Да се оплача и аз веднъж или как законите в БГ предразполагат КОРУПЦИЯТА!

   Дамаянти, закона си е закон - има си срок, в който ти издават документа, процедура, през която да се мине. Ти си решила да я прескочиш, по една или друга причина не си могла да чакаш - това не значи, че законът те е подтикнал към корупция, нали? Друг е въпроса, че служителите са ти изгубили допълнително време и нерви, да те разхождат до Ботевград, като баш НАП издават де що има справки за осигуровки - тяхната некомпетенстност в случая е явна.
    И по работа и покрай познати, пък и моя много близка приятелка работи в НАП ми се наложи да опозная "системата"- информация от кухнята много имам - далеч не са толкова еднозначни нещата - нито е само в законите проблема, нито само в служителите - и потребителите на услугите не знаят какво и защо искат, не знаят и как сами да си помогнат ( като изчетат информационното табло например), и служителите в администрацията са малко, колкото и странно да ви звучи, и още има лели, които сякаш са се вкоплаи в 86та и нито уменията им са мръднали оттогава, нито манталитета, и пари за обучения няма ( потъват в нечии джобове), все още малко млади хора работят с хъс и разбиране. Като цяло впечатлението ми все пак е, че почват леееко да се подобряват нещата, ама бавно, мноооого бавно става .

Аз обаче виждам една разлика-нямам нищо против да си чакам срокове, те са поставени с някаква цел най-вероятно-не е в това драмата.Драмата е, че вместо да те упътят,да те пратят на точното гише в точното време-повечето вдигат рамене и казват-това не е за тука-ходете едикъде си, а от едикъде си те връщат обратно пък със същите думи... И не е вярно, че навсякъде има разлепени нужните документи, които трябва да събираш,Ако е направено-то е по доста непонятен за редовия гражданин начин.Аз не съм от най-тъпите, но не съм завършила няколко висши и не съм запозната с всички процедури навсякъде в администрацията.Съвсем бегъл пример е декларациите за детските-аз и моя приятелка подготвихме еднакви документи, но нея я върнаха за едно нещо, което пък в моята обчина не беше нужно, а там, неупоменато, но беше нужно...Винаги чета първо информационното табло, но уви-много рядко ми става ясно и се налага да попитам, когато пък попитам-налитам на доста нелюбезна тетка в повечето случаи.Последният път, когато си взимах заповедта за детските-не стига, че бях излезнала аз от работа, за да се вместя в Тяхното работно време, ами и г-жата имаше наглостта да ми се сърди, че закъснявала за зъболекар.Да, ама я засякох в магазин за парцалки 10 минути след това...ми нямам им уважението, извинете...

Това е така, съгласна съм, само че пак повтарям - не е проблема в закона, а в служителя, който не си е чел инструкциите и наредбите и правилниците, за да си научи задълженията.

Да, може би не е навсякъде, но на мен напоследък ми прави впечатление, че се стараят да направят информацията по-достъпна. Просто в много от случаите малко хора си дават труда да видят - двустранна търпимост и разбиране е нужна

 А като се замислиш тетките са много интересни екземпляри - много можеш да научиш за човека и не-човека от тях - аз като им опъна една мислена психоанализа, успявам даже и да им се усмихна,едни такива мили ми стават,  докато ми тровят деня

Ако служителят насреща е достатъчно любезен и компетентен-гражданинът от другата страна няма да се дръвчи и той на свой ред...мен ако питате...защото аз съм тъпа крава явно-все съм мила и любезна, все гледам да не нарушавам работният им процес, ама да ми съскат насреща и само да ми каже-не е за тук, за 15 стая е...ма къде е това, защо е така, какво ми липсва и т.н.-никой не казва.Отивам аз в 15 стая след обиколка на половината сграда и я намирам благодарение на други граждани, но не и на служител.Когато влизам-скандал-защо са ме пратили при тях, като не съм за тях...И все аз понасям негативите-защо е така?Защо ми вдигат на мен скандала, а не на тетката, която ме прати там?Аз какво съм им виновна?

 С нищо не си им виновна, просто си част от света наоколо, а той целият им е крив. В случаи като този директно се занасям при горестоящия - ако и той не е човек - при по-горестоящия му - така и така, нужно ми е еди си какво, отидох при еди си кой, но ... - той горестоящия може и да не знае точно какво трябва да се направи, но в общия случай ще извика компетентен служител, или ще изиска този, който те е разигравал, лично да ти свърши в срок работата. И книги за оплаквания си имат някъде...

Липсата на любезност не е черта само на чиновника. Напоследък да си пазарувала от любезна продавачка (освен в момента, в който й подаваш парите), а скоро да те е обслужила не нацупена сервитьорка?
А компетентността е функция на мотивацията и грижата за персонала. Мотивация както казах почти липсва, "важното" е да не правиш грешки, защото за тях със сигурност ще ти "набият канчето".  Обучението на персонала се свежда единствено до самообучение, та да  не правиш фатални грешки. А както някой беше написал по горе парите за обучение или се ползват незнайно за какво или се оползотворяват възможно най- малоумно.
И пак- промяна има, последната година почти се усеща "вътре", че отношението и методите са малко по- други. Няма да правя тук политическа реклама на един министър, но за разлика от много други, този се опитва да промени нещата.
Та както казах съм оптимист, че описаното от Lennie ще се случи и тук. Само, че не съм оптимист, че аз ще го дочакам вътре.

Не си мислете, че съм от хората, мкоито търпят само-търся шефове, зам-шефове и какви ли не-над въпросните тетки-резултатът не е много по-различен.Самият шеф допуска това да се случва и е толкова обигран, че не е истина в повечето слуачи повече се забавяш, отколкото да си помогнеш с това.На финала се чувстваш сдъвкан и изплют.Пускала съм жалби-отговор-йок.Оплаквам се постоянно-на арменския...последно имам отговор по моя жалба в Градски Транспорт-не е намерен виновен и санкции не могат да бъдат наложени, абдикирах тотално тогава...Какво получих аз ли-голяма навъртяна сметка от  разговори с "шефове", които само мрънкаха-да Г-жа, права сте г-жа...разходки за подаване на жалби, късане на нерви със самото пускане на жалбата, ей това получих като отговор...
Даниту-то е затворен кръг-аз да съм най-търпимото същество-когато 10 дена ме ръгат, мачкат, бутат, нагрубяват-на 11 и аз избухвам, въпреки, че до момента съм била нахилена и пре-любезна.То търпимостта си има също граници.И аз като избухна срещу някоа пък-на нея и прелива чашата...затворен кръг.Но с тази разлика, че аз в работата си не си позволявам подобно нещо, а те си го позволяват.Защото аз за подобно на тяхното поведение изхвърчам, а те-точно обратното...

За НЗОК - и на мен ми се иска да  
Съпругът ми се самоусигурява. От доста време на проверка излиза че нямат данни за месеци през периода 2004-2005г. Обадих се и ми обясниха, че трябва да отида в касата по адресна регистрация. Отиваме там, носим всички вносни бележки, преглеждат ги, нещо си отбелязват и казват - всичко е наред.
Да, ама не - на проверка излиза пак същото - нямали данни. Е, на кого да занеса тези бележки, да да проимат данните??
А да данъчните оценки май си зависи от местната организация. В Самоков ни се наложи да вадим и си има за бързо обслужване - платих си на касата 20 лв. и стана за един ден.
Приятен ден на всички и по-малко нерви с бюрокрацията  

Ами аз да ви кажа редовно стимулирам корупцията.И дори за миг не съм се замисляла дали да се наредя на опашка или да си платя на някой за по-бързо. Ако знам на кой си плащам като поп без никакви угризения. Нямам нерви да вися и да се нервя по гишетата, съжалявам.
И тази смешна реклама дето са я пуснали срещу корупцията , много и се забавлявам,простотия висша , ами не всички хора са здрави като бикове и имат свободно време да губят по гишетата следвайки законния ред.
Направо толкова помия мога да изговоря срещу тъпата държава , ама благородно ще си замълча и ще си изпуша сега една цигара с едно кафе , че да ми мине яда

пенелопа, аз си позволявам да избухвам здраво поне няколко пъти в седмицата поради ред малоумия, та ти ли няма?
Писах по горе този от чиято ръка трябва да изхъвърчиш какъв / каква е обикновено и какво го/я ръководи като шеф. Как да изхвърчиш. Обикновено изхвърчаш, не защото си некадърен, а неудобен или има някой "по-подходящ".
Добре, че при нас поне последното липсва.

Само да добавя - за корупцийка трябват двама. Щом си "навит" да станеш страна в корупционния акт значи се страхуваш или се чувстваш виновен за нещо.

И аз си вадя същите документи както всички, но рушвет на администратор не съм и няма да дам!
Докато има такива, които дават - всички ще сме на едно и също дередже. 

Пиша жалби, не вдигам скандали, защото няма смисъл. След известно време работата ми се свършва. Както е писала ИСА - всеки си има шеф!
Относно данъчната оценка - хванала съм им цаката отдавна. Не знаех, че струва 10лв.!!!
Подадох си молбата и след два дни отивам. Служителят ме гледа безумно - що за наглост!!! Аз импровизирах обаче, как се бил уговорил с баща ми г-н еди кой си... да дойда днес и да я взема. Той, понеже е гузен и откъде да знае с кого какви далавери е редил, моментално ми я даде. Чак и поздрави на баща ми предадох

Искам да поздравя danitu  за изчерпателните обяснения.

Ще ви споделя моята гледна точка.
Аз работя в авиокомпания - продавам самолетни билети (работя като "проста билетопродавачка"). Както всяка друга работа и тази си има предимствата и недостатъците. Изобщо не е магията и многото пари, както е прието да се мисли в България за такива служители. Както повечето работодатели, и моят не е склонен да възнаграждава допълнителния труд или похвалите от клиенти.
Работата ми тук ме научи на някои важни неща.
1. Работата с клиенти е трудна, изморителна и енергоизсмукваща (както всяка продавачка може да потвърди)
2. Независимо от всичко, винаги трябва да се спазва добрия тон. Проблемът може да се реши и без крясъци и троснато отношение.
3. Ако си вършиш работата, както трябва, всичко е много по-лесно.

За имиджа на компанията се грижат повече, отколкото за хората в нея. Униформи, грим, правила на поведение, цели за постигане, всичко е насочено към това компанията да е най-добрата. На всичкото отгоре имаме и анонимни проверители, които идват при нас като клиенти и после пускат рапорт до шефа. Стремежът ми да съм на ниво винаги, за да няма лоши рапорти, допълнително ме натоварва. Не получавам премии за 100% покритие на изискванията, които са предварително изброени, защото "това ми е работата". При неизпълнение, от това ми зависи заплатата. В началото ми беше много трудно да свикна и много често не можех да спя. Всеки път, когато клиент не беше доволен и заплашваше "да ме уволни" като се оплаче на шефа ми, аз почти изпадах в нервна криза и после плачех много, защото се страхувах да не загубя работата си. През първата година почти не съм излизала в обедна почивка, защото смятах, че щом има клиенти, то аз трябва да ги обслужа по-бързо, за да не чакат. Това, което постигнах, е слаби нерви, съсипан стомах и много капризни клиенти, както и шеф, който се научи, че аз съм винаги на разположение (работех и ядях на бюрото си, защото навън е студено, но "така и така сте тук...."). Никой не го интересуваше дали съм яла или пила, дали съм си починала и т.н. Чак когато припаднах от изтощение и от неядене, се усетиха. ;
Както клиента, и аз съм човек и имам нужда от обедна почивка и време да отида до тоалетната (без да бързам, защото господинът е паркирал неправилно).

За малоумните въпроси на клиентите си мога да напиша книга.

В същото време съм и клиент. Много ми се иска поне част от нашите правила за обслужване да се прилагат и в държавната администрация и институциите. Сигурна съм, че много хора ще бъдат поставени пред избора дали да си вършат работата, или да напуснат. Ако от това им зависи и заплатата в края на месеца, съвсем бързо ще се оправим. А като се сетя за анонимните проверители, мед ми капе на душата какво ги чака.

Не подкрепям даването на подкупи, за да свърши някой това, което му е задължение, и съм съгласна, че ние сами научаваме служителите, че сме златна мина за изкарване на допълнително пари.
Въпреки това си мисля, че бих дала, ако спешността ми го налага. Нямам нищо против да си платя повече, но да е законно, както със задграничните паспорти - обикновена, бърза и експресна поръчка. Поне знам, че не отиват в нечий джоб.

Малко дълго стана, но и аз съм поставена от двете страни и мога да направя сравнение.
Вие преценете.

Дамаянти, не те осъждам за избора ти, просто мисля че има и друг начин. Промяната трябва да дойде от нас самите.

В крайна сметка днес платих 580 лева грешни пари.Платих си осигуровките без да има нужда - просто, защото нямам нужния един месец.АКо изчакам губя 10 000 и шанса да си купим  жилище!
Но след месец-два , когато имам достатъчно  време да чакам за въпросните документи ще ги извадя и ще пусна жалба да ми върнат неправомерно взетите пари, защото кой каквото ще да казва, безхаберието е нещо ужасно!!!
Искма да ви кажа за днешния казус.Отидох в НАП за да си платя осигуровките,  без подкуп!Казвам на служителя да ми даде белжката със сумите и да отивам да платя.Той ми казва "Не мога да ви я дам, защото вие не трябва да плащате" Казвам "ДОбре, дайте ми тогава чисто уверение"Той - "Не мога" И така половин час до като накрая трябваше едва ли не да му се моля за да си дам парите
Казвам ви честно, дано скоро не ми се налага да се занимавам пак с документи 
И мили момичета които сте твърдо против.СИгурна съм, че и на вас по един или друг повод ви се е случвало да търсите "връзки" - нали?То не е ли също вид корупция?
Както и да е.Темата ми не е пусната за да се заяждам или нещо такова.Просто исках да споделя безумните неща които ми се сличуха за 2 дни.И не бях обстоятелствена за да не ви досаждам 
Благодаря на всички които писахте   

Дамаянти, не е искал да ги приеме, защото наистина няма право и най-вероятно няма да ти ги върнат.
Така е, както го пишеш, и всичко струва пари, дори на мен ми предлагат пари, за да изкарвам разни документи, защото хората просто ги е страх и не им се разправя.
Някъде в началото четох едно мнение, как всичко го имало написано всякъде и хората не четяли, ми не им работа на хората да четат, имала съм си работа с разни администрации и служби в чужбина, няма такова нещо, отиваш заставаш на гишето, говориш, подписваш и си правиш всичко. Толкова е опростено.
Докато тука не, трябва копие от хиляди безсмислени документи, заверки, подписи, декларации и прочие глупости. И не казвам глупости, защото не съм наясно, а напротив, защото съм прекалено наясно.
Най-пресен пример ми е БТК, преди да я купят, за да откриеш телефонен пост, трябваше почти цялата документация на фирмата, забележете като са ме връщали, защото едната цифра от Булстата копието не се четяла, независимо че Булстата го има на поне още пет приложени документи, но не, не може. Чакане, опашки, молби.
Докато сега, обаждаш се по телефона, идва момичето, не й приготвяш документи, защото тя вече ги има отпреди, попълва ти го лично тя и ти се обажда да те пита за предпочитания номер. После ти се обажда да те пита какво си избрала.
Да живее капитализма казвам аз.