Отново съм объркана (за кой ли път)

А моят съвет е, ако и двамата съвсем осъзнато го искате това бебе, действайте. Не сте малки, ставаш на 20, докато стане,докато родиш ще си на 21...поне. Я се разрови да видиш колко майки има във фоума на по 21-22 години. Искам да те уверя, че животът не свършва, когато бебето се роди. Да, вярно е, че за да отидеш някъде се прави предварителна подготовка, понякога е много сложно, но пък си заслужава. Бебето определено е голям стимул, във всяко едно отношение. Преди да се роди малката мислех да си изкарам бакалавърската степен и да почна работа. Е, роди се, ама помислих, помислих и реших, че е по-добре да изкарам и магистратура...така ще имам по-добър шанс за работа, за по-добра реализация, защото имах дете, за което трябваше да осигуря най-доброто. Ако я нямаше малката нямаше да разсъждавам така. И мъж ми се амбицира и написа дипломна работа и я защити и завърши, преди да се роди Никол година и половина го отлага това нещо. Сега с второто...от сега се замислям, като завърша и поработя година-две, да запиша и докторантура, защото човек никога не трябва да се оставя на течението, а да се развива. Децата също са развитие, за мене специално. А това, наживей се, не знам какво...не го разбирам...Аз и сега си живея, да не съм умряла? Когато искаш, намираш начин. И за себе си, и за детето и за всичко. другото са оправдания. И още нещо, майчиния инстинкт се появява по различно време при всеки, при някой на 18, при други на 38, при трети никога.
За финансите...почти всички родители помагат, кой повече, кой по-малко. Някой не помагат, защото не могат, други, защото не искат - ама за тези, дето не искат можеш да прочетеш 1000 теми...а иначе тука всеки пише, как не е нормално да разчиташ на помощ от родителите. А според мене е. Аз бих помагала на децата ми, колкото мога и докогато мога. Сега имате нужда,помагат ви. Сед време те ще имат нужда и вие ще помагате, какво странно има в това?
Така че...мислете,мислете, ако сте сигуни в чувствата си един в друг и намеренията си занапред...действайте. Животът си тече, защо хубавите мигове трябва да се отлагат?

Харесва ми мнението на Klemy. И е много истинско написано.

Бухтичка, ако не работиш по трудов договор и нямаш най-малко 6 месеца осигурителен стаж, нямаш право на 160-те лева, а само на социална помощ за отглеждане на дете до 1г - 100лв. Това е само, ако дохода ви на член от семейството не надвишава 200лв/месец. Студентите се осигуряват от държавата само здравно, а това не е достатъчно за майчинството. Поразрови се в Майки (бъдещи и настоящи) - там момичетата обясняват и отговарят на въпроси.

Съвет за бебе не искам да давам - всеки знае себе си

Не търся под вола теле, казвам какво мисля и никой не е длъжен дори да го чете, а още по малко да мисли върху него. Никой не може да ме убеди, че майчинския инстинкт на една жена ще се събуди, понеже е чела в бебешки форум или пък приятелките й народили деца.
Аз никъде не коментирам възрастта на Бухтичка,  мен това, че  е на 20 изобщо не ме притеснява, а само фактът ,че някъде между редовете успях да прочета това, което вече съм написала.
Няма по-нормално от това да иска да стане майка, но някак не останах с впечатление, че и другата страна така настойчво иска бебе, може би защото живеят "почти заедно", или този полъх на скука и не особено доволство от ученето....както и да е, имах мнение казах го, момичето да мисли ако иска:)
Писах с дъщеря ми, която натиска клавиатурата заедно с мен, но може и да съм неграмотна, освен че съм повърхностна

А моят съвет е, ако и двамата съвсем осъзнато го искате това бебе, действайте. Не сте малки, ставаш на 20, докато стане,докато родиш ще си на 21...поне. Я се разрови да видиш колко майки има във фоума на по 21-22 години. Искам да те уверя, че животът не свършва, когато бебето се роди. Да, вярно е, че за да отидеш някъде се прави предварителна подготовка, понякога е много сложно, но пък си заслужава. Бебето определено е голям стимул, във всяко едно отношение. Преди да се роди малката мислех да си изкарам бакалавърската степен и да почна работа. Е, роди се, ама помислих, помислих и реших, че е по-добре да изкарам и магистратура...така ще имам по-добър шанс за работа, за по-добра реализация, защото имах дете, за което трябваше да осигуря най-доброто. Ако я нямаше малката нямаше да разсъждавам така. И мъж ми се амбицира и написа дипломна работа и я защити и завърши, преди да се роди Никол година и половина го отлага това нещо. Сега с второто...от сега се замислям, като завърша и поработя година-две, да запиша и докторантура, защото човек никога не трябва да се оставя на течението, а да се развива. Децата също са развитие, за мене специално. А това, наживей се, не знам какво...не го разбирам...Аз и сега си живея, да не съм умряла? Когато искаш, намираш начин. И за себе си, и за детето и за всичко. другото са оправдания. И още нещо, майчиния инстинкт се появява по различно време при всеки, при някой на 18, при други на 38, при трети никога.
За финансите...почти всички родители помагат, кой повече, кой по-малко. Някой не помагат, защото не могат, други, защото не искат - ама за тези, дето не искат можеш да прочетеш 1000 теми...а иначе тука всеки пише, как не е нормално да разчиташ на помощ от родителите. А според мене е. Аз бих помагала на децата ми, колкото мога и докогато мога. Сега имате нужда,помагат ви. Сед време те ще имат нужда и вие ще помагате, какво странно има в това?
Така че...мислете,мислете, ако сте сигуни в чувствата си един в друг и намеренията си занапред...действайте. Животът си тече, защо хубавите мигове трябва да се отлагат?

А относно това, че живеем "почти" заедно, имам предвид, че приятелят ми прекарва горе-долу половината си от времето при мен (а аз живея сама) и другата половина у тях. Това е така, не защото не искаме да сме заедно, а защото когато аз се пренесох той говори с неговите родители и баща му не беше съгласен да дойде.

Бухтичка, на твоите години мен пък, други неща ме терзаеха, гледах да грабя с пълни шепи от всичко по много  Но аз лично бих изчакала още някоя и друга година 

Постингът ти е по детски лекомислен, и говори само че и грам представа нямаш
коя си, какво правиш в живота, с кого и тн.
и, да. подробността , че мама и тате ти дават пари
е просто черешката, която допълва картинката.
те тез пари сигурно ги дават , за да се изказваш по-ласкаво за образованието си.

желанието за дете не се появява, четейки форуми. 
моя приятелски съвет е, да спреш да четеш тук и
да се фокусираш върху неща, които са по-характерни за възрастта ти.

Ама ти бебе искаш от гаджето, а тати не го пуска?...
Много странно ми се вижда
Защо?

Постингът ти е по детски лекомислен, и говори само че и грам представа нямаш
коя си, какво правиш в живота, с кого и тн.
и, да. подробността , че мама и тате ти дават пари
е просто черешката, която допълва картинката.
те тез пари сигурно ги дават , за да се изказваш по-ласкаво за образованието си.

желанието за дете не се появява, четейки форуми. 
моя приятелски съвет е, да спреш да четеш тук и
да се фокусираш върху неща, които са по-характерни за възрастта ти.

И накрая искам да кажа, че много се радвам, че пуснах тази тема. В началото не исках нищо от нея, просто да кажа как се чувствам, но тя ме подтикна към размишления и действия. Ще направя каквото е по силите ми да имаме някакви горе-долу прилични финанси след 1 година и тогава ще си правим бебе.

Хубаво, че си размислила, а и тук с мненията на форумките видя различни мнения, както "За", така и "Против". Аз не съм от хората с рано появил се майчински инстинкт и напълно подкрепям идеята ти за приличните финанси и това да изчакате 1 г. Дано плановете ти се реализират.   

Аз пък няма да се съглася с повечето изказани мнения. Родих на 22 първото си дете (планирано беше, по причини като твоите) и изобщо не съжалявам. Бяхме студенти, но мъжа ми(също на 22) работеше и се справяхме сами. Докато бях студентка, родих и второто си дете. И двамата завършихме и в крайна сметка се реализирахме.
По отношение на финансите - имали сме и много трудни моменти, защото на тази възраст човек не получава толкова много. Сега само съпругът ми получава 10 пъти повече, отколко тогава са ни били общо доходите, но ПАК имаме трудни моменти. Истината е, че парите никога не са достатъчни, колкото и да са. Така че това за финансовата стабилност е доста относително, а децата и семейството каква мотивация дават...
А за купоните... ами не мисля, че човек умира и се закопава като има деца. Разбира се нещата са по-трудни за реализиране, но не са невъзможни. Освен това хората са различни и имат различна ценностна система.
Това, с което съм съгласна е, че трябва да си сигурна в таткото. Лошото е, че все пак "всичко тече, всичко се променя", хората и отношенията им също, но се опитай да го погледнеш по-"отстрани". Ако е читав човек, колкото и общо да звучи това, ще си остане читав, дори и да се променя нещо в него, в теб или в отношенията ви! В такъв случай действайте!

Може би ми е малко объркан поста, но ми се прииска да ти кажа толкова много неща и толкова спомени ми нахлуха в главата... Извинявам се