Тук изобщо не става въпрос за това, че пишем за алергии и охапвания и търсим съвети чрез форумите, става въпрос за нещо друго- как да научим децата ни да се възприемат като здрави. Става въпрос за онези, които не са. Правя аналогия, за да сравня онези деца, считани за здрави и онези с увреждания. Преди време една майка на дете с увреждане писа тема в здравния и търсеше съвет. Никой не и отговори. Явно се счита, че тук не и е било мястото. Нейното дете не е само дете с увреждане. То е нормално дете, като всички други, нищо че има някъкъв си там синдром. То също пада, удря се, хапят го оси и т.н. То има място в здравния форум и дори във форума Нашите деца. Не се включвам често във форумите, но като страничен наблюдател ми прави впечетление, че някак си форумите разделят децата и техните родители. В даден форум се допускат и четат само определени лица. Другите нямат значение. Поддържат се така да се каже лични контакти. - Ето това вече можем да го наречем извъртяване на темата
Смисълът който аз видях в нея е, че изпитвайки страхове за децата си и пазейки ги да не ги превърщаме в параноици. Познавам много деца, които говорят за алергията си все едно са някакви препатили страци, а всичко е чуто от устите на родителите. Хубаво е да предпазваме децата си, но много да внимаваме да не им предадем нашите страхове. Мисля, че в тази насока авторката не открива топлата вода, но за съжаление много родители сега я откриват. Присъствието ни в живота на децата ни трябва да много деликатно- мисля, че това е основната мисъл на авторката. Ако направим децата си прекалено предпазливи, те могат да пропуснат много от веселите игри в страх да не ги ухапе куче, пчела, да не си обелят носа. Това трябва де наша грижа- да не пострадат сериозно, но деликатна грижа.
Така си мисля аз.
