Единственият проблем, който виждам е, че сте финансово зависими от родителите си. Все пак те не са длъжни да ви помагат, вие вземате решение като големи хора и като такива трябва да понесете всичко, което произтича от него. Първо помисли колко ще са си лично вашите доходи (майчинство, стипендия или нещо друго) и прецени дали са достатъчно да се издържате тримата. Ако сумата е под личната ви представа за минимум, помисли много добре. Предполагам, че родителите ви са млади - ако имат желание да отглеждат дете, могат да си родят. А иначе в желанието ти няма нищо ненормално, все по-малки майки виждам навсякъде и не изглеждат никак за окайване, напротив, толкова са свежи и жизнени, повече дори от другите, които живеят за купона. Щом и двамата се чувствате готови и искате бебе, възрастта не трябва да ви спира.
- Публикувана: 23 авг. 2006, 20:08 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2006, 19:40 ч.
Отново съм объркана (за кой ли път)
И аз чета отдавна постовете ти по темата. Извинявай, не искам да те обидя, но ми се струва много безотговорно да създадеш дете, без да можеш да поемеш финансовата отговорност по отглеждането му. Мисля, че отношението ти по въпроса е по-различно от това на една циганка, нали? Не може интелигентно момиче да очаква някой друг да се погрижи за детето му, било то родител или държавата. 
Виждам, че разчиташ на родителите ви. Но... никой не знае какво ще му предложи животът в утрешния ден. Представи си, че се скарате и те спрат да ви издържат? Или, недай си боже, нещо се случи с тях и доходите им спаднат значително? Тогава какво ще правите? Ще го дадете в "Дом майка и дете ли"? Не искам да съм черногледа, но тези неща трябва да се премислят предварително...
Завършете си учението, вземете си хляба в ръцете и тогава създавайте деца. Защото да имаш дете не е само да имаш жива кукла за гушкане. Това е огромна отговорност, която изиска освен психическа и финансова готовност.
Виждам, че разчиташ на родителите ви. Но... никой не знае какво ще му предложи животът в утрешния ден. Представи си, че се скарате и те спрат да ви издържат? Или, недай си боже, нещо се случи с тях и доходите им спаднат значително? Тогава какво ще правите? Ще го дадете в "Дом майка и дете ли"? Не искам да съм черногледа, но тези неща трябва да се премислят предварително...
Завършете си учението, вземете си хляба в ръцете и тогава създавайте деца. Защото да имаш дете не е само да имаш жива кукла за гушкане. Това е огромна отговорност, която изиска освен психическа и финансова готовност.
И аз чета отдавна постовете ти по темата. Извинявай, не искам да те обидя, но ми се струва много безотговорно да създадеш дете, без да можеш да поемеш финансовата отговорност по отглеждането му. Мисля, че отношението ти по въпроса е по-различно от това на една циганка, нали? Не може интелигентно момиче да очаква някой друг да се погрижи за детето му, било то родител или държавата.
Виждам, че разчиташ на родителите ви. Но... никой не знае какво ще му предложи животът в утрешния ден. Представи си, че се скарате и те спрат да ви издържат? Или, недай си боже, нещо се случи с тях и доходите им спаднат значително? Тогава какво ще правите? Ще го дадете в "Дом майка и дете ли"? Не искам да съм черногледа, но тези неща трябва да се премислят предварително...
Завършете си учението, вземете си хляба в ръцете и тогава създавайте деца. Защото да имаш дете не е само да имаш жива кукла за гушкане. Това е огромна отговорност, която изиска освен психическа и финансова готовност.
Виждам, че разчиташ на родителите ви. Но... никой не знае какво ще му предложи животът в утрешния ден. Представи си, че се скарате и те спрат да ви издържат? Или, недай си боже, нещо се случи с тях и доходите им спаднат значително? Тогава какво ще правите? Ще го дадете в "Дом майка и дете ли"? Не искам да съм черногледа, но тези неща трябва да се премислят предварително...
Завършете си учението, вземете си хляба в ръцете и тогава създавайте деца. Защото да имаш дете не е само да имаш жива кукла за гушкане. Това е огромна отговорност, която изиска освен психическа и финансова готовност.
Абсолютно.
Първо стани възрастна, а не дете каквато си сега, а след това мисли за свои деца. Някак ей така м/у другото споменаваш, че парите ти ги дават родителите ти иначе се оправяте. Че то какво друго има за оправяне?
И живей, момиче. Наживей се. За да не се окаже, че след 10 години, когато твоите връстнички ще раждат децата си /аз родих моето на 29 и можеше и още да изчакам/ на теб изведнъж ти се приходи по дискотеки.
Нормално е това, което изпитваш, аз дори на 17 бях готова да заменя университета със семейния живот 
Мен лично във форума ме доведе бременността ми, теб незнам какво, но Лилита е много права
Аз пораснах заедно с родителите си, които бяха само на 18 и 20 години, сега от моите 26 това ми се струва налудничаво
аз бях първокласничка на абсолвентския бал на мама 
Няма нищо по- прекрасно от това да си майка, но не насилвай нещата, в никакъв случай, иначе.......................... изпитваш съвсем естествени емоции, като всяка жена
Мен лично във форума ме доведе бременността ми, теб незнам какво, но Лилита е много права
Аз пораснах заедно с родителите си, които бяха само на 18 и 20 години, сега от моите 26 това ми се струва налудничаво
аз бях първокласничка на абсолвентския бал на мама Няма нищо по- прекрасно от това да си майка, но не насилвай нещата, в никакъв случай, иначе.......................... изпитваш съвсем естествени емоции, като всяка жена
Разреди временно влизанията във форум БГ-МАММА и ще ти мине 
Виждам, че разчиташ на родителите ви. Но... никой не знае какво ще му предложи животът в утрешния ден. Представи си, че се скарате и те спрат да ви издържат? Или, недай си боже, нещо се случи с тях и доходите им спаднат значително? Тогава какво ще правите? Ще го дадете в "Дом майка и дете ли"? Не искам да съм черногледа, но тези неща трябва да се премислят предварително...
За желанието за бебе те разбирам и подкрепям напълно! Моята най-добре приятелка роди на 20 и си го отгледа перфектно и с лекота.
Но понеже никога не ми се е случвало някой да ме издържа, откакто съм пълнолетна, ти завиждам благородно за лекотата, с която решаваш, че родителите ти биха могли да издържат не само теб, но и бебче... Явно когато на човек нещата му идват наготово, той въобще не се замисля за тях, просто е сигурен, че ще си ги има вечно. За мен е супер плашещо да завися от родители, независимо мои или на мъжа ми, само като си го помисля и ми се изправя косата
Никога не бих се хванала на това хоро, освен ако не забременея случайно, тогава бих направила много компромиси. Но съзнателно да планирам бебе, без да имам и 1 лев мои пари, не, не бих го направила.
От друга страна, децата страшно мотивират за по-добри доходи. Ако нямах деца, сигурна съм, че щях сега да съм много по-зле и в материално отношение. Така че не е речено, че трябва вечно на родители да се разчита, малки сте и положението може да се приеме за временно.
Каквото и да решиш - успех!
Но понеже никога не ми се е случвало някой да ме издържа, откакто съм пълнолетна, ти завиждам благородно за лекотата, с която решаваш, че родителите ти биха могли да издържат не само теб, но и бебче... Явно когато на човек нещата му идват наготово, той въобще не се замисля за тях, просто е сигурен, че ще си ги има вечно. За мен е супер плашещо да завися от родители, независимо мои или на мъжа ми, само като си го помисля и ми се изправя косата
Никога не бих се хванала на това хоро, освен ако не забременея случайно, тогава бих направила много компромиси. Но съзнателно да планирам бебе, без да имам и 1 лев мои пари, не, не бих го направила.От друга страна, децата страшно мотивират за по-добри доходи. Ако нямах деца, сигурна съм, че щях сега да съм много по-зле и в материално отношение. Така че не е речено, че трябва вечно на родители да се разчита, малки сте и положението може да се приеме за временно.
Каквото и да решиш - успех!
По повод това се сетих, че всяко следващо дете било още един черпак вода в супата
Аха...и още един пакет памперси до леглото...
Наистина ако толкова много искаш бебок- действай! Но само да си зарязала ученето и лично аз ще дойда до Варна да те ступам!
Ерика, първо ще ти е по-близо да дойдеш до Плиска да ступаш мен, че а не го взема тоя изпит, а верно съм зарязала учението в предпоследния курс , родя 5-6 деца и си построя някоя колиба до някой мост
Оооо близко си ми и бухалката ще взема!
Ще изкараш изпита, стегни се, още мааалко ти остава!
Ей, стегнете се бе хора! Ще Ви забраним влизането във форума известно време, та да Ви утихнат малко мераците и да завършите.
А форума наистина действа много примамващо и ти се иска да гушкаш едно бебе. Аз зимата обяснявах на мъжа ми колко е хубаво да си имаме бебе и човека изпадна в амок.
А форума наистина действа много примамващо и ти се иска да гушкаш едно бебе. Аз зимата обяснявах на мъжа ми колко е хубаво да си имаме бебе и човека изпадна в амок.
99% от мнениеята и този път бяха НЕ на бебето 
Аз пък сега мисля, че Бухтичка би се справила с бебе. Ако трябва ще се прехвърли задочно (ако има такава възможност) за да го гледа, приятелят и може да направи същото за да работи и тогава няма да има никакъв проблем относно финансите (освен ако работата не е добре платена и пак да се налага родителите да помагат, което не е толкова лошо. Даже нашите помагат
) В крайна сметка не всеки може да се омъжи за мъж, който вече е напред с материала, така, че това условие не е нужно да се поставя
Бухти, действай, след като сърцето ти подсказва, че трябва. Само не зарязвай ученето. НЯма да си първата майка студентка. Тук във форума има много такива
Аз пък сега мисля, че Бухтичка би се справила с бебе. Ако трябва ще се прехвърли задочно (ако има такава възможност) за да го гледа, приятелят и може да направи същото за да работи и тогава няма да има никакъв проблем относно финансите (освен ако работата не е добре платена и пак да се налага родителите да помагат, което не е толкова лошо. Даже нашите помагат
) В крайна сметка не всеки може да се омъжи за мъж, който вече е напред с материала, така, че това условие не е нужно да се поставя Бухти, действай, след като сърцето ти подсказва, че трябва. Само не зарязвай ученето. НЯма да си първата майка студентка. Тук във форума има много такива
Но понеже никога не ми се е случвало някой да ме издържа, откакто съм пълнолетна, ти завиждам благородно за лекотата, с която решаваш, че родителите ти биха могли да издържат не само теб, но и бебче... Явно когато на човек нещата му идват наготово, той въобще не се замисля за тях, просто е сигурен, че ще си ги има вечно. За мен е супер плашещо да завися от родители, независимо мои или на мъжа ми, само като си го помисля и ми се изправя косата Никога не бих се хванала на това хоро, освен ако не забременея случайно, тогава бих направила много компромиси. Но съзнателно да планирам бебе, без да имам и 1 лев мои пари, не, не бих го направила.
Никога не бих се хванала на това хоро, освен ако не забременея случайно, тогава бих направила много компромиси. Но съзнателно да планирам бебе, без да имам и 1 лев мои пари, не, не бих го направила.99% от мнениеята и този път бяха НЕ на бебето
Аз пък сега мисля, че Бухтичка би се справила с бебе. Ако трябва ще се прехвърли задочно (ако има такава възможност) за да го гледа, приятелят и може да направи същото за да работи и тогава няма да има никакъв проблем относно финансите (освен ако работата не е добре платена и пак да се налага родителите да помагат, което не е толкова лошо. Даже нашите помагат ) В крайна сметка не всеки може да се омъжи за мъж, който вече е напред с материала, така, че това условие не е нужно да се поставя
Бухти, действай, след като сърцето ти подсказва, че трябва. Само не зарязвай ученето. НЯма да си първата майка студентка. Тук във форума има много такива
Аз пък сега мисля, че Бухтичка би се справила с бебе. Ако трябва ще се прехвърли задочно (ако има такава възможност) за да го гледа, приятелят и може да направи същото за да работи и тогава няма да има никакъв проблем относно финансите (освен ако работата не е добре платена и пак да се налага родителите да помагат, което не е толкова лошо. Даже нашите помагат
) В крайна сметка не всеки може да се омъжи за мъж, който вече е напред с материала, така, че това условие не е нужно да се поставя Бухти, действай, след като сърцето ти подсказва, че трябва. Само не зарязвай ученето. НЯма да си първата майка студентка. Тук във форума има много такива
И в крайна сметка ученето няма да зарежа, такива планове изобщо нямам. Бебе сигурно също няма да си родя...поне засега. Опитвам се да си внуша, че е хубаво да изкарам и 2-ри курс и тогава пак да премислям.
Всъщност, мисля, че имам идея какво може да направим, за да си имаме собствени пари. Сега няма как да стане, но ако успея да убедя приятеля ми следващото лято...ох, дано
Като забременях бях на 18, а родих на 19! Малкият не беше плануван, но всички - и ние и родителите ни решихме, че каквото и да става, каквито и трудности да има, това бебе ще се роди! Бях студентка 1 курс, мъж ми работеше за 150 лв. в началото и беше последна година студент и ако родителите ни не ни помагаха - щяхме да издъхнем! Страшно ни беше трудно! Постепенно мъж ми си намери по-добра и по-добре платена работа, след време и аз започнах да работя и в резултат и двамата не успяхме да се дипломираме, но пък си купихме апартамент, не разчитаме на родителите си и дори гледаме да им помагаме с каквото можем!
Според мен е по-добре да изчакаш! Аз лично не съжалявам за избора си-имам страхотен син и чакам втори, но като знам колко трудно ни беше, не бих насърчавала друг да мине по нашия път!
Каквото и да решиш - успех!
Според мен е по-добре да изчакаш! Аз лично не съжалявам за избора си-имам страхотен син и чакам втори
, но като знам колко трудно ни беше, не бих насърчавала друг да мине по нашия път! Каквото и да решиш - успех
!
Така, ето и едно мнение от една бременна 21-годишна. Според мен първо трябва да имаш работа, да заживеете наистина с приятелят ти, а не почти. Защото когато започнеш да живееш с някой, всеки божи ден да си с него, всичко за зависи от вас и парите, които си искарвате, тогава нещата са много по-различни. Може да си с някой 5 години гадже и да си живеете от време на време, но това е като 6 месеца постоянно съжителство. Според мен първото нещо, което трябва да направиш и добре да обмислиш момента с ученето - искаш ли да учиш или не. Второ, ако ще учиш според мен е добре да завършиш и тогава да помислиш за бебе. Трето ако не учиш да си намериш работа, която като дойде момента за бебе да си сигурна, че ще си взимаш майчински. Да имаш дете е огромна инвестиция и страшно сериозно нещо, което променя живота ти и няма връщане на зад. Според мен прецени дали ти се учи или работи и въз основа на това прецени и за бебето. Възрастта няма значение. Аз например живея сама от 10-ти клас и от 2 години с любимото ми мъжле. Първо се опитай да се опрвяш сама, дори като учиш почни работа и се издържай сама. Най-важното не очаквай и не разчитай, че ако не се справяте родителите ти ще ти помогнат. Тръгни с мисълта - какво мога да направя аз за това дете, какво мога да му дам ?! 
Успех !
Според мен първо трябва да имаш работа, да заживеете наистина с приятелят ти, а не почти. Защото когато започнеш да живееш с някой, всеки божи ден да си с него, всичко за зависи от вас и парите, които си искарвате, тогава нещата са много по-различни. Може да си с някой 5 години гадже и да си живеете от време на време, но това е като 6 месеца постоянно съжителство. Според мен първото нещо, което трябва да направиш и добре да обмислиш момента с ученето - искаш ли да учиш или не. Второ, ако ще учиш според мен е добре да завършиш и тогава да помислиш за бебе. Трето ако не учиш да си намериш работа, която като дойде момента за бебе да си сигурна, че ще си взимаш майчински. Да имаш дете е огромна инвестиция и страшно сериозно нещо, което променя живота ти и няма връщане на зад. Според мен прецени дали ти се учи или работи и въз основа на това прецени и за бебето. Възрастта няма значение. Аз например живея сама от 10-ти клас и от 2 години с любимото ми мъжле. Първо се опитай да се опрвяш сама, дори като учиш почни работа и се издържай сама. Най-важното не очаквай и не разчитай, че ако не се справяте родителите ти ще ти помогнат. Тръгни с мисълта - какво мога да направя аз за това дете, какво мога да му дам ?! Успех !