Публикувана: 4 септ. 2006, 08:46 ч.
Последно мнение: 8 септ. 2006, 12:29 ч.

Не знам какво да правя

4 043
69
1

Гост

# 45 4 септ. 2006, 15:45 ч.

Златна, интересна идея... само че той ходи да работи през weekenda, така че няма как да стане, а и нещата не са толкова прости...

Дидиа, Toй не се тръшка на дивана, връща се късно, има задачки, и докато се усетим станало 10ч. А грижите покрай детето не ми помагат, аз си се грижа за него, но не спирам да мисля за баща му... Още повече аз мисля, че точно заетото и семейно ежедневие също са му помогнали да стигне до тук. Никой от нас няма време само за себе си...

# 46 4 септ. 2006, 15:47 ч.

Мнения: 334

Цитат на: албена в пн, 04 сеп 2006, 15:10

Не иска да ходим никъде, и това му го предлагах...
Безизходица от всякъде, поне аз не виждам светлина...

А ако му кажеш,че от това зависи бъдещето ви?Имам предвид да намерите общ език и да си изясните ситуацията.

# 47 4 септ. 2006, 15:53 ч.

Цитат на: иВарна в пн, 04 сеп 2006, 15:44

Човекът явно изживява някаква криза. Ако се зарязвахме толкова лесно при изпитания, за какво се събираме въобще...
Трудно е, но трябва търпение. Нашите кризи така сме ги преодолявали, къде по-успешно, къде не. Не е унизително да си до близкия си човек, когато му е трудно. Какво като е мъж и какво като си очаквала от него да е на 100% мъжествен постоянно. Сега, когато му е трудно, вече не го обичаш... И апартаментът вече си става "твой", и детето и то...
Може това да засилва кризата му, вместо да му помага. Може пък да му признаеш, че и на теб ти е трудно, както си го мислиш - всичко да му кажеш. И че имаш нужда от него дори, и че искаш да сте заедно и да се борите за щастието си, и това не намирам за унизително. Та ние вече сме станали едно цяло, знам, че всеки би се оправил и сам, но защо да не разчитаме един на друг в трудните си моменти?!

Това за апартамента го казах в съвсем друг контекст, а детето си е наше, не е само мое... Обичам го, не обичам това, в което се е превърнал, което няма нищо общо с трудния период, който преживява, а в озлоблението му към мен, начинът по който се държи и нещата, който ми казва, когато се опитвам да съм до него и да му помагам.
А тоова, че ми е трудно, че искам да сме заедно, че имам нужда от негои че съм готова да се боря за и със него, не е унизително и мсъм му го казвала неведнъж. Неговите отговори в такива случаи са "Не ме мисли ти мен" "Няма смисъл да те е грижа какво се случва с мен" и т.н.

# 48 4 септ. 2006, 15:54 ч.

Мнения: 3 622

Помоли го да се изнесе временно за месец, два колкото му трябва да помисли хубавичко какво иска. Това е супер изнервяща ситуация и не трябва да обвинева теб за всичко. #2gunfire

А да не е "Гузен негонен бяга" да си има някоя друга и в случая да иска да е с теб и с другата едновременно и да не може да реши как да постъпи. Опитай да го притиснеш

# 49 4 септ. 2006, 15:56 ч.

Цитат на: мари ан в пн, 04 сеп 2006, 15:47

Цитат на: албена в пн, 04 сеп 2006, 15:10

Не иска да ходим никъде, и това му го предлагах...
Безизходица от всякъде, поне аз не виждам светлина...

А ако му кажеш,че от това зависи бъдещето ви?Имам предвид да намерите общ език и да си изясните ситуацията.

Опитвам, опитвам, но за сега ефект няма... Казах му, че от това зависи бъдещето ни и той ми отговори, че не мисли, че един weekend ще оправи неща, които го измъчват от месеци...

# 50 4 септ. 2006, 15:58 ч.

Цитат на: Tasha в пн, 04 сеп 2006, 15:54

Не, друга няма, то в това му състояние коя ще се занимава с него...
А и тая работа с притискането не ми се струва подходяща

# 51 4 септ. 2006, 16:01 ч.

Мнения: 7 114

албена, от всичко написано от теб много еднопосочни изводи си правя. bouquet

# 52 4 септ. 2006, 16:03 ч.

Мда, или другият вариант е да е в много дълбока депресия... Знам ли каква е истината newsm78

# 53 4 септ. 2006, 16:09 ч.

София
Мнения: 18 679

Защо не потърсите помощта на брачен консултант? Д-р Бостанджиев например. Хората все пак за това са учили. Веднага ще познае дали мъжът ти е в някаква депресия или просто му е мъчно за ергенския живот;)

# 54 4 септ. 2006, 16:12 ч.

Аз ходя в момента при един семеен консултант, но мъжът ми не иска да дойде с мен, и това съм опитала

# 55 4 септ. 2006, 16:14 ч.

София
Мнения: 18 679

Цитат на: албена в пн, 04 сеп 2006, 16:12

Аз ходя в момента при един семеен консултант, но мъжът ми не иска да дойде с мен, и това съм опитала

Е не знам какво повече да измисля Sad

А какво казва консултанта?

# 56 4 септ. 2006, 16:18 ч.

Belinda, ти пак доста неща предложи за половин ден, аз стигнах до тях за 1 месец Hug

А доктора казва различни неща, да съм търпелива, да не му говоря много много, общо взето да чакам да се размине бурята...

# 57 4 септ. 2006, 16:36 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: Lео в пн, 04 сеп 2006, 08:53

Много сложна ситуация. Мобилизирай се, не го насилвай за разговори известно време, бъди мила и любезна, но леко дистанцирана, за да не реши,че го притискаш. Но ако скоро нещата не се оправят Thinking

не знам

Дано състоянието му е моментно, а няма друга причина, която той не е споделил с теб newsm78

Желая ти успех и всичко да се оправи Praynig

Напълно съм съгласна и стискам палци причината да не се окаже друга Rolling Eyes

# 58 4 септ. 2006, 21:34 ч.

Мнения: 1 849

Цитат на: албена в пн, 04 сеп 2006, 12:01

Обичах човека, който беше преди 2 месеца, този, човек, в мемента не го обичам...

Знаеш ли, любовта е рещение! Тя не е пърхащо чувство в стомаха. Тя е решението да простиш когато си наранена, тя е да проявиш дълготърпение, когато всичко върви на зле.

Не казваш какво те е посъветвал семейният консултант.

Основата на повечето семейни конфликти е,че двамата имат различни очаквания от брака, а и жените сме наистина кошмарни с тизи следродови ностроения...Моят съпруг прояви стоическо търпение, но съм сигурна, че друг не би издържал. Ако и ти си се държала като мен....горкото момче. Помисли какво трябва да промениш в себе си. Много е лесно да кажеш край! Но истински силните хора прощават и се борят, това означава да променяш себе си!
Можете да се опитате да си спомните, защо решихте да сте заедно, какво обичахте един в друг.
Раздялата не е решение!!!!!!!!!!!!!
Преживяла съм ги тези конфликти, бях решила да си ходя с две деца...това което ти написах ми помогна. Не ми казвай "Ама той не иска да говорим", моят мъж като си затвори устата отваряне няма. Първата седмица стигнахме само до там, че искаме да сме заедно...може би месец, два ни трябваха да си осмислим живота и да вземем мерки.

Ако искаме нещата около нас да се променят, промяната трябва да започва първо вътре в нас!!

Успех!

# 59 5 септ. 2006, 08:30 ч.

Моя мъж за един месец не е сигурен дали иска да е с мен, то това е драмата, тя борбата си е борба, сега го чакам да реши дали изобщо има за какво да се бори...

Препоръчани теми

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Защо искате деца ?

Нужда от съвет

Таткото е ловец, може ли да ходи на лов докато съм бременна?

Причина:

Причина: