Здравей Шамми,
По 1 и 2 въпрос с удоволствие бих ти отговорил устно, поради големия обем информация, който не е лесно да предложа сега, стига да намериш време да ме посетиш в Болницата. Ако нямаш такова време, ще те препратя към сайта за Войта, който е цитиран по-горе, където ще намериш отговорите сама.
Всеки лекар ползва една или друга диагностична система. Аз ползвам тази.
По 3 въпрос - Болницата не е създадена по времето на кмета Янчулев. Акции за нейното разширяване и подобряване е имало много и родителите са били техният двигател, защото се касае за техните деца и правата им. Болницата е общинска собственост, а местата на всички управители са конкурсни.
Дори и в момента родителите на децата с ЦП в Болницата провеждат акция за нейното разширяване и ако имате желание може да ги подкрепите, защото местата нестигат, а и децата над 18 години - къде отиват след това ???? и какво става с тях и семействата им.... По 4 въпрос - Болницата обслужва ДЦП с 86 легла, като към болницата е създаден през 2001 г. Медицински Център ООД, който обслужва т.н. ЦКС, както и деца които не са контингент на болницата, но са с невро-мускулни увреждания, заплащани от НЗОК.
От 1 юли тази година с разрешение на Столичен медицински холдинг ЕАД, болницата разкри още 14 легла или общо 100 броя, които пак са недостатъчни.По 5 въпрос - Болницата и Мед.център имат сключени договори с СЗОК, и не връщат пациенти, защото е икономически неизгодно.
Местата ни са ограничени поради голямото търсене на предлаганите от нас медицински и педагогически услуги.
По послеслова - Модулът,(вероятно алгоритъм на лечение на ДЦП) който сме представили в Созопол 1997 година, съществува и сега и се прави. Въпросът е че, за времето което цитирате, нашата дейност съгласно Закона за държавния бюджет се субсидираше от Столична Община, докато в момента работим по правилата на здравната каса, а родителите които желаят разширен пакет от услуги, го получават срещу заплащане.
Смяната на механизмите на финансиране промени в известна степен и алгоритъма на лечение, което важи за всички болници, но не значи че при желание от страна на пациента не бихме могли да го разширим до максимум.
По 1 и 2 въпрос с удоволствие бих ти отговорил устно, поради големия обем информация, който не е лесно да предложа сега, стига да намериш време да ме посетиш в Болницата. Ако нямаш такова време, ще те препратя към сайта за Войта, който е цитиран по-горе, където ще намериш отговорите сама.
Всеки лекар ползва една или друга диагностична система. Аз ползвам тази.
По 3 въпрос - Болницата не е създадена по времето на кмета Янчулев. Акции за нейното разширяване и подобряване е имало много и родителите са били техният двигател, защото се касае за техните деца и правата им. Болницата е общинска собственост, а местата на всички управители са конкурсни.
Дори и в момента родителите на децата с ЦП в Болницата провеждат акция за нейното разширяване и ако имате желание може да ги подкрепите, защото местата нестигат, а и децата над 18 години - къде отиват след това ???? и какво става с тях и семействата им.... По 4 въпрос - Болницата обслужва ДЦП с 86 легла, като към болницата е създаден през 2001 г. Медицински Център ООД, който обслужва т.н. ЦКС, както и деца които не са контингент на болницата, но са с невро-мускулни увреждания, заплащани от НЗОК.
От 1 юли тази година с разрешение на Столичен медицински холдинг ЕАД, болницата разкри още 14 легла или общо 100 броя, които пак са недостатъчни.По 5 въпрос - Болницата и Мед.център имат сключени договори с СЗОК, и не връщат пациенти, защото е икономически неизгодно.
Местата ни са ограничени поради голямото търсене на предлаганите от нас медицински и педагогически услуги.
По послеслова - Модулът,(вероятно алгоритъм на лечение на ДЦП) който сме представили в Созопол 1997 година, съществува и сега и се прави. Въпросът е че, за времето което цитирате, нашата дейност съгласно Закона за държавния бюджет се субсидираше от Столична Община, докато в момента работим по правилата на здравната каса, а родителите които желаят разширен пакет от услуги, го получават срещу заплащане.
Смяната на механизмите на финансиране промени в известна степен и алгоритъма на лечение, което важи за всички болници, но не значи че при желание от страна на пациента не бихме могли да го разширим до максимум.
