Има декларации за попълване. Освен по- високото майчинство имате право и на половината от старото до края на двете години, ако детето не ходи на ясла.
- Публикувана: 30 ян. 2020, 15:12 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2020, 18:35 ч.
Как се справяте с породените деца вкъщи?
Трудно е, но след време всичко става по-лесно, отколкото при деца с по-голяма разлика. При нас са три деца с малка разлика: между 1 и 2 - 15 месеца, между 2 и 3 - 18 месеца. Реално, като се роди малкият имахме три “бебета” вкъщи. Сега обаче са на 13, 12 и 10 г. и всичко е “пей сърце” 
Абе всичко е ударно с такава разлика. Трима тинейджъри едновременно 😅
Хубавото, е че са близки като емоция, вълнения, ежедневие... Надявам се и като станат зрели хора да са близки, да си помагат, да и имат много хубави спомени от детството си. Много пъти родителя може да ги подхване като на игра и да се свърши много работа. При голяма разлика в годините на децата помагането вкъщи от по-голямото дете, в домакинството, в двора е много по-осъзнато. С малка разлика нещата са някак размити.
Най-лесно е например да направиш състезание с хронометър, кой първи ще оправи стаята, или как ако работим всички заедно ще свършим за нула време... Или пък ако ме ядоса някой да накажа и тримата вкупом да свършат работата. 😁😜
Хубавото, е че са близки като емоция, вълнения, ежедневие... Надявам се и като станат зрели хора да са близки, да си помагат, да и имат много хубави спомени от детството си. Много пъти родителя може да ги подхване като на игра и да се свърши много работа. При голяма разлика в годините на децата помагането вкъщи от по-голямото дете, в домакинството, в двора е много по-осъзнато. С малка разлика нещата са някак размити.
Най-лесно е например да направиш състезание с хронометър, кой първи ще оправи стаята, или как ако работим всички заедно ще свършим за нула време... Или пък ако ме ядоса някой да накажа и тримата вкупом да свършат работата. 😁😜
Вярно, ударно е. Но всичко е концентрирано и проблемите са еднотипни. Честно, ситуацията с ученик и бебе ми изглежда по-сложна. Ние с жена ми си бяхме решили предварително, че искаме малка разлика между децата. Сега изпитанието е пубертета - момичетата вече са в тая фаза и е “весело”. Следва трета серия, преди първите две да са приключили, но ще мине и това. Иначе, ако говорим за близост между децата - на този етап не са особено близки. Твърде различни характери са. Но след тийн годините ще станат, убеден съм в това.
Много хубаво, че имате толкова дечица!
Сега в този им период няма да са толкова близки, но после- определено. Аз имам брат близнак и станахме по- близки, като почнахме университет. Малко е тъжно, че стана, след като ни се разделиха пътищата, при вас може и по- рано да разберат колко е ценно.
По темата нямам коментар, защото съм с едно детенце.
Сега в този им период няма да са толкова близки, но после- определено. Аз имам брат близнак и станахме по- близки, като почнахме университет. Малко е тъжно, че стана, след като ни се разделиха пътищата, при вас може и по- рано да разберат колко е ценно.
По темата нямам коментар, защото съм с едно детенце.
Трудно е, но след време всичко става по-лесно, отколкото при деца с по-голяма разлика. При нас са три деца с малка разлика: между 1 и 2 - 15 месеца, между 2 и 3 - 18 месеца. Реално, като се роди малкият имахме три “бебета” вкъщи. Сега обаче са на 13, 12 и 10 г. и всичко е “пей сърце”
Ехааа, не познавам такива екстремисти с три породени деца. Браво.Аз също много искам три деца (моите са две с година и половина разлика) ,но буквално не ми достигат сили за трето. Много е хубаво ако има кой да помага. На вас някой помагал ли ви е?
Трудно е, но след време всичко става по-лесно, отколкото при деца с по-голяма разлика. При нас са три деца с малка разлика: между 1 и 2 - 15 месеца, между 2 и 3 - 18 месеца. Реално, като се роди малкият имахме три “бебета” вкъщи. Сега обаче са на 13, 12 и 10 г. и всичко е “пей сърце”
Ехааа, не познавам такива екстремисти с три породени деца. Браво.Аз също много искам три деца (моите са две с година и половина разлика) ,но буквално не ми достигат сили за трето. Много е хубаво ако има кой да помага. На вас някой помагал ли ви е?
Ами, с третото си наложи вече да си вземем гледачка, защото не искахме жена ми да си остава дълго вкъщи. Тя е много активен, деен и социален човек и при никое от децата не е ползвала повече от 6 месеца майчинство. При първите помагаха бабите, а след третото детегледачката. Случихме на прекрасен човек, който беше с нас 9 години. Сега сме вече сами (момичето е в майчинство), но децата са си вече големи и се оправяме.
atsekov Направо се вдъхнових. Браво на вас, ще взема и аз така да направя 
Голяма радост са многото деца
Трудно, но си заслужава. Колебаехме се за третото (не беше планирано), но решението да го задържим беше най-правилното нещо. Сега си имаме 2 девойки и един малчо, който е на мама глезльото и приятелчето на тати Здравейте,
Бих искала да обменя малко информация и опит до всички мами с малки дечица.
Имам две момиченца, каката е на година и седем месеца, а бебо е на един месец.
Общо взето вкъщи вече е лудница едва успявам да си измия зъбите а за съня да не говорим той е един мираж, красив спомен останал в миналото. Докато бебето плаче, че е гладно каката точно в този момент ще падне или ще се случи някаква беля и направо е подлудяващо. Да не говорим, че навън се излиза по два часа, докато излезнем и съм вир вода. Вкъщи цари страшен хаос, дори да изчистя след десет минути няма помен от подреден дом, каката разнася всичко навсякъде и е лудница. Като станем от сън и докато се оправим вече е вечер, толкова бързо минава времето. Та въпроса ми е Аз ли съм неорганизирана и хаотична или и при вас е така или поне подобно?
Бих искала да обменя малко информация и опит до всички мами с малки дечица.
Имам две момиченца, каката е на година и седем месеца, а бебо е на един месец.
Общо взето вкъщи вече е лудница едва успявам да си измия зъбите а за съня да не говорим той е един мираж, красив спомен останал в миналото. Докато бебето плаче, че е гладно каката точно в този момент ще падне или ще се случи някаква беля и направо е подлудяващо. Да не говорим, че навън се излиза по два часа, докато излезнем и съм вир вода. Вкъщи цари страшен хаос, дори да изчистя след десет минути няма помен от подреден дом, каката разнася всичко навсякъде и е лудница. Като станем от сън и докато се оправим вече е вечер, толкова бързо минава времето. Та въпроса ми е Аз ли съм неорганизирана и хаотична или и при вас е така или поне подобно?
Мойте деца имат 1 година и 5 месеца разлика, баткото си имаше изграден режим за спане,къпане,хранене и малката се пригоди към него. На обяд лягат от 13 до 15:30 понякога и до 16 и аз лягам с тях това доста ми помага да си почина, сутрин стават в 6:30 докато закусват и играят аз си изчиствам до към 8 и след това сме на вън до към 12 след това ги прибирам, обядват и лягат за обяд когато се събудят хапват и сме на вън до 8 лятото. Прибираме се къпят се ядат и в 21:30 са заспали. Едно обаче е сигурно без режим никога няма да успееш да се организираш,аз нямам такъв проблем защото още от бебета го създадох.
Писала съм и преди, породените са осъзнато мое решение, за добро или за лошо, вярвам, че когато пораснат ще е много по-спокойно. Разликата им е 1г7м, сега са на 2г 2м и 3г9м, сами сме, нямаме роднини в радиус от 100км (е, идват свекърва ми или майка ми през 2,3 ... Няколко седмици)
Като грешка отчитам, че започнах работа, когато бебето беше на 10м, наехме гледачка, докато го приемат в ясла. ММ до преди 3м работеше на смени - сутрешна, втора и нощтна по 4дни на смяна, за една година работа деца, липсващ мъж, бях близо до полудяване, всички зъби и несгоди ги изкарах будувайки нощем, а на сутринта на работа.
Една година по-късно след карантината, децата станаха супер близки и любвеобвилни. Търсят се, играят, утешават се и видимо имат нужда един от друг. Тежко ми е, понякога повече, но съм адски щаслива и не съжалявам за избора си.
Ама.... Трето-не, не мога, нямам толкова сили, обичам да работя и да се развивам, още тогава знаех, че излезна ли за малко от пмперсите, няма да ми се връща назад, а и не съм първа младост вече 😅
Като грешка отчитам, че започнах работа, когато бебето беше на 10м, наехме гледачка, докато го приемат в ясла. ММ до преди 3м работеше на смени - сутрешна, втора и нощтна по 4дни на смяна, за една година работа деца, липсващ мъж, бях близо до полудяване, всички зъби и несгоди ги изкарах будувайки нощем, а на сутринта на работа.
Една година по-късно след карантината, децата станаха супер близки и любвеобвилни. Търсят се, играят, утешават се и видимо имат нужда един от друг. Тежко ми е, понякога повече, но съм адски щаслива и не съжалявам за избора си.
Ама.... Трето-не, не мога, нямам толкова сили, обичам да работя и да се развивам, още тогава знаех, че излезна ли за малко от пмперсите, няма да ми се връща назад, а и не съм първа младост вече 😅
Моите са с 2г. и половина разлика. На моменти ми е било много трудно и не мога да си представя как се справяте с разлика под 2 години. Като цяло, обаче, разликата при моите деца е добра и не мога да се оплача. С изключение на някои по-трудни периоди, нещата не са чак толкова трудни.
За себе си се убедих, че е по-добре с две малки деца вкъщи, отколкото едното на градина да носи болести и накрая да съм с две болни деца. Най-трудният ми период беше, когато каката тръгна на градина, а малкият беше на 5 месеца. Тя от първата седмица започна да боледува и бебето се заразяваше от нея всеки път. Аз бях с отслабен имунитет и редовно и аз се заразявах. На моменти беше пълен кошмар - аз болна едва се движа с две болни деца у дома, едното от които е бебе. Затова и съм върл противник на яслите и не бих си го причинила.
От извънредното положение насам каката не е ходила на градина и си ги гледам двамата у дома и е песен, защото те не са боледували. Имаме стриктен режим и по този начин успявам да се справя с тях плюс и да работя по малко (от вкъщи). Свикнах си с двамата покрай мен и наесен дори не ми се пуска каката пак на детска.
За себе си се убедих, че е по-добре с две малки деца вкъщи, отколкото едното на градина да носи болести и накрая да съм с две болни деца. Най-трудният ми период беше, когато каката тръгна на градина, а малкият беше на 5 месеца. Тя от първата седмица започна да боледува и бебето се заразяваше от нея всеки път. Аз бях с отслабен имунитет и редовно и аз се заразявах. На моменти беше пълен кошмар - аз болна едва се движа с две болни деца у дома, едното от които е бебе. Затова и съм върл противник на яслите и не бих си го причинила.
От извънредното положение насам каката не е ходила на градина и си ги гледам двамата у дома и е песен, защото те не са боледували. Имаме стриктен режим и по този начин успявам да се справя с тях плюс и да работя по малко (от вкъщи). Свикнах си с двамата покрай мен и наесен дори не ми се пуска каката пак на детска.
Здравейте. Ние също сме с породени дечица и според мен е прекрасно. Разликата им е 1г и 7м. Сега дъщеря ми е на 6 и половина, а сина ми на почти 5 години, а имаме и още едно момченце на 10 месеца. Винаги съм искала три деца, но имаше период, когато се бях отказала, когато първите две бяха още малки и не ходеха на ясла и градина все още. Тогава аз си казвах, че ако изобщо имаме трето, ще е след 10 години поне, но наистина след първоначалния хаос, натоварване, недоспиване и всичко останало, в един момент става много по-лесно. Те са неразделни, обичат се, помагат си, играят си и взаимно се гледат така да се каже. Естествено и се карат често, но няма как, като постоянно са заедно. От друга страна първото и третото са с 5 г и 8м разлика, което също не е много голяма разлика, но е достатъчна за да ми помага много тя и да съм спокойна когато я оставя да играе с бебо. Второто (баткото) от друга страна може да прави почти всичко като нея, нищо, че е по-малък.
Страхотно е с децата и вече изобщо не се напрягам нито от хаоса, нито от шума или от това, че някой някъде омазал с нещо. Щом тези неща ги има, значи всичко е наред.
Относно режима, тук моето мнение е, че всичко си е до дете. Понякога не е толкова лесно да се направи желания от родителя режим. Опитвала съм го с първото ми дете, преди да имам други, още като тя беше малко бебе и нямаше никакъв шанс да я сложа да спи в 8. Опитвали сме какво ли не, включително седмици наред да се гаси всичко и да си лягаме и ние с ММ с нея. Еми нямаше заспиване и това е. Като не й се спи не става. Получавах много критики за това кога заспивало детето ми (обикновено към 11ч заспиваше) и живеех с мисълта, че съм се провалила ... до момента, в който не се роди второти ми дете. Той е със съвсем различен характер и се поддаваше на всички приети стандарти за гледане на дете - сучеше за 15 минути, спеше спокойно след това, имаше колики, но не бяха голяма драма, а зъбите не усетих кога му пробиха. Е, будеше се нощно време, за да суче, но пък и лесно заспиваше после. Имаше си точни часове на заспиване и будене, които на мен ми бяха удобни и вечер като го сложех в 8 заспиваше почти веднага, без никакви проблеми. И така, много е хубаво детето да има такъв режим, но това се случва, когато детето го позволява и се поддава. В някои случаи не се получава и тогава просто се налага да се водим по режима, който детето иска да си изгради, дори това да е да спи само веснъж на ден за 30 минути и да си ляга по-късно вечер. Толкова бързо растат, че в един момент дори изпитваме носталгия към това време. За мен е било по-голяма мъка когато се опитвам да променя тези неща, отколкото като реша да се водя по тях и приспособя ежедневието си към тях.
Пуснах децата едновременно на ясла и градина (голямото тръгна направо в 1 група), а малкото на ясла на 2 годинки. Първата година хващаха всяко вирусче, а от тях го хващах и аз. Чак втората година нещата се нормализираха и така се решихме за третото дете. Него също не мисля да го пускам на ясла преди да направи 2.
Като цяло сега ми е много по-лесно, отколкото когато се роди второто. Тогава гледах две бебета, бяхме на квартира, беше трудно с асансьорът, спиращ между етажите и количката (за породени деца), която не се събираше в него и държахме в колата. Всяко излизане беше една извоювана победа, защото приготвянето за излизане отнемаше часове. А излизахме всеки ден и си правехме 2-3 часови разходки в парка. А сега - живеем в къща, малкия го изкарвам в двора когато поискам и отнема секунди. Каката и баткото го возат, играят си с него или пък си играят взаимно, а той ги гледа. Това е когато не са на градина. Честно казано като не са на градина, ме отменят вкъщи като се занимават с него, но пък тогава цялото ми време отива в готвене за всичкия народ и храната се изпарява пред очите ми. Също трябва и с тях да се позанимавам, защото в градината учат неща, които трябва да наваксаме вкъщи. Затова и все още се чудя как е по-лесно, като са си вкъщи или като са на градина.
От друга страна те са много самостоятелни, защото се къпят сами, подреждат, сгъват дрехи, всичко почти си правят сами, а сега се учим и да си приготвят закуска ... само да запопнат да достигат горните рафтове на хладилника, без да се качват на стол, направо няма да им трябваме вече хахаха
Децата имат желание да помагат и да се чувстват полезни, а когато са повече, сякаш става по-лесно да се учат на някои неща и да бъдат самостоятелни, от една страна защото аз просто не се справям с всичко, а от друга и защото когато са с малка разлика идва момент, в който започват да се състезават
Страхотно е с децата и вече изобщо не се напрягам нито от хаоса, нито от шума или от това, че някой някъде омазал с нещо.
Щом тези неща ги има, значи всичко е наред.Относно режима, тук моето мнение е, че всичко си е до дете. Понякога не е толкова лесно да се направи желания от родителя режим. Опитвала съм го с първото ми дете, преди да имам други, още като тя беше малко бебе и нямаше никакъв шанс да я сложа да спи в 8. Опитвали сме какво ли не, включително седмици наред да се гаси всичко и да си лягаме и ние с ММ с нея. Еми нямаше заспиване и това е. Като не й се спи не става. Получавах много критики за това кога заспивало детето ми (обикновено към 11ч заспиваше) и живеех с мисълта, че съм се провалила ... до момента, в който не се роди второти ми дете. Той е със съвсем различен характер и се поддаваше на всички приети стандарти за гледане на дете - сучеше за 15 минути, спеше спокойно след това, имаше колики, но не бяха голяма драма, а зъбите не усетих кога му пробиха. Е, будеше се нощно време, за да суче, но пък и лесно заспиваше после. Имаше си точни часове на заспиване и будене, които на мен ми бяха удобни и вечер като го сложех в 8 заспиваше почти веднага, без никакви проблеми. И така, много е хубаво детето да има такъв режим, но това се случва, когато детето го позволява и се поддава. В някои случаи не се получава и тогава просто се налага да се водим по режима, който детето иска да си изгради, дори това да е да спи само веснъж на ден за 30 минути и да си ляга по-късно вечер. Толкова бързо растат, че в един момент дори изпитваме носталгия към това време. За мен е било по-голяма мъка когато се опитвам да променя тези неща, отколкото като реша да се водя по тях и приспособя ежедневието си към тях.
Пуснах децата едновременно на ясла и градина (голямото тръгна направо в 1 група), а малкото на ясла на 2 годинки. Първата година хващаха всяко вирусче, а от тях го хващах и аз. Чак втората година нещата се нормализираха и така се решихме за третото дете. Него също не мисля да го пускам на ясла преди да направи 2.
Като цяло сега ми е много по-лесно, отколкото когато се роди второто. Тогава гледах две бебета, бяхме на квартира, беше трудно с асансьорът, спиращ между етажите и количката (за породени деца), която не се събираше в него и държахме в колата. Всяко излизане беше една извоювана победа, защото приготвянето за излизане отнемаше часове. А излизахме всеки ден и си правехме 2-3 часови разходки в парка. А сега - живеем в къща, малкия го изкарвам в двора когато поискам и отнема секунди. Каката и баткото го возат, играят си с него или пък си играят взаимно, а той ги гледа. Това е когато не са на градина. Честно казано като не са на градина, ме отменят вкъщи като се занимават с него, но пък тогава цялото ми време отива в готвене за всичкия народ и храната се изпарява пред очите ми. Също трябва и с тях да се позанимавам, защото в градината учат неща, които трябва да наваксаме вкъщи. Затова и все още се чудя как е по-лесно, като са си вкъщи или като са на градина.
От друга страна те са много самостоятелни, защото се къпят сами, подреждат, сгъват дрехи, всичко почти си правят сами, а сега се учим и да си приготвят закуска ... само да запопнат да достигат горните рафтове на хладилника, без да се качват на стол, направо няма да им трябваме вече хахаха
Децата имат желание да помагат и да се чувстват полезни, а когато са повече, сякаш става по-лесно да се учат на някои неща и да бъдат самостоятелни, от една страна защото аз просто не се справям с всичко, а от друга и защото когато са с малка разлика идва момент, в който започват да се състезават