Да му дам ли шанс или си губя времето?

Ами крайно не съм съгласна!!!
Не е глезотия да искаш мъжът ти да забелязва децата си, още повече авторката не се оплаква,че не обръща внимание на децата й от предишен брак, а на собствените му деца и особено на най-малкото, което е още бебе!!! Да не говорим, че жена решила се да роди още две деца  в новия си брак, заслужава да бъде носена на ръце, щото тя спокойно можеше и да си живее с нейните си деца при него!!! Когато се решиш да имаш с някого деца, това обикновенно изказва по най-категоричн начин чувствата и желанието за общо бъдеще и съвместен живот. 

Нито е глезотия единият да е абониран ЗА ВСИчКИ ПРАВА, А ДРУГИЯ ЗА ВСИчКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, както излиза в случая. Еми не, сигурно не са безнадежни, то и критерия за безнадежност на хората е различен. Всяка баба  в градинката ще ти каже, че щом не те бие и носи пари в къщи значи си добре!!!
 Аз никъде в тия постове не видях ТОЙ да й гледа децата, видях жена, която не само че сама си ги гледа, но е за всичко е отдушник А да,  той  изкарвал парите!!!  ми да не се е женил за жена с деца, като не е искал да му се разваля кефа или понеже той "слага хляба на масата" тя да му е до гроб признателна и ако обича да му се извини, че му е родила две деца, при положение, че той няма свои????

Описваш вълк-единак, който не познава семейния модел.
За мен не е парадокс това, че е приел чуждите вече пораснали деца, а неговите - породени, вечно пищящи, неконтролируеми, агресивно настанили се в неговия свят, развалящи му спокойствието, му идват в повече.
Доколкото разбрах, това е човек, живял дълги години без деца, обграден с ергени (предполагам, че няма братя и сестри, а и родителите му са починали) За тези години той си е изградил един начин на живот, в който всичко е под контрол, няма външни елементи, които да всяват хаос. Затворил е света около себе си, т.е. станал е завършен егоист. Появява се жена с 2 големи деца - прекрасно, големите деца не изискват той да се ангажира повече, от колкото е готов. И после идва ужасът от едно вряскащо същество, подреденият му свят се клати, но все пак има надежда, че ще се приспособи. Но тогава идва второто вряскащо същество и светът му окончателно рухва.
Отделно, че има чувство, че несправедливо трябва да си дели неговата жена с още 4-рима и той винаги е на последно място. Едва ли е свикнал да дели и да губи. Освен това е перфекционист и 'малките несъвършенства' на децата го дразнят. До сега точно тези качества са му носили успехи.
Това не значи, че не си обича децата си, а че не може да ги търпи на тази възраст.
А това, че те обвинява за всичко, е слабост. Той е безпомощен, не знае как да си подреди света на ново и естествено, че ти си му виновна, защото ти си донесла хаоса (някой да познава хора, които с лекота признават, че са виновн за нещо) Когато мисли трезво и неафектирано, убедена съм, че осъзнава истината. От това, което пишеш не е глупав, само егоист и слаб.

Опитвам се да се поставя на твое място:
1. Намери си работа, отдели се от неговия бизнес. Така ще имаш известна финансова независимост, ще се чувстваш полезна и ще избягаш от упреците му за несвършената работа. А и той ще погледне с други очи на теб.
2. От твоята заплата плащай на дом. помощничка и детегледачка. Така той няма да ти натяква, че това не можете да си го позволите;
3. Не го ангажирай за нищо, свързано с децата. Той сам ще поиска да се включи, когато е готов;
4. Опитай се да освободиш поне една вечер от седмицата без децата. Може големите при баба и дядо, а малките с детегледачка;
5. Потърси твои стари приятелки със семейства, или пък някоя форумска майка. Опитайте да излезете заедно (пак по възможност без децата), да го приобщиш към неергенския модел;

Разбира се, ако искаш да сте заедно, да се отлепите от дъното. Но няма смисъл да оставаш с него само на пук, виждаш ли не само на теб да ти е зле. Трябват ти много търпение и оптимизъм, той няма да помогне да излезете от ситуацията, или поне не в началото. Нека силата бъде с теб, каквото и да решиш.

Джали1, в случая не си съвсем права.
Първо - желанието на някой да миа деца - не винаги е "за носене на ръце", особено другия ако не иска. Но това че след като се е навил е астанал с тях въпреки четвъртото дете - зца мен значи че трябав да поеме своята отговорност /но за него може и да не значи това или пък това му поведение е "поемане на отговорност"/
Второ - децата понякога са лично желание, задоволяване на сови лични нужди и въобще не говори за чак такъв интерес към общо бъдеще - примери - стотици, че и хиляди, че и повече /не казвам, че в случая е било така/.
Това, че някой иска да си роди детете - не го прави нещо повече, от някой дето не иска детет! Това е личностно решение - по9следиците - също.

Пак казвам - има нещо )НеРЕДНО в това, че този човек толкова време се е грижил за ДВЕ ЧУЖДИ деца и сега истерясва от две СВОИ! Или наистина му идват в повече, или има нови приоритети или пък не ги вижда като свои, че даже са му по-зле и от чуждите!

Ни го оправдавам ама нека видим нещата от всички страни! Вярно, че сме форум дето майката е на почит - ама много мразя като някой ми каже "ау кака си  се решила на две! много си смела!" - ми че циганките ги имат по 7, и пак не виждам да са с нещо повече от мен или дори от някоя жена дето няма деца! Децата са хубаво нещо, но са право на избор и майка Тереза без да е родила нито едно свое - ще бъде много повече "майка" от много други.

Авторката на поста заслужава умажение не щото е искала и родила 4 деца - това си е неин избор! Също като аборта й! Двете неща са нито за хвалене, нито за осъждане. Простоо това е нейния живот и тя е решавала какво иска. Тя заслужава уважение, за това което прави покрай децата си, за качествата които проявява - като разсъдлива ,грижовна и мила майка, която намира време дори за благотворителност /защото лично ми е писала - не помня кога и по каква причмина - но с желание да помогне на някого в беда.
ЗАслужава с търпението което е проявила и с любовта си къкто към децата, така и към мъжа си...
Но не  и с това,че просот е родила четири деца...

ЩЕ НАКАРАТЕ МОМИЧЕТО ДА СЕ РАЗВЕДЕ И ПОСЛЕ ДА УМРАТ И 5-МАТА ОТ ГЛАД!!!!!!!!!!!!
ЗАЩОТО ЕДВА ЛИ ЩЕ СИ НАМЕРИ НЯКОЙ КОЙТО ДА Я ИЗДЪРЖА С 4 ЧУЖДИ ДЕЦА
ДА СЕ ПРАВИ ВСЕ ЕДНО Е НА РАБОТА И ТРЯБВА ДА ТЪРПИ ГАДНИЯ СИ ШЕФ 2 ЧАСА НА ДЕН ЗА РАЗЛИКА ОТ ДРУИ ХОРА И ДА МУ СМУЧЕ ПАРИТЕ/ АКО НЯМА ОПРАВИЯ ЕЙ ТОВА ТРЯБВА ДА НАПРАВИ
ДАЙ ДА БЪДЕМ ЧЕСТНИ И ДА ПОГЛЕДЕН РЕАЛНО НА ЖИВОТА И ДА НЕ ГОВОРИМ САНИМЕНТАЛНИ ГЛУПОСТИ
ТОВА МИ БЕШЕ МИСЪЛТА

дар79 ,с  последното съм съгласна, аз казах в преден пост да търси решение за себе си! а какво ще бъде то- личен нейн избор!Ако може да живее с този мъж и при тези условия-ОК, ако не може - да търси наичин да променя условията!!!

Катнадиин, разбира се, че в  цялото си права за всичко, което казваш. НО!  Те са вече семейство, те са разбрали,че може да имат заедно деца след първото и когато е дошъл ред на второто  е било времето да се реши ще го има ли детето или не. Дори ако е  запазила детето въпреки волята му, начина не е да й го изкарва сега през носа.

А колкото за личния избор на жената - и аз не съм съгласна да ми дават право на избор след като бебето е вече факт, за мен това не е избор!!! Избора е ПРЕДИ и затова са всички противозачатъчни мерки и ако аз и той ЗАЕДНО НЕ СМЕ ГИ ВЗЕЛИ тези мерки щото детето да не се случи нежелано,  то тогава и последствията е редно да са и за двама ни.

И  разбира се, че самият факт на раждането не е този който можем да адмирираме( жени раждат и оставят деца, нали?) а именно това, че на нея е легнало всичко и деца и отношения и дори участие в бизнеса!!!!

По- нагоре имаше добро обяснение защо би могъл да няма нищо против да гледа чуждите, а сега реве от своите.
Така или иначе авторката е решила на този етап как да постъпи. Дано с нещо да сме й помогнали. 

Абсолютно съм съгласна с анализа на Тинкербел.
На мен точно такива мисли ми се въртяха из главата, но не знаех как да ги формилирам, затова и предложих да идеш на психотерапевт сама за себе си, за да погледнеш отвън ситуацията.
Щом си оттеглила молбата - добре, дано обаче той започнее да вдява за какво иде реч.
Ако искаш дори - седнете на маса и обсъдете нещата, които ние тук нищим, за да видите вие самите има ли резон в нашите разсъждения "по тема". Може пък да направите крачка напред и то заедно. Решаването на проблема е винаги осъзнаването му като такъв. Т.е.  потърсете причината.
Дано има полза от всичките ни разсъждения!

Тинкърбел, абсолютно си права. Големите деца не изискват ангажимент от бащите, още повече от втори, те изискват само средства. Мога само да добавя, че в 90% от случаите при поява на собствено дете, вторият баща променя отношението си към доведените. По какъв начин ще се прояви това зависи от твърде много фактори.
Само че, Тинкърбел, и да си наеме помощница, таткото като се върне у дома, пак ще му се наложи да търпи две вряскащи деца. На него ще му е от полза да изтърпи големите, защото те са незаменими помощници.

Джали, често правим грешен избор - хубаво е да се поеме отговорност за това, но дори нежеланието за дете, заявено сравнително късно - при наличие на бременост, но  в същото време своевременно- е избор.
Така, че аз пак казвам - жена поела отговорност да иска дете, нежелано от даден мъж - си поема отговорностите.

Иначе не съм съвсем съгласна с причините накарали /уж/ този човек да приеме две чужди деца. Ми по тая логика на повечето хора би и ми било лесно да направят това-  но във форума за самотни родители - е пълно с обратни доказателства - за това, че чуждите деца се приемат трудно. С доказателства, че обикновено своите деца принуждават да се погледне на ЧУЖДИТЕ - като на ЧУЖДИ! ЗАтова някъде ми куца логиката на поведение на този мъж. Или авторката нещо пропуска - не е забелязала, или просто не знае нещо... или и аз не знам.
Но нещата ми звучат страшно алогично.

МОя съвет е - ако авторката има парична възможност - наистина да посети някой брачен консултант или поне психолог - с цел да погледне професионално на нещата, които ние толкова лаишки обсъждаме тук.

И съм съгласна с още нещо - първо - би било твърде хубаво за мъжа й да се махне тя и проблемите с децата. Но има и друг проблем - не съм много сигурна точно как се издържат 4-ри деца и то с една заплата - ако авторката няма подкрепа от страни - колкото и хубава заплата да получава - вижда ми се някак нереално да се справи съвсем сама - дано има подкрепа и финансова поне от родителите си. В това отношение Дар79 има резон в думите й!

Catna, Тинкърбел е много права. Направо си е сбъркала професията, би могла и като психолог да си вади хляба. На пръв поглед изглежда необяснимо подобно поведение, но това, че не го познаваме и ни е чуждо не значи, че го няма. Което не изключва да го има и другия нюанс в ситуацията, който по-горе обсъждахме.

Човекът не е българин, не е и от 'Балканиадата', това с трудното приемане на чужди деца си е предимно наш патент. Знам, че не е хубаво да се правят обобщения, но точно това животът сам го е направил май.

А всъщност не е без значение и възрастта - колкото повече напредваш с годините, толкова по-трудно и тежко възприемаш промените в начина си на живот и все по-малко си склонен на компромиси в това отношение.

Е, поне ако не е българин има голям шанс да не си задава изобщо въпроса дали ще си издържа децата (собствените), а да го прави! 

E, ще ги издържа с 30 35 лв на месец ... 
Не знам, но май такава е издръжката в родината ни! 

dar79   и всички, които не са се сблъсквали с проблема - съжителство с деца от предишен брак -  много ще ви е трудно да разберете ситуацията. Жената в един такъв брак прави безброй компромиси заради доведените си деца, напрежението в такова семейство е по-голямо отколкото в едно друго, ако ще и с 4 деца, но само от един брак.Нещата са много по-сложни и натоварват психиката и на двамата повече, отколкото при обичайните отношения даца-родител. Хайде да не жалим горкия татко, дето слага хляб на масата, и смята че с това се изчерпват всичките му задължения. Децата ще пораснат и ако това е единствената причина за поведението на баща им, нещата би трябвало да си дойдат на мястото.
Що се отнася до издръжката, аз осма година година си я чакам и препатили ме информираха, че ако таткото не иска да я даде, има безброй начини да се измъкне от "правосъдието".

В СЛУЧАЯ СЕ ИЗБИРА ПО- МАЛКОТО ЗЛО!

/не се отнася за хора, които живеят в облаците/

wright твоята история ми напомни многодетната майка от сериала "Отчаяни съпруги". Моят съвет е вземи се в ръце и започни да обичаш себе си. Всичко останало ще се нареди лека по лека. Не може да искаш някой да те обича, а да говориш за себе си като "мене кучета ме яли". В изструкцията при разхерметизация на самолета пише, че първо трябва възрастния да си сложи кислородната маска, а след това да постави маската на детето до него. Защото ако възрастния не оцелее, това дете "кучета го яли" (да използвам твоя израз).
Преди време и аз имах проблеми с моя мъж - трябваше да го изчакам да си направи кариерата, да спечели много пари и после да бъдем щастливи до края. Да ама тва време все не идваше. Всяка следваща година трябваше още нещо да се разшири по бизнеса, за да може съответно да има повече оборот...а мъжко присъствие все нямаше, за бащинско дан говим... Случиха се разни събития (да не отегчавам публиката), той разбра, че кариерата все пак трябва да не е с цената на семейството и резултатът не закъсня - още две прекрасни момчета (хак да ми е - нали искам мъжко присъствие).
Това че си оттеглила молбата за развод - добре. Но трябва да му покажеш, че и ти си човек, а не майка-зайка. Явно мъжът ти е доста ревнив и то от собствените си деца (не е изолиран случай - май повечето са такива). Намери време за себе си - нова работа, нов имидж, нова среда.... пък да видим кво ще го съветват неговите "приятелчета', които са по-лошия случай и от любовница. Стискам палци всичко да се оправи

Ух че гадна ситуация! Понеже и аз се намирам в подобна, макар и само с две деца, общи, и още не сме стигнали до молби за развод - разбирам, че ти трябва да си опора на всички, да гледаш всеки да е доволен, нуждите на всички да са задоволени, докато за твоите не става и дума - и, нормално погледнато, би трябвало да търсиш подкрепа от другия възрастен в семейството, нали и двамата сте родители.... Да, ама той всъщност е петото дете, което ревнува по детски от новото бебе и ти прави напук, търкаля се по пода, образно казано, рита с крачета и иска внимание. Трябва да го погалиш по главичката, да му кажеш колко е добър, как, горкият, толкова много работи, толкова му е тежко, защо не излезе да се поразведри, пък ти ще му сготвиш любимото ядене и т.н.
Пък ако успеете един ден да излезете заедно без деца, може дори да отбележи, че да, сигурно и на теб не ти е леко. В момент на себеотрицание.
Какво да се прави, ти си стожерът на семейството.

Ако наистина го обичаш, а и той тебе, не се развеждай - пак ще ти бъде толкова тежко, че и повече, само дето няма да можеш да обвиняваш него.