Не знам какво да правя

Много тъпо от негова страна
Аз на твое място, бих поискала раздяла. Временна. За няколко седмици нещата могат много да се изяснят на човек. Така, като се гледате всеки ден и се дразните взаимно, няма да намерите решението, мисля аз. Ако след това си липсвате и осъзнаете, че всъщност не можете един без друг - чудесно, това ще е катализатор на чувствата ви, които явно в момента нещо зациклят. Пък ако ти е по-добре без него или на него без вас - всеки по пътя си...
Знам, че много хора са против временните раздели, но все пак всякак двойка е различна. На нас специално една принудителна/просто така се случи - късмет / раздяла в кризисен момент ни подейства много отрезвяващо. Ако, не дай Боже, по-натам пак ми се случи да изпаднем в тежък период, бих инициирала отново такова "време за размисъл".
Много е неприятно случващото се Но преди да режеш....как да кажа....помисли, че и ти някой ден може да си объркана. Животът е шарен и никой не знае какво ще му поднесе утре. Точно, когато си кажеш - ууу, това на мене не може да ми се случи, и то вземе, че ти се тресне в главата Не оправдавам действията на мъжа ти. Ако моят се държеше така, сигурно щях да го удуша, както си спи Но се опитвам да ти кажа, че понякога между двама души може да има много любов и приятелство, които по най-различни досадни причини не намират своя начин да се изяват и в крайна сметка си отиват Дано при вас нещата се уредят за добро, каквото и да означава това  
Извинявай за интимния въпрос, но как е сексът? При двойки, които си пасват, обикновено и в най-мрачни моменти, страстта си е налице

        Според мене човека има някакъв проблем извън семейството-може би в работата и се чувства неудовлетворен от живота си и е на кръстопът.Вероятно търси решение,а от друга страна си дава сметка,че има семейство за издържане.Апартаментът е твой,но разходите изглежда той ги плаща?
        Хубаво мисли и не късай и хвърляй,понякога думите много болят...По-трудното е да се намери изход,но сам човек не може да взема решение за трима,нали?
        Всяко семейство е различно и решенията са различни....

Хм, проблемът ви явно има и финасови измерения, което допълнително усложнява нещата.Не може ли да отиде у някой приятел за месец поне?Така като се виждате постоянно, е трудно да усетите нещата в чист вид. Гледала ли си "Раздялата" с Дженифър Анистън? Ако не - гледай го. Много хубаво показва до какво води съжителството с някого, когото всъщност искаш и обичаш, но в момента имате непреодолими различия във възгледите
А раздяла означава точно да не живеете заедно.Можете да се чувате, разбира се, все пак сте родители.Нормално е да си говорите за общото си дете
А това, че в леглото сте си като преди, на мен специално ми говори, че няма нищо непоправимо между вас.Аз поне не бих могла да бъдя с мъж към когото нямам нищичко останало. Мисля, че и липсата на чувства у съпругът ми би се проявила първо там. Ти като си познаваш мъжа, как мислиш?Ако не те обичаше вече, нямаше ли да се отрази на поведението му в секса? Все си мисля, че може да се различи правенето на любов от едното чукане за спорта

За нищо на света на се унижавай. Дръж се достойно и му покажи, че и без него ще се справиш. Ако се оставяш да те унижава съвсем гарантирано е че ще го загубиш. Настоявай за категоричен отговор от негова страна какво иска и какво възнамерява да прави. Честно казано въобще не ми е ясно какъв му е проблема - ако си е мислил че цял живот ще сте лудо влюбени един в друг и живота ви ще е само рози, явно не е от този свят. Хората се събират за да преодоляват заедно препятствията по пътя си, а не да бягат когато има сътресения. Може да прозвучи много грубо, но на твоя мъж нещо не му е читава работата - нещата не се случват ей така просто, от днес за утре.
И още нещо, за да се оправят нещата трябва да има ЖЕЛАНИЕ и от двете страни. Ако той не желае - просто няма как да стане. Попитай го само това - има ли желание. Ако отговори положително - има шанс за вас, но ако не...
Стискам палци, желая ти от сърце всичко да е наред. 

За един месец все някак ще се справите. За мен си заслужава, защото помня как ми се проясни главата като не ми се налагаше да си вдигам кръвното всеки божи ден. Но решението си е ваше

Здравей! 
Много тъжно ми стаа, тези мъже ...
Детенцето Ви е на 10 месеца и заслужава да живее в семейство и да бъде отгледано с обич от двамата си родители 
Но и ти заслужаваш радост и любов ...
Не знам какво да те посъветвам, изобщо не знам защо така се е получило изобщо? Без видима причина?
Виждам напоследък много мъже с бебенца и те изобщо не страдат от следродилна депресия, а дори са горди, че са станали татковци!
Това се случва веднъж в живота на човек - да стане татко/ майка за първи път, вярно - има отговорности, но според мен хубавите страни са много повече ....   
Помогни му да се замисли твоят мъж ..

Много неприятна ситуация.
Албена няма ли начин да отидете някъде двамата сами дори и за уикенда.
Според мен проблема е дълбоко психолгически,мъжът ти преживява нещо,което не иска да сподели с теб и тази негова несигурност го кара да се държи така.
Ако двамата си поговорите откровено за чувствата,отговорностите и всичко,което ви дразни може би,ще осъзнаете къде е причината за кризата в отношенията ви.От това което чета ми става ясно,че си говорите на въпреки:Ако ти му кажеш"Искам малко повече помощ и внимание" Той ти отговаря"Нали се прибирам вечер".Което означава ,че говорите на различни езици.Затова ако има кой да гледа бебенцето за ден два дайте си почивка,различна от домашната среда и поговорете искрено.Надявам се всичко да бъде наред и пак да намерите пътя един към друг.

Предложи му да си смените ролите за един week-end, дано да проумее какво ще загуби .....

    Опитай се да разбереш защо 4 -я ден нещата не вървят.Какво го е подразнило?Малко разбор ден по ден има ли промяна на настроението му през дните,твоето какво е било.Аз лично съм убедена ,че с приказки и разговори на свещи проблеми като твоя трудно се решават,също и с"ножа с две остриета"т.с. да го изгониш.Ами ако си тръгне?Губиш и последната надежда да сте заедно.Трудно е ,но се опитай да го ангажираш с грижи около детето,аз не прочетох дали ти помага.Поогледай се и ти в огледалото.Без да ми се обиждаш от опит знам,че тичайки подир децата забравяме за себе си,за фризьор,грим и т.н.Мисля си,че много често мъжете изпадат в такова настроение защото ги "забравяме".Нямам предвид като грижи за тях ,а да им поставяме задачки и то ежедневни.Опитай да го пратиш на пазар,да разходи детето и няма да изреждам всички неща ти сама ще измислиш още поне 1000.С една дума създай му работа у дома ,не го оставяй като се върне да се тръшне на дивана пред телевизора.

Човекът явно изживява някаква криза. Ако се зарязвахме толкова лесно при изпитания, за какво се събираме въобще...
Трудно е, но трябва търпение. Нашите кризи така сме ги преодолявали, къде по-успешно, къде не. Не е унизително да си до близкия си човек, когато му е трудно. Какво като е мъж и какво като си очаквала от него да е на 100% мъжествен постоянно. Сега, когато му е трудно, вече не го обичаш... И апартаментът вече си става "твой", и детето и то...
Може това да засилва кризата му, вместо да му помага. Може пък да му признаеш, че и на теб ти е трудно, както си го мислиш - всичко да му кажеш. И че имаш нужда от него дори, и че искаш да сте заедно и да се борите за щастието си, и това не намирам за унизително. Та ние вече сме станали едно цяло, знам, че всеки би се оправил и сам, но защо да не разчитаме един на друг в трудните си моменти?!