Защо децата ни малко успяват? - Седем причини.

Reza и Анда, руууулз . 

Аз не мога да я разбера тази мания да направим всички Лидери . Е ако в цял свят има само лидери, върху кого ще лидерстват те ? 

Колко зависи от родителите,  дете им да успее , толкова зависи и от времето и мястото , в което ще се реализират. 

Чак сега ми хрумна: Да успее в какво?
Да се чувства удовлетворено от себе си?
Да се чувства сигурно в себе си?
Да се чувства добре с хората, които го обкръжават?
Да успее да изкара много пари?
Да успее в президентски избори?
Да успее да излъже някого?
Да успее да изхрани семейството си?
Да успее да си намери алкохол (дрога)?

Няма еднозначно определение за успех. Той, ако не се лъжа, се определя от поставените цели, а това е толкова индивидуално. Преценката за изпълнението на целите също. Т.е. до колко си успял, май е вътрешно усещане, баланс на чувствата.....

Момичета, безкрайно благодаря на всички ви за интересната дискусия, която се заформи тук. Някак си ми е по-спокойно да знам, че има майки като вас и мен.
Съгласна съм с почти 100% от написаното тук. Това, което мога да споделя от малкия си опит като педагог и родител е, че всяко дете носи модела на поведение на родителите си. Възпитаните родители имат възпитани деца, агресивните - агресивни, талантливите - надарени и т.н. С една дума "Крушата не пада по-далеч от дървото". За това почти винаги съм склонна да търся причините за странностите в детското поведение в семейството.

Преди години преподавах в детски градини. През мен са минали над 500 деца. Успях за 3 години да видя как влияят комплексно семейната среда + градинската среда + педагогическото въздействие на учителите. Например умни деца от много добри семейства по стечение на обстоятелствата попадат при лоши педагози с истерично поведение в група с деца от социално слаби или лоши семейства с недобър психо климат. За жалост резултатите бяха ужасни. В тези случаи не доброто влияе и доминира, а обратно - връх вземат агресията и простотията.
Виждала съм и обратното. Група от деца от преобладаващо добри и здрави семейства с прекрасни учители и тук-таме някое "зрънце" за цвят, но е съвсем различно. С такива групи се работи много лесно и приятно и децата научават много повече от другите на тази възраст.
Ето за това си мисля, че когато видим, че нещата в учебното заведение или градина не вървят и ние с нищо не можем да променим този факт, просто трябва да търсим промяна дори и с цената на това, детето да бъде преместено на друго място.    Аз така направих. Пуснах сина си за 1 месец на градина и видях, че сме случили на педагози, които са влезли в някакво си свое русло на работене и не желаят да вземат под внимание родителския ни авторитет. След като с мъжът ми видяхме, че в тяхно лице нямаме партньори в отглеждането и възпитаването на Крис, а жени на които непрекъснато трябва да се противопоставяме, решихме да сменим градината. Това е наше право като родители. Да избираме и преценяваме под лупа, хората които ще бъдат с децата ни, когато не са с нас.

Включвам се в тази тема със закъснение, но решавам да пиша, защото тя истински ме вълнува. Аз може би съм "малко" по-възрастна от повечето от вас. Дъщеря ми е на 15 и е от децата - почти връстници на демокрацията, родени в дните на революции. Когато ги раждахме и ги отглеждахме в най-ранното им детство живеехме в условия без бензин, без ток, без вода, без хляб. До навършване на три годишна възраст на детето ми, цялата бройка употребени памперси за нея не надхвърляше 60 - можете ли да си го представите? Чета тук разни мнения, много от които на пръв поглед са верни, но ако тръгнем да правим истинска дисекция на нещата ще стане ясно колко са повърхностни повечето от изводите. Правя това твърдение, като използвам за аргумент и лентичките с възрастта на вашите деца в подписите ви. Мисля, че по тази тема, думата трябва да се даде на родителите с деца, родени преди 1992 година. Ние сме тези, които можем да обясним цялото безумие на безкрайно глупаво написаните учебници, защото точно ние сме се чудили по кой начин да осмислим и да преподадем на децата си знанията така, че да останат в главите им. Знаете ли колко е голяма моята болка поради факта, че моето дете няма да знае и 50% от нещата, които знам аз. И това няма да е защото аз съм много умна или че съм била някаква блестяща ученичка - НЕ. Просто образователната система е не просто реформирана - ТЯ Е РАЗБИТА. И по-точно - СИСТЕМА ОТСЪСТВА. Ако има между вас родители на деца поне на 14 години, могат да кажат, че през всичките години от първи до последния клас, едни и същи неща, по един и същ глупав и нелогично подреден начин се поднася на децата ни, като се преподава или не се преподава по абсурден и напълно безрезултатен начин.
Примери мога да дам много:
Природознание 5 кл:
От схема 1 е видно как т.А влияе на т.В
И поглеждаш схемата, а то нищо не е видно от нея.
История за шести клас:
Урока за възхода на науката в Освободена България се състои в алогично и несхематично изброяване на имена от първия до последния ред на урока. - как да бъде научено това!?
Истината е, че ако нашите деца все пак успяват, въпреки всички абсурди, и ако все пак се представят добре, ако сменят страната и учат в чуждестранно учебно заведение, това се дължи точно на родителите им, ходили на училище в годините преди 1989 година.
Следва продължение….

И аз имам поглед, защото сестра ми е още ученичка........и знам майка ми колко зор е видяла с нейните уроци...........била съм и на родителски срещи и съм виждала как се държат родителите
що м влезнат в училище- превиват се и се смаляват.........изведнъж у тях се проявява някакъв страх...държат се като мишки или зайци.............свити и заболи поглед във върховете на обувките си, а учителките ги правят на нищо и им говорят на "ти"........Като излезнат пак си стават същите нормални хора..........много ми е интересно защо им всява такъв страх училищния кабинет.......
Вероятно по тяхно време е било много страшно.........наказвани са били за всичко и така нататък.........предполагам само, незнам

Secretgarden, на колко години си?
Съгласна съм с Карлота, че образователната система търпи як разпад. Не мислиш ли, че може да става въпрос не за "свиване", а за уважение към учителите?
Може и да е нещо ново, но аз завърших гимназия 1990г. и не е ставало въпрос за "страх" от учителите, а за респект. Този човек е там да те научи на нещо; ти трябва да го оставиш да "води", за да научиш бъдеще време в миналото, деленето на стволовите клетки и каквото друго той знае, а ти - не. Можеш да спориш, да имаш свое мнение и да го отстояваш, но не си ти сложен там да водиш часа, а и не искаш подобна отговорност.

Единственото, което се дължи на ходенето ми на училище и преди, и след 89 година е, че съм "най-лошият от всички специалисти - всестранно развитият човек". Благодаря на социалистическото образование за богатата обща култура, но за мен това е само фасада.
Доброто образование те учи не просто на море от данни, които в някакъв там момент да обединиш в цялостна картинка... евентуално. Доброто образование ти помага да опознаваш света, като те кара да се чувстваш участник в тази картинка. Доброто образование залага на личната ти мотивацията, но не чрез състезание от две до шест. И пак, доброто образование ти помага да откриеш това, в което те бива най-много, а не изисква от теб да си добър във всичко.

И Карлота, темата е отворена за всички, а продълженията са добре дошли 

Да! И ще споделя защо, едва ли съм от най-коравосърдечните майки. Та така - първо, намирам възможно най-добрата градина, която района предлага, пък съм проверявала и варианта "близо до работата". После - отиваме двечките и гледаме как децата се занимават. В първата секунда, в която тя поиска да си тръгнем го правим. Отиваме пак, седим час. Този път танцуваме и пеем двете заедно с децата. На третия път след двучасов престой я попитах дали иска да си ходим, "не" бе отговорът. Следващия път я оставям сама за час. Учителката в градината я примамва, показвайки й хамстер в клетка и започват да говорят за него. След ден за два часа, после до обяд включая хранене. Днес бе първия официален работен ден и мина съвсем спокойно. Така си "купувам" липсата на вина. детето е щастливо да бъде в градината. Не споменах, че става дума за бебка на 2 год и 5 месеца. И още нещо много важно - никога не излизам от градината скришом, за да не плаче, а напротив казвам й, че тръгвам и че ще се върна да я взема.

С батко й, който днес е на 16.5 години пък имах друг епизод. Когато стана на 4 годинки отиде на градина "за големи" и не ги слагаха да спят на обяд, такава е системата. Взе ми броени дни да установя, че за детето това е кошмар. Веднага беше преместен на половин ден и бе наета една баба, която го взимаше на обяд и го слагаше да спи у дома.

Та така за вината... Няма я... Откупувам си я с много търпение и внимание към децата си.

Василиса, това много ме развълнува.

На 27 съм, .......... учителката им говореше на "ти " , освен това ги навикваше и изобщо .......не  се държеше като възпитан възрастен човек, още повече пък учител.............Аз завърших 96 год........Разбира се, че учителя е там, за да води......не съм писала нещо друго........Училището , за което пиша е кварталното .........може и там да е проблема.........

майката, мила    , кой изобщо говори за вина?!  Да не ви е напекло, там, на съседния континет, извинете 
Много плавно и хубаво е тръгнала девойката на градина. Браво!
Аз все си мечтаех как хубаво ще тръгне и Иван тая есен, заедно със Сашко в Загреб. Баш така. Плавно, полека и с него в една група. Ама, ей на. Сега пак ще са в една група, ама у дома, а аз ще се вживея в Montessori teacher.

Реза, това е направо за биене на барабана и разгласяване навсякъде. Това е абсолютно непрофесионално. Как ще заставят децата да се стискат, когато им се ходи до тоалетната?! Тези имат ли представа до какво може да доведе това?!
Направо съм изумена, че има такива, хм, "педагози"

Причина 5. Влиянието на масовата култура

Безспорното влияние на телевизията, Интернет и останалите форми на електронно общуване, както и наличието на социални фактори като дрога, алкохол и безразборни сексуални връзки, се отразява неминуемо върху начина на мислене на децата.

Джордж Барна е американски изследовател-социолог (имал съм привилегията да бъда преводач на една от неговите книги), който на базата на своите проучвания твърди, че съществуващите сфери на влияние като радио, вестници, филми, телевизионни програми, Интернет и т. н. не оказват толкова силно влияние върху едно две-тригодишно дете, но след навършването на 16 години става точно обратното – сферите на влияние имат много по-силно въздействие, отколкото самите родители.

Даването на възможност на децата да гледат неограничено телевизия, видео или да се ровят случайно из Интернет, е отваряне на врата, носеща бедствие след себе си. Нещо повече – съвременните социологически проучвания са показали силна връзка между гледането на телевизия от тип “с чипс на дивана” и агресивното поведение, преждевременната сексуална активност, затлъстяването и злоупотребата с алкохол, цигари и наркотици.

Как да ограничим консумирането на мас-медия вкъщи?

1. Никога не оставяй децата САМИ да гледат телевизия, да се браузват в Интернет или да играят електронни игри, освен ако не консумират медия, с чието съдържание си запознат и одобряваш. Ти трябва да решиш какво, кога и колко дълго ще консумират твоите деца. Добре е дори да обявите един ден в седмицата за ден без медия, в който да общувате, четете и правите неща заедно.

2. Дай алтернатива на децата.
Постарай се да закупиш на децата си филми, игри или да намериш сайтове с ценности, които ти самия защитаваш и са отражение на собствените ти убеждения. Това е най-добрият начин да се чувстваш в контрол на ситуацията като не оставяш формирането на децата да се извършва от случайни и узурпиращи личността влияния.

3. Заедно следете програмата за телевизията и планирайте какво ще гледате
Когато коментирате телевизионната програма предварително с децата си, вие им давате възможност сами да решат кое е добро и кое не за тях. По този начин ти ще установиш рамките за гледане на телевизия в твоето семейство по един позитивен начин.

4. Установи граници
Не позволявайте да бъде инсталиран телевизорили компютър в детската стая. Изключвай телевизора, когато се храните заедно като семейство.

5. Бъди добър пример
Направи честна оценка на собствените си навици във връзка с телевизията. Ако след като се върнеш от работа веднага се “паркираш” пред екрана, може би е време самият ти да се промениш. Децата не могат да следват някой, който не е добър пример за самите тях.
 

Причина 6. Състоянието на образованието

Нека се опитам да обобщя за вас известните ни вече факти по отношение на образованието:

1. Липса на конкурентноспособност в образованието. България губи своята конкуретноспособност в образованието, а броят на българите приети във водещите университети непрекъснато намалява (изказване на Анет Диксън, директор на отдел "Стратегии и операции" към Световната банка, по време на организирания от МОН семинар за реформата в средното образование на 31 януари 2005 г.).

2. Явен отказ от образование и висок процент неграмотност. Процентът на децата, непосещаващи училище остава твърде висок – 23%., а малцинствените маргинални групи генерират над 20% неграмотно население. (Изследване за периода 1994-2004 от Националната кръгла маса по демографските проблеми).

3. Антисоциално поведение. Насилието и наркотиците, антисоциалното поведение и занижаването на моралните стандарти са част от ежедневието в българското училище. Всяко пето следствено дело, приключило с мнение за съд, е срещу непълнолетен, а делът на предварителните съдебни производства срещу малолетни е приблизително 21 % от всички следствени дела.

4. Ниска успеваемост. Две от най-авторитетните световни изследвания за качеството на образованието PISA и TIMSS, показват, че през последните десет години се наблюдава катастрофален спад в резултатите от обучението. В обучението по математика и естествени науки от 8 и 5 място през 1995 г. през 2003 г. българските ученици вече са на 25 и 24 място. Никоя от изследваните страни не отбелязва такъв огромен спад за толкова кратко време.


Причина 7. Кризата в брака

Аз лично бих поставил тази причина като проблем №1 в списъка. Безспорен е фактът, че детето се развива пълноценно, когато израства в атмосферата на пълноцен и щастлив брак, в който двамата родители се обичат и подкрепят безусловно. Резултатите от анализ на НСИ показват, че влиянието на брачната институция върху плодовитостта продължава да е много силно, и че разводът има негативно влияние върху нея. Днес младите хора не просто нямат качествен брак

– повечето от тях не желаят да го сключват, а алтернативните форми на брачно съжителство (които аз наричам “унищожители на деца”) се налагат все повече в днешното либерално-настроено общество. Нека да видим какво още се случва според НСИ:

- Изводите от изследване за периода 1994-2004 г. са, че има реална криза в брака.

- Броят на браковете през последните години непрекъснато намалява.

- Броят на юридическите бракове намалява за сметка на увеличаващия се брой на «алтернативните» бракове. Около 13% от съвременниците ни живеят като семейство с партньор, без да имат сключен граждански брак.

- Докато през осемдесетте години у нас всяко десето дете е било извънбрачно, днес вече извънбрачно е почти всяко второ дете.

Maikata много хубаво си го описала   .
Моето дете тръгна на ясла на 1г. и 4м. и ние така бавно постепенно заедно за 2-3 1аса, после за по-дълго и така целият процес продължава близо месец. Детето е щастливо там, играе и ми носи множество произведения на изкуството  .

Но аз действително на моменти се 1удя дали това е най-доброто за него??? За мен съм си решила 1е е най-добре да си работя професията. Не ме разбирайте погрешно не се 1увствам виновна постояно, но отвреме на време се колебая дали това е оптималното решение  .

От оттам двете 1уденки:
Към майки в къщи: Сигурни ли сте 1е да сте с децата постоянно е най-добре за Вас и за тях? Дори и да сте сигурни по1ти винаги няма ли моменти когато си мислите 1е трябва да се там навън да работите?

Към майки работещи извън къщи: Ако работите защото Ви доствя удоволствие (а не само по финансови при1ини) сигурни ли сте (винаги) 1е това е най-добро за децата Ви?

Ето такива питанки ме мъ1ат отвреме на време  . Само аз ли съм такъв 1уди-Петко 

Demetra мили1ка sorry за офф-а, но е провокиран от хубавата ти тема. Целувки на малкото ти голямо ходещо 1ове1е 

Съгласна съм с изводите от при1ина 6. Да, това което Demetra казва е абсол^тно истина за този у1ениците от този междинен период 1989-1994.
И аз така "специалист по вси1ко" докато не се спе1иализирах тясно в една то1но определена област но това ве едва тук, в Англия  .
Проблема е 1е тук хората се насо1ват в някаква област (след редица консултации и помощ от у1ители и специалисти) във възраст 16-17 години. И така докато се изу1ат/пратикуват все в тази насока. В бг (поне моито опит, които дано да не е практикува ве1е  ) е 1е колкото си по-всестрано развита ли1ност със знания, макар и не задълбо1ени в множесто области, толкова по-добре. На собствен гръб установих 1е това не е изобщо така, и е много по-продуктивно да си експерт в определена област.

За при1ина номер 7 не мога да се съглася. Семейството е едно доста динами1но понятие в наше време и дали ще е семейство от двама родители (мъж и жена) или семейство от мама, партн^р на мама и брат1ета, сестри1ета на партн^ра не мисля 1е вреди толкова на детето стига да има оби1, внимание и много грижа към него.