Публикувана: 23 авг. 2006, 20:08 ч.
Последно мнение: 21 септ. 2006, 19:40 ч.

Отново съм объркана (за кой ли път)

11 002
193
1

1
...
4
5
6
...
13
Всички

# 60 24 авг. 2006, 22:52 ч.

Мнения: 2 863

Няма да и давам съвет.
Но от всичко, което изчетох, оставам с твърдото убежедение,че имаш някакви големи емоционални липси и дълбока неудоволетвореност и се надяваш/искаш бебето да ги запълни.
Уверявам те, че си заслужава да помислиш какво така неиство ти липсва. Аз се съмнявам, че е бебе, съжалявам, ако ти е неприятно, но въпреки това отдели време да си помислиш. И не го казвам понеже си 20 - и на 30 да беше щях да ти кажа същото, тоталната фиксация върху това да имаш бебе си заслужава да помислиш - ОТКЪДЕ ИДВА? bouquet

# 61 24 авг. 2006, 23:13 ч.

Мнения: 2 768

Цитат на: Jaly в чт, 24 авг 2006, 22:52

Няма да и давам съвет.
Но от всичко, което изчетох, оставам с твърдото убеждение,че имаш някакви големи емоционални липси и дълбока неудовлетвореност и се надяваш/искаш бебето да ги запълни.
Уверявам те, че си заслужава да помислиш какво така неистов ти липсва. Аз се съмнявам, че е бебе, съжалявам, ако ти е неприятно, но въпреки това отдели време да си помислиш. И не го казвам понеже си 20 - и на 30 да беше щях да ти кажа същото, тоталната върху това да имаш бебе си заслужава да помислиш - ОТКЪДЕ ИДВА? ::

Не мога да се съглася с този психологичен анализ, струва ми се много повърхностен!

За пример давам себе си - на 29 години бях, с една прекрасна дъщеря, обичан съпруг, дом, професия и т.н, абе всичко беше прекрасно! НО в един момент страшно ми се прииска още едно дете, не мога да ти опиша КОЛКО МНОГО ! Това заемаше мислите ми, ежедневието ми, беше най-силното ми желание! Не стана веднага, поради здравословни проблеми се забави няколко месеца, но желанието ми не изчезна. Сега гледам малката си дъщеря с такова умиление и радост, че я има, че е при нас... Heart Eyes

Не съм психолог, но си го обяснявам със майчинския инстинкт, нещо толкова силно и истинско. При Бухтичка явно е следствие от бебешките емоции във форума.

# 62 24 авг. 2006, 23:28 ч.

Мнения: 966

Ами и аз да се присъединя към мамите дето пишат че е рано...Аз на 29 родих дъщеричката си.

# 63 24 авг. 2006, 23:40 ч.

Мнения: 1 187

Родих каката на 21, а малката на 23 Grinning

Копнеех за деца още от 19 годишна, но две години бебето не ставаше и така станах по-възрастна мама Mr. Green

. На моменти си мисля че избързах и можех да си пощурея още няколко години, но като се знам каква дивачка бях, хубаво че беше мъжо да ме укроти, защото кой знае сега къде щях да се нося из джунглата. ooooh!

Децата ми направиха живота пълноценен и вече се чувствам богата. Преди все нещо ми липсваше... Сега имам пълна къща с усмивките на щурите хлапета, които ме учат да живея пълноценно.
Докато бременеех и раждах и двете си принцеси бях студентка. Вики я родих в края на 2 началото на 3 курс, а Криси в края на 4 началото на 5. Дипломирах се преди няколко месеца. Не спях по цели нощи и четях, през деня се занимавах с децата. Но учих задочно. Naughty

Финансите никак не са маловажни. Работи ли бъдещият татко? Имате ли къде да живеете? newsm78

Пфу сега прочетох назад... Ми трудничко ще ви е да гледате бебе с 250 лв + 160 лв майчински + 18 лв. детски...
И при нас не е розово - на квартира сме с две малки деца. За сега на една заплата, но се справяме. Wink

Последна редакция: чт, 24 авг 2006, 23:49 от klamerche

# 64 24 авг. 2006, 23:41 ч.

София
Мнения: 17 316

Цитат на: Stra4iatela в чт, 24 авг 2006, 10:40

..........Защото когато започнеш да живееш с някой, всеки божи ден да си с него, всичко за зависи от вас и парите, които си искарвате, тогава нещата са много по-различни. Може да си с някой 5 години гадже и да си живеете от време на време, но това е като 6 месеца постоянно съжителство.
.................... Първо се опитай да се опрвяш сама, дори като учиш почни работа и се издържай сама. Най-важното не очаквай и не разчитай, че ако не се справяте родителите ти ще ти помогнат. Тръгни с мисълта - какво мога да направя аз за това дете, какво мога да му дам ?!
Успех !

Страхотно мнение, поздравления за него bouquet

Да си поставиш като цел 1. да видиш можеш ли да живееш с този мъж (без резервни варианти като прибиране у тях да спи); 2. можеш ли да учиш и работиш, т.е. ако дойде бебето и си нонстоп заета с него, ще можеш ли да продължиш образованието си?

Цитат на: Jaly в чт, 24 авг 2006, 22:52

Както винаги Jaly е абсолютно права и адски точна с неприятните си истини

# 65 25 авг. 2006, 01:44 ч.

Мнения: 5 468

Щом толкова искаш да имаш бебе и приятеля ти също, направете си бебето и готово. Едва ли ще съжаляваш някога... напротив.
С мен така се случи, че родих на 29 години... и все мърморя, че исках да съм млада майка. В смисъл, като детето ми стане в 1 клас, аз да съм на 30 години. Когато стане абитуриент, аз да съм на 40 - готина и наперена.
А тоооо..., какво ще стане... ще бъда с около 5-10 години по-дърта от майките на приятелките й и ще бъдем по-малко време заедно в живота Sad

. Да не описвам външността си на старини - тип: съдран чувал, когато тя е на 30, а аз..... тюх... не мога да върна времето назад, за да родя на 19. Така и така само седях, гледах в една точка и мечтаех за мъжа ми, който все не идваше, защото не го пускаха от казармата Simple Smile

). Никакви "животи с пълни шепи" не ме интересуваха. Бях срещнала голямата си любов /както и ти/ и всичко останало ми идваше като губене на време.
Имаш си приятел, с който се обичате, какви купони, какви животи?! Щом си го открила, едва ли ти се скита по цели нощи по купони. А вашите ще ти помагат, както и сега го правят. Детето ще им стане любимец... въобще - виждам го пълна идилия.
Късмет, Бухтичке!!!

Последна редакция: пт, 25 авг 2006, 01:49 от Ню

# 66 25 авг. 2006, 08:10 ч.

на плажа
Мнения: 1 866

Много е хубаво да си млада майка, но..
1. финанси - не е въпросът да има какво да яде бебето, но и дрехи, обувчици, лекарства, а за родителите - те голи и гладни ли ще ходят, ами сметки има за плащане + наем (примерно)
2. от липсата на т. 1 - скандали, недоимък, изнервяне, понижено самочувствие, депресия
3. от липсата на образование - неквалифицирана и нископлатена работа - неудоволетвореност в личен план
4. от по-горното - перманентно лошо настроение, което рефлектира върху детето
.
.
.
който е съгласен да продължи списъка
Личното ми мнение, че добрият родител е доказал себе си човек, който умее да поема отговорност не само за себе си, но и за един беззащитен и крехък живот и трябва да си даде сметка какво ще му предложи.

# 67 25 авг. 2006, 10:17 ч.

Мнения: 294

Цитат на: iramira в пт, 25 авг 2006, 08:10

Страхотно формулирано мнение. smile3501

Поткрепям го изцяло smile3521

# 68 25 авг. 2006, 10:34 ч.

Мнения: 6 914

Цитат на: Jaly в чт, 24 авг 2006, 22:52

Не знам дали си права. Може би наистина имам някакви емоционални липси, с това мога да се съглася. Но не виждам бебето с какво ще ми помогне за тях. За мен то си е нещо съвсем друго и просто го искам. А желанието ми идва оттук, от форума. Просто разбрах какво е да имаш дете, преди дори не се бях замислила.

Цитат на: klamerche в чт, 24 авг 2006, 23:40

Аз наистина не знам как стоят нещата, но всъщност мога ли да вземам майчиниски при положение, че съм студентка, не работя и не съм работила?

Цитат на: Ню в пт, 25 авг 2006, 01:44

Никакви "животи с пълни шепи" не ме интересуваха. Бях срещнала голямата си любов /както и ти/ и всичко останало ми идваше като губене на време.
Имаш си приятел, с който се обичате, какви купони, какви животи?! Щом си го открила, едва ли ти се скита по цели нощи по купони. А вашите ще ти помагат, както и сега го правят. Детето ще им стане любимец... въобще - виждам го пълна идилия.
Късмет, Бухтичке!!!

Най-после някой да ме разбере Heart Eyes

Точно така се чувствам, сякаш си губя времето, а искам нещо съществено да направя. А идилията, която виждаш, наистина звучи добре, но за жалост нямам как да съм сигурна, че така ще стане. А и не ми се иска ние да имаме дете и те да ни издържат напълно, така че ако нещата се развият по моя план, може би след година ще е по-удачно да правим бебета.

# 69 25 авг. 2006, 10:38 ч.

Мнения: 6 914

Цитат на: tuti03 в пт, 25 авг 2006, 10:17

Цитат на: iramira в пт, 25 авг 2006, 08:10

Страхотно формулирано мнение. smile3501

Поткрепям го изцяло smile3521

В общия случай може и да е вярно това, което казваш, но аз някак не се виждам в тези ситуации. Щом ще раждам дете ще съм сигурна, че ще имам достатъчно средства, за да го гледам (без значение какъв е техният източник). И както вече казах нямам абсолютно никакво намерение да си прекъсвам образованието със или без бебе.

# 70 25 авг. 2006, 10:54 ч.

Мнения: 416

Аз заживях на семейни начала с моя съпруг, когато бях на 20 години - имай предвид като истинско семейство. Бях напълно готова даже и да гледам бебе, но имах здравословни проблеми и не стана веднага.

Въобще не съжалявам, а пък и този безсмислен студентски живот - никога не ме е привличал.
До човек си е, на някои и на 30 години им се струва рано да имат бебе.

Бухтичка, не се слушай другите хора, щом го искаш, чувстваш се готова и твоят приятел също го иска, действайте. За дете никога не може да се съжалява.

# 71 25 авг. 2006, 11:29 ч.

Емаесесаесесапипиа
Мнения: 488

Аз също бях "заразена" с бебешка треска, но не от форум, а покрай няколко мои вярващи приятелски семейства, някои от които вече отглеждаха 4-5 деца (е, американци бяха де,), но това стана наистина след като повярвах, ценностите ми се смениха. Мойто обяснение е, че Бог вложи този копнеж в сърцето ми и въпреки, че силно се страхувах от последиците и как това ще промени живота ми, се реших. Само да кажа, че бях вече женена от повече от година. Може би си беше и естествен ход на узряване на връзката ни с мъжа ми, не знам.... Роди ни се прекрасно момченце, за което обаче не бях изобщо подготвена нито емоционално, нито физически. Едва ли, някой, някога ще бъде преди да го е опитал. Гледахме си го в една стая в общежитията първите две години с огромна помощ от страна на родители и семейство (най-вече финансова).
С дъщеря ми, бях къде, къде по-наясно със себе си, самостоятелни, голям апартамент, чудесни условия. Това никак не е без значение. Най-малкото имах вътрешния мир да й се посветя напълно, а не да снова между университета и детската кухня.
Иначе и на мен студентския живот и купоните ми се струваха като пропиляване на живота. Може би за това се ожених толкова млада, може би за това и станах вярваща, има и други начини да си осмислиш времето.

# 72 25 авг. 2006, 11:48 ч.

Мнения: 377

Бухтичке, според мен има огромно значение откъде идват финансите. Naughty

Всеки сам решава кога е готов за дете, няма рано и късно. Майка ми ме е родила на 19, но от гимназията се е издържала абсолютно самостоятелно. И с това не искам да кажа, че е лошо родителите да ви помагат, ние все още получаваме финансови инжекции от време на време. Wink

Но знам, че не разчитам на тези пари и че ако се наложи ще се справям перфектно и без тях. Според мен си намери някаква работа, каквато и да е, защото наистина почваш да мислиш малко по-различно като видиш какви неща трябва да търпиш за "мизерни 250 лв.".
И в крайна сметка, ако и двамата толкова много го искате направете го. Но първото, което според мен трябва да направите е да заживеете заедно, дори с риск да се скарате с родителите на приятеля ти. Ако ви липсва смелост да направите това, и съответно се притеснявяте, че няма да се справите двамата, как може да сте сигурни, че ще се справите трима. Thinking

# 73 25 авг. 2006, 14:10 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 539

Много ти е рано за бебе. Дори да оставим настрани финансите, знаеш ли какъв ангажимент е едно дете? Вашите родители дали ще са съгласни да го гледат всеки уикенд да речем? Начина ти на живот може коренно да се промени. Бебетата не са само разходки и гушкане. Дъщеря ми например вече е твърдо убедена, че бебе няма да има рано Mr. Green

, а помощта й за малките изобщо не може да се сравнява с постоянно гледане. Поживей си още малко.

# 74 25 авг. 2006, 16:19 ч.

Мнения: 5 468

Ако всички бяхме мислили толкова трезво и делово, както сега изброявате, ако бяхме пресмятали плюсове и минуси да имаш в този момент дете или не... нямаше да ги има 50% от бебетата в този форум и отвъд него.
Кой не се е справил с факта, че има бебе? Няма такъв просто. Има ли желание, има и начин. На всички ли, които имаме вече деца, живота ни е уреден, имаме собствени жилища и стабилна професия? Не ми се вярва... Но се справяме. И не сме побелели от това.
Бухтичке, ето ти тема с анкета - Кога направихте бебето си?... и изброй отговорите, когато се справихме с финансовите проблеми, когато не знам си какво, когато еди какво... и накрая случайно стана или пък без да сме уредени със жилище, без да съм завършила образованието си, без да имам работа и т.н.
Ще бъде интересно да се видят резултатите.

Последна редакция: пт, 25 авг 2006, 16:25 от Ню

Препоръчани теми

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Има ли любовта срок на годност?

Невъзможните хора в живота ни

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Причина:

Причина: