Много кофти ситуация! Съветвам те да поговорите и да свалите картите на масата! След това реши какво ще правиш! 
- Публикувана: 26 авг. 2006, 17:29 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2007, 01:01 ч.
Как да постъпя?
Мъжете, които лесно се афектират и обичат да си пийват с годините стават още по-афектирани и почти винаги на градус. Според мен ако се "задомиш" с него - спукана ти е работата! След време ще започнеш и бой да ядеш 
Предполагам, че ти е трудно да го приемеш, но почти винаги така протичат нещата. Убедена съм, че заслужаваш да споделиш ежедневието си с по-свестен човек. И не забравяй, това е за цял живот! 
Предполагам, че ти е трудно да го приемеш, но почти винаги така протичат нещата. Убедена съм, че заслужаваш да споделиш ежедневието си с по-свестен човек. И не забравяй, това е за цял живот! 
Знаеш ли, имах подобен случай в живота си. И разбрах едно нещо - че не трябва да не излизаш с приятеля си или да го оставяш да се прибира след теб. Защото изведръж се появява друга жена и тя му търпи всичките недостатъци и тя става перфектната и така загубваш човека до себе си. Аз затова че може би малко по- малко те уважава - може би си права.
Като се замисля, и аз едно време си пийвах и ходех на купони до сутринта. И много ми харесваше даже. Е, не съм вилняла никога пияна, но не съм била и трезвеничка. Чудя се защо трябва да се подпише на някой присъдата заради продължил до късно купон, от който на човека не му се е тръгвало. Значи правилния вариант е дори да му се седи, задължително да си тръгне с приятелката си? Съгласна съм, че трябва да я изпрати, но чак пък да не може да остане, ами струва ми се странно.
Между другото аз от години почти не пия - освен понякога бира или вино. Тоест от мен не излезе алкохолик, въпреки че доста съм ходила по купони.
Между другото аз от години почти не пия - освен понякога бира или вино. Тоест от мен не излезе алкохолик, въпреки че доста съм ходила по купони.
Според мен послушай сърцето си, поговорете, ако нещата не се променят винаги можеш да си намериш квартира, не е казано, че трябва да се прибираш вкъщи 
Но ако случкат се повтори, потрети ..... бягай бързо! Всеки има нужда от щастие и уважение!
Сега ще изтърпиш, така е, но цял живот ли ща търпиш, после като дойдат децата сама ще си стоиш да ги гледаш, докъто той обикаля кръчмите?
Дано се промени докъто е време, после става късно!
Но ако случкат се повтори, потрети ..... бягай бързо! Всеки има нужда от щастие и уважение!
Сега ще изтърпиш, така е, но цял живот ли ща търпиш, после като дойдат децата сама ще си стоиш да ги гледаш, докъто той обикаля кръчмите?
Дано се промени докъто е време, после става късно!
И какво толкова е станало? Два пъти го прочетох и не виждам къде е проблемът......
Ама много крайно реагирате.....аз като се сетя какви съм ги вършила и по колко пиех на купони и как не ми се е тръгвало.....по логиката на повечето съвети изобщо не би трябвало да съм годна за майка и всяка вечер би трябвало да вися в кръчмата
И не прилагай методи от сорта "Да имаш нещо да ми казваш"...направо си му кажи какво те мъчи.
Самият факт, че пие и след това е агресивен ми е достатъчен на мен, за да си направя извод, че не желая (аз лично) да живея с такъв мъж. Едно такова съжителство, може да ти донесе много "изненади"
на същото мнение съм!
Аз не бих живяла с такъв мъж. Щом сме отишли някъде двамата и сме се разбрали, че ще си тръгваме рано, значи си тръгваме пак двамата, дори да поостанем малко повече от предвиденото. Ако някой мъж ме остави да се прибирам сама, а той остане да си допива с приятели ще е последния път, в който излиза някъде с мен. Това е първо: просташко и некавалерско държание - да оставиш любимата да се прибира сама, второ : неуважително, щом сте се разбрали нещо вече, трето: неуравновесено, да предпочетеш компанията на приятел, пред компанията на жена си. И то , за да се напиете и да се сбиете... Да не говорим, че не вдига телефона и т.нат.
Да не говорим, че не вдига телефона и т.нат. Баба ми казваше, че истинският кавалер изпраща дамата до вратата на дома и, за да е сигурен, че наистина се е погрижил за нея!И какво толкова е станало? Два пъти го прочетох и не виждам къде е проблемът.
Това, че не те е изпратил? Ами хвани си такси и се прибери, не се прави на принцеса.
Това, че е останал повече, отколкото сте се договорили? Ами станало му е готино, купонът е бил много як, защо трябва да му разваляш удоволствието.
След което ти започваш да му звъниш на пожар 100 пъти, досаждаш му и не мигваш цяла нощ. Защо? Не се дръж като невротичка, къде ти е самочувствието и увереността? Такова поведение изглежда изключително жалко отстрани.
Да не говорим, че може наистина да са имали някакви проблеми с приятелите му.
Извини ме за крайното мнение.
Това, че не те е изпратил? Ами хвани си такси и се прибери, не се прави на принцеса.
Това, че е останал повече, отколкото сте се договорили? Ами станало му е готино, купонът е бил много як, защо трябва да му разваляш удоволствието.
След което ти започваш да му звъниш на пожар 100 пъти, досаждаш му и не мигваш цяла нощ. Защо? Не се дръж като невротичка, къде ти е самочувствието и увереността? Такова поведение изглежда изключително жалко отстрани.
Да не говорим, че може наистина да са имали някакви проблеми с приятелите му.
Извини ме за крайното мнение.
И аз не бих драматизирала. Станало му готино - останал. Голям човек е. Може би и аз бих се чувствала пренебрегната от това, че е предпочел чуждата компания пред моята, или ядосана, че е нарушил уговорката да си тръгнем рано, или ненужна и необичана - от това, че дори не се е сетил да ме изпрати. Но не бих реагирала като теб. Нямаше да звъня. Нямаше да се цупя. Нямаше да го обсебвам. Според мен по-добре е не да накараш другия да направи нещо, а да го накараш сам да го поиска. Т.е. не с принуда. Объркано го написах.
Посочената случка е неприятна, но не е повод за раздяла.
Няма перфектни отношения и перфектни хора. Всеки може да сгреши, важното е да го осъзнае и признае. Радвам се, че сте поговорили и изяснили нещата. 
Цитат
...иначе много го обичам...Имали мъжки проблеми...
- Момичета Еasy!
- Това са "Архетипове на колективното несъзнавано" обяснени от Карл Юнг, бащата на съвременната психология.
- Мъжете от незапомнени времена са се събирали в група - ловна дружина и са осигурявали прехраната на племето и семейството.
- Е, сега продължават да се събират в група в ... кръчмите... по "мъжки проблеми"...
- Не знам за конкретния случай, но във Франция, в училищата има часове където отделно момчетата се обучават как да разбират... какво искат да им кажат момичетата, и обратното.
- Тук бих си позволил да ви препоръчам книгата на Барбара де Анджелис "Всичко което жената трябва да знае за мъжа" и ""Какво жените искат мъжете да знаят за тях""
От две години живея с мъж, когото по принцип много обичам. Но с държанието си напоследък той ме принуди повече да се чудя какво правя всъщност с него. Иначе е мил, има страхотно чувство за хумор, заради което се влюбих в него, но... Снощи например ходихме на ражден ден. Уж за малко,че ни поканиха в последния момент, но в края на краищата поостанахме повече. Отидохме и на дискотека като се разбрахме за по 1-2 бири, защото и двамата сме на работа на другия ден. Стояхме 2ч. Казах му "Хайде да тръгваме стана много късно" (той и без това беше достатъчно почерпен). А той "Не след малко". Дойде някъв негов приятел. Пак го подканих. Приятелят му ми вика "Той ся ще дойде с мен за цигари". Казах му да ми даде ключовете, че аз се прибирам. Дори не се сети да каже, че ще ме изпрати. Аз го повлякох да ме изпрати поне, защото имам една неприятна случка от един път когато пак се прибирах сама щото на него пак му се оставаше, въпреки това което се бяхме разбрали. Тръгна. Питах го: "нали се разбрахме да се прибираме навреме". А той:
"Ти все трябва да развалиш всичко. Точно като е най-весело" и т.н.
Легнах си. Това беше в 3ч. В 4:30 се събудих нямаше го. Званях, не вдигаше телефона. Притесних се защото незнам още колко беше пил, а и е избухлив и само търси с кой да се сръба като е пил. А и този негов приятел все си търсят боя. В 5:30 ми вдигна. Бил на кафето под дискотеката. Имали мъжки проблеми. Направо полудях. Хем се притесних много, хем ме беше яд че е такъв идиот да се валчи по акъла на онова лапе.
В 6:00 званях пак. "Допивам си бирата и идвам. Имаме малко проблеми". беше ясно че няма да спя. Станах изкъпах се и тръгнах с 2ч по рано на работа.
Днес получавам SMS. "Какво става". Отговарям " Имаш ли да ми кажеш нещо?". "Не какво да ти кажа"
Искам да се махна от тук. Но трябва веднага,защото ще ми мине,а не мога заради работата. По принцип съм от друг град, доста надалеч от тук където живея. И за да го напусна трябва да се прибера там от където съм. А не искам. Тук е живота ми. Как да го почна наново пак? И го обичам още, но усещам че той ще продължава да ме тъпче така когато пийне и не само тогава. За мен той не ме уважава достатъчно. Поне колкото аз искам.
Съжалявам че толкова много писах, но... Трябва ми спешно съвет.
"Ти все трябва да развалиш всичко. Точно като е най-весело" и т.н.
Легнах си. Това беше в 3ч. В 4:30 се събудих нямаше го. Званях, не вдигаше телефона. Притесних се защото незнам още колко беше пил, а и е избухлив и само търси с кой да се сръба като е пил. А и този негов приятел все си търсят боя. В 5:30 ми вдигна. Бил на кафето под дискотеката. Имали мъжки проблеми. Направо полудях. Хем се притесних много, хем ме беше яд че е такъв идиот да се валчи по акъла на онова лапе.
В 6:00 званях пак. "Допивам си бирата и идвам. Имаме малко проблеми". беше ясно че няма да спя. Станах изкъпах се и тръгнах с 2ч по рано на работа.
Днес получавам SMS. "Какво става". Отговарям " Имаш ли да ми кажеш нещо?". "Не какво да ти кажа"
Искам да се махна от тук. Но трябва веднага,защото ще ми мине,а не мога заради работата. По принцип съм от друг град, доста надалеч от тук където живея. И за да го напусна трябва да се прибера там от където съм. А не искам. Тук е живота ми. Как да го почна наново пак? И го обичам още, но усещам че той ще продължава да ме тъпче така когато пийне и не само тогава. За мен той не ме уважава достатъчно. Поне колкото аз искам.
Съжалявам че толкова много писах, но... Трябва ми спешно съвет.
Аз съм сигурно последният човек, който очакваш да прочете и да даде коментар
на твоята тема.Съвет не мога да ти дам , а и няма да бъде честно. Просто статията
ти пробуди у мен едно старо желание. Винаги съм искала да знаеш, че никога не съм
ти мислила злото.Достатъчно дълго време се чувствах виновна и смятам , че дойде момента
да бъдем щастливи. Искрено ти желая само най-доброто. Надявам се да не приемеш отговора
ми с насмешка, а да намериш смисъл в думите ми, защото на мен цялата тази истоия много
ми тежеше през годините. Наистина късмет !
Аз не бих поддържала подобни отношения. Такива нощни запои, стоене по някакви кафенета, $проблеми$, пиене, биене, караници, звънене по телефони............ Това са детински истории и то не особено стойностни.
А като живеете заедно, какъв точно характер имат отношенията ви? В смисъл ти чувстваш ли се омъжена за този човек? Ако не, какво правиш до него?
Въпросът е ти вътре в себе си чувстваш ли се, че си намерила истинския правилния човек или си неудовлетворена? Ако е първото - всичко е наред, ти просто по природа си си мазохиска, но това не ти пречи особено. Ако е второто - просто го напусни. Но пък да се местиш в друг град, това ми се струва пресилено.
А като живеете заедно, какъв точно характер имат отношенията ви? В смисъл ти чувстваш ли се омъжена за този човек? Ако не, какво правиш до него?
Въпросът е ти вътре в себе си чувстваш ли се, че си намерила истинския правилния човек или си неудовлетворена? Ако е първото - всичко е наред, ти просто по природа си си мазохиска, но това не ти пречи особено. Ако е второто - просто го напусни. Но пък да се местиш в друг град, това ми се струва пресилено.
От две години живея с мъж, когото по принцип много обичам. Но с държанието си напоследък той ме принуди повече да се чудя какво правя всъщност с него. Иначе е мил, има страхотно чувство за хумор, заради което се влюбих в него, но... Снощи например ходихме на ражден ден. Уж за малко,че ни поканиха в последния момент, но в края на краищата поостанахме повече. Отидохме и на дискотека като се разбрахме за по 1-2 бири, защото и двамата сме на работа на другия ден. Стояхме 2ч. Казах му "Хайде да тръгваме стана много късно" (той и без това беше достатъчно почерпен). А той "Не след малко". Дойде някъв негов приятел. Пак го подканих. Приятелят му ми вика "Той ся ще дойде с мен за цигари". Казах му да ми даде ключовете, че аз се прибирам. Дори не се сети да каже, че ще ме изпрати. Аз го повлякох да ме изпрати поне, защото имам една неприятна случка от един път когато пак се прибирах сама щото на него пак му се оставаше, въпреки това което се бяхме разбрали. Тръгна. Питах го: "нали се разбрахме да се прибираме навреме". А той:
"Ти все трябва да развалиш всичко. Точно като е най-весело" и т.н.
Легнах си. Това беше в 3ч. В 4:30 се събудих нямаше го. Званях, не вдигаше телефона. Притесних се защото незнам още колко беше пил, а и е избухлив и само търси с кой да се сръба като е пил. А и този негов приятел все си търсят боя. В 5:30 ми вдигна. Бил на кафето под дискотеката. Имали мъжки проблеми. Направо полудях. Хем се притесних много, хем ме беше яд че е такъв идиот да се валчи по акъла на онова лапе.
В 6:00 званях пак. "Допивам си бирата и идвам. Имаме малко проблеми". беше ясно че няма да спя. Станах изкъпах се и тръгнах с 2ч по рано на работа.
Днес получавам SMS. "Какво става". Отговарям " Имаш ли да ми кажеш нещо?". "Не какво да ти кажа"
Искам да се махна от тук. Но трябва веднага,защото ще ми мине,а не мога заради работата. По принцип съм от друг град, доста надалеч от тук където живея. И за да го напусна трябва да се прибера там от където съм. А не искам. Тук е живота ми. Как да го почна наново пак? И го обичам още, но усещам че той ще продължава да ме тъпче така когато пийне и не само тогава. За мен той не ме уважава достатъчно. Поне колкото аз искам.
Съжалявам че толкова много писах, но... Трябва ми спешно съвет.
"Ти все трябва да развалиш всичко. Точно като е най-весело" и т.н.
Легнах си. Това беше в 3ч. В 4:30 се събудих нямаше го. Званях, не вдигаше телефона. Притесних се защото незнам още колко беше пил, а и е избухлив и само търси с кой да се сръба като е пил. А и този негов приятел все си търсят боя. В 5:30 ми вдигна. Бил на кафето под дискотеката. Имали мъжки проблеми. Направо полудях. Хем се притесних много, хем ме беше яд че е такъв идиот да се валчи по акъла на онова лапе.
В 6:00 званях пак. "Допивам си бирата и идвам. Имаме малко проблеми". беше ясно че няма да спя. Станах изкъпах се и тръгнах с 2ч по рано на работа.
Днес получавам SMS. "Какво става". Отговарям " Имаш ли да ми кажеш нещо?". "Не какво да ти кажа"
Искам да се махна от тук. Но трябва веднага,защото ще ми мине,а не мога заради работата. По принцип съм от друг град, доста надалеч от тук където живея. И за да го напусна трябва да се прибера там от където съм. А не искам. Тук е живота ми. Как да го почна наново пак? И го обичам още, но усещам че той ще продължава да ме тъпче така когато пийне и не само тогава. За мен той не ме уважава достатъчно. Поне колкото аз искам.
Съжалявам че толкова много писах, но... Трябва ми спешно съвет.
Аз съм сигурно последният човек, който очакваш да прочете и да даде коментар
на твоята тема.Съвет не мога да ти дам , а и няма да бъде честно. Просто статията
ти пробуди у мен едно старо желание. Винаги съм искала да знаеш, че никога не съм
ти мислила злото.Достатъчно дълго време се чувствах виновна и смятам , че дойде момента
да бъдем щастливи. Искрено ти желая само най-доброто. Надявам се да не приемеш отговора
ми с насмешка, а да намериш смисъл в думите ми, защото на мен цялата тази истоия много
ми тежеше през годините. Наистина късмет !
