Не мога да разбера бащата на приятеля ми какво иска

Голям е, ти също.
Ако поставите всичи пред свършен факт няма на къде да мрънкат, ще се съобразят. Все пак сте пълнолетни, и ако сте убедени, че ще се справите - ще се справите.
Казарма от 2007 няма да има, само професионална, така че това отпада.
И, знай, Бухтичке, че решението е в самите вас!
Действайте!

Добре де защо и давате такива съвети ?
Какво значи да действа ?
С рогата напред няма пък искам така ли ?
Пък те са длъжни да се съгласят , пък ако не искат да го приемат още по- зле за тях 
Обаче и двамата като , чета са свикнали да разполагат с пари и , ако тия пари секнат  Той ще работи и ще ги издържа  Та сега пишеше , че е получавал 250 лв заплата и е продължил да получава джобни и от тяхните , ами , ако остане само на заплата ? Примерно приемем , че намери по- добра работа и взема 400 лв ще им стигат ли тия пари , ще успяват ли да покриват разходите си и да продължават да водят живота който водят в момента ? А дали в един момент на него няма да му писне , че тя не работи и продължава да учи редовно пък той примерно се е прехвърлил задочно , скапва се от работа , а парите не стигат отделно лошите отношения със семейството му / ако се стигне да такъв вариант / Дали Бухтичка ще е щастлива тогава ? Дали това иска за връзката им ?
Незнам дали си разбрала какво иска баща му  Може примерно да се дразни , че сина му се мисли за голям и уж иска да решава сам , но продължава да чака на тях . Намира си работа другаде / предполагам на много по- ниска заплата от тая която той би му давал / защото не иска да работи в семейната фирма , но продължава да взема джобни . Може би мисли , че се размотава вместо да седне  и да чете за изпитите , който има да взема ................

Само да добавя, че от 2008 вече казарма нЕма-шонеже и моят брат все очаква.
Иначе като цяло май най-реалист в темата си ти.
Оказва си влияние наличието на 3 мъжки броя-живи и здрави!

я стига бе хора.да не са първите и последните дето се женят като учещи. тези студенти дето се женят и деца отглеждат какво........ами просто ако той иска да е с нея - баща му трябва да му уважи решението.Всички в тази тема ли са чакали да завършат половинките им.Всички ли са се съобразявали с родителските тела.Я си кажете колко от вас са се съобразявали с мнението на родителите преди да се оженят.Аз лично дори не питах- аз казах.е не съжалявах.Но мен са ме учили да уважавм мнението и желанията на другите както и да уважават моето мнение и желание.омъжих се и родих и продължих да уча и родителите ми имат голям дял в това.Благодарна съм им за подкрепата.Така уча и детето си.Всяка личност независимо че е синът ми си има мнение и желание.Ако е с нея и не учи и незнам още какво щели да му спрат джобните-това е налагане на чуждо мнение.Ако така го манипулират сего значи ще е и занапред и те няма да бъдат семейство.И защо мнението на родителите да смятаме за правилно.Ами ако просто не искат да приемат факта че детето им е пораснало и иска да е самостоятелно.Това води до големи грешки.Моят син знае че ще го подкрепя каквото и да реши,може да му дам съвет но не задължавам да приема моето мнение.ако сгреши си е за негова сметка.ще се поучава от грешките си.но ще израсне като личност готова да отстоява и доказва мислите си.Аз никога не забравям каква бях като млада  ,какви съм ги вършила и сега и той какви ги върши.Ами всичко се повтаря,само актьорите са различни.Защо много родители искат да поправят собствените си грешки чрез децата си.Оставете ги да бъдат личности.

Няма да чета какво са писали преди мен ...

само да попитам не можеш ли да говориш с баща му директно? Или да речем тримата ти , приятеля ти и бащатата?

Този пък баща не може ли просто да си каже веднъж за винаги какви условия поставя и защо?! А после - или се съобразявате с тях, или не. Може би един "изпитателен срок" също ще свърши работа. Стига да не направите бебето дотогава

Ами трябвало е да прочетеш Точно това се опитвахме да направим.
Аз не писах какво е станало, защото всъщност нищо не стана. След като приятелят ми се разбрал с баща му все пак да дойда аз и да говорим като отидат в събота на вилата се прибрал и питал и майка си. Съгласила се и тя. Обаче същата вечер отиват на някакъв рожден ден и бащата почва да разправя на приятеля ми, че всъщност нищо не било станало, той не му бил казал да не идва (а всъщност май точно това му каза), а бил говорил с него заради държанието му у тях (тук мисля, че мога да се съглася, че не се е държал много добре). Но уговорката си остана все пак. В събота сутринта приятелят ми идва вкъщи да решава задачи за ликвидацията му, която е днес. Обаче не знам заради нея ли или заради нещо друго беше просто непоносим, цял ден ме изнервяше. Аз от сутринта го питам "ще ходим ли", защото времето беше едно такова гадно и не знаех дали изобщо ще бъдат на вилата майка му и баща му. Той цял ден ми вика, че щял да чака да му се обадят. Аз обаче не се отказах и 20 пъти го питах, защото за мен беше важно да знам, исках да си направя плановете, а и да се подготвя психически. Е, цял ден ми лази по нервите и не им се обади да ги пита. Вечерта отивам и го питам дали ще ходим, той ми вика, че не му се ходело (след това всъщност си призна, че го казал, защото съм му пречела да си гледа филма ). Обаче те пък взеха, че ни се обадиха и нямаше как, бяхме казали, че ще ходим и отидохме. Той почна да се освестява и да ми се извинява (цял ден беше в някаква апатия и се държеше отвратително), но аз вече цялата се тресях от нерви и изобщо не ми беше до говорене. Казах му, че не мога просто в този момент да кажа това, което бих искала да им кажа и да не повдига темата. Те ако започнеха можеше и да говорим, но аз си бях сигурна, че нищо няма да кажат. И се оказах права, направиха се на ударени отново и изобщо не повдигнаха темата (и преди са го правили). Наядохме се и си заминахме. Разговор нямаше не знам и дали ще има.

 Бухти, знаеш ли..понякога нещата просто се случват. Не насилвай събитията. Не е имало разговор, защото просто не е трябвало да има. Няма и бебе по същата причина. Някой ден, обаче ще има и бебе, ще има и разговор(който може и да бъде излишен в един по-нататъшен момент) 


Всичко ще си дойде на мястото, само бъди по-търпелива   

Да кажа и аз... Според мене много сериозно ги приемаш тия работи. И аз съм с мъжа си от гимназията, заедно заминахме за София, живеехме заедно в Студ. град, къде законно, къде не, знаехме, че ще сме заедно, връзката ни беше сериозна, издържаха ни, учехме редовно и т.н. прилики с твоята ситуация.
Сега за разликите. Толкова насериозно не сме си приемали семейното положение, че чак да ходим да разговаряме с родителите му или с моите по разни семейно-имотно-наследствени въпроси. Това апартаменти, това кой ме харесвал или не харесвал - бяхме над тия неща. За бебе съм си мислила, няма да лъжа, понеже имах приятелки с бебета, та много сладко отстрани изглеждаше семейния живот. Но добре, че не сме бързали. Поживяхме си, така да се каже, леко неангажиращо, свободно, походихме си, поизпробвахме се един друг в разни критични ситуации.
Оженихме се последната година, за да заживеем законно, пък и започнахме работа. Помагаха ни, ама основно се справяхме сами. Детето го отложихме за след завършването, завършихме както трябва и някои от нас даже се реализират добре, нищо че учат още (тва не съм аз  )
Обаче и до днес тия имотно-семейни въпроси мене не ме занимават. Ако му оставят имот някакъв - тяхна работа, ако не - не. Да се разбират помежду си. Аз съм над тия неща 
Исках да кажа, че много сериозно гледаш на неща, които не са толкова сериозни. Също така нямаш търпение сега, веднага да имаш нещо (семейство, уважение от родителите му и т.н.), които се градят бавно, упорито и с много търпение. И които, ако си мислиш, че ти трябват сега, веднага, на всяка цена, си е чист каприз.
С най-добри чувства   

иВарна, аз не искам да се занимавам със "семейно-имотно-наследствени въпроси". Ни най-малко дори. Това, за което исках да говорим беше какво точно против има баща му да остава да спи при мен. Както и да изясним някои недоразумения, защото такива имаше. Просто само приятелят ми говори с тях, той не може да пресъздаде моите мисли и чувства, те си вадят грешни изводи, аз си вадя грешни изводи за тях и се получава една каша. Исках просто да изясним нещата, кой къде живее и защо.

Оставам с впечатление, че притискаш приятеля си. Вероятно ти си активната страна във връзката, родителите му може би се дразнятот това, че (според тях )го манипулираш. Възможно е и приятелят ти да се чувства така, но чувствата му към теб да му пречат да го признае. Не бъди толкова настоятелна, може да влошиш отношенията си с него.

Като ти чета постовете все си мисля, че под вола теле търсиш. Така се вживяваш в тези неща....
А ако аз имах ликвидация изобщо нямаше да ми е до семейни сбирки и уточняване на взаимоотношения! А ако някой ми бе пилил нервите преди изпита главта щях да му откъсна....

ама май на него нещо не му се ще да говори с техните по тези въпроси.може още да не се чувства готов за обвързване и да не смее да ти каже.не натискай толкова нещата.ако искаш да знаеш защо баща му не те харесва - ами иди в офиса му и го питай какво против теб има.остави приятеля си да реши кога е подходящият момент.ако пък неможе да се опълчи на техните което може да е друга причина - то тогава как ще разчиташ на него в бъдеще за вземане на решения,или ще ги взимат мама и тати. ако идеята ти е само да разбереш отношенията с баща му - отивай и говори и питай.Право ти куме в черните очи.много време губиш за нищо.досега да съм питала ако ме вълнува,ако не - майната му.ние се харесваме пък кво ме интересува мнението на другите.въпроса е твоят приятел дали е узрял за да се отдели.ако не го чувства така не го насилвай.

Бухте, колкото повече чета, толкова повече се убеждавам- нямаш никакъв проблем с родителите на приятеля ти.
Остави нещата така, както са, не зачеквай тия въпроси известно време, полека-лека всичко ще си дойде на мястото.
Според мен баща му не е противник конкретно на това, че спи при теб или на теб самата. Просто за него отделянето от тях, спането при теб, живеенето ви заедно, всичко това му нашепва упорито "брак, брак, деца, деца, малки са, малки са"
Опитай се да вникнеш в тяхното мислене. Възрастните, еле пък онези от поколението на родителите ни (разбира се, не всички) не разсъждават като нас. Те виждат различни сигнали във вашето поведение. Те не виждат как просто се пренася синът им при теб, а виждат как непорасналия още техен син отива да живее при приятелката си,женят се без време, забременяват без време и т.н.
Моят баща например не одобряваше идеята да оставам да спя у приятеля ми, просто защото така не бива, след като не сме женени.Неговите родители пък си мислеха, че като се ожениш и задължително се пръква бебе, сякаш ти го дават като бонус към брака И така. Пак ти казвам, нямаш проблем, просто на хората им трябва време да свикнат с новото положение. С порастването на сина им. Дай им време, имай търпение и всичко ще се нареди.
Другият вариант е да тръгнете с рогата напред и да правите каквото си искате, но тогава ще трябва да се постараете да постигнете и финансова независимост.
Успех!