Отново съм объркана (за кой ли път)

Не разбрах много добре. Проблема е че не съм ви питала нищо за приятеля си ли? Ако е това не питам, защото смятам, че знам най-добре. Ако имаше нещо нелогично за мен в неговото поведение можеше да попитам. За мен обаче няма.
И да, интересува ме какво аз искам, но и не си правя планове без приятеля ми.

С разликата, че аз не питам. Преди съм пускала други теми и ми е почти напълно ясно какво ще ми отговорят хората във форума (и аз си ги имам предвид тези неща). Още не мога да разбера защо приемате темата като въпрос или търсене на съвет, аз просто исках да споделя и се надявах да получа разбиране.

ОК! 
Извинявай!  Някак си започнах да приемам всяка тема, пусната тук като питане за съвет или мнение. Страшно съжалявам, че си позволих да изкажа моето. Забрави, че си го чела.
Лек ден и успехи ти желая!
 

- като цяло не са за пренебрегване парите.
Иначе .. аз съжалявам понякога, че не съм родила на тази възраст.. беше ме страх, не бях готова и т.н. но ако го бях направила сега щях да имам поне 3 деца- не мога да си представя нищо по-.... от това, невероятно е и неповторимо и.. изобщо неописуемо 

Виж какво Бухти, ми прави каквото искаш - наистина ни разпъна на кръст!
Следващия път като видя твоя тема във форума, ще знам, че не бива да ти отговарям, защото ще те обидя!
Така и не разбрахме какво искаш от нас - просто да споделиш и никой да не ти отговори ли?
Точно защото искаш разбиране всички ти казват, че са минали по този път и те съветват, както биха направили с близък човек, но ти явно не разбираш думите ни.
Всичко добро!

Добре де, защо реши, че си ме обидила? Никъде не съм казвала такова нещо. Прочетох мненията ти и ги отчетох, ако имах да казвам нещо го казах.
Обидена се почувствах от коментарите относно приятеля ми, но твоите не бяха такива.
Още в първото си мнение написах, че не знам какво точно искам от темата. Исках просто да го напиша. Предполагам, че се надявах на разбиране. Съжалявам, но в много от хората не видях точно това. Отново се почна едно убеждаване, че съм била млада и трябвало да живея сега и т.н. И за парите започнаха да ми се обясняват. А аз всичките тези неща си ги знаех и преди това, изобщо не съм питала за тях.

Еми добре де, ама форума е за това, да пишеш и да ти отговарят, нали така!
Моя съвет е да отчетеш наистина мненията, да ги запазиш като добри съвети и като ги съпоставиш или съчетаеш с твоите мисли и желания и да решиш вярно уравнението. Пак ти казвам - разбирам те напълно, но трябва да ти кажа мнението си иначе става безмислен разговора. Мислиш ли, че ако има нещо друго, което да ти ангажира вниманието и мислите, нещо, което много те увлича, ще забравиш идеята за бебе - засега?
Всяка една от нас е станала майка, преминавайки точно през същия копнеж за дете - дори при случайното забременяване, с някои изключения, копнежа  е налице!
И затова възприемаме тематат ти като споделяне и нужда от мнения.

Ами честно да ти кажа, аз рядко се дразня за нещо във форума... но се държиш като обидена и неразбрала, понеже се намерихме няколко да не ти кажем "лягай и прави бебето"..... ами знаеш ли,  мога и точно това да ти напиша, няма аз да ти го гледам или възпитавам или издържам. 
Не аз трябва да се успокоявам имаш ли посока- ти си помисли имаш ли?
И "имам няколко посоки, ама не мога да реша" не само не е посока, ами си е пълен миш-маш и просто крещи човек да се опита поне да ти каже някой неща.
Доброто образование, качествено и пълно със съдържание (а  не просто диплома) води до големи възможности, големите възможности, носят добри пари, добрите пари плащат нещата, нужни на едно дете, а после му дават на самото него възможност да има добро образование.... реализираният и стабилен родител дава много повече на детето си, от този дето още не сигурен  какво може и дали го може....и моля младите родители и тези родили на 20 години да не ми скачат, понеже съм родила две деца с разлика от 10 години и знам перфектно  разликата.
Уважам всеки наел се с ролята на родител на 20 години, но като стане на 40 да ми се обади да ми каже същото ли е.

Имаше страхотни постинги напред- зрели и с много мъдри неща в тях... ама след всеки такъв постинг ти казваш " да, ама аз много го искам това бебе"... ми извинявай, можеш да ми се сърдиш до утре, но синът ми точно по същия начин иска нов компютър или колело- надявам се да видиш разликата.
И да, има много нередно в това един мъж, дето и той иска бебето колкото теб, да не може да се оправи с баща си... имаше скоро и друга тема- за баща му и той не ти е ясен....и понеже ти пишех с всичката си добронамереност сега и аз ще ти пожелая всичко хубаво... 

Бебето наистина го искам и то не от днес. Освен ако поради някаква причина се разделим с приятеля ми не виждам какво друго би ме накарало да забравя. Но ако все пак се занимавам с нещо, което ми харесва може би ще ми е по-лесно, защото ще мисля по-малко за бебето.
И аз приемам повечето мнения, наистина. Колкото и да не ми харесват част от тях, знам, че има и много верни неща.

Jaly, държа се като обидена, защото една част от мненията (като последния абзац на твоето) ме обиждат. Ако някой обиждаше твоята половинка на тем нямаше ли да стане неприятно? Съжалявам, почти всичко друго мога да приема, но не и това.

Бухти,скоро не съм влизала в тази тема,пък то що нещо се изписало! Ама като гледам,следващия път като вляза,сигурно ще прочета че вече си бременна. На там отива работата!

Съжалявам, че разбираш последния ми абзац като обиден.
Както беше написал някой преди мен, приятелят ти сигурно те обича, може би дори иска да има някой ден деца от теб, но ако наистина иска бебето колкото и ти, вече щеше поне да живее с теб. Това  е моето мнение и съжалявам, ако то те обижда.
Казах ти и по напред в темата- някак самотно стои твоето желание за дете. Твоята тема не е " ние много искаме дете, живеем заедно, но родителите ни са против- как да се справим"... твоята тема е съвсем друга.
Съжалявам още веднъж ако съм те обидила, но на твое място нямаше да се обиждам на реалността, а щях наистина да се огледам добре. 

абе жена, завърши и тогава прави бебето

Но гледай да не разчиташ финансово на родители те си, защото те не са длъжни за твоето дете. Отгледали са теб, а ти трябва да отгледаш своето си дете

между другото, само да добавя, че и аз и съпруга ми искаме второ дете и то на момента!

Но пък финансово не можем да си го позволим, не точно сега, и предпочитаме да изчакаме, а не да се чудя как да си платя тока

Между другото ще си призная, че вчера си правих тест за бременност, защото ми закъсняваше с няколко дена (не сме правили опити, но и не беше невъзможно да е станало). Отрицателен беше както и предполагах, а днес вече си имам признаци, че ще ми дойде в съвсем скоро време.

 
Бухти, сори, ама и на мен ми се виждаш много, ама много объркан човек. Вземи се фокусирай върху себе си, върху развитието си. Намери си работа, разполагай със собствени средства, тогава мисли за дете. Не че те съветвам, но това  е моето мнение.

Малеее к'ва война се е почнала...

И аз като  Бухтичка  ,само ще си разкажа... няма да давам мнение!

Аз пък исках бебе откакто съм била на 14.... ако щете вярвайте ( май че  е от липсата на братче и сестриче- СИГУРНО ТАКА ЩЕ КАЖЕТЕ )... дреме ми  ... Бъзикаха ме приятелките: "За този няма ли да се ожениш вече, бебе няма ли да си правиш???" еииииииии много съм искала и т'ва си е...
Чак сега стана на 27 съм( грешка била съм на 26 - чак сега сметнах - е така е отнесена съм си и това е ) ... голямо чакане му ударих...
Никога не съм имала представа какво е, трудно ли е ( е майка ми естествено ми  казвала... да ),  това да станеш родител е единствения безплатен урок от живота... на 20 на 50  все тая...
Като дойде и ти се взимаш в ръце- от глезла ( имам предвид себе си) се превърнах в майка-домакиня-любовница ( за мъжа си само де )- уча и работя ...колко неща изброих??? 4 ри тежки задачи ( и една приятна ) и вече се чувствам пълноценен човек... а не празноглава студентка , хвърчаща по дискотеки и купони и... не  ме влече... Много съм щастлива ... пожелавам УДОВЛЕТВОРЕНОСТ и на Бухтичка ( и разбира се на всички в форума) !!!