аз съм първа, аз съм първа-31.07- 06.08

Стън,права си-нерви му е майката при възпитанието на децата.Но поне при мене понякога нервите взимат връх.А съм убедена,че е не само при мен,но аз си признавам.И го смятам за нормално,опитвам се да бъда добра и всеотдайна майка,толкова всеотдайна,че вече пет години се справяме сами с мъжа ми с децата и никога не сме ги оставяли да пренощуват без нас.И май това ми е грешката-и аз съм човек,и аз имам нужда от малко почивка.Но това е друга тема,не се оплаквам,нито се оправдавам.
Йепе,честито ти преместване!Аз като веща в преместванията ще ти пожелая много хубави мигове на новото място,много домашен уют и топлина!

Спред мен истината се ражда в разговор, а не в спор. Хората могат да си излагат гледната точка и без да се карат. Освен това като се надигнат страстите, възприемчивостта на страните спада много рязко
Валенце, то това за здравите нервите е на теория. Практиката обикновено друго показва - децата са много изобретателни

брей какви теми сте зачекнали пак...ще попрочета аз утре сутрин...
я вижте нещо и изкажете мнение:
http://capital.bg/showblog.php?storyid=275041
а тук нещо полезно за летните жеги:
http://dnes.bg/article.php?cat=1&id=26084

Страхотна кампания- страхотен клип

Йосарианче, да взема да пиша като БЪрди - може пък да ме толерираш и мен повече, пък и да не се сърдиш толкова...

Ето това Наде е чисто заяждане и не виждам защо си решила, че толерирам някого? Не ти отговорих повече, за да не продължаваме т. нар. спор. Нали затова помоли. Казах каквото имам да казвам. Не разбирам какво целиш с последния си пост. Да те напляскам? Не съм такъв човек и прагът ми на търпение е висок.

пробвам аз пхробвам
аз пък реших, че не отговаряш щот си сърдита /пък скъпия Бърди поне му отговаряш/
сега отивам да спя щот съм щаслива че не си толкова съдита... е ще ми липсва напляскването

ама искам да си поговорим някой път по въпроса за възпитанието, щото имам някои съмнения, но трябва да поговоря с някой - сухи четива не ми вършат работа - няма кой да отговаря на въпросите ми...

между другото - моля за малко помощ -и това сериозно - Дани след боледуването стана много капризен /вярно че не яде почти и това го изтощава и прави допълнително раздразнителен/, но се опитва всячески да ме обсебва... все гледа да съм до него, много много гушлив е и гальовен, но иска и непрекъснато внимание. амам непрекъснато. дори с децата не се заиграва както преди - все ме гледа къде съм. та какво да правя? не мога да се карам - та той ме обича, но и не мога да му угаждам постоянно - той направо издевателства понякога - не мога с часове да го почесвам и погалвам... а не можем и дълго вън а стоим - да се изтощава, щото бързо се уморява /като не яде/... бе ужас е.

Ааааа, catnadeen, мила тук си в грешка Защото моят праг на търпение хич не е висок. А спрямо някои особи, чието име се зарекох да не споменавам.....направо няма такъв праг.....Да ви призная, четях постовете на въпросното лице малко отгоре - отгоре. Причината - следях медицинската част....а пропусках етичната. И как няма да я пропусна..като тя напълно липсва. Та съм ги писала едни.....срам ме да си призная...но yosarian не ме е цензурирала - за което благодаря. Всъщност каквото и да напиша, не мога да достигна въпросното лице.....просто възпитанието не ми го позволява.   

Здрасти  
Дени, миличка, дано няма вече такива "изненади", когато Лорка се захласваше в болницата, акушерките я щипеха по рамото, както и Катето е казала
на Лора като бебе й действаше.
Йепе, страхотно е, че сте си в новата "къща" вече  
Наде, всички сме различни и естествено методите на възпитание са различни   .
Йосариан, много ми липсваше, дано намираш повече време за форума, зажадняла съм за снимки на дечицата, ама ти не даваш...
За възпитанието на дребосъците аз  по 100% същия начин мисля..., тя още е бебе, но за в бъдеще дано успея да я накарам да общува с мен открито и я убедя да изразява спокойно желанията и подбудите си, още е малка и не разбира много от думи, но словото винаги е било по-силно.
Агнешка, запознах се с кампанията от другата тема, наистина стига до сърцето  
Лека нощ на всички, на Лората й расте Зъб, та при нас е в повечко неспането, ама то май и с будуването се свиква, та в един момент ти е все тая колко спиш...

Сети, не пускам снимка защото нямам нови. От морето - нито една. Както споделих и в други теми, отначало ме беше яд. После прочетох за една кампания "17 юли- ден без фотоапарат". Първо ми стана много смешно като прочетох името на кампанията, но идеята ми хареса-много често ако отидем на някое впечатляващо място, вместо да релаксираме и да трупаме красиви картини в съзнанието ние отделяме много време и енергия в дебнене на красивия фотографски момент. И така - аз реших че ще бъдем в десет дневна кампания и не купих дори еднодневка апарат, макар отначало да ми се въртяха такива мисли. Морето изкарахме доста спокойно и наистина имаше прекрасни моменти, които съхраних в съзнанието си и ще ме топлят през зимата. Ще споделя един от тях с вас. Беше късно следобед...след осем часа. Бяхме на плажа с децата. Все още приятно топло и доста светло. Подухва приятен морски вятър. На целия плаж бяхме само аз, мъжа ми и децата. Морето- спокойно като езеро, а небето- синьо като от пощенска картичка. Аз лежа на плажа спокойно и релаксиращо в прегръдките на мъжа ми и гледам какво правят децата. А децата седнали на брега на морето, с гръб към мен и по бански(винаги ми изглеждат малко странно и много сладко облечени в бански), бърборят си нещо, което само те разбират, смеят се и се целуват на фона на няколко яхти опънали платна в далечината. Постарах се да запомня всеки детайл от тази моя "снимка". Оказа се много приятно занимание. Разбира се тази идилия трая не повече от 3-4 минути. След това децата започнаха да се щипят, бият и дразнят а аз отидох да ги разтърва преди да са си извадили някое око.

  Наде, ако изнамериш рецепта за "отлепяне" от краката на мама, дори докато тя мие чиниите /както е при нас/ - свиркай, че и ние сме на същия хал, откакто изкара гадния вирус с повръщане и дрискане.
  Хубавото поне е, че от вчера най - сетне започна да яде. По малко, но все е нещо. 10 дни го карахме на сок с вода и от време на време пържени картофи. Ако я излъжех да хапне нещо - почваше напъни за повръщане и аз вдигнах ръце. Оставих я, тя се наливаше със сок до безкрай, даже любимият сладолед не я съблазняваше... и вчера си прояде сама.

  Валенце, за нервите и аз си признавам, че не издържам понякога, но се боря, де. Не се давам всеки път  Нацелувай принцесите!

  Агнешка, нещо не ми стартира клипа  Утре пак ще пробвам да го видя, че ме заинтригува написаното.

Момичета,ние за почивните дни заминаваме за Враца.Там поне има голям двор и децата беснеят.Е,идват ми малко в повече свекърви и свекървички ,ама се трае.Ние и без това си седим при нашите,а при свеки ходим само на гости .Там като си идем разбирам колко трябва да съм щастлива,че живеем сами.Според мъжа ми и 100км разстояние от родителските тела са малко .Чао.

Аз, както винаги се включвам по-късно, но ми се иска да споделя малко личен опит.
С големия си батко, крещях, което беше нещо по-лошо от тупване по дупето. Никога не съм го удряла, но съседите сигурно си мислеха, че съм за лудницата.
Сега с малката чета всякакви книги за правилното възпитание, слушам с охота чуждото мнение, опитвам се както Йосариан казва, да разговарям, да обяснявам, да отвличам вниманието, да общувам с детето......да, да, ама не.
Йосариан, съветва да го оставиш да разгледа заведението, но как да го направиш съвсем спокойно? Загубя ли я от поглед, тя най-малко ще събори някой стол върху себе си, ще обърне някоя чаша от бара или от маса, ще вземе пеперничка или солничка и това ще бъде наръсено върху очите, ще пипне контакт..и т.н. Затова вървя след нея и тъй няколко обиколки. Няма да я шляпна, но през една секунда викам "НЕ" и "СТОП". Това общуване не ми се отдава въобще.
През часа на тате, тя си е същата, макар, че тате е спокоен, обяснява, не повишава тон, всичко се позволява и се получава. Резултатът е ударена глава, прискрипана ръка, мокри и кални дрехи и т.н.
Според мен, който си е случил на кротки дечица да са му живи и здрави, за останалите казват, че се укротяват по-късно, да са ни живи и здрави.

Събуждам се / малко силно казано/ и сядам да ви се оплача. Това беше най-кошрамната нощ от....много време. Боби плака, чак пищя цяла нощ...и аз не мога да го успокоя. Бях му дала нурофен...нищо. Реших, че може да е гладен...няма начин - щом допра шишето до устата му той писва...явно венците много го тормозят. Накрая опитах бабешките лекове. Намазах венеца с ракия. Не знам дали от това, но в момента спи....а аз съм с ужасно главоболие. Пропуснахме гимнастиката днес...Изобщо, лошо започва деня....

Йосарианче, завидях, честно /не за боя между децата де, това сигурно ще си го имам и аз скоро, дай Боже де/. а тгова със снимките - откакто имма фотоапарат някак изстинах към него... сякаш понякога имам чувството че ми "краде" от времето и от хубавото усещане - точно както си го описала. Е свива ме сърцето в наки мнооого хубави мигове, най-вече че от бързане някой ден ще ги забравя - но пък си казвам - "помни! помни и не забравяй, поне не и децата и семейството..."

Радини, само да утеша майките на по-буйничките деца - това са обикновено доста по-напреднали дечица и в това отношение с тях може да се комуникира, ама друг е въпроса дали те искат.

Ели, мила дано и за теб е добър деня въпреки тежкото начало  това е гадно със зъбите, ние някак по-леко карахме.    горе главата и дано довечера се компенсира днешния кошмар
Акщо моята принцеса се роди и всичко е наред /в което все по-малко вярвам напоследък/, тя също ще е по-буйна. Малката котарана още от сега като е сърдита и рита не иска да я пипам и успокоявам - като се на рита и наядосва, се успокоява сама дзвер като майка си.

Хайде целувки и хубав ден на всички. Стискайте ми палци днес, че вече от преумора, че Дани виси по мен и мрънка за всичко вчера зверки истерясах, крещях и даже го пернах като се би за един чужд зрънчо - а това съм си казала да не правя щото и без това му взимат всичко и не умее да се бие, ма нерви.... Дано изкараме хубав и спокоен ден, че го взимат баба идядо до неделя сутрин - да не ме помни със скандали и проблеми...