Опознай свекървата, за да я обикнеш!

  Чета, чета и не мога да реша моето свеки къде да го причисля. Не е лоша жената, но понякога ме изкарва от кожата ми, въпреки че не го показвам дори и на сина и. Всеки човек е различен и смятам, че това трябва да се уважава. Аз също мисля като Иса и я подкрепям, че никой не ни е длъжен вече, при условие, че НИЕ сме решили да създаваме семейство и трябва да се грижим за него. Ако някой реши да ни помогне - ОК, но нито са длъжни родителите, нито пък ние сме длъжни да им отговорим със същото. Всичко е въпрос на възпитание и личен избор. Ние лично никога не бихме ги изоставили в момент, в който имат нужда от помощ. Обичам безкрайно родителите си и ВИНАГИ ще им помагам, но пък и те никога не са ме карали да се чувствам длъжна за това, че са мизерствали, за да имам аз образование. Направили са това, което са имали нужда да направят - всеки нормален родител иска най-доброто за детето си без да мисли за някакви дивиденти след това. Винаги са ми казвали, че не е нормално кравата да суче от телето. Сега, когато аз и семейството ми имаме възможност да ги зарадваме с нещо - с удоволствие. Дори с гордост мога да кажа, че инициаторът за всичко е мъжът ми - винаги мисли за тях - нарича ги мама и татко и страшно ги обича. Според мен точно заради това тяхно отношение и е много щастлив, когато види, че е успял да ги зарадва или да им помогне. Мама винаги ни се кара и казва, че нямат нужда от нищо - те се оправят двамата с татко сами, но на ненагледният му доставя такова удоволствие да ги глези. Много го обичам за това, че се отнася по този начин с тях. А за свекито - тя има малко труден характер, но е добра жена. Знам, че ни мисли доброто, но лошото е, че се опитва да ни НАКАРА да мислим като нея.Само това е проблемът ми с нея. Обичам си я! Знам, че ще е добра баба за децата ми.
извинявам се за дългите писания

темичката е наистина много интересна и заинтригуваща. Аз все още несъм опознала добре моето "свеки" и затова немога да и дам точна оценка, като цяло е хрисима жена но понякога страшно ме вбесява.Понеже живеем в апартамента наблъскани като дядовата ръкавичка (мама тати баба,дядо и внуче) неминуемо понякога се издразваме една друга въпреки че се стараем да избягваме тези моменти чрез взаимни компромиси. Може би досега е имало само един два случая вкоито така сериозно ми се е приисквало един от които беше когато си купувахме гардероб със приятеля ми за нашата стая естествено отидохме с нея. И познайте сбдобихме се  с гардероб които аз лично смятатм за грозен и нефункционален но понеже свеки го харесасе здобихме с "нов грозен гардероб"(а тя го избра само заради цвета  понеже си пасвал със другите мебели). Може би ме дразни повече факта че в случая приятеля ми се съобрази повече с желанието на майка си отколкото с моето въпреки че категорично изразих своето несагласие с покупката.
есествено след като гардероба пристигна и беше зглобен намен ми стана още по и понеже в този момент мо оставаха още 10-15 дни за да родя бебо реши да се появи по рано.
Та маи тази случка засега е една от най- сриозните  препани камамчета между мен и моето "свеки"

 

Хе-хе, и при мен е така! 

Като изключим неща, на които се опитвам да не обръщам внимание - няма от какво да се оплача