪЖ", той е ужасен мрънкалник, ама се разведоха след третата година, въпреки всичко имат 2 прекрасни деца, заради които майката си дава и живота! 
Уф, ужасни мъже, понякога много ме дразнят!

Здравей, изчетох цялата тема с огромно съжаление, защото снимката на тези 4 деца наистина ми е давала кураж, макар ти да не го знаеш:))

Има неща, които не разбирам, ако решиш да ги изясниш, може и ти сама  да разбереш нещо за ситуацията:
Казваш,че си направила един аборт преди време?? От мъж, който е смятал, че не може да има деца, но е искал навремето да има такива??? Става чудото и той те праща да правиш аборт??? До тук правилно ли съм разбрала???
После решава,че щом все пак може, да опитате да имате дете и се редят спонтанни аборти... Чудото става отново и раждате  първото ви общо дете. После става отново- той иска аборт, ти не, но все пак раждаш детето. И от тогава те обвинява,че си родила собственото му дете, което би трябвало да е наистина Дар Божи!!!
Това, което през цялото време ми тежеше като мисъл, докато четях е,  че  може би той все пак не вярва, че децата са негови- въпреки приликата, ревността може да направи мозъка на всеки човек да изглежда като полирана гладка повърхност....Спомних си как мои познати с 18 г  брак едва не се разведоха зарди абсурдното обвинение една вечер просто от нищото," че тя дъщеря ми и без друго не е от мен " и това таено с години, дете одрало кожата му и все в този ред. Мислех си също и за приятелите ергени, за различните ценности в живота.... и единственото, което бих искала да ти кажа е, ако смяташ, че ще можеш да се справиш финансово  и ако мислиш,че ще се държи като мъж и ще издържа поне двете ви общи деца- търси изход за себе си.

Живота е прекалено кратък, за да минава в унижение. Пиша често в друг форум, там много от бащите не си искат децата, но да очаква от теб извинение за това, че си родила мисля е прекалено!!!
За съжаление мисля също, че си позволила да те превърне в удобния стол, на който сяда, когато се прибере в къщи.
Аз не бих му давала повече шансове, има нещо много НЕ НАРЕД В в този човек, не  съм съгласна и  с " не оставяй децата без баща" защото те и сега са без такъв, нали????Но поне да запазят майка си, защото нервни кризи, помисли за отвъдното не са никак добър белег за емоционалното състояние на майката. Говорят за достигане на крайните възможности на човек да понася болка.
Ако искаш пиши ми на лични

Ох, не си ме разбрала, защото съм писала историята в различни постинги. Абортът беше по желание, но не моето и не от настоящия ми съпруг. Големите ми деца имаха друг баща, който почина. Няма никакво съмнение кой е бащата, просто неговото спокойствие беше нарушено, предишния му егоистичен начин на живот се сгромоляса и той не може да ми прости...

ljuboznatelna, баба и дядо има само от моя страна. Те са на 20 км от нас и последната седмица беше събитие, че гледаха трите деца без бебето. Почуствах огромна разлика, защото Ники е много трудно дете. Днес им се отблагодарих, купувайки им климатик. 

Добре де, той се жени за теб, когато вече имаш две дечица, тоест е предварително информиран за цялата дандания и хаос около децата.  После чудото става и се сдобивате с още две рожби, пък сега вече му пречат. Изобщо не се връзва. Не просто  да душиш  - успокой се, не се поддавай на провокация, има си начини да бъде проследен без изобщо да заподозре. Оставам с усещането ,че не сте зле материално и можете да си позволите детегледачка, дори две, значи не е невъзможно да прекарвате повече време заедно без децата да са с вас, можете да си правите често "бягства" от хаоса в къщи. Някое маце е завъртяла главата на господина и той се опитва да те направи неуравновесена и най-вече евентуално виновна за развод. Защо му е - ми по-лесно е , ако ти си виновната няма да има издръжка за теб,евентуално мъничка за двете деца, вероятно при делба на имущество неговата кошница ще е доста по-пълна... Що не хвърлиш едно оченце на банкови сметки, актуално състояние, имоти , фирми и т.н. Дали няма да намериш нещо ново се чудя  .
А за наличието на фуста не се съмнявам, сигурна съм.
Ти трябва да показваш ледено спокойствие и да запазиш мисълта си чиста.
Чудя се дали не си го провокирала с нещо за това му поведение...
Яко сложна ситуация..

Да, блгодаря, , че го изясни, но и така остава факта, че се  е случило чудо да имате ваши общи деца, а той никак не личи да е щастлив от този факт. Сигурно има още неща, които не можеш да изкажеш в постовете си... Знам само, че щом си имала смелостта да имаш 4 деца, ще намериш начин да се справиш. Но най- много трябва да се грижиш за себе си, защото не ми се мисли за децата ти, ако ти рухнеш. Само от това трябва да те е страх

Идеят за домашна помошница  е добра.И на него не му е лесно сигурно е под голям стрес .Дайте си шанс !

Еееееееее поредната глезотия! Извинявай, ама като срещнеш мъжа на живота си, дето ще ти гледа четирите деца, ще те осигури "хляб на масата", че и ще има време за 4-те ти деца и за теб, който сигурно ще има поне две от предишния си брак или ако няма ще иска да има сове, обади се.
Къде къде по сериозни проблеми имат хората.
Това, че искаш да споделиш, че ти тежи, лошо няма, но РАЗВОД!!!!!!!Мисля, че нещата не са безнадеждни.

Подкрепям на 100%! Не е логично да се е грижел преди и изведнъж НЕГОВИТЕ деца да го промен... Освен ако както казва Джали1 - не е сигурен дали са негови или няма някакви други съображения...
Както ида е - лоша работа от където и да погледнеш!
Умна постъпка от твоя страна - като  естанал баща - да носи отговороност! Дацета не са вещи и не можеш да ги изоставиш щото ти пречат. Не му давай развод - може да се окаже, че това и чака! Да се оправя сам!
НО! Ако можеш да си помогнеш с детегледачка... да опиташ да РАЗРЕШИШ проблема частично - да видим кака то йще се държи... Скоро в нашия подфорум си говорихме, че често си изливаме гнева, безсилието и отрицателните емоции върху децата - те ни служат за отдушник. И после казваме, че децата са виновни. А в действителност имаме проблем от съвсемч друго естество! ТА може и той да е така - да се оправдава с децата, а да има съвсем друг проблем... възможно е даже и да не го осъзнава!

Но все пак се пази - ако съвместния ви живот те травмира твърде многто и ако едно самостоятелно съществуване би те запазило психически- може би и по-добрия вариант.
Успех и горле главата! Сигурна съм, че ще се оправиш - просто ти трябва време.

Има и още нещо дето исках да кажа - това, че не ти е казал, че НЕ те обича, не значи че ТЕ обича, нали... МЪлчал е като риба на сухо... А честно казано мъжете са тихи води - повечето са дълбоки и прикрити, а обикновено някъде мноого надълбоко има и тиня - стара или нова, но я има....