Нека да отглеждаме здрави деца, защото те са нашето бъдеще

desinansitoni , защо не помолиш модераторите да заключат темата тя и без това си намери мястото във форума за деца с увреждания. Вече 3 стр. обясняваш какво имаш впредвид и все още има въпроси Колкото и благородни намерения да имаш с тази тема ,изтлежда не сме дорасли интелектуално да обсъждаме теми с дълбок смисъл.За теб незнам но аз се оттеглям,положих усилия да помогна но.............

Съгласна съм с Вики и мама.Темата е много объркана и неразбираема.

Не си ли много крайна в оценката? Ако е имало такъв случай, какъвто описваш, едва ли е било защото децата са делени на болни и нормални, просто повечето мами тук не са медицински лица, и не биха могли да помогнат с компетентно мнение. А проблемите на децата с увреждания са много сериозни.

Незнам  дали  на  този свят  има   нещо  по  -  тежко  от това  детенцето  ти да  е увредено . Възхищавам  се  на  силата  на  родителите ,които  всеки  божи  ден се  събуждат с тази  реалност . Каква  тема  е тази  естествено  че всеки  нормален  човек  ще  прояви  отношение  подобаващо  - нормално.   За  съжаление   България  е  царство  на  тъпаците  така  че темата  е  безмислена  на  това  ниво  за  момента .

Тъпаци са тези дето ни управляват, изобщо здравеопазването ни е жалка картинка. Смешни пари се отпускат за болници, домове, деца с увреждания, стари хора и т.н. Това е болна тема ...

Аз първо прочетох другата ти тема и после тази.....
Тук си го започнала много отдалеч, ако беше формулирана като другата, мисля че нямаше да има недоразумения.
Детето ми не е с увреждания, но редовно чета в подфорума и честно да си кажа много рядко срещам никовете в други подфоруми. Процесът би трябвало да е двустранен.
Подобна тема би била на място и в Нашите деца, но формулирана конкретно.
И да си изкажа виртуалните симпатии към catnadeen   

Ето това е ,мисля че вече няма какво да се обсъжда.Volf го обясни по най точния начин,дано този път неразбралите разберат

Volf, имаш напълно моята подкрепа, по отношение на това, което си написал/а.
Обаче все пак ще изкажа мнението си по повод темата, която е пусната.



Такааа...значи, принципно мисля, че разбирам идеята на темата даже съм съгласна и макар да е взела като пример случая с моята дъщеричка, не й се сърдя, предполагам няма нищо лично. И така какво бих искала да кажа аз:
болестта е един процес, който не е самостоятелен, той е подвижен, динамичен, свързан с нашата психика, нашия характер, нашите мисли и емоции.
Какво ми прави впечатление по всички форуми, и не само там. Щом детенцето на някоя мама се разболее, майката изпада в един тих ужас, една паника и започва отчаяна борба с болестта на детето си. Започват се антибиотиците ( много често дори майката е по-голям спец от самите лекари по отношение на антибиотици и лек.ср.), започва се тъпчене на детето с лекарства. Ми, да дори си има заковани теми специално за лек. по здравните форуми.  И аз се дразня от това, признавам си ( както навярно авторката на темата). Форумите са изпълнени с подобни на моята тема, какво се е случило с болното дете, как кара болестта, "ами сега, какво лекарство, какъв АБ и т.н. и т.н.?".
А сещат ли се родителите нещо много важно? - че в повечето случаи децата им боледуват, заради самите тях. И не защото са ги простудили или нахранили с вредна храна ( макар че второто е много в сила в нашата държава), а защото децата боледуват, когато имат силна нужда от майчината ласка. И защо става така? - защото ежедневието ни вече лети с такива темпове, че изобщо не ни стига време да прегръщаме по-често децата си, да играем с тях, да мислим, като тях, да посетим светът им и да погледаме малко през техните очи. Какво имам предвид ли? - ми то е ясно, само като погледнеш на някоя детска площадка как мама и тате си пушат цигарите и пият кафетата ( а често дори не са на самите площадки, а на някое кафе)  а децата им си ровят в пясъчника или изобщо се чудят какво да правят ( говоря така, повярвайте ми защото страшно много наблюдавам тези неща, правя разни проучвания и пиша разни статии с подобни тематики...).
А вярвайте ми децата са тези, които имат ужасно силна необходимост да поиграем с тях, да слезем за малко в техния свят. Тогава и болестите ще са по-малко. Визирам вирусчета и бактериални инфекции...защото за да се разболее един човек не е достатъчно само да му се лепне вируса или бакт., необходима е среда за развитието им, а детския организъм е много, ама много лесно раним и уязвим и връзката психика-тяло е много силна. Особено имайки предвид, че децата са почти първо сигнални, че техните емоции и чувства са почти на повърхността на тялото. Те не могат да ги скрият, не могат да ги овладеят, и не могат да ги изкажат с думи. И когато целостта им се наруши настъпва нещо, като срив в имунната им система, нещо което се контролира от Н.С., и болестта им  е един вид вик към тези, от които имат нужда най-силно. Нали схващате за какво ви говоря?
Ще дам някой пример с моята щерка ( голямата): когато с баща й се скараме по-сериозно или когато има период, в който много й се караме, когато извърши някоя огромна глупост и биде наказана, след няколко дена, до седмица детето ни се разболява. Хваща хрема, вдига темп. дето се вика - лепва му се вируса.  И това съм сигурна 100% е защото има по-силна нужда от нас, защото се е почувствала уплашена, защото се е почувствала самотна, не разбрана и уязвимостта на организмът й е скочила поне 50%.
И с малкото ми съкровище е така, дори много по-силно, защото още се кърмим и все още сме едно цяло.
Обаче, сега.... ако не се споделят в здравния форум теми, като моята, дето бях пуснала или като на повечето тук, то този форум става почти излишен, не е ли така? И не е ли подобна ситуацията с другите форуми, особено бебешките, където по-голяма част от темите са "колики-помощ";кога го къпете";как го обличате;как и какво го храните "и т.н. и т.н. и т.н.?
Какво да кажем за там, а? - има ли смисъл да се вглеждаме толкова много в децата си, има ли смисъл те да стават център на света ни - всеки ще се съгласи, че това е ужасно вредно за тяхното развитие, за тяхното самочувствие, за техния живот, като цяло. Някой ще каже, че отглеждайки детето си и задавайки си подобни въпроси не означава, че детето му е станало център в живота му. Обаче аз, като погледна форумите, точно на това ми прилича.
Както и да е. Много дълго стана и навярно тези които няма да се съгласят с тезата ми, ще са се вече отегчили, така че приключвам.
Бъдете здрави, живейте здравословно, пазете се от каквото можете и от каквото искате и не си създавайте излишни нерви! 

Искам да добавя още нещо:
когато още с раждането ни е скъсана връзката с нашите деца и ние не можем да ги усещаме и разбираме правилно, не знаем как да се  вслушваме   в интуицията си и   майчинския ни глас, то тогава със сигурност с подобни теми ще са изпълнени всички форуми, свързани с отглеждането на децата. Объркване има наистина още щом родим и почват да ни заливат с каква ли не информация от родилния дом, баби и дядовци, свекърви и тъщи, а пък за фармацевтичните кампании и техните рекламирани "прекрасни" продукти за деца, просто да не говорим..................................................!

Из4етох темата и мисля 4е авторката по някакъв на4ин е обидена.Вси4ки са деца и вси4ки са равни. 

 DOROTEIA ,възхитих се от това което прочетох 
И докато някой търсеха смисъла на темата се оказа че тя има няколко и всъщност е много полезна и поучителна. DOROTEIA е наблегнала на първата част от темата и е намерила върху какво да помисли и го е казала удивително точно.Аз пък наблегнах върху втората част.  Ето защо се получи неразбиране от много хора.Очевидно авторката е особено интелигентен човек който е вложил много мисли само в 5 изречения и по някакъв начин иска да свърже проблемите на всички деца и тези на децата с увреждания като ги приравни и с това да покаже че всъщност те са еднакви.Това е тема върху която много може да се мисли и сигурно си личи че на мен тя много ми хареса.Не е ли по добре да се обсъждат такива неща отколкото да пишем глупави неща от типа -Ще стискам палци ,а всички знаем че като си изключим компа вече сме забравили за това.Незнам дали ме разбрахте но се надявам да е така

       Ами точно това исках да подчертая.Действа се импулсивно без да се помисли.Ами ако беше казала тези думи?Явно си се засегнала от моята рязка забележка.Нарочно е такава исках да почувстваш колко тежко е когато не си помислил и си отговорил импулсивно.Понякого импулсивно изпуснатите думи нараняват за цял живот особено когато таиш болка в себе си.Нека в първия момент помислим защо е написано,какво са искали да ни кажат и след това да отговорим независимо какво е мнението ни - положително или отрицателно.
                   Извинявам се за рязкото отношение и за това ,че съм те засегнала.Съзнавам напълно ,че не винаги извинението може да оправи нещата.Може би исках всички да почувстват това и нека бъдем по-внимателни защото зад всяко мнение стои конкретен човек с проблемите си.
                   Поздрави   

да ви  кажа  понеже  едва  спасих  детето  си  никак  не  обичам  да  се  допират  до него  , да  му  говорят  и  т.н.т Мразя   детските  градини   те  превръщат  децата  в  роботи . И  това  е  истина  ,че  ако  се  отнасяш  с  детето  си  както  подобава  то  никога  няма  да  се  чувства  зле . Това  че  детето  ти  не  вижда  означава  че  други  сетива  ще  заместят  донякъде  това  ,чувствителността на  пръстите  ,слухът  природата  си  знае  работата .Всеки  който  си  позволи  да  се  обърне  и  да  коментира е  толкова  душевно  увреден , че  не  си  заслужава да  се  коментира .Не проявявам  съжаление а  разбиране  нека  бъде  ясно .
Никой  не  знае  какво  го  чака  утре .