пак за яслите, детските градини и личния опит

   Била съм някъде 2 годишна като са ме записали на ясла нашите! Още като се сетя за учителките си там и ме изпълват приятни чувства! Не помня конкретни случки, но като цяло усещането което съм запазила от тогава е прекрасно  !
  В първа група в детската градина обаче беше кошмар! Учителката беше ужасна! Постоянно крещеше по нас и ни тормозеше! Мразех я от дъното на душата си и не исках да ходя на градина!
  После се преместихме в друг квартал и аз респ. в друга градина! В новата градина учителките бяха супер! Занимавахме се с какво ли не! Дворът на градината беше огромен с много забавления и зеленина! Храната беше много вкусна   - изяждах си всичко, като се има в предвид, че бях ужасно злояда  ! Извеждаха ни на разходки - беше коренно различно от градината в която бях преди това! Имах много приятелки, а с една от тях сме такива вече повече от 20 години! Само имам спомен как нашите веднъж закъсняха и останах последна! Много бях нещастна - мислех че са ме забравили  !
  С учителките си още се поздравяваме и много се обичаме! Дори и директорката ме помни, което ми е малко странно, защото аз бях послушно дете, но е факт, дори и по име ме нарече като се видяхме преди няколко години след като не се бяхме виждали откак съм напуснала градината!
  Е, това са ми спомените от градината! Надявам се и синът ми да си спомня с умиление този период един ден!  

По-скоро смесени.
Най-ярките ми спомени са, че не си изяждах всичко на закуска и обяд, за което ми даваха черни точки и  да спя следобед - още черни точки. Не само че не спях, но и будех другите. Наложи баба да ме прибира на обяд   
Учителките бяха страхотни  С едната и до днес се поздравяваме на улицата.
Помня и 4-тия си рожден ден - правихме го в детската градина, с торта-заек и подаръци. А следобед вкъщи имаше продължение. 

Помня супите с фиде...И до днес го ненавиждам.

Смесени, и то заради една от помощните лелки, беше ни шамаросвала. И ако някое от нас не смогнеше навреме да стигне до тоалетната беше наричано "дърто магаре/ магарица" и т.н. За дърпането за ушите не искам да се сещам, но то ни придружаваше и в училище  Тогава времената бяха други. И съдовете за хранене и тоалетните воняха на хлор 
Хубавото на градината бяха многото играчки, контакта с децата и многото люлки.

Аз на ясли не съм ходила защото до 3 години ме е гледала баба ми . Но после като тръгнах на градина винаги ми е било интересно и хубаво. Спомням си ,че при едната госпожа/а тогава другарка/ни занимаваше постоянно с нещо да изрязваме,лепим,рисуваме и др. А другата ни разказваше много приказки и така ни усмиряваше или приспиваше /когато трябваше на обяд да спим/. А и градината беше точно срещу нас и ми беше много лесно да ходя сама до там. Даже сме се смели с майка за това ,че когато съм я виждала на терасата съм викала на госпожата"'Госпожо мама ме вика да се прибирам "И съм хуквала към вкъщи независимо ,че тя не ме викала. Въобще нямам лоши спомени от градината .

Имам отвратителни спомени.
На ясла съм ходила около 2-3 месеца, когато ме забравили цял следобед в тоалетните да си играя на чешмичката-многостранна бронхопневмония и една година вкъщи с баба.

Детската градина нямало места за втора група и ме пуснали в трета-голям бой ядях. А манджите бяха отвратителни и от докато ме вземат ме държаха на една маса права да си изям, ми не си изяждах и не ми дремеше. С кеф тръгнах на училище, щото очаквах много повече, там пак беше скука.

И сега се терзая от мисълта да пусна Фелипе на ясла, но осъзнавам, че е много по-различен от мен-социален, колективен тип и му харесва компанията на другите хора. Най-ме е страх, че ще взимам от яслата един непознат за мен човек, попил елементарността на леличките и другите (прося за извинение, но това са ми наблюденията върху болшинството от леличките и родителите, мнението ми трудно ще се промени от обидени постинги).

Имам само хубави спомени от градината. От всички. И помня, че ходех с голямо удоволствие и желание.

Много спомени нямам. Често боледувах - безкрайни настинки. От положителни емоции - хубавите празнични концерти за Нова година и Осми март, млечните супички, много сладка костенурка. От лошите - някакви гадни туршии, при ядене стичащи по лакътчета и много щипещи, рибени кюфтета , момчета, тормозещи костенурка, а ... бях много спокойно дете, но веднъж се наложи да ухапя една нахалничка  !

На ясла не съм ходила.На градина - около 20 дни.Спомени от самата градина нямам, само от воденето сутрин - една безкрайна тъга Ронех сълзи, без да рева с глас и да се тръшкам, по целия път дотам.А това е още по-покъртително.Била съм от редките случаи на деца, които просто не могат да се адаптират.Мама ми разказва, че съм си седяла на столчето по цял ден, ей така - плачейки тихичко Без да играя с децата, без да се храня и да спя..След 3 такива седмици и липса на всякакъв напредък, учителките я посъветвали да ме спре и да опита по-късно.Повече не ме пусна - направо на училище.
Не съм пострадала от неходенето на градина.Вярно, соц. ми контакти бяха по-ограничени, но си имах братовчед, с който си играехме по цял ден.Когато той тръгна на училище, много страдах.Исках и аз да ходя.В резултат тръгнах в първи клас година по-рано и с огромно желание.Справях се блестящо Никакви проблеми с адаптивност, комуникация, болести, концентрация и т.н.
Така че за сина ми бях решила да пробвам - ако му е добре там - ок, ако не - щях да измисля друго.Но той се адаптира много бързо и честно казано, му се отразява сякаш по-добре от домашното отглеждане.Стана много по-социален и самостоятелен.А може и да не е от яслата, може би просто порасна Но така или иначе детето ходи с желание и се чувства добре.Явно не се е метнал на майка си

Момичета, така като ви чета и взех да се поуспокоявам. Тази нощ ми беше много криво - до никое време творих св и роних сълзи за Нероден Петко Затова пък са го харесали и другата седмица съм на интервю, та дано да сте прави... Ужасно ми е свито. Макар че от месеци се настройвам, хич не чувствам да сме готови - нито аз, нито децата 

Иначе аз съм посещавала 3 детски градини (след 3 год. възраст) и само лоши спомени. Помня, и то много ярко, колко самотно и тъжно се чувствах - по цял ден се оглеждах дали няма да дойде някой да ме вземе. Помня как другите деца оплитаха в косата ми пластелин и ми сипваха пясък по главата. Помня как почина на едната другарка момиченцето и тя по цял ден плачеше, а всички шушукаха, че е било болно - години след това сънувах кошмари, а и досега ме е страх от смъртта. Помня как другарките ми се караха, че закъснявам, като че можех да променя нещо (нашите все се успиваха). Помня как няколко пъти ме накараха да играя гимнастика по гащи (бяха забравили да ми сложат шорти) и умирах от срам. Помня колко завиждах на едно съседче, което го гледаха вкъщи... Все такива работи... И отгоре на това за какво? Въпреки детската градина първи и втори клас ми бяха кошмарни. Чак след трети клас започнах да се адаптирам и да се чувствам донякъде на мястото си...

Явно аз съм си темерут, само се моля децата да не са като мене. Или поне да го разбера овреме, та ако имам възможност да не ги мъча.

А колко още въпроси ме тормозят, ако знаете - май ще пусна още една тема...

Аз бях за пример на всички, родителите ми и учителките ми винаги ме хвалеха много колко съм послушна, прилежна, старателна и т.н.-просто съвършена Събирах си червените точки и пчелички и бях много горда. Сега като се замисля-каква елементарна мотивация сме имали....

Съжалявам, Мария, но гласувах с последната опция. Нещо като твоя случай, но 4 градини след 4-годишна възраст. 

Ъъъ, всъщност може би трябваше да гласувам с предпоследната. Тъкмо се сетих за един по-забавен спомен в сравнение с шамарите, които ядях, защото не спях следобяд и в сравнение с гадните лелки, които непрестанно унижаваха Здравко, който все се наакваше.
Имаше един Филип, в когото бях влюбена и, за когото исках да се оженя.  И това, ако не е достойно за хубав спомен...

Мимс, пораснаха децата, а? Кажи повече за работата - какво, къде?

Аз имам много малко спомени от яслата - бях се разсърдила на едната учителка и отказах да й кажа довиждане като си тръгвах. нещо сериозно трябва да е било, защото яко се инатих и не исках дори да я погледна. майка ми ме наказа да се прибираме няколко спирки пеш - извървях си ги геройски. другият ми спомен е че учителките ме бяха лакирали един ден - не знам дали оттогава изпитвам отвращение от лакирани детски нокти...

после ме записаха в детска градина много близо до нашия блок. не си спомням нито едно конкретно лошо нещо - напротив, все хубави случки помня - но поради някаква причина не исках да ходя. нашите излизаха рано за работа и брат ми ме водеше сутрин преди училище и ме взимаше все първа следобед. по едно време си дадох сметка, че ако сутрин не съм готова навреме, той ще закъснее за училище...започнах да се мотая, а той започна да ме оставя сама у дома... нашите не знаеха нищо, докато един ден майка ми не си тръгнала по-рано от работа и минала да ме прибере от детската градина  известно време ме оставяха сама у дома. не помня какво съм правила....
пратиха ме при баба ми в добрич и там ме записаха в предучилищна - изкарах една хубава година, учителките ме оставяха да чета приказки на децата, а те се събираха в тяхната стаичка да си приказват... допреди няколко години ги срещах по улиците на добрич и ме помнеха по име...

резултат? в първи клас всички бяха приятели от детската градина, а аз се държах буквално залепена за приятелката ми от входа - чувствах се изолирана от цялата тайфа... макар че по-късно всички станахме приятели и външно не съм давала признаци на отчужденост, дълбоко в себе си усещах, че не мога да се сближа с всички... не знам дали е заради липсата на достатъчно опит в детската градина... по-късно в гимназията се борих много с това... и досега е така - трудно ми е да поддържам много приятелства наведнъж, но се старая

вики пропусна детската градина и в предучилищната, а после и в първи клас свикна трудно с идеята, че трябва да ходи всеки ден. за сметка на това е общителна и има приятели не само от нейния клас. сега й предстои смяна на училището и се надявам да се адаптира лесно.

габриела тръгна на ясла на година и 10 месеца, сега ще е втора група в детската градина. като изключим няколкото сълзливи раздели, дните й там са изпълнени със забавления. цяла ваканция не спира да говори за детската си градина...

надявам се Никола и Ния бързо да свикнат, а на теб ти пожелавам много смелост и сигурност в решението! а че ще си поплачеш, то  е ясно...

кога започват яслите? най-добре е да провериш на място, защото обикновено ремонтират нещо през лятото.
преди две години в яслата на габа бяха казали, че ще започнат от първи септември и аз съответно си бях нагласила отпуската, че на първи да съм на работа. отиваме с габица рано сутринта - нагласени, с букети за учителките - и ни казаха, че не е приключил ремонтът  да видиш как се намира свободна баба в следващите 15 минути и как се закъснява в първия работен ден след отпуската 

затова миналата година пратих габица на 15 септември - двете с виктория имаха общ първи учебен ден.