Деца - индиго

Какви са тези "Деца - индиго"?

Ето малко инфо:
http://society.actualno.com/news_42965.html

Децата индиго обикновено се свързват с диагнозата Аутизъм или Генерализирано разстройство на развитието. Дано детето ти не е дете - индиго !!!

В общи линии - това са свръхемоционални деца - възрастни, с огромна интуиция, граничеща с ясновидство.
Тъй като и на мен не ми е чужда интуицията, усещам, че детето ми е по-различно от другите деца. Както споменах - имаме вечни проблеми със съня, които обаче могат да изчезват при определени фактори. Детето изцяло копира /като индиго/ и най-малките колебания в емоционалното ни равновесие и ги преживява изключително силно. Вчера ме шашна, когато, без дори да има най-малка представа, позна, че зад външната врата стоя аз /Мама/. Събужда се нощем с ужасяващи писъци, случвало се е да ме събужда от МОЙ кошмар.... и така нататък.
Моля, ако някой има по-подробна информация и съвети, да ми помогне!
Любознателна, какво означава това?

Значи да уточня - тя е със абсолютно нормален физически и нервен статус - правили сме и втория съвсем наскоро. Много сладко и одухотворено дете е, но е някак различна от връстниците си....

Спите ли заедно?

  Наименованието "Дете - индиго" идва не заради копирането на настроения или подражанието, а от цвета на аурата, който се смята, че тези деца имат т.е. тъмносиния или лилав цвят.

  Дъщеря ми също познава, когато баща й си идва вкъщи например, също се влияе от настроенията ми и други такива, но не смятам че е "дете - индиго".

Не свързвам децата-индиго с нищо отрицателно!Аутизмът и други проблеми,които се споменават,никак не са задължителни Както при всяко друго дете,ако липсва правилен подход и безусловна любов,има и травми
Валент,детенцето ти е още мъничко и не може да покаже пълния си потенциал...Така че според мен засега можеш да разчиташ на интуицията си относно въпроса,който задаваш По-нататък ще си още по-сигурна
Ако дъщеричката ти е синьо-лилава,това е прекрасно...аз бих била щастлива децата ми да притежават такива добродетели и духовност
Аз самата,както и половинката ми,сме деца индиго-от третото поколение(според материали).Определено искаме и мечтаем един ден децата ни да носят всичките ни качества

Сори, но на мен това ми звучи като Х- мен три 

Скорошни проучвания допускат, че децата с аутизъм и ADHD-Attention Deficit Hyperactivity Disorder, може да имат връзка с т.н. индиго теория, но това не е доказано, просто признаците на децата с ADHD и тези индиго са сходни по описание, но в никакъв случай не е доказано, че те са такива. За децата аутисти пък има фантастични теории, но засега всичко си е само теории и догадки. Очевидно твоето дете има добри медицински показатели и не се травмирай с подобни теории.
За детето ти по Интернет не можем да гадаем, ако наистина искаш да разбереш нещо повече за него, наблюдавай го, изучавай го, записвай си ако трябва, следи как е с вниманието - задържа ли го върху нещо/някой достатъчно дълго и т.н. и ако не можеш да се справиш се консултирай със специалисти. Хубаво е, че имаш чувствително и развито дете, стига да не му се отразяват зле тези нощни преживявания и събуждания. Щом е по-различна от връстниците си, поддържай тази "различност" и я развивай, обичай я, карай да се чувства спокойна и щастлива. Имаш си едно съкровище, което сигурно ще те научи на много нови неща. 

П.С. Тя е всъщност толкова мъничка още, че няма смисъл от сега да си създаваш проблеми и да се терзаеш, дай и малко време да порастне и тогава се притеснявай за такива неща.

Може би детето сънува  вследствие на силни преживявания    , понеже е по-чувствителна .Моят син е така когато  има по-силни емоции приказва плаче и се смее насън.

и моето дете познава,кой се прибира вкъщи.... ако аз съм с нея,значи "тата" се прибира,ако той е с нея значи "мама" се прибира.....но не смятам,поне на този етап от възрастта и,че е дете-индиго...макар че за сефте чувам за такива деца/хора.
моята щерка също мн вика,плаче,смее на сън....но дали това има нещо общо с индиго  незнам.

а освен това ,фонтанелата на моята дъщеря е все още отворена,поне 2 пръста,а е на 1,6г вече....като разбере някой,4е и е отворена още ,ми казва че щяла да е като баба Ванга...тя до смъртта си е била с отворена фонтанела.... не съм мн сигурна,но май досега трябваше да и се затвори 

Благодаря за мненията, момичета!
Една вечна истина за мен е, че майката най-добре усеща детето си. Така както през цялата си бременност знаех, че детето ми се развива и чувства добре, въпреки че безумно ме вхараха в патология 10 дни преди да се роди и ме изкараха на 4-тия ден, защото стана ясно, че съм права. Същото стана и когато лекуваха детето ми с антибиотици за грип, а аз през цялото време им говорех, че е получило алергия кам едно болкоуспокояващо за коликите - точно това се установи след 10 дни лечение. Винаги съм чувствала детето си. И сега съм сигурна, че то наистина е различно. Това усещане не бива да се пренебрегва. Досега не съм имала някакво определение или обясение. Може би съм го намерила. А аз не мога да разбера защо някои от вас го приемат като някакъв недъг - аз се гордея, че дъщеря ми е по-различна и благодаря на G&J  и Сияна за подкрепата! Мисля, че това е наистина богатство и искам да се информирам какво да очаквам, как да му помагам, как да го насочвам, а не как го оправя.
Сияна, ще съм ти безкрайно благодарна да ми опишеш състоянието си по-подробно!!!
Бим-бам, аз знам защо се наричат така, сравнението беше метафора! В статията имаше 17 критерия, които са основни за определяне на детето-индиго, за твоето дете прочетох само два. А и след като не усещаш нещо такова - просто значи наистина не е индигирана. Предполагам, че си искала да ме успокоиш - но аз се тревожа единствено за това как да й помогна в това, че е различна от другите, ако наистина се потвърдят моите предчувствия и с израстването наистина категорично се оформи като дете-индиго.
Maktub, спали сме заедно точно три часа от една нощ. Опитах и това. Засега последният ми вариант е хомеопатията, обаче специалистите тук са двама и са ми супер противни. А това лечение е твърде "интимно" и не ми се иска да го споделям с някакви мизерабъли.
Nelkin, аз съм на същото мнение относно съня. Въпросът е защо сънува само при нас, с татко й? Когато спи при баба си в съседната стая, спи като пън! Изключително рядко се събужда там, предимно за водичка...
Тетка, примерът ти въобще не се покрева с моа - твоят е логичен, а моят - не съвсем. Принципно детето през деня е при моята майка. Принципно оттам го взима тати. На мен ми се случва мноооого рядко. Нито майка ми, нито татко й знаеха, че аз отивам там, обаче тя знаеше кой стои зад вратата!!! А иначе аз въобще не съм веща по въпроса, затова и го поставих. Просто видях една статия и детето ми /на тази възраст!/ покри доста от критериите... Фонтанелата май наистина е доста отворена, проверихте ли за рахит?

да,моята дъщеря познава логи4ески,кой се прибира....но и незнаех какъв е то4но вашия слу4ай... а относно фонтанелата,педиатърката ни казва,4е щяла до 3г възраст да се затвори и постоянно ми дава примера с баба Ванга 

Тедка, според мен изчакай още малко и потърси и друго мнение. А пък баба Ванга не е била на три години, нали? Защо си противоречи така?

Valent, ако знаеш руски език на този сайт има 2-3 книги за децата индиго:
http://www.e-puzzle.ru/index.php
Нещо не мога да дам директен линк към книгите, но виж в класацията топ 10 - там са книгите.

на майка ми фонтанелата се е затворила на 25 год. баща ми и досега разправя как и била мека фонтанелата като се запознали. не бих казала, че има някакви особени умения, освен изключително изострена интуиция.

Dutci, много ти благодаря! Изтеглих книгите, защото ние от старото поколение си имаме вроден руски език. Ако нещо се затрудня, имам помощ наблизо.

Днес малката щерка беше с майка ми у тях, а голямата- с мен. С Александра тръгнахме към тях, а по пътя се скъса да мрънка, че е жадна, но нямаше от къде да купя вода. Като стигнахме казах на майка ми, че детето е много жадно, а тя се ококори ей така Каза, че Рая няколко пъти е ходила при нея да й каже, че кака й иска вода... Надявам се, че детето ми е като другите и не притежава някаква свръхсетивност, искам да е нормално. Не бях чувала за деца-индиго.

Днес ми дадоха първата книга за децата индиго - "Децата на новото хилядолетие" от Каролина Хеенкамп. Щом я прочета, ще се включа в темата

Този път за да не прибързвам с отговора, прочетох всичките ти публикации. Малко съм предубедена , защото моето дете е с разстройство от аутистичния спектър и като чуя "Дете Индиго"  ми се изправя косата от ужас.
Това че смяташ детето си за различно и уникално е хубаво, ако мислиш че има някаква дарба, развивай я. Това, че детето няма здравословни проблеми е повече от чудесно. Единствено това захласване за което говориш е малко притеснително.
Това , че е познала кой стои зад вратата е нещо, което се случва и при други деца, смята се че до седмата си година децата имат връзка с невидимия свят и на това се дължат някои странности. Аз самата си спомням, че отгатвах някои неща и всички ми се дивяха.
За лошия сън - причините могат да са много. Ако съдя по това, което описваш - преживяла съм го. Сега проблемите ни със съня са далеч по-поносими, но и детето е на 4г вече. Съвета , който мога да ти дам е, да го вземеш при теб. Аз го направих твърде късно - когато беше почти на 3, заради това, че бях бременна и не можех да ставам по 5 пъти от леглото. Резултата беше невероятен. Дори и да се събудеше не ревеше истерично цял час.
Моето дете също беше много чувствително към моите настроения и те й се отразяваха най-вече във съня.Случва се и до сега. Всяко ново преживяване, обилна храна вечер, сладко или много солено, ядено малко преди лягане водят до будуване нощем понякога по 3ч и често с плач.
Не зная при какви хомеопати си ходила, но прекрасна работа върши Валерианахил - хомеопатични капки, успокояват и съня е по-добър. Върши добра работа и мелатонина, води до по-бързото заспиване. При моето дете подейства само в началото, но има майки, които са много доволни и от двете.
Ето и малко линкове на български
http://www.travelguide-bg.com/articles/article.php?id=60
http://www.yosif.net/bg/s4etinin/index22.htm
http://astroto.com/sarticle.php?id=20

Да поясня, че въпреки че детето ми отговаря на повечето "критерии" за дете "Индиго",включително и някои ясновидски способности, аз не го смятам за такова , а за дете със сериозен проблем, чието отглеждане е изключително трудно.

Валент,много се радвам,че такова е отношението ти
А това моето не бих го нарекла "състояние",по-скоро е...същност.
Виж това-2рата страница от втория линк,който Любознателна ти е дала Това е може би най-полезната информация...
http://www.yosif.net/bg/s4etinin/index23.htm
Та аз и половинката ми притежаваме всички до едно качества(които авторката изброява като типични за индигото)...и отговаряме напълно на синята,индиговата и виолетовата личности!
А какво да правиш...вече казах-безусловна любов,насърчаване...появат ли се най-малките признаци на интерес и/или талант,създай всякакви условия да го развива...просто важно е да не и се режат крилата и при всяка тревожност,да намира утеха в любовта на хората около нея...какво да ти кажа-мисля,че това е най-важното и ти го знаеш...и най се радвам,че още от сега имаш разбирането,което е нужно
Отрицателното..не бих ги нарекла качества ,а по-скоро състояния(които понякога биха отключили качества)-при мен бяха предизвикани от съдбоносни обстоятелства..,при него от хора с неправилно отношение...Но важното е,че са временни и "лечими"...Само едно решение на личността-индиго да се върне към истинското себе си,е достатъчно;едно убеждение,че си струва(когато се намира в момент на обезверение и криза) е достатъчно да се промени в правилната посока...Разбираш ли ме,индиго личностите са доста силни и развиващи се...Разбира се,че заради свръхчувствителността и свръхсъпричастността ще се изпада в тревоги,лоши настроения,депресиии,но те могат да бъдат "леки",кратки и градивни...Да не говорим,че само тези две качества нали си представяш за колко добродетели са "виновни"...
А когато личност с тези цветове има около себе си хора със същите цветове,това е не само щастие за него/нея,не само извор на вдъхновение,но някакси засилва всичко положително в него/нея и лекува,възражда...А плодът на всичко общо създадено е нестихващ и просто велик...
Дано си ме разбрала.Винаги можеш да ме питаш...ще откликна с удоволствие,стига да е в компетентността/опита ми
Най-вече се надявам хората,научили за този "феномен", да го разбират правилно...Тук няма нормалност и ненормалност и определно няма нищо фантастично и страшно...Всичко е плод на живота и природата..,т.е реално и с остра нужда да бъде прегърнато от света и отглеждано... 

Признавам си за първи път чувам за деца-индиго. От прочетеното на пръв поглед си мисля, че те са дар "божий" и не следва да се разглеждат като проблемни деца с някакви здравословни проблеми. Може би трябва да се гордееш и да развиваш способностите им!?!  Ще се запозная повече с темата, защото доста ме заинтригува.

Kalina29, провери си ЛС-та, пълна ти е кутията и не може да ми приеме отговора!

Любознателна, много съжалявам за вас... Не знам до каква степен е страшна вашата диагноза, но предполагам, че щяха да я "хванат" досега... моля се да не е това, въпреки че описанията ти ужасно приличат на нашето състояние. Въпросът ми е как открихте това заболяване? Благодаря за линковете, отивам да ги видя!
Сияна, благодаря за съветите! Всякаква по-подробна информация за различните проявления на индиговите хора ще ми е от полза - всичко, което можеш да се сетиш и би искала да напишеш!
Рени, защо така? Наистина звучи страшно и като че ли един родител никога не е достатъчно подготвен да чуе, че детето му е по-различно. Но в нашия случай това е за добро! Дори да е така с моето, или с твоето дете, когато сме станали родители ние вече сме били наясно, че сме подарили живота си на някой друг. Или както казва една приятелка от форума: Да си родител означава сърцето ти да се разхожда някъде около теб! Страшничко ми звучи и на мен перспективата да имам едно "трудно" дете, но ще го обичам, дори да съм единственият човек на Земята, който го обича! Децата-индиго не са ненормални, а по-съвършени! Явно светът има нужда от тях и ние трябва да се гордеем, че сме избрани да ги отгледаме!!!

И аз както и други не бях чувала за децата - индиго, а от тази статия разбрах, че имало и такива на които им казват "кристални". На мен лично тази теория ми допада. Факт е, че всяко ново поколение се ражда сякаш по-умно и отворено към света. Децата стават все по-възприемчиви и чувствителни. Освен да насърчаваме тези им способности друго няма какво да направим.
 Скоро гледах едно предаване наречено "Какво ни прави хора?". Там се говореше за ген на еволюцията, които по-малко от половината хора нямат, другите по-малко имат изцяло и третите, които остават съдържат и двата гена. Постепенно първата група ще изчезне и новото еволюционно ниво ще бъде насочено към разум на по-високо ниво и духовност.

  Valent, и всички майки с по-специални деца, може би просто трябва да се научим да ги разбираме и поощряваме, а не лекуваме. Човечеството се движи по своя си път и промени просто се случват. Ако се  върнем 500 години на зад, сегашният ни начин на мислене ще ни се струва невъзможен и недопустим. Всичко тече обаче и никога нищо не е същото.

Valent, естествено, че ще си обичам децата при всякакви обостоятелства. Но предпочитам да не са по-съвършени от другите. Искам да имат нормално детство (и нормален живот) и да няма нещо, което да ги прави различни.

 РЕНИ, може би нормално според нашите критерии, не е непременно щастливо за децата ни.

Искаш да кажеш, че децата-индиго са по-щастливи ли?

Ако те възприемат света по-друг начин ДА. Мисля, че всеки е щастлив само със собствените си възприятия, а не тези които са натрапени по някакъв начин. Това което прави мен щастлива, не е задължително да прави и детето ми такова. За това е отделен индивид и има право на избор, как сам да живее живота си и той да му доставя удоволствие, а не чувство за непълноценност.

 Може би цялата тази "ценностна система" за която всички говорят, че липсва, ще се възроди с нова, двойна сила. Кой знае?!

Много интерсно ми стана.Про4етох статията.Искам да знам как се вижда цвета на децата ни.Сияна моля те разкажи за себе си Мисля ,4е на вси4ки ще ни бъде много интересно и полезно. 

Нана, явно не си прочела тези мои думи или са разбрани неправилно...

Аз няма какво да лекувам на детето си, просто искам да го насоча и да му помогна да се интегрира и да запази своята същност, въпреки и от нападките на скептици, които смятат тези деца за ненормални. Искам да е точно това, което е, независимо дали е индиго или не /аз все още не съм убедена в първото, само имам съмнения/!

Здравейте!
Да побутна малко темата Деца - Индиго с нови материали.
Първо, снощи свалих разкошен документален филм, още топъл-топъл, за децата индиго, казва се The Indigo Evolution. Kaчва се на http://store1.data.bg/egov , до довечера ще е там. По-нататък ще преведем и субтитрите.

Още, репортаж по телевизията за сдружение "Деца - Индиго" в Пловдив: http://ludmil.multiply.com/video/item/6
Има още едно филмче там за децата индиго -- http://ludmil.multiply.com/video/item/9


Трето, събрал съм доста материали по въпроса: http://ludmil.multiply.com/journal

Моето дете е на 3г. и 4м. и е с все още незатворена фонтанела.

Препоръчвам я, моята свекърва ми я беше дала да я чета, накара ме определено да се замисля.

Имаше  доста сериозна (обемна) тема по въпроса в "Нашите деца".  Всички странни птици от форумите са там, намери я.

Първата й част е тук за тези, които я нямат в книжен формат (трудно се намира, изчерпана е). Има и втора част, но не е сканирана.

Темата ми се струва интересна. Ще я следя с интерес.
Напомня ми на т.нар. "шесто чувство" или за хората със свръхчувствителност.

Разпечатих книгата. Много благодаря! Една екстасенска каза, че моето дете е от новото поколение- индиго. Аз не знаех какво е това, но тя обясни, че това са надарени деца и било хубаво. Детето ми е здраво и палаво. Има изграден характер! Друго..... след като прочета книгата 

В книгата говорят,4е Новите деца се раждали с по-разли4ен 4ерен дроб-такъв,който им позволявал да ядат "боклуци".
От друга страна навсякъде пишат,4е децата ставали хиперактивни от сегашната храна,ваксините и т.н.
Аз ли4но не мога да си отговоря тези деца Индиго ли са,или просто реагират на променената природа?
Ина4е всеки си мисли своето дете за по-различно от другите и това наистина си е така.

Кристалните и индигови деца

Много интересно и обяснява доста неща... 
Имах съученик ( от детската градина бяхме заедно), който умствено се развиваше много по-бързо от нас.. В 5-ти клас, когато ние още се разхождахме с жълто по устата, той четеше философски книги.. И пустите му учители му завидяха.. Нарочно му пишеха двойки и тройки, въпреки, че той отговаряше правилно на всеки въпрос, но те знаеха, че той дори не си е чел уроците..Свиреше прекрасно и на пиано..Аз много се възхищавах на дарбите му тогава, но чувствах, че няма да му доведат нищо добро..Възрастните унищожиха духа му - за останалото той сам се погрижи.. Не, не се е самоубил - по-лошо - сега живурка като мизерник и наркоман.. - тежка съдба за едно дете-индиго...

Toчно това нещо споменаха на филма за децата-индиго: когато те са неразбрани се обръщат към наркотиците или стават разрушителни.
Да напомня пак, тук съм сложил доста материали на български за децата-индиго: http://ludmil.multiply.com/journal

Открих нещо поразително, писано от James Twyman, който от много години се занимава с децата индиго, един от авторите на филма:

"Over the last six years I have traveled to war torn countries and meditated with reclusive Emissaries of Light. But nothing can quite compare to my recent experiences with the psychic children I met in Bulgaria, or the sudden revelation I received from one of them not more than ten minutes ago.

Months later, after seeing Marco in a series of dreams, I traveled to Bulgaria to learn more, only to discover a monastery in the mountains devoted to training these amazing children before they can be perverted by a government program designed to "harvest" their powers for political purposes. The monastery was in the process of training four children at the time, and I was fortunate to spend a few hours with each one of them.

There were two things they all mentioned. The first was a question they felt they were here to ask humanity, a question that may hold the key to each one of us accepting our own enlightenment. They said: "How would you act and what would you do if you realized that you are an Emissary of Love right now?" (This is my own personal paraphrase from the many ways they expressed this idea.) The second was an energetic grid they have been weaving around the whole planet that enables them to consciously link with every other Psychic Child alive today. It is this grid that I want to address now.

Earlier this evening I was soaking in a hot tub in our back yard when I heard a small voice in my ears. At first I wasn't sure if it was my imagination, or if I was perhaps hearing a conversation in a nearby yard. But then I recognized the voice. It belonged to one of the four children I met at the monastery in Bulgaria, a young boy named Thomas. He was the child who told me the most about the energetic grid, and I suddenly had the feeling that he was with me again, but I wasn't sure how. All I can say is that a message came through, one of the most exciting, important messages I have ever heard, that confirmed something I had suspected for some time now. He said that the grid was now strong enough to support the vast majority of the Earth's population. The grid had been established and was strengthened by the Psychic Children for two reasons:

1. To draw in the souls of other Psychic Children who would help shift the paradigm.

2. To offer an energetic platform for the rest of us to access that place within ourselves, enabling us to ascend to their level of awareness.
 
Thomas explained that the work was now complete, and even offered a method for accessing the grid. I jumped out of the hot tub and immediately wrote the simple message down. And there was one other thing. Thomas made it very clear that this message was only to be shared with individuals who "asked" to receive it. In other words, I was not to simply post it on a web site where anyone can stumble upon it. He explained that the real magic will only occur by actually requesting the information. It should be distributed free to anyone who asked, but they would have to ask. The message comes in three separate parts (very short), and will be emailed to anyone in three separate emails.

There are two ways to subscribe to the Thomas Messages.

1. Cut & paste this URL in your web browser and click on Subscribe

https://secure.emissaryoflight.com/belovedcommunity/OnlineCourse … &languageID=1[/color]

---

"This week I want to share a conversation I had with one of the children I met at the monastery in Bulgaria, a little girl named Anna. I think you will begin to see a definite pattern. As always, I have done my best to communicate the conversation the best I remember. It feels like it holds to what happened quite well."
http://www2.hawaii.edu/~boyne/articles/anna.html

Разбирате ли? Този човек, който е обиколил целият свят в контакти с такива деца, казва, че най-надарените от тях, са тук, в България, отглеждани и образовани в скрит манастир в планините. Ако някой има време, нека преведе целия текст, много е интересно.

Срещите му с българските деца-индиго са описани в книгата "Emissary of Love: the Psychic Children Speak to the World". В коментара към книгата се казва, че това е хроника на пътуването му из планините на България, където се среща с група деца, които притежават невероятни паранормални и свръх-сетивни дарби.

Ако James Twyman напише и малко пряка реч в книгата си, тя става чудесен научно-фантастичен роман. Дали той знае наистина къде е България, защото масово в САЩ не са наясно и ситуират Загреб у нас и пращат София в Сърбия...

„Защо напоследък се раждат толкова много близнаци. Като че ли на групи, на групи пристигат тези деца. И това не е случайно. Това са души от „небесното войнство”, които масово идват на земята, защото предстои голяма духовна борба. Те са предвестници на новото време, което изисква нови хора. Не ви ли прави впечатление колко са интелигентни сега децата още от рождение. От съвсем малки говорят за техника, за коли и самолети, за компютри и апарати, за какви ли не неща, в сравнение с предишните поколения просто се раждат гениални. Предстоят много интересни събития, но трябва да имаме търпение да ги дочакаме.”

Запис от радиото на интервю с James Twyman в което разказва за срещата си с индигови деца в България.
http://ludmil.multiply.com/music/item/75/The_Indigo_Children

Това са думи на Ванга,но не разбрах коя година то4но ги е казала и какви са то4но събитията,които ни о4акват.

Ето книгата на James Twyman:
http://www.amazon.com/Emissary-Love-Psychic-Children-Speak/dp/15 … 83155&s=books

Картинката на корицата малко напомня Кожух планина край Рупите.Ина4е за тази книга 4етох,4е художествената измислица се преплита с истина.
Не знам дали този автор пи6е и под други имена,имам едни съмнения,за които трябва да проверя.

Eто още:

This email is from James Twyman, who is talking with a young girl who is one of the Indigo children.

"This week I want to share a conversation I had with one of the children I met at the monastery in Bulgaria, a little girl named Anna. I think you will begin to see a definite pattern. As always, I have done my best to communicate the conversation the best I remember. It feels like it holds to what happened quite well."

Jimmy
Anna

"What now?" I asked him. "Anna will be up in a moment," he said without sitting down. "Then we can begin."

A minute passed and nothing happened. Br. Matthias walked around the room as if he was having second thoughts about having me there at all. I felt those feelings, but for some reason my head didn't begin to pound like it normally did when ever I read another person's thoughts. I was very relaxed and if anything was overjoyed to have this opportunity. Br. Matthias, on the other hand, was having to fight his worries and concerns. He was clearly the guardian of these special children and though everything seemed to indicate I was meant to be there, he was worried.

Then I looked toward the door and was surprised to see a small girl standing in the doorway. I didn't hear her approach or feel her presence. Br. Matthias seemed surprised as well and jumped a bit before walking over to her and saying something in Bulgarian. He took her by the hand and led her over to where he set up the chairs. She sat down on one of the couches across from me, then looked into my eyes for the first time. I smiled and she smiled back, but there was some fear in her eyes, and I realized why. She didn't like to talk about the gift, and she knew that's why I was there.

There was a part of Anna that wishes she was like other children, but she knew she wasn't. She wanted to be home with her family and friends, but instead she was far away at a monastery with monks who loved her, but weren't family. She looked at me and suddenly realized I was seeing into her. Then she looked toward Br. Mathias and said something.

"She wants to know how long you've had the Gift?" Br. Matthias said.

"Well, about five months now, ever since I met Marco. Does she know Marco?"

Br. Matthias asked her then said to me, "She has never met Marco, but she says she knows who he is...they all know each other apparently. That's part of the Gift."

"Yes, I've heard that before. They seem to be aware of every child in the world that has the Gift. Would you ask her the same question she asked me, how long she has known she had the gift?"

"She has known she was different for only a couple of years, but she has always been able to work with her mind. She just didn't know what it meant.

As far as she knew it was very natural, and this is what most of the children think. They don't realize that other children can't do what they do. That is what gets them into trouble sometimes. They do something fantastic like bending a spoon or something, and then they're branded. Sometimes people understand and are not afraid, but most of the time people are very afraid. Maybe they think it comes from the devil or some evil force. Then they feel isolated and alone. That's why we want to find these children, to help them develop their skills but to also teach them the foundation of love. That is all that is really important."

I looked back at Anna and smiled, sending her the mental thought that she had nothing to be afraid of. She seemed to feel my message and sat back against the thick cushion. I am going to try to communicate the discussion I had with Anna as accurately as I can, though it is clearly impossible for me to relate it word for word. As I sit down to write, however, I feel that the essence of the conversation is still very fresh inside me. The words may change, it is the essence behind the words that is important. Though Anna was the first of four children I interviewed, I feel I learned the most from her. I will also eliminate Br. Matthias' translation and write as if I was speaking directly with the girl, though of course I wasn't.

"Anna, I want to thank you for taking the time to speak with me," I said to her. "Do you know why I'm here?"

"You're here because you have the Gift. Someone gave it to you because most adults don't have it."

"Why is that?"

"I don't know...maybe because they don't believe anymore, or maybe because they've forgotten how to do it. But there are a lot of children who have the Gift. They're everywhere and I can feel all of them."

"What does it feel like," I asked her.

"I can't describe it. It's just there, like something you've always known about."

"I was once told that the children are building a kind of web...a way of protecting it and helping everyone on the planet grow. Is that true, Anna?"

"I don't know," she said.

"You mean, you've never felt this way before?"

"I just wouldn't say it like that. You see, the children aren't really building anything. The web is already there."

"Already there," I repeated. "Where is it exactly?"

"It's everywhere...don't you know that? The web is love...that's what I've learned since I've been here. Love is everywhere because it is the only thing that is real. But it needs to be strengthened by people, and that happens when they think about it. So that's what the children are here to do, to think about the web of love and make it strong."

"Another child told me that there is a question you are all asking the world. Do you know what that question is, Anna?"

"Of course I do, we all know what the question is."

"Can you tell me?" I asked.

"But you said you already know what it is."

She had me. Anna realized I was trying to test her and she wasn't falling for it. I felt that she wanted to be open and share what she knew, but she was also afraid. She had pulled her power back inside herself because she didn't want to show me what she could do. I realized that it would be best to go at her pace and not push her any faster than I needed to.

"Okay," I said to her, "Why don't I tell you what I think the question is and you tell me if it's right. Is that fair?"

She nodded her head.

"Good. The question has to do with whether we're ready to feel the love or not. The children are asking the people of the world to act as if they already are Emissaries of Love...to live as if it's already true. I believe that the reason you're asking this question is because it's only when we act as if it's true that it's activated inside us. We have to believe it before we can see it. Is that close, Anna?"

"It's kind of close," she said.

"Well, how would you say it?"

"The question is whether you're ready to act as if you're loved by God. People think that God doesn't love them, and so they act as if that's true. That's why the world is the way it is right now. They say with their mouths that God is there and loves them like a mother or a father, but they don't believe it in their hearts. But what would happen if they really did believe it? Then the love that's all around them would start to extend from them to touch other people, and then everyone would be healed. It's really very simple. So the question just has to do with whether people are willing to accept what is already true."

"To accept what is already true?"

"Yes, because that's how we feel it. The children are here to feel what is true, and to help others do that as well."

"What about the psychic powers?" I asked. "Why do some children have them and others don't?"

"Everyone has them, and they're also not important. The love is what is important, and strengthening the web. When you feel the love then things just happen by themselves."

"You mean the Gift?"

"Yes, the Gift. How did you get it?" she asked as she leaned forward, suddenly very interested.

"I met a child just like you, and he touched me," I said to her. "After that all sorts of strange things began to happen. I was able to see inside people and move things with my mind. Can you do those things."

"Of course."

"Do you like to do them?"

"Sometimes, but it can scare people, and I don't want people to be afraid of me." She sat back again as she said this, as if she suddenly remembered that she had a disease which has no cure. "I know that the Gift is to help people, but sometimes I wish that I could just go home and not do any of this."

"Do you know a little boy named Marco?" I asked. "Br. Matthias said you didn't."

"I know him, but I don't. I know that he has the Gift very big inside him, and that he used to live here. Br. Matthias told me that part. But I have never met him."

"Do you know where he is, Anna. I really want to see him again."

"No."

Br. Matthias looked at her as if to stop her from saying more. Why? I made a mental note of this but didn't say anything about it then. For the first time I had the feeling that he was holding out on me, as if he knew more about where Marco was than he was letting on.

"There's something else I want to tell you about the Gift," Anna said. "You have to want to use it, otherwise it isn't very good for you."

"What do you mean?"

"It can make you sick, like it's doing to you. There is a part of you that's still afraid of what it means, and so you try to run away from it. But you can't, and every time something happens it makes you hurt inside. If you use the Gift to do something it makes your head pound like this."

She put her hands to her head and squinted her eyes. For just a second the pain shot through my skull, then was gone. She opened her eyes again.

"If you would just relax and let it just happen, then it wouldn't hurt so much. Then it would get stronger."

"It can get stronger than this?"

"Oh yes, much stronger," she said with a smile. "You still have no idea. Let me show you something." There was a vase with a bunch of flowers sitting in the window sill. Most of the flowers were open but some were still in tight buds. I could feel her sending energy to the flowers. In fact, for a second I thought I could actually see a stream of light coming from her, at first very broad then getting narrower until it was like a laser beam focused on one of the buds. I watched the vase as did Br. Matthias. He didn't seem at all surprised, as if he was about to witness something he has seen dozens of time before. Within seconds I thought I saw the flowers begin to move, then I realized it wasn't the whole bunch, just the one bud that she was focused on. It began to open, at first so slow that it was almost impossible to tell. Then it began to speed up and within a minute it was like all the other flowers in the vase.

"That's what you need to do," she said to me. "You need to stop being so afraid and open up. Then more light can come into you. Then you will look so much more beautiful."

She said these things with such innocence, but I could also feel more wisdom coming from her than I thought possible. These children were more than an evolutionary leap, they were spiritual masters returning to the Earth. More and more this idea came into my mind, and more and more I started to believe it.

"Anna, if you could say anything to all the adults of the world, what would it be?"

She thought for a moment, and just for an instant I remembered she was still a little girl, though the most incredible little girl I had ever met.

Her eyes rolled back into her head as if she wanted to give the best answer she could. Then she looked at me and said, "I would tell them to realize how strong they are, and that the more they love one another the more that strength comes out. People are so afraid of their power because they think they will hurt one another. But the more they hold back the more they do hurt one another. It only seems like there are a lot of us here. There really aren't. There's really only one of us, like all the psychic children that know about one another. We know about one another because we're joined together, and some day all the adults of the world will know the same thing."

Е това се казва конспирация - България, таен манастир, надарени деца. Браво на автора - завиждам на въображението му. Но не бих се вързала на нито едно от съновиденията, защото си имам моите които определено са по наситени, богати и цветни. Жалко че засега не вадя пари от тях, и за в бъдеще няма да го направя, тъй като определено ще ми тежат на съвестта душите които ще повярват и ще приемат бла-бла (то ) за истина.
А че българите сме си надарени по природа и нямаме нужда от чак такива конспирации (манастири, пещери и др.) си е факт. Дано авторът дойде все някога в родното БГ и като един истински войн на Светлината се ''светне '' по въпроса...

Същият автор е създател на документалния филм Индиговата Еволюция.
Вероятно всичките хора, взели участие във филма са подставени актьори а думите им - измислици на Джеймс Туамън.

 детето ми е от новите...даже от най-новите Ако щете вярвайте, но преди да се запозная с татко му знаех, че е на път-детето ми-някак живеех с него-и общувах доста пълноценно...Смятаме, че то си избра родители и ни запозна, за което сме му много благодарни:) Отнасяме се с него като с много древна душа, защото е такава и с цялото уважение заради това.Спи до мен, кърмих до до 2 годишен, ценя достойнството му и му съчувствам много. Осъзнавам смисъла си в него.Различен е-много е хубав и съзнателен (всяка майка мисли така-или почти всяка)...и е много чувствителен-затова се старая да предвидя желанията му, защото сега е и в сложната възраст и много се дразни...не го оставям да плаче-правя и невъзможното...и го оставям да прави каквото си иска-той е по-съзнателен от мен-и винаги ще е така, ДАНО Когато започне да вика в съня си го галя по челото и му казвам, че няма нищо, че това са лошите и те ще си ходят...пея, разказвам приказки, нося го...сънува много, смее се на глас-нормално ми се струва-както и аз и всички хора-сънуваме.
Смятам, че децата са ни голям подарък и трябва много, ама много да ги уважаваме и да се грижим за тях повече отколкото можем да се сетим-така е редно.

  Здравейте, искам и аз да се включа в темата, тъй като имах здравословни проблеми по време на бременноста и след раждането /дископатия/, ходих  с бебето ми при "диагностик-ясновидка-екстрасенс", незнам как точно да я нарека, и тази жена като ни видя, каза че вижда аурата на бебчо и че тя е индигова. Изключително много й вярвам, тъй като за здравословни проблеми много ми е помагала през годините, но тази информация много ме озадачи и постоянно се ровя в нета за материали. Бебо сега е на 11мес и за момента не виждам нещо "различно" в него, но съм малко притеснена за бъдещето.
  Искам да знам Вие как разбрахте , че децата ви са "индигови", само по признаците от книгата или от някой, който "вижда" аурата?

Просто го слушай.

Ludmil,чел ли си "Тайната на Шамбала" от  Джеймс Редфилд ?Не знам защо,но правя някаква асоциация като че ли?Все още не знам дали това,което е писано там е истина или фантастика,но все си мисля,че е действителност.

Да чел съм я. Но, нека не забравяме че фантастите, като Артър Кларк или Жул Верн са предните постове на човечеството. Те стъпват с фантазията си там, където никой не смее дори да повярва. И често визиите им стават реалност.

Индигови деца има, това е факт. Дали се крият по манастири и притежават свръх-естествени възможности или са просто деца, които живеят сред нас и носят непреклонното намерение да премахнат закостенелите догми, ще разберем...

Голям си образ, Людмиле! Често се чудя от къде я намираш тази информация и защо изобщо я търсиш...Да не би да се надяваш ти да си дете-индиго или Самуил?

Информацията я привлича намерението ми. Търся за да променя съществуващото. Не се надявам. Просто съм.

Децата индиго имат няколко отличителни черти: непримиримост с остарелите и закостенели догми, вътрешен подтик да се отдават на духовното повдигане на своите братя и сестри и непреклонност в намеренията и действията си.

Смисълът на живота им е да живеят за другите.

А за Самуил -- времето ще покаже.

Така е.
Aз вече се радвам като видя тръшкащи се деца по улицата.

Детето винаги предоставя на родителите нужното стъпало за духовно им развитие 

Ако родителя има високо чувство за собствена значимост, детето ще се тръшка за да го прави за срам и резил пред останалите.
Ако на родителя не му пука какво околните ще си мислят за него, то просто няма да прави такива номера.

Не знам дали сте виждали как привидно мирно и спокойно дете прави щуротии, когато е с други хора. И обратно -- "лошото", "неполушно" дете, което вбесява родителите си изведнъж се кротва и успокоява сред други хора...

Ами и мен  детето ме е правило за резил...
При това не мисля,че ми е пукало какво ще кажат околните.
То си беше една страшна фаза,за която не искам да си спомням...

Тряба да не ти пука дотолкова, че дори да не ти мине думичката "резил" през ума.

тя просто не е чувала за духовно развитие.

Най-накрая филма е преведен: http://ludmil.multiply.com/reviews/item/3

Завистта е една от духовните отрови на живота. Мисля, че е по-тежка съдбата на хората, които са му помогнали да стигне до там, но това е друга тема.

Човечеството се развива, нормално е и децата сега да са по-развити от преди десетилетия, векове и т.н. Сблъскват се ежедневно с много неща, които ние дори не сме и сънували.
Няма странни деца, няма и по-надарени. Всичко е въпрос на развит мозъчен потенциал. Всеки човек притежава заложби да бъде със "свръх способности", но на повечето тези способности са блокирани. За това и при преживяването на тежки катастрофи някои стават ясновидци, други развиват невероятни творчески умения. Просто тези мозъчни центрове се отключват от стреса.
Децата са по-чувствителни, защото все още не са им притъпени много от инстинктите. Добре е, че разбираш детето си и го приемаш такова каквото е. Това ще му помогне да се реализира благоприятно в живота, а това е най-важното.

Чела съм за една теория, че децата си спомнят предходните животи, ако това е вярно може и на това да се дължат писъците по време на сън.
Няма нищо странно и невероятно, просто това са явления и процеси, на които съвременното човечество не е открило отговорите.

Зайка, радвам се, че има родители като теб, които разбират децата си!


ljuboznatelna, не приемай детето си така, сякаш е болно от нещо. Това са деца, които са загадка за съвременната наука. Това, че не разбираме нещо не означава, че то е нередно. Мисля, че точно децата с аутизъм са най-чувствителни. Трябва много любов и търпение за родителите, но щом съдбата е избрала точно вас, следователно разполагате с всички качества, за да бъде детето щастливо. Просто не мисли за това какво ще кажат околните, а се радвай на детето си, то си е както всички останали.

Някой ден може би ще се реша да ви разкажа за дъщеря ми,която всеки ден ме изумява - водя си дневник по дати и събития...
До тогава ще следя темата с голям интерес! 

Темата е много стара, дори съм забравила как са стоели нещата преди близо 2 години....Те са се променили в известна степен.Така и не смятам детето си за дете индиго, дори и някой да успее да ме убеди в това, то не може да промени нещата, а те не са розови.Смятам за погрешно да се внушава на майките на проблемни деца, че те са свръхнадарени и уникални. Да, те са уникални по свой начин, така както всяко дете е уникално за родителите си. А на една майка , разбрала че детето й е различно и не може да се впише никъде, често пъти й трябва много малко, за да се хване за  такава сламка и да живее с някаква илюзия. Това също помага, но само на майката.
Сигурна съм, че има и деца индиго, истински индиго, но май са толкова рядко, че може и цял живот да не ги срещнеш. Мен живота ме е срещал с човек с феноменални способности, който носеше белезите на индиго, за които става дума в темата, но моля ви, той по нищо не се отличаваше на пръв поглед от останалите, нямаше комуникативни проблеми, да не говорим за поведенчески. Това, особеното , което носеше в себе си, се усещаше по някакъв друг начин, не с петте сетива , които имаме. Повърхностно е да се смята, че дете, което се инати и  отстоява своето, което не говори или говори малко, което е свръхчуствително - на всяка цена е индиго.

ljuboznatelna ,
Виждам,че темата е стара,но не смятам че е остаряла!


Абсолютно съм съгласна с теб!

Просто за момент ми се прииска да споделя именно за някои такива усещания.....само за един кратък момент,....който обаче отмина!

Късмет на всички!

В "Колибка" има филм за децата индиго: "The Indigo Evolution" . Не съм го гледала все още, но предполагам, че ще хвърли светлина върху някои от основните въпроси.

http://ludmil.multiply.com/reviews/item/3

Ludmil, извинявай! Не знаех, че става дума за същия филм. 

Новороденото дете не е толкова безпомощно, колкото изглежда. От самото раждане то има на разположение енергийните си тела (освен материалното тяло около него има още 7 ефирни тела). С фините астрални сетива  на тези тела то може да „пипа” и „вкусва” неща, да пътува, без да мърда от креватчето.

За бебето света е жив. Всичко около него е живо и то не прави разлика между цветето и глинената ваза. Пред него света се разкрива в искряща пълнота, ярък и трептящ, един поток от емоция, вкус, мирис, цвят, всичко това във фини нюанси. Възприятията му са в най-чист великолепен вид. Детето не вижда само с очите, когато погледне един предмет то се слива с него, към него потича поток от усещания, сякаш то самото е този предмет... Искам да ви кажа, че в сравнение с възприятието на малките деца, нашият мироглед е като сива пелена в облачен ден...

За съжаление в следващите 3-4 години това чисто създание ще бъде подложено на интензивно насилие от страна на възрастните – те „доброжелателно” ще му налагат ден след ден своите калъпи на догми и модели на поведение и мислене, докато то не се напъха и ограничи в тях и започне да вижда света ограничен, скучен, едностранчив като възрастните...

Невинните на вид изречения, които често ще чуете от устата на родители, баби и дядовци:

• „не се навеждай, ще паднеш”
• „не пипай кучето, мръсно е”
• „остави чуждото колело, имаш си свое”
• "обуй си веднага гащите"

всъщност пишат правила по белите страници на детското съзнание:

• „кучетата са мръсни животни”
• „високото е  страшно”
• „моето си е мое и няма да го споделям с никого”
• „тялото ми е нещо срамно”

и т.н.

И така, без да разберат те залагат един филтър, призма през който детето занапред ще вижда света, както са му го описали. То няма да вижда истината, ще вижда образа описан някога от възрастните.

С други думи, ако някой в детството е казвал на детето, че циганите са мръсни и крадливи, то след време дори да види чист и спретнат циганин детето ще го възприема като мръсен...

Но идиговите деца са различни. Те се противят на догмите и шаблоните. Затова възрастните ги наричат „непослушни”, „хиперактивни” и т.н.

Колко е прекрасно че съм тук  , мм да ,близко е до дома  -      може би така би реагирало едно индигово дете.
 Незнам  дали съм индиго или може би скоро ще стана такова.
По важното е че този форум е много хубав и от него блика Любов.
Благодаря ви ,че помагате 

Тези дни прочетох, че П. Дънов е проговорил едва на 6 години.
Представяте ли си, ако в днешно време дете не говори до шестата си година през какви изследвания, лекари, терапии, врачки и не знам си още какво ще премине?

Искам да попитам какви са тези кристални деца, това като деца индиго ли е?

Вижте, тук намерих нещо интересно по темата - http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=1927

Интересен научно-фантастичен роман. Ама дано има повече екшън вече, става скучно само с тези описания. Хайде, тези деца няма ли променят света вече, нещо да направят, да ги разпознаем, да стане по-забавно.

Пухче, очевидно действително ти липсват забавните неща. Бях готова да застана зад теб в една друга тема, но явно останалите по-добре са те надушили и са били прави за теб. Малко оптимизъм и вяра в чудеса няма да са ти излишни. И се научи да се изказваш или поне да не се изказваш не добре подготвена. Малко оспамих, но си прощавам.
По настоящата тема, чийто автор съм. Не съм писала тук доста отдавна. Моята дъщеря вече е на 3г 8м /точно днес ги закръгля /, поведението й продължава да се различава от това на останалите деца. Доста по-премерена съм в категоризациите, абстрахирам се от разни понятия и групи и просто я наблюдавам. Като личност, а не като част или принадлежност към някакъв феномен. Радвам се, че темата е интересна вече 2 години, това показва, че има хора с отворено съзнание, търсещи отговори. Здраве и висок дух на всички!

       Аз се разтърсих за повече информация за децата-индиго.  Това е поредното New-Age течение.  Изводът ми от прочетеното е следния: в Америка има криза на възпитанието вследствие на прекаления либерализъм.  Двама съпрузи сядат и пишат книга за децата-индиго, в която оправдават родителите и ги изчеткват,че децата им не са зле възпитани,а специални.  Това, което никога не го пише по статии е, че вдъхновението на писателите е дошло след разговори с духовното ангелско същество Kryon. 
      Благодарение на нашепнатото от Kryon съпрузите си изплащат ипотеката и стават милионери от преиздаването на книги , воденето на семинари за родители и платени интервюта .  Характеристиките на децата-индиго са формирани по така наречения Ефект на Форер , по който работи и астрологията например .  Ефектът на Форер е човешкото свойство да приема общото за частно , простичко казано : хората се разпознават във обобщени и положителни описания и им се струва , че ги касаят индивидуално.  Така работят хороскопите,  врачките и децата-индиго.   Е , разбира се и вяра е нужна 

Не оспорвам. Признавам, че не се задълбочих особено над проучване на произхода на теорията. Принципно съм съгласна с теб, аз също подлагам на щателен анализ и проверка информацията, която получавам, не се доверявам напълно, не фанатизирам, а извличам точно това и толкова, колкото на мен ми е полезно и необходимо. Въпрос - как се възпитават сънят и знанието? Не те нападам, просто напълно първични въпроси - от рода на тези, които пречат на сляпата"вяра" и водят към "истината".

    От всеки твой пост проличава дълбока вяра и желание детето ти да е различно , затова ми се струва , че няма някакъв смисъл от обяснения и спорове .  Не го казвам това с желание да се заяждам . Всеки има право да вярва в каквото си иска . Няма научни доказателства за съществуването на деца-индиго, но на много родители им е приятно да се ласкаят с теорията.  Избиват чрез децата си собствените си комплекси и това не е полезно за детето.  Вижда се по детските площадки -- нереализирани,тъпкани от живота или другата крайност -- хиперамбициозни спрямо детето жени възпитават 'на мама лидерчето,то е специално'.  Не го приемай лично , не казвам , че си от тези майки.  Грубо е да се внушава усилено (ако ще и несъзнателно) на едно дете колко е изключително и над останалите . Това дете няма все да е вкъщи и все да е център на вселената.  Но всеки родител да си възпитава според разбиранията. 
   Аз съм от хората , които се задълбочават над произхода на теориите , защото там нейде е оригиналния източник на информация .  На мен това за духовното същество ми звучи като 'Бог ми говореше , докато пържех кюфтета ' , оттам не мога да приема тази теория за нещо друго освен фантасмагория . Който може , нека вярва в Kryon.

Записвам се да следя темата. Признавам си, нищо не разбирам от индигови деца и не мисля, че моите са такива, но темата ми е интересна.
Люсил, би ли споделила конкретни скорошни случки, които затвърждават убежденията ти? Питам, защото ми е интересно как се характеризират такива деца, в никакъв случай не оспорвам идеите ти (това го пиша, защото в тази форма на общуване трудно се разбираме един друг какво имаме предвид ). Мисля, че е възможно да познавам такива деца и просто търся някакво сравнение...

Анту, както поясних малко по-рано, въпросите и изобщо темата за идниговите деца бе приоритетна за мен преди около 2 години. Познавам силата на самовнушението и самоубеждението, затова избягвам да се придържам сляпо към едно или друго нещо, било то някакво вярване или теория, т.е. аз нямам УБЕЖДЕНИЯ по този въпрос, просто потърсих един възможен отговор. На този етап най-важното за мен е, че детето ми няма предишните проблеми със съня, които много ме смущаваха. Има все още някои "интересни" прояви, но пак ще подчертая - наблюдавам, регистрирам, без да категоризирам. Ще ти дам няколко пресни примера с надеждата интересът ти да е искрен и добронамерен.
Ще започна от съня. Случва се доста често, последният път беше на почивката ни този месец. Бяхме легнали следобеда, аз заспах точно за 20 минути, събуди ме кошмар. Точно в същия момент детето също се пробуди доста неспокойно и след малко отново заспа. Със сигурност не съм крещяла насън , не спяхме и една до друга, за да я събуди движението ми, да кажем. Отново подчертавам, че не се случва за първи път.
Друг пресен случай, който помня, е един от последните дни в детската - когато я взимахме, тя каза: Ей сега ще дойде и на Мими /не помня точно името на детето/ майка й да я вземе и.... по коридора срещаме майката на момиченцето. Няма абсолютно НИКАКВА видимост към коридора от помещението за обличане. Няма някаква тенденциозна последователност при взимането на децата ни.
Иначе като поведение мога да обобщя в едно изречение - държи се като възрастна, възприема се като възрастна, бунтува се, че я приемаме като "малка" /особено чувствителна е на тази тема последните дни/.
Това са в общи линии нещата. Надявам се информацията в тази тема да е полезна за теб!

Да, благодаря ти, наистина не ми е нездраво любопитството, но като че ли нямам точно такива познати деца.
Според мен е възможно детето ти да има някакви способности, без задължително да бъде определяно като "индигово", "ясновидка" или каквото и да е. Както и да е, надявам се и ви пожелавам тези й способности само да са й в полза и никога във вреда!   

Благодаря за милите пожелания, Анту, надявам се да бъде така! 

Шорльо-морльо, това, което си описала въобще не се отнася за децата - индиго.
По принцип тези деца ги описват по следния начин: аутистични, непослушни, хиперактивни, неконтактни, неподаващи се на нормите на поведение изградени от възрастните.

И точно от там идва проблема. Родителите започват да се стремят да вкарат децата си в общоприетите рамки на поведение, а те чувстват, че това са субективни и не реални порядки, които затрудняват живота им и ги ограничават. За това и започват да се бунтуват. Родителите им започват да ги водят по разни лекари, които им слагат потресаващи диагнози и етикети, започват да ги тъпчат с разни химии, от което само влошават положението. И така докато в един момент или подтискат всичко или изострят още повече положението.

Не виждам в това описаното от мен никъде "на мама лидерчето,то е специално". Напротив тези родители си мечтаят единствено за едно "нормално" (според обществените стандарти) дете.

Има и "кристални" деца. Те са чувствителни както децата - индиго, но са много общителни и отворени към останалите хора, умеят да се "впишат" във всяка обстановка. Когато проявят някои от възможностите си, възрастните или не им обръщат внимание, или си казват, че е съвпадение, или че детето фантазира и т.н.

Проблемът с децата - индиго е доста сериозен и вероятно нямаш познати с такова дете за това и разсъждаваш по този начин.