Бухтичке, интересно ми стана какво мислят родителите ви по въпроса 
В такъв случай, за какво говорим... ако няма кой да ви помага финансово, няма как да стане
просто не виждам начин двама студенти+бебе да се издържат без да работят 
- Публикувана: 23 авг. 2006, 20:08 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2006, 19:40 ч.
Отново съм объркана (за кой ли път)
Не сме ги питали изобщо и едва ли някога ще го направим.
В такъв случай, за какво говорим... ако няма кой да ви помага финансово, няма как да стане
просто не виждам начин двама студенти+бебе да се издържат без да работят 
Бухтичке, интересно ми стана какво мислят родителите ви по въпроса
В такъв случай, за какво говорим... ако няма кой да ви помага финансово, няма как да стане
просто не виждам начин двама студенти+бебе да се издържат без да работят Никак не са за пренебрегване финансите, ама никак.
Имаше преди време едни такива теми и в тях се бяха развихрили едни страсти....идеше реч за това кой колко вкарва и харчи в бюджета.
Аз можех спокойно да си седя докрая на майчинството у дома, но се върнах на работа, защото в един момент дотяга да си зависим финансово изцяло от другия-а не съм имала никакъв проблем с мъжа ми.
Ти запитвала ли си се дали твоята бъдна половинка е способен на това??
Да издържа семейството, детето, домакинството и да ти осигурява средства и за тебе?
Ти запитвала ли си се дали твоята бъдна половинка е способен на това??
Да издържа семейството, детето, домакинството и да ти осигурява средства и за тебе?
Да издържа семейството, детето, домакинството и да ти осигурява средства и за тебе?
Ти запитвала ли си се дали твоята бъдна половинка е способен на това??
Да издържа семейството, детето, домакинството и да ти осигурява средства и за тебе?
Да издържа семейството, детето, домакинството и да ти осигурява средства и за тебе?
Но понеже беше споменала, че не искал там да работи, или се лъжа?
колкото и да ми е неприятно да го кажа,мисля че почти всичко зависи от парите.и аз се замислям от 1 месец за бебче,но пък от друга страна съм още малка(19).приятелят ми е на 24 и си има много сериозно и стабилни доходи,с които преспокойно можем да си се отделим да живеем заедно и да се издържаме.аз също нямам проблеми финансово.само остава да дойде да ме иска 
и да вдигаме джамбурето 
Бухтичка,ако много го искаш-роди си бебе.щом се обичате,и сте достатъчно отговорни малди хора-действайте
и да вдигаме джамбурето Бухтичка,ако много го искаш-роди си бебе.щом се обичате,и сте достатъчно отговорни малди хора-действайте
Ооо, ако е така-съм съгласна.
Но понеже беше споменала, че не искал там да работи, или се лъжа?
Но понеже беше споменала, че не искал там да работи, или се лъжа?
Фантичка, че сме отговорни, отговорни сме, но трябва или родителите ни да ни издържат (което не е много хубав вариант) или някой от нас да спре да учи (всъщност май ще трябва да е той, а той още не може, защото ще го вземат в казармата), което е още по-лош вариант.
Ох, мечти, мечти-и-и......!!!! Ами отговорността къде остана? То лошо няма да се раждат бебенца , ама като си правиш тази сметка , "кръчмарят" знае ли????? Май не-е-е-!!! 
А защо не изчакате поне само година още. Тогава ще сте 3-ти курс. В 3-ти курс имах колеги, които си учеха редовно и работеха. А и тогава вече не е така трудно както в първи и втори. Успех, каквото и да решите.
Ми ,Бухти, може би и ти да почнеш работа Защото аз до тая идея стигнах - сега и двамата трябва да започнем, че да заделим някакви пари и след година - две, като се установи той добре на неговата - бебе. Макар че на мен и тия две години вече ми се виждат цяла вечност...
Ако нямате заверки - това е част от решението.Ако имате - търси нещо почасово, пак се взима някой лев, а и ще се почувстваш не толкова зависима от родителите си. Ако чакате той да поеме бизнеса на баща си...И след 30 години може да нямате бебе
Защото аз до тая идея стигнах - сега и двамата трябва да започнем, че да заделим някакви пари и след година - две, като се установи той добре на неговата - бебе. Макар че на мен и тия две години вече ми се виждат цяла вечност...Ако нямате заверки - това е част от решението.Ако имате - търси нещо почасово, пак се взима някой лев, а и ще се почувстваш не толкова зависима от родителите си. Ако чакате той да поеме бизнеса на баща си...И след 30 години може да нямате бебе
Ми ,Бухти, може би и ти да почнеш работа Защото аз до тая идея стигнах - сега и двамата трябва да започнем, че да заделим някакви пари и след година - две, като се установи той добре на неговата - бебе. Макар че на мен и тия две години вече ми се виждат цяла вечност...
Ако нямате заверки - това е част от решението.Ако имате - търси нещо почасово, пак се взима някой лев, а и ще се почувстваш не толкова зависима от родителите си. Ако чакате той да поеме бизнеса на баща си...И след 30 години може да нямате бебе
Защото аз до тая идея стигнах - сега и двамата трябва да започнем, че да заделим някакви пари и след година - две, като се установи той добре на неговата - бебе. Макар че на мен и тия две години вече ми се виждат цяла вечност...Ако нямате заверки - това е част от решението.Ако имате - търси нещо почасово, пак се взима някой лев, а и ще се почувстваш не толкова зависима от родителите си. Ако чакате той да поеме бизнеса на баща си...И след 30 години може да нямате бебе
Той по принцип си мислеше да отиде на бригада някъде догодина, но честно казано ми се струва по-удачно ако ще ходи да отида и аз с него. По-добре ще ни е заедно, а и на мен ми се иска да поживея малко в чужбина и да видя как е. Та може и да съберем някакви пари, но пък и те няма да ни стигнат за кой знае колко дълго.
Мисля си го и това, но ми се струва направо сюрреалистично - и двамата учим, едновременно с това работим и аз гледам дете
Т.е. ако сега си намериш нещо и почнеш да скътаваш по някой лев (което няма да е много трудно, щом и вашите ти дават парички), след около две години да правите бебе.Дотогава може би и Антончо ще е намерил нещо хубаво и ще си е създал някаква позиция във фирма. И така ще ви е по-лесно - първо ще имате спестявания, а пък и той ще вади по-добри парички.
О, да, това Е сюрреалистична.Идеята ми беше да работиш 1-2 години ПРЕДИ бебето Т.е. ако сега си намериш нещо и почнеш да скътаваш по някой лев (което няма да е много трудно, щом и вашите ти дават парички), след около две години да правите бебе.Дотогава може би и Антончо ще е намерил нещо хубаво и ще си е създал някаква позиция във фирма. И така ще ви е по-лесно - първо ще имате спестявания, а пък и той ще вади по-добри парички.
Т.е. ако сега си намериш нещо и почнеш да скътаваш по някой лев (което няма да е много трудно, щом и вашите ти дават парички), след около две години да правите бебе.Дотогава може би и Антончо ще е намерил нещо хубаво и ще си е създал някаква позиция във фирма. И така ще ви е по-лесно - първо ще имате спестявания, а пък и той ще вади по-добри парички.
Стискаш зъби и издържаш Това е положението. И аз никога не съм си мислила, че мога да издържа толкова дълго. Ама се справям, къде с рев, къде с предълги разговори с бъдещия бъдещ татко...Колкото и да е странно да го кажа (защото точно той иска да чакаме), с негова подкрепа се чувствам по-добре, чакайки 
Ако в университета ти няма заверки и ти се иска - започни работа. Аз работих 1 и 2 курс, 3 не, но сега пак си търся работа.Няма да си първата,която се справя и с университет , и с работа. Има и друго обаче - ако работиш, възможно е да си намалиш успеха, защото няма да си толкова съсредоточена само върху ученето.Или ако му отделяш същото време,както и ако не работиш - ще се преуморяваш много. За това хубаво трябва да прецениш и дали успехът ти е важен. За мен не беше
, в резултат на което имам доста нисък успех, в сравнение с колежките си, но пък натрупах някакъв опит и сега по интервютата гледат по-сериозно на мен. Една работа малко или много ще те научи на отговорност (не твърдя,че сега си безотговорна, просто нещата стават вече на друго ниво 
), ще те "порасне" ...Ох, много се разписах
Това е положението. И аз никога не съм си мислила, че мога да издържа толкова дълго. Ама се справям, къде с рев, къде с предълги разговори с бъдещия бъдещ татко...Колкото и да е странно да го кажа (защото точно той иска да чакаме), с негова подкрепа се чувствам по-добре, чакайки Ако в университета ти няма заверки и ти се иска - започни работа. Аз работих 1 и 2 курс, 3 не, но сега пак си търся работа.Няма да си първата,която се справя и с университет , и с работа. Има и друго обаче - ако работиш, възможно е да си намалиш успеха, защото няма да си толкова съсредоточена само върху ученето.Или ако му отделяш същото време,както и ако не работиш - ще се преуморяваш много. За това хубаво трябва да прецениш и дали успехът ти е важен. За мен не беше
, в резултат на което имам доста нисък успех, в сравнение с колежките си, но пък натрупах някакъв опит и сега по интервютата гледат по-сериозно на мен. Една работа малко или много ще те научи на отговорност (не твърдя,че сега си безотговорна, просто нещата стават вече на друго ниво ), ще те "порасне" ...Ох, много се разписах
Всъщност не знам какво е заверка Но по принцип трябва да ходя поне на упражненията задължително, а те са поне 2 дни в седмицата. Нормална работа с 8-часов работен ден от понеделник до петък не мога да започна. Трябва да е някакво друго времето и е желателно да има повече почивни дни, което няма да се намери лесно. А и не съм много сигурна с какво искам да се занимавам, мислех си за нещо с компютър, защото това обичам най-много, но все още не съм попадала на нищо подходящо (не че съм търсила усилено, но покрай приятеля ми прегледах доста обяви за работа и не попаднах на нищичко, което да ми допада).
Но по принцип трябва да ходя поне на упражненията задължително, а те са поне 2 дни в седмицата. Нормална работа с 8-часов работен ден от понеделник до петък не мога да започна. Трябва да е някакво друго времето и е желателно да има повече почивни дни, което няма да се намери лесно. А и не съм много сигурна с какво искам да се занимавам, мислех си за нещо с компютър, защото това обичам най-много, но все още не съм попадала на нищо подходящо (не че съм търсила усилено, но покрай приятеля ми прегледах доста обяви за работа и не попаднах на нищичко, което да ми допада).