Отговори
# 30
  • Мнения: 5 370
Депешарчице, понеже Станито, този сладурко сигурно е едно дълго чакано и много обичано дете е нормално фокусът на твоя свят да е върху него, затова ти липсва сладката ви хармония, НО не го обсебвай, чети си подписа на Лекси по-често...децата ни се отделят от нас и светът ги вика и не бива да ги обсебваме - казва ти го единствено и много изстрадано дете, измътено с лежане от 36-годишна мама - това съм аз де.
Mи да ти кажа, май вече мина периодът.
С кеф ходя на работа-пу пу пу.
Не съм притеснена за него и не се налага да звъня час по час.
Само дето след двегодишна пауза съм излязла от ритъм и се скапвам адски бързо.....

# 31
  • Мнения: 5 468
Поздравления за новата работа.
Напълно те разбирам, как се чувстваш. Аз преживях същото, но пращах дъщеря си на ясла. Така се случи, че ме натиснаха да почна работа, когато тя остана за първи ден цял ден на ясла.
Значи, тръгна в да речем понеделник, вторник и сряда до обяд и в четвъртък, майка й на работа - тя - цял ден. Ох, как съм ревала и как първия ми работен ден беше ужасен. Не стига, че съм в непозната обстановка, където уж ме въвеждаха в работата чужди хора, ами и сърцето ми свито за рожбичката ми, която оставих пищяща и тръшкаща се по земята в яслата. Бях примряла вече от мъка, когато си тръгнах от Младост за Люлин с маршрутка. Идваше ми да сляза от нея и да си хвана такси, после пък направо вече да скоча от нея и да хукна да тичам, че ми се струваше, че по-бързо ще стигна до Люлин така Mr. Green. Голям тормоз беше. Когато я видях с мъжа ми на вратата, ревнах като магаре, а той притеснен, е нещо не ми е харесал първия работен ден. Уф... големи мъки бяха.
След 1-2 седмици, се усетих, че не мисля по цял ден за нея, а след още 2 спрях дори да звъня в яслата, за да питам, как е... Свиква се с новото ежедневие и така...
Терзанията ти скоро ще отшумят, особено ако си и в добър колектив, което ти пожелавам.
А това, че се разбира с бавачката е чудесно.

Общи условия

Активация на акаунт