Аз съм сигурна в човека до мен, нямам никакви съмнения, дали искам той да е баща на детето ми / децата ми. Обичам го ужасно много и повече от всеки друг, просто не знам дали сме готови да станем родители на по 20 години, не знам как ще се справяме финансово. То ми е ясно,че ако се запъна и кажа ''ще раждам'' и моите и неговите родители няма да ни оставят на произвола на съдбата, най-вероятно ще ни помагат по някакъв начин, но той ще е само финансов. Нито моите, нито неговите родители ще захвърлят кариери в родния ни град, за да дойдат тук да гледат бебе на по 40 години. Но,нито аз ще има как да работя,нито приятелят ни,той учи доста сериозна специалност,която не позволява през свободното си време да се ангажира с нещо друго освен с учене...Което и автоматично означава,че и когато бебето се роди,с повечето неща трябва да се справям сама. Но той иска бебето,не иска да правя аборт,каза, че има ли желание има и начин и ще се справим някак си.
- Публикувана: 26 фев. 2020, 21:28 ч.
- Последно мнение: 7 март 2020, 06:41 ч.
Да задържа ли бебето ?
Аз мисля, че ще се справите. Имам чувство, че един аборт ще доведе до раздяла и психически травми и възможно чувство за вина.... Вярно, много сте млади, но какво пък?! - ще се понапънете.
Аз съм сигурна в човека до мен, нямам никакви съмнения, дали искам той да е баща на детето ми / децата ми. Обичам го ужасно много и повече от всеки друг, просто не знам дали сме готови да станем родители на по 20 години, не знам как ще се справяме финансово. То ми е ясно,че ако се запъна и кажа ''ще раждам'' и моите и неговите родители няма да ни оставят на произвола на съдбата, най-вероятно ще ни помагат по някакъв начин, но той ще е само финансов. Нито моите, нито неговите родители ще захвърлят кариери в родния ни град, за да дойдат тук да гледат бебе на по 40 години. Но,нито аз ще има как да работя,нито приятелят ни,той учи доста сериозна специалност,която не позволява през свободното си време да се ангажира с нещо друго освен с учене...Което и автоматично означава,че и когато бебето се роди,с повечето неща трябва да се справям сама. Но той иска бебето,не иска да правя аборт,каза, че има ли желание има и начин и ще се справим някак си.
Щом е така, аз бих задържала бебето. С години се опитвах да забременея втори път без да съм правила аборт. В днешно време е всеизвестно какъв бич е безплодието. Ако съм сигурна в човека до себе си, никога не бих се подложила и на най-малък риск вбъдеще да не мога да забременея.
Първото си дете родих в четвърти курс и наистина ми дойде малко нанагорно с последните изпити, но не е било края на света. Не съжалявам за нищо. Справихме се и мъжът ми , и аз. Родителите ни помагаха финансово докато мъжът ми започна работа.
Аз съм сигурна в човека до мен, нямам никакви съмнения, дали искам той да е баща на детето ми / децата ми. Обичам го ужасно много и повече от всеки друг, просто не знам дали сме готови да станем родители на по 20 години, не знам как ще се справяме финансово. То ми е ясно,че ако се запъна и кажа ''ще раждам'' и моите и неговите родители няма да ни оставят на произвола на съдбата, най-вероятно ще ни помагат по някакъв начин, но той ще е само финансов. Нито моите, нито неговите родители ще захвърлят кариери в родния ни град, за да дойдат тук да гледат бебе на по 40 години. Но,нито аз ще има как да работя,нито приятелят ни,той учи доста сериозна специалност,която не позволява през свободното си време да се ангажира с нещо друго освен с учене...Което и автоматично означава,че и когато бебето се роди,с повечето неща трябва да се справям сама. Но той иска бебето,не иска да правя аборт,каза, че има ли желание има и начин и ще се справим някак си.
Интересно ми е, ако Вашата дъщеря е в тази ситуация, какво бихте я посъветвали?
Моята дъщеря е на 20. Студентка първи курс. Бих я посъветвала да реши какво да прави заедно с приятеля си. Все пак и двамата са вече пълнолетни.
Някои хора цял живот чакат да дойде подходящия момент.
Няма гаранция за нищо.
Колкото до издържането на бебе - не е невъзможно, стига да имаш желание.
Освен това след някоя и друга година ще се почне работа. Не е като да се ангажираш да издържаш бебе цял живот.
Някои хора цял живот чакат да дойде подходящия момент.
Няма гаранция за нищо.
Колкото до издържането на бебе - не е невъзможно, стига да имаш желание.
Освен това след някоя и друга година ще се почне работа. Не е като да се ангажираш да издържаш бебе цял живот.
Ще се "понапънат"? Със стипендии? Или с джобните от родителите? И чак травми и раздяла 
Пълните и главата с глупости. Интересно ми е, ако Вашата дъщеря е в тази ситуация, какво бихте я посъветвали?
Пълните и главата с глупости. Интересно ми е, ако Вашата дъщеря е в тази ситуация, какво бихте я посъветвали?
Тя пише, че родителите не биха се ангажирали.
За мен това е много решаващо, защото то не зависи ни от нея, ни от приятеля й.
По тази причина каквито и да било сравнения с "Аз си отгледах детето" едва ли не от ученичка, но без отчитането на този иначе много важен фактор, не са особено смислени.
Иначе аз за себе си писах какво бих направила ако съм в нейната ситуация. Вкл. с това отношение на родителите. /Изобщо не ги укорявам хората. Всеки си има свои разбирания. Но когато става въпрос за родителство, то родителите следва да са зрели хора, на които да не им се налага самите те да бъдат издържани от други и зависими от тях. Понеже финансовата зависимост си води неминуемо и до други зависимости./
Все пак не знам до сега не е ли воден конкретен разговор и с двата чифта родители по този важен въпрос и ако не е - то защо. Това е по-важно от пускане на тема тук.
Абсолютно! Значи родителите, освен двамата студенти, трябва да издържат и бебето, защото студентите няма как да работят. Със социално майчинство от 100 лв за една година не знам как се гледа бебе, след като само памперсите струват повече. Това, вярвам, на всички ни е ясно. Само искане на бебето не стига!
Ще се "понапънат"? Със стипендии? Или с джобните от родителите? И чак травми и раздяла
Пълните и главата с глупости. Интересно ми е, ако Вашата дъщеря е в тази ситуация, какво бихте я посъветвали?
Пълните и главата с глупости. Интересно ми е, ако Вашата дъщеря е в тази ситуация, какво бихте я посъветвали?
Да, точно така - ще се понапънат! Хич младежът да не си мисли, че кара тооолкова тежка специалност, че не може да работи вечер или събота и неделя. И тя може да си намери работа от дома. Какво толкова има да гледаш бебе?Има начин. Аз сама съм си гледала децата, че и по чужбина ги водех с мен, понеже никога не съм имала баби под ръка. Въпросът не е само финансов, но опира и до добра организация. А за това, че не са си поживели - ами да са се пазили....
Тя пише, че родителите не биха се ангажирали.
Абсолютно! Значи родителите, освен двамата студенти, трябва да издържат и бебето, защото студентите няма как да работят. Със социално майчинство от 100 лв за една година не знам как се гледа бебе, след като само памперсите струват повече. Това, вярвам, на всички ни е ясно. Само искане на бебето не стига!
Ако не можеш да гледаш дете, правиш аборт.
Тя пише, че родителите не биха се ангажирали.
За мен това е много решаващо, защото то не зависи ни от нея, ни от приятеля й.
Тя имаше предвид, че живеят в друг град и че не биха се ангажирали да напуснат работа, за да й помагат с бебето. А не е и нужно.
Ако й е трудно да се справя основно сама в началото, може за известен период да се върне при родителите си. И това е вариант.
Освен това тя не би могла да знае мнението на родители си преди да обсъди с тях възможността за бебе.
Моята дъщеря и тя кой знае какво си мисли, но аз като един разумен зрял човек бих я подкрепила и помогнала с каквото мога - и финансово, и физически. Вярвам, че мнозинството родители са така.