Деца - индиго

Шорльо-морльо, това, което си описала въобще не се отнася за децата - индиго.
По принцип тези деца ги описват по следния начин: аутистични, непослушни, хиперактивни, неконтактни, неподаващи се на нормите на поведение изградени от възрастните.

И точно от там идва проблема. Родителите започват да се стремят да вкарат децата си в общоприетите рамки на поведение, а те чувстват, че това са субективни и не реални порядки, които затрудняват живота им и ги ограничават. За това и започват да се бунтуват. Родителите им започват да ги водят по разни лекари, които им слагат потресаващи диагнози и етикети, започват да ги тъпчат с разни химии, от което само влошават положението. И така докато в един момент или подтискат всичко или изострят още повече положението.

Не виждам в това описаното от мен никъде "на мама лидерчето,то е специално". Напротив тези родители си мечтаят единствено за едно "нормално" (според обществените стандарти) дете.

Има и "кристални" деца. Те са чувствителни както децата - индиго, но са много общителни и отворени към останалите хора, умеят да се "впишат" във всяка обстановка. Когато проявят някои от възможностите си, възрастните или не им обръщат внимание, или си казват, че е съвпадение, или че детето фантазира и т.н.

Проблемът с децата - индиго е доста сериозен и вероятно нямаш познати с такова дете за това и разсъждаваш по този начин.

Мисля, че не бива да очакваме от децата индиго да са ясновидци или да имат някакви по особени паранормални способности, това е глупаво и показва че не се разбира най-същественото, а именно че това са нов тип по-чисти създания, които ще покажат на хората, че най- голямото чудо,  стои в това хорат да поискат и да повярват че е възможно да живеят в любов и хармония по между си и с природата, да си помагат, да бъдат положителни и да пазят планетата ни, да обръщат повече внимание на духовното отколкото на суетата. Това е някак по-съществена мисия отколкото да оцелееш, и да се подсигуриш и успокоиш с това, че си нормален. Защото там откъдето сме дошли е така чисто, защо и земята и хората де биха могли, пък дори и индиговите деца да трябва да го извоюват или да станат жертва на тази борба само и само някой да им повярва, че е възможно земята да стане по-приятно място за живеене?

Ужас. Това звучи страшно и опасно. А един родител как да направи разликата дали детето му е индигово или просто има поведенчески проблеми? Знаете ли колко "проблемни" деца познавам, но честно казано, ако подхвърля на майките им, че децата им може да са индигови, само ще ми се изсмеят.  Дали има някакъв начин да се стигне до този извод? От психолози ли, не знам и аз...

hvarchanova,    ! Напълно съм съгласна с теб.

Анту, проблемът на родителите е, че непременно децата трябва да се вписват в техните стандарти. И когато това не стане започват "поведенческите проблеми". Тези деца имат по  различно светоусещане от нас. Примерно някой от нас ако го пуснат в първобитно - общинния строй и той трябва да възприеме същите навици на поведение като тогавашните хора, какво би си помислил? Това не е правилно, тези хора не виждат ли кое е важното в живота, как може да се нараняват по този начин, как може да ми налагат тези дивашки маниери..? Прибави и това, че са в тялото на деца т. е. по-слаби физически, не могат добре да изразяват чрез думи това, което чувстват и мислят.
Надявам се, че успях макар и бегло да ти опиша за какво става дума.

Най-честата диагноза за тези деца е аутист. Сега ще ти обясня и защо. Защото все още никой не може да даде точна дефиниция за тази "болест". Като се започне от затвореност и необщителност и се стигне до самонараняване.

Мисля, че единственият начин е да се успокоят родителите и да се опитат да опознаят по-добре децата си, да им дадат шанс да се развиват по собствения си път, а не по този който очаква общество. Но проблемът е, че родителите са много заети и ангажирани в това динамично ежедневие и в повечето случаи са изнервени, нямат необходимото търпение. Друг проблем е, че обществото ни е много незряло към различните хора и се отнася по много брутален начин с тях.
И така кръгът се затваря и няма излизане  . Единственият вариант е да бъде прекъснат този порочен кръг.

Всяко дете се ражда с характер и индивидуалност, уникална сред всички други, няма едно с едно  и  всяка майка  опознавайки го, най-вече интуитивно намира пътя и подхода към него, за да спечели доверието му, а от там и доверието и нагласата към света изобщо.
Децата преживяват всяко едно нещо, всеки един детайл и те оставят следи в него. За по-чувствителните деца е по-трудно, защото раждайки се те още не са изградили защита към всички енергии, които ги заобикалят,  бързо се измарят, защото влагат много емоции и оттам идва хиперактивността, лесно се превъзбуждат и започват да нервничат, бързо сменят настроенията си, вниманието си.  Синът ми е точно такъв, още като бебе искаха да му лепнат диагноза хупертонус.  Беше много стегнат, не даваше да му се прави гимнастика и плачеше постянно. Но пък сега е на година и 8 месеца и е толкова умени и кипи от живот. За такива деца е необходимо по- голямо внимание,  поне докато постепенно започнат да градят защитата си. Според мен всяка майка дълбоко в себе си знае пътя към своето дете, същество попаднало в един красив и интересен, но и  жесток и суров свят, където тя е единствената му защита. Всички деца са уникални и единственото, от което имат нужда е любов.

интересно ми е как точно се опредлея цвета на аурата? 

"  Американската хромотерапевтка Нанси Ен Тейп изложи за пръв път концепцията за цвета на живота в своята появила се преди много години книга "Да разбереш живота си чрез цвета". Тази концепция бе възприета и използвана от мнозина. Според нея всеки човек си има свой цвят на живота, а понякога два, че и повече. Това са един вид цветни слоеве, открояващи се в аурата и фиксиращи в цветови групи близки личностни черти. Всеки цветен слой говори за определени човешки качества, които ще открием, стига да знаем на какво да спрем вниманието си.
    И така, обект на тази книга са новите деца, тъй наречените деца-индиго. Цветът на техния живот е индиговият; те проявяват и дават израз на присъщите за него личностни характеристики. По принцип всяко дете се отличава със свой цвят на живота. Той може да е червен, зелен, жълт и син или комбинация от два или повече. Детето с цвят индиго притежава нови, необичайни за нас, донякъде "трудни" личностни и характерологични особености, с които обществото не ще излезе лесно на глава. "


http://www.yosif.net/bg/s4etinin/index23.htm

"Самото наименование произлиза от цвета на тяхната аура. А именно, установено е, че всеки човек е обкръжен от своята аура, която по правило се състои от цветове от дъгата.

При тези деца, в тяхната аура преобладава цветът на индигото, т.е. тъмносиния и лилав цвят. Този цвят символизира така нареченото трето око, центърът, който отговаря за интуицията и психическите възможности.

Понеже се смята, че при тези деца третото око е изцяло отворено, те са получили наименованието деца Индиго. "

http://society.actualno.com/news_42965.html

http://www.bg-donna.com/samopoznanie/care_indigo.html

Не прочетох темата защото настръхвам от това.
Мисля,че си имам едно такова в къщи и винаги ама винаги ми е било много трудно да се справя с това.Не искам да връщам времето назад и да се сещам през какви неща сме минали.
 На никого не му е лесно да живее като различен (без значение дали е физически или умствено)

Ето само малка част от "нещата" които вършеше нашия младеж (вече е голям и се контролира)
От 3 месечен е без Памперс,правеше странни движения когато му се върши нещо и го държахме (без да сяда) на гърне. Ако не го усетим естествено си вършеше работата в гащите.
От 7 месечен не е акал в гащи. Не лазеше а си влачеше дупето по земята като си помагаше с ръце и така се придвижваше. Не ходеше придържайки се по мебели. На 10 месеца реши да го направи за пръв път и направо проходи,напук на всички които ме тормозеха психически,че детето ми е със сериозно ставно заболяване. Аз не исках да вярвам на това и не се бях консултирала с лекар. Стигаха ми другите му болести които не свършваха и все ги "намираше" такива за които не бях чувала и незнаех как да реагирам в първия момент.
На ясла и градина не е ходил поради проблем със социализацията.
На 5 год се научи да чете и пише.
На 6 ходи на предучилищна до обяд.Харесваше му макар ,от самото начало учителката му да забеляза разликата.
На 7 тръгна на училище и като се върнеше беше ужасно изморен.Всеки път ни казваше,че било много шумно и това го измъчваше. Класната му го държеше на първия чин до нея и го караше да и помага с цел да го мотивира и да не се тормози от шума. Но... още първия срок започна да колабира без видима причина. Започна се пак великото ходене по лекари и все си оставаше с въпросна диагноза докато го заведохме в в Медицинския институт в Пловдив и там след доста изследвания ни казаха,че детето ни не е болно от нищо просто е родено по развито и трябва да свикнем с мисълта,че ще бъде по различен,поне до пубертета .
Лесно е да се каже,но колко е трудно-само този който го е преживял знае.
Последваха нощни ходения из къщи за около 2 години. Ако е имал по силни емоции през деня нощем става и спейки ни говори и разказваше разни истории ,после спря да говори (може би около 9 год)-искаше да спи само ако е гушнат от тати. Сутринта се смееше на него си и само викаше " Снощи пак ли съм търсил тати?"-и това отмина,дойде едно ужасно досадно скържане със зъби,Слава Богу за кратко.
На около 14 години започна сам да контролира емоциите си и единственото малко по различно което ни остана е,че дори сега,когато е на 15 год той изпитва необходимост да се гушка. Когато му скимне идва и ляга при мен,прегърне ме и иска да си говорим за нещо,когато след работа ми отвори вратата е задължително да ме прегърне и целуне,в събота сутрин става по рано за да ми прави закуска и ми я донесе в леглото-все неща които не са присъщи за деца на неговата възраст,но все са хубави и ни доставят удоволствие.
Най силно изразеното му качество в момента -иска всички да са добри и когато се разочарова от нещо следва един дъъъъълъг разговор с някой от нас (както вече писах,ляга до нас и си говорим)
Има много приятели и всеки път дискутира  от какво страдали те,как се държали с родителите си и обратно.
Важното е,че вече отмина времето на гадните болести ,а с различията му сякаш отдавна сме свикнали. Два дена ако го няма в къщи ни е пусто и най вероятно ще ни е ужасно болезнено когато се отдели да живее сам.Още от сега ни казва,че не смята за нормално 18+ год човек да живее зависим от родителите си.

Само ще спомена,че има по голям брат който е напълно нормален и все се чувства дискриминиран а всъщност не ние го дискриминираме (ако въобще това е правилната дума).За нас те са еднакво обичани,просто малкия сам ни търси повече.

Относно аурата в книгата "Пътят на душите" на Д-р Майкъл Нютон
Прочетох следното:

"Преди този случай аз слушах пациентите ми да описват цветовете, които виждаха в духовния свят, без да разбирам значението на тази информация във връзка със самите души. Пациентите ми съобщаваха за сенки на енергийната маса на душата, но аз не правех връзка между тези наблюдения. Не задавах правилните въпроси. Бях запознат с фотографията на Кирлиан и с изследванията по парапсихология на Университетския колеж в Лос Анжелис, които бяха показали, че всеки жив индивид излъчва аура със свой собствен цвят. Както изглежда, когато сме в човешки облик, ние притежаваме йонизирано енергийно поле, което протича около нашите физически тела, свързано в система от жизнени енергийни точки, наречени чакри. Тъй като са ми описвали духовната енергия като движеща се, жива сила, количеството електромагнитна енергия, необходимо за задържане на душата на нашето физическо ниво, може да бъде друг фактор за произвеждането на различни земни цветове.
Твърди се също така, че човешката аура отразява мислите и емоциите, съчетани с физическото здраве на индивида. Чудех се дали тези лични меридиани, излъчвана от хората, имат непосредствена връзка с това, което ми бяха казвали за светлината, излъчвана от душите в духовния свят.

...

Нива на обучение                 Кинетичен цветови обхват                            Статут на водач   
I ниво: Начинаещи                Бял (ярък и хомогенен)                                               Няма   
II ниво: Долно междинно ниво   Светлокремав
                                        (червеникави нюанси, накрая със следи от жълто)          Няма   
III ниво: Средно ниво               Жълт (плътен, без следи от бяло)                           Няма   
IV ниво: Горно междинно ниво   Тъмножълто
                                                  (наситено златно, накрая със следи от синьо)       Младши   
V ниво: Напреднали                   Светлосиньо
                                       (без следи от жълто, накрая със следи от пурпурно)       Старши   
VI ниво: Много напреднали   Тъмносиньо-пурпурно
                                                    (заобиколено от лъчиста светлина)                     Експерт   

 "
Това е цветовата гама според автора.

И аз питам същото, защото мисля, че си отглеждам едно такова същество вкъщи.
Радва ме, когато говори като мъдра бабка. Дразни ме това, че е голям заплес. А на моменти ме ужасява, когато има пророчески попадения.

Блгодаря на всички за отговорите на моите въпроси!    още един въпрос: възможно ли е физическо проявление на по-различния характер на тези деца? Например - необясним здравословен проблем... Или всичко си е само до характер, поведение и т.н.?

Синът ми беше много стегнат като бебе, и сега се проявява, но в по малка степен, стискаше си юмруците до много късна възраст, беше изключително раздразнителен , не даваше нищо да му се прави нито гимнастика, нито каквото и да е и затова лекарите се съмняваха за хипертонус. Това е нещо на нервната система, май и те не знаят точно какво. Ходихме на много прегледи и гимнастики и масажи, за да може да се поотпусне, а също трябваше да сме много внимателни с него, много го гушкаме , разнасяме и т. н. Ефекта е налице, сега е най-усмихнатото и добронамерено същество, не знам дали е болест или просто особеност на характера, според мен тези неща се проявяват на двете нива, ако се съмнявате, посъветвйте се със специалист, от няколко страни, но внимавайте, защото те много бързо обявяват диагнози. Бих ви препоръчала да си намерите добър хомеопат.

Добре, но какво следва по-нататък. Защо се е появила новата раса, какво се очаква да се случи? Нашето място, на обикновените хора къде е в новата схема, ако изобщо има такава.