Деца - индиго

Детето винаги предоставя на родителите нужното стъпало за духовно им развитие 

Ако родителя има високо чувство за собствена значимост, детето ще се тръшка за да го прави за срам и резил пред останалите.
Ако на родителя не му пука какво околните ще си мислят за него, то просто няма да прави такива номера.

Не знам дали сте виждали как привидно мирно и спокойно дете прави щуротии, когато е с други хора. И обратно -- "лошото", "неполушно" дете, което вбесява родителите си изведнъж се кротва и успокоява сред други хора...

Ами и мен  детето ме е правило за резил...
При това не мисля,че ми е пукало какво ще кажат околните.
То си беше една страшна фаза,за която не искам да си спомням...

Тряба да не ти пука дотолкова, че дори да не ти мине думичката "резил" през ума.

тя просто не е чувала за духовно развитие.

Най-накрая филма е преведен: http://ludmil.multiply.com/reviews/item/3

Завистта е една от духовните отрови на живота. Мисля, че е по-тежка съдбата на хората, които са му помогнали да стигне до там, но това е друга тема.

Човечеството се развива, нормално е и децата сега да са по-развити от преди десетилетия, векове и т.н. Сблъскват се ежедневно с много неща, които ние дори не сме и сънували.
Няма странни деца, няма и по-надарени. Всичко е въпрос на развит мозъчен потенциал. Всеки човек притежава заложби да бъде със "свръх способности", но на повечето тези способности са блокирани. За това и при преживяването на тежки катастрофи някои стават ясновидци, други развиват невероятни творчески умения. Просто тези мозъчни центрове се отключват от стреса.
Децата са по-чувствителни, защото все още не са им притъпени много от инстинктите. Добре е, че разбираш детето си и го приемаш такова каквото е. Това ще му помогне да се реализира благоприятно в живота, а това е най-важното.

Чела съм за една теория, че децата си спомнят предходните животи, ако това е вярно може и на това да се дължат писъците по време на сън.
Няма нищо странно и невероятно, просто това са явления и процеси, на които съвременното човечество не е открило отговорите.

Зайка, радвам се, че има родители като теб, които разбират децата си!


ljuboznatelna, не приемай детето си така, сякаш е болно от нещо. Това са деца, които са загадка за съвременната наука. Това, че не разбираме нещо не означава, че то е нередно. Мисля, че точно децата с аутизъм са най-чувствителни. Трябва много любов и търпение за родителите, но щом съдбата е избрала точно вас, следователно разполагате с всички качества, за да бъде детето щастливо. Просто не мисли за това какво ще кажат околните, а се радвай на детето си, то си е както всички останали.

Някой ден може би ще се реша да ви разкажа за дъщеря ми,която всеки ден ме изумява - водя си дневник по дати и събития...
До тогава ще следя темата с голям интерес! 

Темата е много стара, дори съм забравила как са стоели нещата преди близо 2 години....Те са се променили в известна степен.Така и не смятам детето си за дете индиго, дори и някой да успее да ме убеди в това, то не може да промени нещата, а те не са розови.Смятам за погрешно да се внушава на майките на проблемни деца, че те са свръхнадарени и уникални. Да, те са уникални по свой начин, така както всяко дете е уникално за родителите си. А на една майка , разбрала че детето й е различно и не може да се впише никъде, често пъти й трябва много малко, за да се хване за  такава сламка и да живее с някаква илюзия. Това също помага, но само на майката.
Сигурна съм, че има и деца индиго, истински индиго, но май са толкова рядко, че може и цял живот да не ги срещнеш. Мен живота ме е срещал с човек с феноменални способности, който носеше белезите на индиго, за които става дума в темата, но моля ви, той по нищо не се отличаваше на пръв поглед от останалите, нямаше комуникативни проблеми, да не говорим за поведенчески. Това, особеното , което носеше в себе си, се усещаше по някакъв друг начин, не с петте сетива , които имаме. Повърхностно е да се смята, че дете, което се инати и  отстоява своето, което не говори или говори малко, което е свръхчуствително - на всяка цена е индиго.

ljuboznatelna ,
Виждам,че темата е стара,но не смятам че е остаряла!


Абсолютно съм съгласна с теб!

Просто за момент ми се прииска да споделя именно за някои такива усещания.....само за един кратък момент,....който обаче отмина!

Късмет на всички!

В "Колибка" има филм за децата индиго: "The Indigo Evolution" . Не съм го гледала все още, но предполагам, че ще хвърли светлина върху някои от основните въпроси.

http://ludmil.multiply.com/reviews/item/3

Ludmil, извинявай! Не знаех, че става дума за същия филм. 

Новороденото дете не е толкова безпомощно, колкото изглежда. От самото раждане то има на разположение енергийните си тела (освен материалното тяло около него има още 7 ефирни тела). С фините астрални сетива  на тези тела то може да „пипа” и „вкусва” неща, да пътува, без да мърда от креватчето.

За бебето света е жив. Всичко около него е живо и то не прави разлика между цветето и глинената ваза. Пред него света се разкрива в искряща пълнота, ярък и трептящ, един поток от емоция, вкус, мирис, цвят, всичко това във фини нюанси. Възприятията му са в най-чист великолепен вид. Детето не вижда само с очите, когато погледне един предмет то се слива с него, към него потича поток от усещания, сякаш то самото е този предмет... Искам да ви кажа, че в сравнение с възприятието на малките деца, нашият мироглед е като сива пелена в облачен ден...

За съжаление в следващите 3-4 години това чисто създание ще бъде подложено на интензивно насилие от страна на възрастните – те „доброжелателно” ще му налагат ден след ден своите калъпи на догми и модели на поведение и мислене, докато то не се напъха и ограничи в тях и започне да вижда света ограничен, скучен, едностранчив като възрастните...

Невинните на вид изречения, които често ще чуете от устата на родители, баби и дядовци:

• „не се навеждай, ще паднеш”
• „не пипай кучето, мръсно е”
• „остави чуждото колело, имаш си свое”
• "обуй си веднага гащите"

всъщност пишат правила по белите страници на детското съзнание:

• „кучетата са мръсни животни”
• „високото е  страшно”
• „моето си е мое и няма да го споделям с никого”
• „тялото ми е нещо срамно”

и т.н.

И така, без да разберат те залагат един филтър, призма през който детето занапред ще вижда света, както са му го описали. То няма да вижда истината, ще вижда образа описан някога от възрастните.

С други думи, ако някой в детството е казвал на детето, че циганите са мръсни и крадливи, то след време дори да види чист и спретнат циганин детето ще го възприема като мръсен...

Но идиговите деца са различни. Те се противят на догмите и шаблоните. Затова възрастните ги наричат „непослушни”, „хиперактивни” и т.н.