Отново съм объркана (за кой ли път)

Бухтичка, на твоите години мен пък, други неща ме терзаеха, гледах да грабя с пълни шепи от всичко по много 
Съвет няма да тидам, защото си е до натура. Но аз лично бих изчакала още някоя и друга година 

Бухтичке мамина сладка--кво бебе кви 5 лв.Ако съм на 19 бих си пожелала всичко друго НО не и бебе
Ми те твойте бебета те чакат в бъдещето--я ставай от компа и бегай да купонясваш(това е заповед от една майка на 20 годишен)
И какво правиш в тоя форум за мамчета?
На аватара имаш йорки---твое ли е ?

Аз също не мога да ти дам съвет. Докато бях студентка не са ми минавали подобни мисли през главата. Исках първо да завърша, да работя, да се омъжа и тогава бебето ! Всичко е въпрос на вътрешно усещане. Приятелят ти какво мисли по въпроса ?

Аз на 16 родих и знаеш ли колко трудно ми беше да гледам бебето? Добре че беше свекърва ми.И отгоре на това и продължих да уча и това още повече усложни нещата.Постоянно ни се излизаше с моя мъж,той поне беше на 22.И все оставяхме бебка на бабите,за да ходим по дискотеки.Второто родих чак на 28години и си беше много по-лесно да го гледам,бях по-улегнала.

Бухтичке,недей бърза!Има време за всичко и за семейство и за бебе,ти си млада отдай се на настоящето и си живей живота,така както ти се иска,че при едно дете колкото и да е приятно да го имаш нещата се променят,няма свобода.Твоя живот се свързва с живота на това малко същество и ти винаги трябва да му бъдеш опора.Помисли,че няма нищо по-хубаво от студентските години,знам го от личен опит.

Всъщност след около 2 седмици ще стана на 20. Разбирам всички, които на моята възраст не са мислили за бебета. И аз така мислех преди. Децата бяха много далеч в бъдещето ми. Обаче за добро или за лошо форумът ме промени. И все така не ми е до купони (това е във връзка с една друга тема, която бях пускала преди и там отново ме съветваха да съм си поживеела сега).
Йоркито е мое, да

И той иска бебе, съгласен е. В общи линии аз му обяснявам, че не е сега моментът и трябва да изчакаме. Тъпото е, че и аз не съм винаги убедена в думите си.

Предполагам, че ти е било трудно. Дори ти се възхищавам за смелостта. Обаче ти беше ли го планувала, беше ли подготвена? Защото аз мисля, че съм.

Всички това повтарят. Аз пък изкарах 1 година и изобщо не ми беше хубаво.

Е, естествено че не го бях планувала. На 16 години едва ли има някой,който да иска бебе.Освен ромите де.

С първото си дете забременях, когато бях студентка трети курс. Е, бях на 22, а не на 19. Нещата се наредиха от само себе си  Важното в момента беше, че се обичаме и че ще имаме бебе, другото остана на заден план.

Това не е съвет, просто споделих опита си 

Аз няма да ти давам съвети относно възрастта, вече съм го правила веднъж в друга тема-пак твоя.
Само ще се опитам да ти охладя ентусиазма на едно друго ниво-финансово.
Имаш ли представа каква "инвестиция" е едно бебе/ респективно дете?
Питам съвсем сериозно.
П.С. Моля защитничките на тезата"дете се гледа и без пари" да ме нападат другаде.

Ами и парите ме спират много. Имам представа каква "инвестиция" е детето и знам, че аз отникъде не мога сама да ги изкарам тези пари. Не се чувствам независима и това много ме ограничава. Всъщност ако не беше това може би досега щях да съм преодоляла всичките си други колебания.

Бухтичка изживей си живота докато можеш, че имаш ли си бебе, ще започнеш да живееш неговия

Не искам и аз да давам съвет,това решение всеки си го взема сам за себе си.Само ще кажа,че ако съм на твое място бих поизчакала още някоя година.И го казвам от позицията на жена,родила детето си на 27г. и ако трябва да върна времето пак бих постъпила така.

Аз съм на 22 (и 8 месеца отгоре даже  ) и те разбирам напълно...и мен тази мисъл понякога не ми дава мира, и аз се чувствам готова, при това завърших почти висшето си образование...но, всъщност НО...1.искам още да уча; 2. финансово и жилищно не съм независима; 3. моя приятел не иска да има бебе все още и е прав .... ама както си казала пусти форум, всичко е под влияние на форума убедена съм и точно, защото ние с тебе само четем и най-вече за хубавите неща относно това да имаш дете и буквално се заразяваме с тази мисъл, а имам макар и малък опит с гледане на малки деца, уверявам те, ако във форума звучи прекрасно, то на живо пак е прекрасно, но и е много трудно и отговорно и някак си когато го усетя на живо осъзнавам, че по-добре да изчакам още...ама после пак като се зачета и забравям и пак завиждам благордоно на майките и бъдещите такива...При всички положения обаче, ето имаш си и кученце, радвй му се, а и си само 2 курс - изкарай си образованието поне пък тогава...защото иначе веднъж дошло детето не може да се върне назад, а то не е длъжно да носи последствията от наши "грешки", ако може да се нарече грешка това да родиш дете... и всичко това не забравяй, че колкото го казвам на теб толкова и на себе си и още повече мен майка ми ми е родила на 18 и знам колко е хубаво да имаш млада майка 

Знаеш ли,Бухтичка, аз имах същите копнежи и желания,когато бях на 19. Тогава бях 1 курс в института и се бях подлудила буквално от желанието си за бебе. Постепенно това желяние беше изместено от желание за купони,живот, контакти. След това срещнах съпруга си и след 5 гонини бебето беше на път.
Мисля,че всичко с времето си,но като се замисля сега няистина нямам идея защо точно съм искала толкова много да имам дете на тази възраст. Определено не съжалявам,че изчаках малко повече. Но всеки сам избира пътя в живота си. Мисля,че най-добре на първо място е да подредиш приоритетите си в живота, защото бебето няма да остане бебе,а после ще стане дете, ще ходи на градина,ти ще трябва да работиш и няма да си в къщи с бебето,както сега си представяш това.
И аз не давам съвет, само споделям мнение.

Аz на твоя място бих иzчакала оЩе малко, няма zа къде да бърzаШ, бебетата няма да ти иzбягат, сериоzно ти каzвам Наслади се оЩе малко на беzгрижния живот, zаЩото няма връЩане после. Знам, zвучи иzтъркано, но си е живата истина .
Опитай на първо време да сложиШ ред в живота си, да поживеете малко с приятеля ти...не само "почти", ами наистина, да реШите финансовата страна на въпроса (и аz съм от теzи, които потдържат теzата, че бебе беz пари не се гледа ) Приятелят ти какво работи, Ще може ли да ви иzдържа докато ти продължаваШ да учиШ и гледаШ бебето? ЗаЩото zнаеШ ли колко Ще ти е кофти когато уж имаШ мъж и дете, а тичаШ при мама да й искаШ пари, zаЩото си харесала неЩо zа твоето дете. На някой не им е кофти, даже го смятат zа даденост, но по принцип не е нормално след като имаШ твоя семейство да висиШ на врата на родителите си (при положение, че си имала въzможност да планираШ или иzбираШ).
Я иzлиzай да поживееШ малко

И аз бях така. ЗА бебе и дума не можеше да става. НО разни хора, разни идеали..


И съветът ми е следният(запозната съм с всичките ти постинги на тази тема ): Направете си бебе, роди го и си го отгледайте. В крайна сметка няма да стане нищо кой знае какво лошо, най-много да закъсате финансово, но и това не ми се вярва, щом имате родители, на които можете да разчитате. А и да си млада майка си има своите преимущества 

Роди си детенце!Едва ли ще съжаляваш 

Мани ги тях и теориите им. И аз не им хващам много, много вяра 

По повод това се сетих, че всяко следващо дете било още един черпак вода в супата 

Подкрепям това мнение  
И аз на твоите години по едно време ме беше ударила съчмата и много исках бебе, и само мрънках на мъжа ми, че искам бебе, добре че се оказа по разумен от мен и отбиваше номера с това, че нямаме финанси и т.н., съчмата ме удари още няколко пъти, ама той пак така се измъкваше. Родих малкия на 26г. и да ти кажа, ако трябва да върна времето назад пак бих  родила на  25-26г.

Аз бих те посъветвала да си намериш на първо време работа като детегледачка и ако след година все още се чувстваш така - да действате. Много правилно ти е казала ester, че тук четете само за хубавите неща около бебетата, не и за отговорността. Отговорността е смазваща, аз все още не мога да се начудя като как на хората им се разрешава да правят деца без да минат поне 2-3 годишен курс за целта 
А и очевидно в случая не е важно какво мислите вие с приятеля ти, а какво мислят родителите ви, а ти това не си казала.

И моят се измъква с оправданието за финансите. А аз не искам да го родя на 25,26. Искам да го родя сега.Писна ми да чакам. Първо завърши гимназия,после университет, това бебе го искам от 8 години...Първо - ясно, че нямаше как, тоест имаше, но не трябваше.Сега пак не трябва.Омръзна ми да не трябва. В този смисъл, едва ли има някой да те разбира по-добре от мен,Бухтичка и също така едва ли има някой , който ще ти даде правилния съвет.Ето, аз съм 4ти курс (ако си взема проклетия изпит да запиша,де) и аз така го мислех - да го изкарам бременна, ама на - финансите били проблем.Те ще са проблем още поне 5 години, а не мога да чакам толкова...Сега остава и мъжът ми да послуша Кейси Щото мен не ме слуша

здравей бухтичке
да ти кажа аз също като станах на 20 много исках бебе. Тогава с моя мъж(приятел) бяхме в германия . Мислихме го така , иначе и решихме че ще си правим бебе пък все ще има с какво да го храним и гледаме. Не съм превърженичка на тезата Първо кариера после деца , не исках да съм стара мама и детето ми след време да му викат това баба ти ли е   Та решихме , че ще бебеправиме. Ами 3 години не ставаше и не ставаше , бях откачила, но слава богу като се върнахме в бг окончателно и стана бебата ни  
Та исках да ти кажа щом мислиш , че си готова и двамата го искате ми направете си го. Това е най прекрасното нещо в живота . Да ти кажа изобщо не ми липсват купоните и за миг не съм си и помисляла ако беба е нямаше как щях да си копунясвам
Пожелавам ти да решиш дилемата си и скоро да се похвалиш с тумбаче  

ами аз не съм минала никакви курсове , гледала съм 2-3 пъти децата на вуйчо ми за по 1-2 часа , и не смятам че отговорността е смазваща , да голяма е , но чак пък смазващаа  На мен лично ми е адски приятно да се занимавам с беба по цял ден и веднъж не съм се оттегчила . Просто децата за мен са всичко и най важното в живота

Ами всъщност аз пробвах преди и бях пуснала обява тук във форума. Не можах обаче да намеря дете. Проблемът е, че уча редовно и не съм свободна цял ден. Иначе с удоволствие бих се пробвала и сега. Това поне би трябвало да притъпи малко желанието ми.
А за родителите не съм много сигурна, не сме говорили на тази тема. Но моите предполагам, че ще го приемат някак. Предполагам, че и неговите, но за тях имам малко повече опасения. Но все си мисля, че няма как да не се радват на едно малко бебе.

8 години Знаех, че искаш бебе, но не предполагах, че е толкова отдавна. И си успяла да издържиш досега. Надявам се да се променят скоро нещата и да се появи най-сетне това бебе, защото знам, че много го искаш

Идеята да се хванеш за детегледачка е супер, така ще се отрезвиш.
само не разбрах защо не ти харесва студентския живот и защо ти е тъпо в университета. Смени си специалността или се хвани на работа, да си уплътняваш времето, за да не скучаеш. За бебе имаш време. Поживей си първо още поне година. Аз съм на 26 и ако нямах гинекологични проблеми, още нямаше да мисля за дете.

За всичко си има време .Тази дребна подробност , че ви издържат родителите е много важна.
На 29г.съм и чакам първото си бебе на твоите години също исках ,но учих после трябваше да се реализирам и разбира се да срещна най-подходящия тати.И между всичкото това да си поживея добре за да бъда напълно готова не само да дам живот , но и да съм спокойна ,че мога да отгледам самостоятелно бебенцето си.

"А за родителите не съм много сигурна, не сме говорили на тази тема. Но моите предполагам, че ще го приемат някак. Предполагам, че и неговите, но за тях имам малко повече опасения. Но все си мисля, че няма как да не се радват на едно малко бебе."

  Я си помисили още. Може неговите родители да са пичове, но може и да не се зарадват.

Да,точно така.Дете без пари не се гледа.
Аз също имах дете на 19,но съпругът ми беше финансово много напред и никога не съм изпадала в ситуация да искам пари от родителите си или пък от неговите.Никак не е зле да имаш дете на тази възраст-растеш заедно с детето си,в крайна сметка каквото и да прави човек,важното е да го прави с любов.Само финансовият проблем за мен е смущаващ.Трябва да имате независимост,но за жалост това означава да разполагате със средства,независещи от родителският джоб.

Разреди временно влизанията във форум БГ-МАММА и ще ти мине

Единственият проблем, който виждам е, че сте финансово зависими от родителите си. Все пак те не са длъжни да ви помагат, вие вземате решение като големи хора и като такива трябва да понесете всичко, което произтича от него. Първо помисли колко ще са си лично вашите доходи (майчинство, стипендия или нещо друго) и прецени дали са достатъчно да се издържате тримата. Ако сумата е под личната ви представа за минимум, помисли много добре. Предполагам, че родителите ви са млади - ако имат желание да отглеждат дете, могат да си родят. А иначе в желанието ти няма нищо ненормално, все по-малки майки виждам навсякъде и не изглеждат никак за окайване, напротив, толкова са свежи и жизнени, повече дори от другите, които живеят за купона. Щом и двамата се чувствате готови и искате бебе, възрастта не трябва да ви спира.

И аз чета отдавна постовете ти по темата. Извинявай, не искам да те обидя, но ми се струва много безотговорно да създадеш дете, без да можеш да поемеш финансовата отговорност по отглеждането му. Мисля, че отношението ти по въпроса е по-различно от това на една циганка, нали? Не може интелигентно момиче да очаква някой друг да се погрижи за детето му, било то родител или държавата. 
Виждам, че разчиташ на родителите ви. Но... никой не знае какво ще му предложи животът в утрешния ден. Представи си, че се скарате и те спрат да ви издържат? Или, недай си боже, нещо се случи с тях и доходите им спаднат значително? Тогава какво ще правите? Ще го дадете в "Дом майка и дете ли"? Не искам да съм черногледа, но тези неща трябва да се премислят предварително... 
Завършете си учението, вземете си хляба в ръцете и тогава създавайте деца. Защото да имаш дете не е само да имаш жива кукла за гушкане. Това е огромна отговорност, която изиска освен психическа и финансова готовност.

Абсолютно. 

Първо стани възрастна, а не дете каквато си сега, а след това мисли за свои деца. Някак ей така м/у другото споменаваш, че парите ти ги дават родителите ти иначе се оправяте. Че то какво друго има за оправяне?

И живей, момиче. Наживей се. За да не се окаже, че след 10 години, когато твоите връстнички ще раждат децата си /аз родих моето на 29 и можеше и още да изчакам/ на теб изведнъж ти се приходи по дискотеки.

    Нормално е това, което изпитваш, аз дори на 17 бях готова да заменя университета със семейния живот
Мен лично във форума ме доведе бременността ми, теб незнам какво, но Лилита е много права
   Аз пораснах заедно с родителите си, които бяха само на 18 и 20 години, сега от моите 26 това ми се струва налудничаво аз бях първокласничка на абсолвентския бал на мама
    Няма нищо по- прекрасно от това да си майка, но не насилвай нещата, в никакъв случай, иначе.......................... изпитваш съвсем естествени емоции, като всяка жена
       

За жалост едва ли ще помогне. Форумът ме подтикна към тези мисли, но те си ме тормозят вътрешно постоянно.

Не, няма да си дам детето. Имам някакви пари, с които мога да живея известно време докато си намеря свястна работа или измисля нещо друго.

За желанието за бебе те разбирам и подкрепям напълно! Моята най-добре приятелка роди на 20 и си го отгледа перфектно и с лекота.

Но понеже никога не ми се е случвало някой да ме издържа, откакто съм пълнолетна, ти завиждам благородно за лекотата, с която решаваш, че родителите ти биха могли да издържат не само теб, но и бебче... Явно когато на човек нещата му идват наготово, той въобще не се замисля за тях, просто е сигурен, че ще си ги има вечно. За мен е супер плашещо да завися от родители, независимо мои или на мъжа ми, само като си го помисля и ми се изправя косата  Никога не бих се хванала на това хоро, освен ако не забременея случайно, тогава бих направила много компромиси. Но съзнателно да планирам бебе, без да имам и 1 лев мои пари, не, не бих го направила.

От друга страна, децата страшно мотивират за по-добри доходи. Ако нямах деца, сигурна съм, че щях сега да съм много по-зле и в материално отношение. Така че не е речено, че трябва вечно на родители да се разчита, малки сте и положението може да се приеме за временно.

Каквото и да решиш - успех!

Аха...и още един пакет памперси до леглото...

Наистина ако толкова много искаш бебок- действай! Но само да си зарязала ученето и лично аз ще дойда до Варна да те ступам! 

Ерика, първо ще ти е по-близо да дойдеш до Плиска да ступаш мен, че а не го взема тоя изпит, а верно съм зарязала учението в предпоследния курс , родя 5-6 деца и си построя някоя колиба до някой мост

Оооо близко си ми и бухалката ще взема!

Ще изкараш изпита, стегни се, още мааалко ти остава! 

 Ей, стегнете се бе хора! Ще Ви забраним влизането във форума известно време, та да Ви утихнат малко мераците и да завършите.
 
 А форума наистина действа много примамващо и ти се иска да гушкаш едно бебе. Аз зимата обяснявах на мъжа ми колко е хубаво да си имаме бебе и човека изпадна в амок.

99% от мнениеята и този път бяха НЕ на бебето 

Аз пък сега мисля, че Бухтичка би се справила с бебе. Ако трябва ще се прехвърли задочно (ако има такава възможност) за да го гледа, приятелят и може да направи същото  за да работи и тогава няма да има никакъв проблем относно финансите (освен ако работата не е добре платена и пак да се налага родителите да помагат, което не е толкова лошо. Даже нашите помагат  ) В крайна сметка не всеки може да се омъжи за мъж, който вече е напред с материала, така, че това условие не е нужно да се поставя 

Бухти, действай, след като сърцето ти подсказва, че трябва. Само не зарязвай ученето. НЯма да си първата майка студентка. Тук във форума има много такива 

Изчакай известно време...все пак още учиш....защо първо не си завършиш образованието, не започнеш работа и тогава...виж как ще се чувстваш...
 

Не съм решила с лекота, че родителите ми ще издържат мен и бебето ми. Аз по принцип не искам да е така. Но и не виждам нещо кой знае колко странно в това, че те ме издържат в момента.

Аз и не съм очаквала да ми кажат нещо друго. Абсолютно сигурна бях, че почти всички ще ми кажат, да съм си живеела, не му било сега времето, че не мога да се издържам сама. Ясни са ми тези неща и аз си ги знам. Просто има моменти, в които се чувствам ужасно, защото много го искам това бебе. И предполагам, че бих се справила. А задочно не искам да уча, то и няма много смисъл, защото ако съм бременна или с дете не е нужно да посещавам всички лекции и т.н. А не ми се иска да карам и приятелят ми да го прави. Всъщност той работи в момента в Практикер и заплатата му е мизерно малка (към 250 лв. някъде взема). Но и той не работи там заради парите, просто искаше да се занимава с нещо, а и стаж някакъв да има.
И в крайна сметка ученето няма да зарежа, такива планове изобщо нямам. Бебе сигурно също няма да си родя...поне засега. Опитвам се да си внуша, че е хубаво да изкарам и 2-ри курс и тогава пак да премислям.

Всъщност, мисля, че имам идея какво може да направим, за да си имаме собствени пари. Сега няма как да стане, но ако успея да убедя приятеля ми следващото лято...ох, дано

   Като забременях бях на 18, а родих на 19! Малкият не беше плануван, но всички - и ние и родителите ни решихме, че каквото и да става, каквито и трудности да има, това бебе ще се роди! Бях студентка 1 курс, мъж ми работеше за 150 лв. в началото и беше последна година студент и ако родителите ни не ни помагаха - щяхме да издъхнем! Страшно ни беше трудно! Постепенно мъж ми си намери по-добра и по-добре платена работа, след време и аз започнах да работя и в резултат и двамата не успяхме да се дипломираме, но пък си купихме апартамент, не разчитаме на родителите си и дори гледаме да им помагаме с каквото можем!
   Според мен е по-добре да изчакаш! Аз лично не съжалявам за избора си-имам страхотен син и чакам втори  , но като знам колко трудно ни беше, не бих насърчавала друг да мине по нашия път!
   Каквото и да решиш - успех  !

Така, ето и едно мнение от една бременна 21-годишна.   Според мен първо трябва да имаш работа, да заживеете наистина с приятелят ти, а не почти. Защото когато започнеш да живееш с някой, всеки божи ден да си с него, всичко за зависи от вас и парите, които си искарвате, тогава нещата са много по-различни. Може да си с някой 5 години гадже и да си живеете от време на време, но това е като 6 месеца постоянно съжителство. Според мен първото нещо, което трябва да направиш и добре да обмислиш момента с ученето - искаш ли да учиш или не. Второ, ако ще учиш според мен е добре да завършиш и тогава да помислиш за бебе. Трето ако не учиш да си намериш работа, която като дойде момента за бебе да си сигурна, че ще си взимаш майчински. Да имаш дете е огромна инвестиция и страшно сериозно нещо, което променя живота ти и няма връщане на зад. Според мен прецени дали ти се учи или работи и въз основа на това прецени и за бебето. Възрастта няма значение. Аз например живея сама от 10-ти клас и от 2 години с любимото ми мъжле. Първо се опитай да се опрвяш сама, дори като учиш почни работа и се издържай сама.   Най-важното не очаквай и не разчитай, че ако не се справяте родителите ти ще ти помогнат. Тръгни с мисълта - какво мога да направя аз за това дете, какво мога да му дам ?! 
Успех !

Готови ли сте да имате деца?
04.04.06 13:26

Тест
 
 Аха, младоците, точно вас ви питам, не се

оглеждайте с тоз овчи поглед... Оставете

ни нас - ние сме си изяли жабетата. Ама

преди да скочите, проверете:



Тест за бъркотия:

Размажете маргарин по дивана и по пер-

детата. Сега разровете с пръсти току-що

полятата пръст на цветята, а после ги

отъркайте в тапетите. Замаскирайте пет-

ната с пастели. Сложете парченце риба

зад фотьойла и го оставете там през ця-

лото лято.



Тест с играчки:

Снабдете се с 55-литрова кофа пълна с

елементи от конструктор “Лего”. (може

да използвате гвоздеи или натрошени

стъкла.) Помолете свой приятел да ги

разпилее навсякъде из къщата. Завър-

жете превръзка на очите си. Опитайте

се да отидете до банята или до кухнята.

Не пищете (писъците могат да събудят

детето през нощта).



Тест в зеленчуковия магазин:



Вземете на заем едно или две малки

животни (козите са най-подходящи) и

отидете с тях да пазарувате плодове

и зеленчуци. Дръжте ги постоянно под

око и платете всичко, което успеят да

изядат или повредят.



Тест за обличане:

Снабдете се с голям, гневен, жив ок-

топод. Напъхайте го в малка чанта-

мрежа, като се уверите, че всичките

му пипала са вътре.



Тест за хранене:

Вземете голяма пластмасова кана за

мляко. Напълнете я до половината с

вода. Закачете я със здрава връв за

тавана. Залюлейте я. Опитайте се да

мушнете пълни лъжички бебешка ка-

ша в улея на каната като се престру-

вате, че са самолетчета. Сега “избъл-

вайте” съдържанието на каната на зе-

мята.



Нощен тест:

Напълнете малка платнена торба с

4-6 кг пясък. Намокрете изцяло пясъка

с вода. В 8 вечерта започнете да люш-

кате торбата и да и тананикате до 9 ча-

са. Сложете я да си легне и навийте ча-

совника за 10 часа. Станете, вземете

торбата и и изпейте всички песни, кои-

то някога сте чували. Измислете още де-

сетина и ги пейте до 4 сутринта. Навий-

те часовника за 5. Станете и направете

закуска. Продължете така 5 години. Ви-

дът ви трябва да е бодър и весел.



Физически тест (за жени):

Закрепете голяма торба, пълна с фасул,

под предната част на дрехите си. Оста-

вете я там 9 месеца. След това махнете

90% от фасула.



Физически тест (за мъже):

Отидете до най-близката аптека. Поста-

вете портфейла си на гишето. Поканете

аптекарката да си вземе от него. След

това отидете до най-близкия магазин за

храна. Уговорете се с управителя запла-

тата ви директно да се депозира в мага-

зина. Купете си вестник. Върнете се в

къщи и си го четете тихо през останало-

то време.



Последна задача:

Изнесете лекция на съпружеска двойка с

малко дете. Обяснете им как могат да по-

добрят своята дисциплина, търпение,

толерантност, тоалетни процедури и дет-

ските обноски на масата. Предложете им

най-различни начини. Не забравяйте да

наблегнете никога да не позволяват на де-

тето си да се бунтува. Насладете се на то-

ва изживяване. Ще бъде последния път,

когато ще знаете всички отговори.
 

Не е точно така. Всеки който отвори "Нашите деца" или Децата с хронични заболявания и увреждания ще види и другата страна.

Бутичке, мила, и аз ти знам терзанията от самото начало. Не се сърди, но искам да те попитам, дали това ти желание не е някаква скука или потребност да запълниш някаква липса?
Решението и отговорността са си твои, съвети няма да ти давам. Има си плюс да си отгледаш детето и после да градиш кариера, защото обратното е страшно трудно. Аз примерно дори не си помислях да се изнеса с мъжа ми (тогава гадже) преди да сме напълно финансово независими, но то е до човек и усещане.
Само обмисли всички подробности около бебето, ученето, подкрепата (финансова и не само) на родителите и т.н. и ако още го искате и двамата - действайте

П.П. Адски се забавлявах с теста. Много добро чувство за хумор 

Това е вярно. Тук четем каквото пишете вие. А вие далеч не пишете само за розови и хубави неща. И аз въпреки, че пиша основно само в 2-3 подфорума чета в почти всички останали. Именно огромното количество информация, която успях да погълна от форума за тази 1 година ме кара да се чувствам подготвена.

АЗ СЪЩО НЕ МОГА ДА ТИ ДАМ СЪВЕТ ЗАЩОТО ВСЕКИ ТРЯБВА ДА ПРЕЦЕНИ САМ ЗА СЕБЕ СИ . МОГА ДА ТИ КАЖА САМО ЕДНО ОМЪЖИХ СЕ НА 20 - СТУДЕНТКА В ПЪРВИ КУРС  СЪС СЪЩИТЕ ЖЕЛАНИЯ КАТО ТВОИТЕ НО СЪПРУГЪТ МИ СЕ ОКАЗА ПО ЗДРАВОМИСЛЕЩ ОТ МЕН И МЕ РАЗУБЕДИ.ПОПИТА МИ "КАК СЕИ СЕ ПРЕДСТАВЯШ БРЕМЕННА В СЕСИЯ И ЖИВЕЕЩА НА КВАРТИРА"/ЗАЩОТО ТОГАВА НАИСТИНА ЖИВЕЕХМЕ ПОД НАЕМ/ С ТОЗИ ВЪПРОС МЕ ВЪРНА В РЕАЛНОСТА И НЕ СИ ГО И ПОМИСЛИХ В СЛЕДВАЩИТЕ НЯКОЛКО ГОДИНИ - ДЪЩЕРЯ СИ РОДИХ НА 24 - В ЧЕТВЪРТИ КУРС ДАЖЕ ПРЕКЪСНАХ ТОЧНО ПРЕДИ ДИПЛОМИРАНЕТО СИ  А СИНА СИ РОДИХ НА 30.  ЕДНО ДЕТЕ ИЗИСКВА МНОГО ГРИЖИ И ОТГОВОРНОСТ НО ПЪК Е ИМНОГО ГОЛЯМА РАДОСТ

Походи си, поживей си както си му е реда, бебчето няма да ти избяга после 

Освен финансовата страна на въпроса , има и нещо друго, докато завършиш добре, ама като почнеш да търсиш работа е адски кофти -- с дете, без опит, а и не можеш да се хванеш на какво да е за да се понаучиш и после да търсиш по- добро,  трябва ти веднага добра работа,  това го казвам от личен опит. А на теб като не ти се учи в момента, защо не прекъснеш за една година, да поработиш, да видиш като почнат да те мачкат разни типове и да си тровиш нервите със всякакви змии завистливи, дали няма да ти се доучи ( и при брат ми и при братовчед ми тази терапия подейства)
Знаеш ли кое е най-трудното при гледането на едно дете-- това,че всички решения ги взимаш ти, а последиците ги търпите всички в семейството и то за добро или лошо! А избор правиш всеки ден от това какъв памперс да купиш, до това, дали де се обадиш на лекар или да викаш бърза помощ, или да заведеш малчо на твоя отговорност и твой транспорт до болница!

Няма да те разубеждавам, т.к. аз също не съм с "планирано бебе", въпреки че часовника ми цъкаше (родих на 29), радвах се на чуждите и тайничко си плачех.
Просто знаех, че ако се случи човека до мен ще ме подкрепи.

Подкрепям мнението за финансовата свобода, като съм далече от мисълта, че на много от нас родителите помагат с нещичко.
... 250 лв не са смешни пари (някои мами биха се радвали да разполагат с тези пари само като разход за бебето)
вие сте студенти, които дори общежитие не плащате. (ако не бъркам живеехте в жилище на родителите), няма смешни пари още повече изкарани, започнете с финансовата свобода като оцените това което имате.

Не казвам, че са смешни парите, просто не мисля, че можем да живеем двамата с тях (за бебе дори не говоря). Аз живея сама, а той почти живее при мен (под почти имам предвид, че не се е изнесъл окончателно, а се връща и си спи у тях от време на време). Не плащаме за общежитие или квартира.

Тук съм напълно съгласна с Буба.Не сме правили планове за деца, но стана така, че родих на 19.Никога не съм си и помисляля, че е било грешка или пък, че не му е било тогава времето.Аз обаче от доста малка съм скитня съм си поживяла и походила доста, та никога не ми е дотежало за излизания и т.н. Финансовото ни състояние не беше цветущо, но се справихме

Здравей!
Според мен ако си сигурна в човека до себе си защо пък да не опитате?
Пари се изкарват, здраве и щастие да има!
Това, че ще си млада майка не означава, че си безотговорна и няма да се справиш!
Желая ти успех, говорете двамата и вземете най-правилното за Вас в момента решение!
 

Изчакай  Желанието ти е прекрасно, но нямаш представа как ще се промени живота ти с едно бебе  Аз родих на 25г. и сега все си мисля, че можех да изчакам още малко

katepate , смях се със сълзи !
Бухтичка, направете тестовете първо !

Както и предполагах всички (с много малко изключения) ме съветват да съм изчакала. Но няма проблем, аз си знаех, че така ще стане. И нямам никакво намерение да се откажа. Искам си бебето и това е. Е, няма да е веднага, но мисля, че ако впрегна всичките си сили бих могла да пробвам след около година.

Няма да и давам съвет.
Но от всичко, което изчетох, оставам с твърдото убежедение,че имаш някакви големи емоционални липси и дълбока неудоволетвореност и се надяваш/искаш бебето да ги запълни.
Уверявам те, че си заслужава да помислиш какво така неиство ти липсва. Аз се съмнявам, че е бебе, съжалявам, ако ти  е неприятно, но въпреки това отдели време да си помислиш. И не го казвам понеже си 20  - и на 30 да беше щях да ти кажа същото, тоталната фиксация върху това да имаш бебе си заслужава да помислиш - ОТКЪДЕ ИДВА? 

Не мога да се съглася с този психологичен анализ, струва ми се много повърхностен!

За пример давам себе си - на 29 години бях, с една прекрасна дъщеря, обичан съпруг, дом, професия и т.н, абе всичко беше прекрасно! НО в един момент страшно ми се прииска още едно дете, не мога да ти опиша КОЛКО МНОГО ! Това заемаше мислите ми, ежедневието ми, беше най-силното ми желание! Не стана веднага, поради здравословни проблеми се забави няколко месеца, но желанието ми не изчезна. Сега гледам малката си дъщеря с такова умиление и радост, че я има, че е при нас...

Не съм психолог, но си го обяснявам със майчинския инстинкт, нещо толкова силно и истинско. При Бухтичка явно е следствие от бебешките емоции във форума.

Ами и аз да се присъединя към мамите дето пишат че е рано...Аз на 29 родих дъщеричката си.

Родих каката на 21, а малката на 23  Копнеех за деца още от 19 годишна, но две години бебето не ставаше и така станах по-възрастна мама  . На моменти си мисля че избързах и можех да си пощурея още няколко години, но като се знам каква дивачка бях, хубаво че беше мъжо да ме укроти, защото кой знае сега къде щях да се нося из джунглата.  Децата ми направиха живота пълноценен и вече се чувствам богата. Преди все нещо ми липсваше... Сега имам пълна къща с усмивките на  щурите хлапета, които ме учат да живея пълноценно.
Докато бременеех и раждах и двете си принцеси бях студентка. Вики я родих в края на 2 началото на 3 курс, а Криси в края на 4 началото на 5. Дипломирах се преди няколко месеца. Не спях по цели нощи и четях, през деня се занимавах с децата. Но учих задочно. 
Финансите никак не са маловажни. Работи ли бъдещият татко? Имате ли къде да живеете? 
Пфу сега прочетох назад... Ми трудничко ще ви е да гледате бебе с 250 лв + 160 лв майчински + 18 лв. детски...
И при нас не е розово - на квартира сме с две малки деца. За сега на една заплата, но се справяме. 

Страхотно мнение, поздравления за него   
Да си поставиш като цел 1. да видиш можеш ли да живееш с този мъж (без резервни варианти като прибиране у тях да спи); 2. можеш ли да учиш и работиш, т.е. ако дойде бебето и си нонстоп заета с него, ще можеш ли да продължиш образованието си?


Както винаги Jaly е абсолютно права и адски точна с неприятните си истини

Щом толкова искаш да имаш бебе и приятеля ти също, направете си бебето и готово. Едва ли ще съжаляваш някога... напротив.
С мен така се случи, че родих на 29 години... и все мърморя, че исках да съм млада майка. В смисъл, като детето ми стане в 1 клас, аз да съм на 30 години. Когато стане абитуриент, аз да съм на 40 - готина и наперена.
А тоооо..., какво ще стане... ще бъда с около 5-10 години по-дърта от майките на приятелките й и ще бъдем по-малко време заедно в живота . Да не описвам външността си на старини - тип: съдран чувал, когато тя е на 30, а аз..... тюх... не мога да върна времето назад, за да родя на 19. Така и така само седях, гледах в една точка и мечтаех за мъжа ми, който все не идваше, защото не го пускаха от казармата). Никакви "животи с пълни шепи" не ме интересуваха. Бях срещнала голямата си любов /както и ти/ и всичко останало ми идваше като губене на време.
Имаш си приятел, с който се обичате, какви купони, какви животи?! Щом си го открила, едва ли ти се скита по цели нощи по купони. А вашите ще ти помагат, както и сега го правят. Детето ще им стане любимец... въобще - виждам го пълна идилия.
Късмет, Бухтичке!!!

  Много е хубаво да си млада майка, но..
1. финанси - не е въпросът да има какво да яде бебето, но и дрехи, обувчици, лекарства, а за родителите - те голи и гладни ли ще ходят, ами сметки има за плащане + наем (примерно)
2. от липсата на т. 1 - скандали, недоимък, изнервяне, понижено самочувствие, депресия
3. от липсата на образование - неквалифицирана и нископлатена работа - неудоволетвореност в личен план
4. от по-горното - перманентно лошо настроение, което рефлектира върху детето
.
.
.
 който е съгласен да продължи списъка
Личното ми мнение, че добрият родител е доказал себе си човек, който умее да поема отговорност не само за себе си, но и за един беззащитен и крехък живот и трябва да си даде сметка какво ще му предложи.

Страхотно формулирано мнение.  Поткрепям го изцяло

Не знам дали си права. Може би наистина имам някакви емоционални липси, с това мога да се съглася. Но не виждам бебето с какво ще ми помогне за тях. За мен то си е нещо съвсем друго и просто го искам. А желанието ми идва оттук, от форума. Просто разбрах какво е да имаш дете, преди дори не се бях замислила.

Аз наистина не знам как стоят нещата, но всъщност мога ли да вземам майчиниски при положение, че съм студентка, не работя и не съм работила?

Най-после някой да ме разбере Точно така се чувствам, сякаш си губя времето, а искам нещо съществено да направя. А идилията, която виждаш, наистина звучи добре, но за жалост нямам как да съм сигурна, че така ще стане. А и не ми се иска ние да имаме дете и те да ни издържат напълно, така че ако нещата се развият по моя план, може би след година ще е по-удачно да правим бебета.

В общия случай може и да е вярно това, което казваш, но аз някак не се виждам в тези ситуации. Щом ще раждам дете ще съм сигурна, че ще имам достатъчно средства, за да го гледам (без значение какъв е техният източник). И както вече казах нямам абсолютно никакво намерение да си прекъсвам образованието със или без бебе.

Аз заживях на семейни начала с моя съпруг, когато бях на 20 години - имай предвид като истинско семейство. Бях напълно готова даже и да гледам бебе, но имах здравословни проблеми и не стана веднага.

Въобще не съжалявам, а пък и този безсмислен студентски живот - никога не ме е привличал.
До човек си е, на някои и на 30 години им се струва рано да имат бебе.

Бухтичка, не се слушай другите хора, щом го искаш, чувстваш се готова и твоят приятел също го иска, действайте. За дете никога не може да се съжалява.

Аз също бях "заразена" с бебешка треска, но не от форум, а покрай няколко мои вярващи приятелски семейства, някои от които вече отглеждаха 4-5 деца (е, американци бяха де,), но това стана наистина след като повярвах, ценностите ми се смениха. Мойто обяснение е, че Бог вложи този копнеж в сърцето ми и въпреки, че силно се страхувах от последиците и как това ще промени живота ми, се реших. Само да кажа, че бях вече женена от повече от година. Може би си беше и естествен ход на узряване на връзката ни с мъжа ми, не знам.... Роди ни се прекрасно момченце, за което обаче не бях изобщо подготвена нито емоционално, нито физически. Едва ли, някой, някога ще бъде преди да го е опитал. Гледахме си го в една стая в общежитията първите две години с огромна помощ от страна на родители и семейство (най-вече финансова).
С дъщеря ми, бях къде, къде по-наясно със себе си, самостоятелни, голям апартамент, чудесни условия. Това никак не е без значение. Най-малкото имах вътрешния мир да й се посветя напълно, а не да снова между университета и детската кухня.
Иначе и на мен студентския живот и купоните ми се струваха като пропиляване на живота. Може би за това се ожених толкова млада, може би за това и станах вярваща, има и други начини да си осмислиш времето.

Бухтичке, според мен има огромно значение откъде идват финансите. 
Всеки сам решава кога е готов за дете, няма рано и късно. Майка ми ме е родила на 19, но от гимназията се е издържала абсолютно самостоятелно. И с това не искам да кажа, че е лошо родителите да ви помагат, ние все още получаваме финансови инжекции от време на време.  Но знам, че не разчитам на тези пари и че ако се наложи ще се справям перфектно и без тях. Според мен си намери някаква работа, каквато и да е, защото наистина почваш да мислиш малко по-различно като видиш какви неща трябва да търпиш за "мизерни 250 лв.".
И в крайна сметка, ако и двамата толкова много го искате направете го. Но първото, което според мен трябва да направите е да заживеете заедно, дори с риск да се скарате с родителите на приятеля ти. Ако ви липсва смелост да направите това, и съответно се притеснявяте, че няма да се справите двамата, как може да сте сигурни, че ще се справите трима. 

Много ти е рано за бебе. Дори да оставим настрани финансите, знаеш ли какъв ангажимент е едно дете? Вашите родители дали ще са съгласни да го гледат всеки уикенд да речем? Начина ти на живот може коренно да се промени. Бебетата не са само разходки и гушкане. Дъщеря ми например вече е твърдо убедена, че бебе няма да има рано , а помощта й за малките изобщо не може да се сравнява с постоянно гледане. Поживей си още малко.

Ако всички бяхме мислили толкова трезво и делово, както сега изброявате, ако бяхме пресмятали плюсове и минуси да имаш в този момент дете или не... нямаше да ги има 50% от бебетата в този форум и отвъд него.
Кой не се е справил с факта, че има бебе? Няма такъв просто. Има ли желание, има и начин. На всички ли, които имаме вече деца, живота ни е уреден, имаме собствени жилища и стабилна професия? Не ми се вярва... Но се справяме. И не сме побелели от това.
Бухтичке, ето ти тема с анкета - Кога направихте бебето си?... и изброй отговорите, когато се справихме с финансовите проблеми, когато не знам си какво, когато еди какво... и накрая случайно стана или пък без да сме  уредени със жилище, без да съм завършила образованието си, без да имам работа и т.н.
Ще бъде интересно да се видят резултатите.

Тук ми стана много смешно. Защо трябва нечии родители да го гледат за уикенда? Моето дете никой не го е гледал за повече от няколко часа, това уикенд какво е...
  Няма да има и кой да ми помага за второто.
Даже и в началото като се роди пак ще си бъдем сами. Но не се оплаквам. Струва ми се, че тези с по двете баби около себе си и цялата рода, най-много се оплакват колко е трудно да гледаш дете. Аз не мисля, че е толкова трудно.

Категорично на 20 съм била толкова зряла, колкото и сега, на 27, когато ще родя и второто си дете. Ами аз преди доста години съм била много сериозен човек и съм се справяла с всякакви трудности. Това е строго индивидуално.

Добра идея, благодаря И без друго от темата едва ли нещо друго ще излезе.

Мда, и аз не държа някой да ми гледа детето нито през уикенда, нито през някакво друго време. Но така или иначе съм почти сигурна, че желаещи ще има, защото родителите на приятеля ми само чакат да заминем, че да им оставим кученцето. Едва ли детето ще го искат по-малко

Не знам къде учиш, ако е държавен университет - би трябвало да си осигурена, следователно да можеш да взимаш майчинските, а ако продължиш да учиш без да прекъсваш с малкото дете, освен майчинските, трябва да взимаш и стипендия. Поне при нас е така, за частните унита не знам как е. Което не убеждава моя мъж в моята правота

Мм, така вече не звучи зле. Университетът е държавен. В такъв случай би трябвало да вземам 160+18+стипендия (примерно към 50лв.)=228лв. Със заплатата от Практикер стават 478 лв., може и да успеем да свържем двата края някак с малко помощ от родителите.

Да, с повечко помощ от родителите ща свържете двата края.
Виж ако си решила да имаш бебе никой не може да те спре, а повечето, които ти казват, че е рано(вкл. и аз) го казват с добро чувство - да те посъветват, да те предпазят от прибързано взето решение и да ти покажат негативите(ако това е възможно в един форум).
Да, ще се справите, но с доста трудности, а защо е необходимо да е така като може и да е по-спокойно, по-лесно, по-добре и за вас и за бъдещото(живот и здраве) бебе.


Права си! Естествено, че ако има желание всеки ще се справи(по-трудно или по-лесно).

Аз и двата пъти съм забременявала непланувано и двата пъти не сме били в цветущо състояние, но сме се справили. Първият път още не бях започнала работа, токущо завършила и знам колко ни беше трудно.

Обаче Бухтичка говори за планирано бебе. Имайки предвид и другите условия при нея - не е завършила, без работа, приятелят й с не много доходна работа, разчитат на родителите доста - ами поне си струва да се замисли дали е необходимо да бърза.   

Бухтичке,защо не пробваш да не влизаш във форума поне един месец и да прецениш тогава дали желанието ти за бебе е още така силно? 
 

Защото форумът беше само причината, желанията ми вече нямат връзка с него.

Бухтичка, ако не работиш по трудов договор и нямаш най-малко 6 месеца осигурителен стаж, нямаш право на 160-те лева, а само на социална помощ за отглеждане на дете до 1г - 100лв. Това е само, ако дохода ви на член от семейството не надвишава 200лв/месец. Студентите се осигуряват от държавата само здравно, а това не е достатъчно за майчинството. Поразрови се в Майки (бъдещи и настоящи) - там момичетата обясняват и отговарят на въпроси.

Съвет за бебе не искам да давам - всеки знае себе си

А моят съвет е, ако и двамата съвсем осъзнато го искате това бебе, действайте. Не сте малки, ставаш на 20, докато стане,докато родиш ще си на 21...поне. Я се разрови да видиш колко майки има във фоума на по 21-22 години. Искам да те уверя, че животът не свършва, когато бебето се роди. Да, вярно е, че за да отидеш някъде се прави предварителна подготовка, понякога е много сложно, но пък си заслужава. Бебето определено е голям стимул, във всяко едно отношение. Преди да се роди малката мислех да си изкарам бакалавърската степен и да почна работа. Е, роди се, ама помислих, помислих и реших, че е по-добре да изкарам и магистратура...така ще имам по-добър шанс за работа, за по-добра реализация, защото имах дете, за което трябваше да осигуря най-доброто. Ако я нямаше малката нямаше да разсъждавам така. И мъж ми се амбицира и написа дипломна работа и я защити и завърши, преди да се роди Никол година и половина го отлага това нещо. Сега с второто...от сега се замислям, като завърша и поработя година-две, да запиша и докторантура, защото човек никога не трябва да се оставя на течението, а да се развива. Децата също са развитие, за мене специално. А това, наживей се, не знам какво...не го разбирам...Аз и сега си живея, да не съм умряла? Когато искаш, намираш начин. И за себе си, и за детето и за всичко. другото са оправдания. И още нещо, майчиния инстинкт се появява по различно време при всеки, при някой на 18, при други на 38, при трети никога.
За финансите...почти всички родители помагат, кой повече, кой по-малко. Някой не помагат, защото не могат, други, защото не искат - ама за тези, дето не искат можеш да прочетеш 1000 теми...а иначе тука всеки пише, как не е нормално да разчиташ на помощ от родителите. А според мене е. Аз бих помагала на децата ми, колкото мога и докогато мога. Сега имате нужда,помагат ви. Сед време те ще имат нужда и вие ще помагате, какво странно има в това?
Така че...мислете,мислете, ако сте сигуни в чувствата си един в друг и намеренията си занапред...действайте. Животът си тече, защо хубавите мигове трябва да се отлагат?

Харесва ми мнението на Klemy. И е много истинско написано.

Възрастта невинаги има значение. Човек и на 100 години може да не е готов.

Аз родих на 30 години, макар винаги да съм смятала, че най-добрата възраст, чисто физиологично, е 24-25 години. Много исках и все уговарях моя приятел, но той все не беше готов. После и парите все не ни стигаха и все си намирахме причина. Накрая стигнах до извода, че човек никога не е напълно готов за родител. А и ако чакам да имам достатъчно пари и собствено жилище, то не знам кога ще мога да имам дете и дали тогава няма да +е късно. Много мисли са минали през главата ми за годините, в които чаках да станем "готови". Все претеглях "ЗА" и "ПРОТИВ". Накрая се получи така, че изпаднах в депресия - имах стабилна връзка от 10 години, намерих си добра работа с прилично заплащане и осигуровки върху цялата сума, а моментът все не беше подходящ. Родителите ми започнаха да ми намекват, да мърморят, познати и приятели все ни питаха какво става и все ни подмятаха: "Хей, семейство, кога ще ви женим?" Аз се усмихвах и казвах, че съм малка още, но отвътре ме гореше. Започнах да моля приятеля ми поне да ми направи тази услуга, а после ако не иска да носи отговорност, може да се разделим. Той ми каза, че съм луда и той не бил кон за разплод. Почувствах се много глупаво. Мислех си, че ако се разделим, защото аз искам дете, а той - не, то едва ли скоро ще срещна друг мъж, който да е съгласен да има деца. А и мъжете много се плашат от такива жени. После Александър замина на морето да работи за 2 седмици, които се превърнаха в 2 месеца. Когато се върна, ме изненада направо с действия. Попитах го какво става, а той ми отговори, че много е мислил и много съм му липсвала и вече е готов да стане баща.
Така започнаха нашите опити. След около 5-6 месеца най-после имаше резултат. Не посрещнах новината особено радостно. Просто си помислих: "Най-после, а сега какво?"
Бременността ми беше сравнително спокойна, но когато наближи времето, си дадох сметка, че до този момент аз все още съм възприемала нещата като приказка. Осъзнах, че връщане назад няма да има и ако нещо не се получи, не мога да направя рекламация и оставам свързана с това дете завинаги. Тогава осъзнах огромната си отговорност и важността на ситурацията.

Ти и само ти можеш да решиш какво да правиш. Парите не са всичко, но се оказва че имат огромно значение за отношенията в семейството после. Баба ми казва: "Когато нямането влезе през вратата, любовта излиза през прозореца". Повярвай ми, много е вярно. Откакто съм родител, предимно парите са ми в главата, а любовта е много назад. Понякога саже си мисля, че я няма. Но и този период отминава, ако и двамата сте наясно и се подкрепяте.
Всяка възраст си има предимствата и недостатъците.
Каквото и решение да вземеш, успех.

Няма да споря, но мисля че  е по-повърхностно да отхвърлиш нещо като невярно, само  базирано на  личният ти опит.
Много се съмнявам, че майчински инстинкт може да се събуди във форум или от приказки на другите. ПО-скоро може да го събуди мъж,  с който си дълбоко свързан...

Няма  място за абсолютно никаква аналогия между теб и момичето. На 29, приказно омъжена и с едно дете- най-нормално е да поискаш още едно. Но да не живееш с мъж "постоянно", а почти... което включитлно говори и нещичко за връзката, да те издържат родителите и ти неистово да искаш бебе  и някъде там се подразбира, че в Университета не ти е добре.... аз не знам как по точно да  каквото казах и преди. Момичето има за какво да мисли, но най-вероятно ще приеме, че за сега е по-добре да изчака, но това няма да й реши проблема и след време, но вече с бебе, ще устанви че иска нещо друго така неистово, ЗАщОТО ДА СЕ ФИСКИРАш ВЪРХУ НЕщО, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА ИМАш Е ХУБАВ НАчИН ДА НЕ ТИ СЕ НАЛАГА ДА МИСЛИш КАКВО ИМАш. И дали това, което имаш е това, което искаш!

Birdy, истината понякога боли, нали знаеш, както и че хората мразят да я чуват, ама по внимателно от това, не мога да я поднеса 

Пак казвам, майчинския инстинкт е нещо МНОГО силно, природата е намерила начин да ни накара да създаваме потомство. Не виждам какво толкова неестествено е Бухтичка да го почувства на 20 години?! Сега пак ще дам пример със себе си, но аз родих първото си дете на 19г. и сама се грижех за него едновременно работех и учех. Когато има желание, на всичко се намира начин! И мен така ме плашеха, ще ви е много трудно, няма да се справиш, да си майка и домакиня е непосилно бреме....бля, бля.... Да, ама се справих! Имам 12 годишен брак и три родени деца!!! Така, че да търсиш под вола теле, няма смисъл, понякога нещата са много по-прости и не трябва насила да ги усложняваме. Едно момиче иска да стане майка - какво по-нормално от това?!

Jaly, моля те, ползвай "проверка на правопис" поста ти е ужасен, чак не се чете!