Не мога да разбера бащата на приятеля ми какво иска

Бухтичка, защо приемаш априори нещата?
Може човекът да иска да купи апартамент просто на сина си.
Или да му даде къщата - даже да живеете там двамата.
Защо решаваш предварително, че това непременно означава желание да командва и да се разпорежда?! Не те разбирам. С какво те е накарал човека да реагираш така?

Възможно е да си права за много от нещата. Иначе аз мисля, че приема за сериозна връзката ни, но явно не дотолкова, че да предполага, че искаме и в бъдеще да сме заедно.

Ами с всичките неща, които е казал. Защо досега никога не се е говорила да му купи апартамент? А се е говорело за покупки на имоти, но не и за лично жилище. Защото въпросът е бил поставен "аз ако ти купя апартамент ще отидеш ли да живееш там?". А каквото и да ми казвате въпросът тук е дали ще живее там или ще остане при мен.
И най-вече защото го познавам, а и приятелят ми е говорил достатъчно за него, той е властен човек и държи да става на неговата.

Сега, аз понеже съм се сблъсквала с хора, които обичат да водят хорото и наистина са ми вгорчавали животеца, донякъде разбирам Бухтичка, защото възприемам нещата, асоциирайки ги с моите случки.За това донякъде я подкрепям.Но донякъде.
Бухти, не режи клони категорично.Сега можете да си отстоявате вашето и без драми-стига да го искате-просто го заявете категорично.Но оставете и бащата да си мрънка, да купува...все пак знам какво е да те заставят -или-или и то не по начин директен, а някак завоалирано.Особено пък за имоти ако се опре-има хора, които дават едно и после цял живот в устата да ги гледаш/ уважение -добре, но понякога нещата са пресилени/Така че нека си купува башата.Пак ти казвам, ако сте заедно след 5-10 години , той-дядо=нещата ще стоят по друг начин.

Аз да налея масло в огъня.....като купи бащата, каквото и да е, чие име ще фигурира в нотариалния акт.....младежа може да постави и този въпрос, пък било то и след време.

Това направете и в зависимост от последващата реакция действайте.

ПП: Майка ми не искаше да ме вижда, беше обидена (за някакви глупости), после се пробваха да ми държат сметка за разни работи, чак, когато им скръцнах със зъби и ги отрязах рязко спряха да досаждат и в момента са най-милите родители на света......

Не поставяйте въпроса за собственост!Това вече мяза на пазарлък-абе ти ми купи къща, пък аз ще си вея байряка.Не, това не е дипломатично никак-с властен баща-хем нищо няма да получи, хем ще се изпокарате!
Като начало поставете връзката си на преден план и желанието ви да сте заедно.После ще му мислите за имоти.Ако покажете ,че сте добра двойка, пак казвам, след време бащата сам ще клекне и ще дава, дава, дава...

Аз съм с мъжа си от 16- годишна. Винаги съм знаела, че искам да бъда точно с него, че той е мъжът, с когото искам да създам семейство.
Явно и Бухтичка е открила своята половинка 
Въпросът е точно в това- да заявите открито пред родителите си, че нещата наистина са сериозни 

Бухтичке, понеже съм преминала през нещо подобно, не виждам особен проблем в поведението на баща му.
Ние с мъжа ми като решихме да се женим, бяхме още студенти- аз на 20г., той на 18. Планът беше нищо  реално да не се промени, тоест родителите ни щяха да продължат да ни издържат както до преди това, а ние пак щяхме да си живеем заедно в Студентски град, пак както дотогава. С родителите му се разбирахме чудесно, те ме приемат още от самото начало с много обич и добри чувства, никога не бяхме имали проблеми.
Да, обаче като споделихме чудните си планове за женитба, подивяха. Дръпнаха му една лекция за нещата от живота, колко е малък, как ще се разведем след има няма година, как не сме готови за това, как неизбежно ще дойде дете след сватбата, а кой ще го гледа и издържа, вече им се привиждаше как мъжът ми си зарязва обучението, защото няма как да се справи с работа и учене едновременно, поне неговото учене не го позволяваше и т.н., и т.н.
Аз естествено го приех доста лично, мислех си, че не ме искат, отношенията доста се обтегнаха и между мен и тях, и между тях и синът им.
Сега си давам сметка, че това е нормална реакция, защото не ние, а те не бяха готови да приемат, че детето им е пораснало и може да направи подобна отговорна стъпка.
Е, изчакахме две години, и отново поставихме въпроса, този път казахме- женим се и толкоз. Те го приеха този път по-спокойно и настъпи мир и любов
Мисълта ми е, че е напълно възможно бащата на приятеля ти по същия начин просто да не може да приеме промяната и порастването на сина си, ти да нямаш нищо общо с това, на него да му минат всякакви глупости и глупави идеи през главата и в един момент да му мине.
Просто в един момент детето ти е вече пораснало, а ти си мислиш, че е още малко. И то се дразни, че го мислиш за дете, а ти се дразниш, че се мисли за възрастен.
Възрастните изтрещяват от време на време, в това съм убедена. И моите и неговите родители са много свястни хора, а понякога такова безумно поведение и размисли вадят, че се чудя същите хора ли са. Обаче го приписвам на критическата и го отминавам. После пак идват в съзнание
Така че ти пожелавам да изчакаш, да не се притесняваш твърде много и най-вече колкото по-бързо постигнете финансова независимост, толкова по-добре

Много се надявам да е така и да му мине, но за жалост не съм съвсем сигурна. Дано все пак

Защо си мислиш , че  всичко в отношенията баща и син е свързано с теб ?

Точно това исках да кажа и аз

Бухтичке,

Писах ти аз по предната тема.... няма пак да се повтарям, но Как' Сийка е направо болезнено права и не мога да не го отбележа.
Та ето как изглежда за мен. Ти искаш да си с приятелят си и да живеете заедно, но факт е ,че това не е така. Причините са отделен разговор, сега гледаме фактите. Ти искаш бебе, но не сте изобщо самостоятелни. Ти смяташ, че баща му се меси и той сигурно го прави, което идва да покаже, че той и това конкретно семейство имат много против ранното обвързване на младежа.
Питаш какво да направиш? На първо място спри да искаш непрекъснато нещо. Имате жилище- твоето- това е идеално, да идва, да си отива младежа, какво лошо има. Щели да му купят апартамент- ми да му купят, на теб това няма с какво да ти пречи.... Просто през цялото време живота ти дава знаци, че сега не му е точно времето, ама ти не щеш и не щеш да ги видиш.
И най-важното- тоя твоя мъж да вземе да се изясни с родителите си и  като се изясни- ти ще знаеш къде си ЗА НЕГО В ЦЯЛАТА ТАЯ РАБОТА. Понеже аз поне не вярвам в тоя филм  "той много иска да сме заедно, ама..........." ако човек наистина иска и e убеден в нещо, няма никакви"ама".....Та ей тези, дето казваш са родили на по 20- сигурно има много, но са били  ДВАМА ТВЪРДО РЕшЕНИ ДА СА ЗАЕДНО. А на този етап все чета ти какво искаш.... и по фактологията от живота  ти си правя извода, че за сега го искаш сама.
Това е от мен и е с най-добри чувства 

След дълги преговори днес какво точно да каже на баща си, приятелят ми му се обади и го пита дали е съгласен тази вечер или утре ако ще ходят на вилата да отидем двамата и да говорим. Баща му като ми чу името и млъкна, доста дълга пауза беше. Каза му, че тази вечер щели да ходят на рожден ден и да минел през работата му. Та сега ще чакам да ми се обади да ми каже какво е казал баща му и дали ще ходим утре.

Бухти, човекът си е глътнал граматиката, защото го е страх да не му кажете-честитооо, ще ставаш дядоооо Гаранция ти давам! Хайде-успех с преговорите

Не знам, аз предположих, че той няма да иска да говори пред мен, но пък каквото и да каже пред приятеля ми няма да остане тайна за мен.
Иначе сега си спомних приятелят ми като искаше да се мести при мен в началото първо говори с майка си и бил притеснен, не знаел как да го каже. И жената от чудене какво толкова има попитала "Елито да не е бременна?"