- Публикувана: 4 авг. 2006, 09:43 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2006, 00:46 ч.
пак за яслите, детските градини и личния опит
Аз съм от тези,ходили само на градина.Нямам много спомени,само си спомням таблото на което окачваха рисунките ни и беше много вълнуващо да гледаш творбата си там,също помня как другарката много ме обичаше(макар,че беше доста строга) и един ден без да искам и казах майко-тя толкова се беше зарадвала(а аз просто се обърках).Помня също как си миехме ръцете всички заедно и ги бърсахме с една и съща кърпа 
А няма да забравя когато веднъж ни слагаха някаква ваксина в дупетата колко ме беше срам,че ще ми видят дупето.Сега се сещам,че имахме малки столчета и всяко дете си знаеше мястото,а другарката сядаше по средата и пеехме песнички...
май е било хубаво,а сякаш никога не е било...
А няма да забравя когато веднъж ни слагаха някаква ваксина в дупетата колко ме беше срам,че ще ми видят дупето.Сега се сещам,че имахме малки столчета и всяко дете си знаеше мястото,а другарката сядаше по средата и пеехме песнички...май е било хубаво,а сякаш никога не е било...
Аз никога не съм била проблемно дете ,но мразех градината, даже избягах два пъти, а на третия път ме върнаха, иначе бях общителна , и т.н. обаче още не мога да гледам пилешка супа, смееха ми се за очилата, беше ми дивно скучно и на всичко отгоре по празници ни обличаха в едни безумни роклички ама само в един размер, а аз като по-пълничка и височка бях като прасенце ... едва се нацеждах, когато напуснах си обещ.ах моето дете никога да не го дам в детска... е няма да си го спазя това обещание, всъщностъ за първи път в този сайт чух, че НЯКОЙ НЯКОГА Е ОБИЧАЛ ГРАДИНАТА СИ, ИЗУМЯХ!
... обещ.ах моето дете никога да не го дам в детска... е няма да си го спазя това обещание, всъщностъ за първи път в този сайт чух, че НЯКОЙ НЯКОГА Е ОБИЧАЛ ГРАДИНАТА СИ, ИЗУМЯХ!
Както се оказва, не само "някой някога", а близо половината гласували имат добри спомени от градината си. И аз бях изненадана, но поне изненадата беше приятна. Все пак това е добра новина предвид факта, че и на нашите деца им предстои, нали?
Моите спомени са много хубави. Ходила съм и на ясла, и на градина. Доста често ме взимаха последна, а 2-3 пъти ме забравиха. После се оказа, че майка ми имала партийно събрание в службата (присъствието задължително, дори и за нечленуващи).
В последната градина бяхме заедно с брат ми (2 години по-малък). Той много страдаше от тяхната лелка. По онова време имаше говорен дефект - не можеше да изговаря "з", "ц", "ч", "ш", а ги казваше някак носово. Вместо "зъби", казваше нещо от рода на "гъби", но много странно. Неговата лелка много му се подиграваше и направо го тормозеше заради този 4дефект". После той ходи на логопед и се оправи, но много я мразеше.
В последната градина бяхме заедно с брат ми (2 години по-малък). Той много страдаше от тяхната лелка. По онова време имаше говорен дефект - не можеше да изговаря "з", "ц", "ч", "ш", а ги казваше някак носово. Вместо "зъби", казваше нещо от рода на "гъби", но много странно. Неговата лелка много му се подиграваше и направо го тормозеше заради този 4дефект". После той ходи на логопед и се оправи, но много я мразеше.
По-скоро отрицателни.
Смътни са ми спомените, но и от това което се сещам не ми става по-добре. Не съм искала да ходя, оставили са ме, защото е нямало кой да ме гледа. Те така са ме оставили и на година и половина на баба ми на село де. Мразех пиле фрикасе и филия с оранжева лютеница. Мразех учителката по музика, студена, изрусена кукла, другарката Бялова.
За това силно се притеснявах как Цецо ще приеме градината, успокоява ме мисълта, че напоследък иска да ходя по-късно за да си играе на двора. Слава Богу.
Смътни са ми спомените, но и от това което се сещам не ми става по-добре. Не съм искала да ходя, оставили са ме, защото е нямало кой да ме гледа. Те така са ме оставили и на година и половина на баба ми на село де. Мразех пиле фрикасе и филия с оранжева лютеница. Мразех учителката по музика, студена, изрусена кукла, другарката Бялова.
За това силно се притеснявах как Цецо ще приеме градината, успокоява ме мисълта, че напоследък иска да ходя по-късно за да си играе на двора. Слава Богу.