Какво кара някои майки да удрят децата си?

По-точно сам си ги чупи...

Не мога да разбера защо сега взехте да се подигравате на жената.
Не са малко темите за отглеждане на децата (бременност, кърмене, захранване, тръгване на ясла, на детска градина, на училище и пр.) , които обикновено завършват с "Е, всяка майка сама решава за своето дете." и "... но каквото и да решиш то ще е най-правилно за твоето дете - ти си го познаваш най-добре" или някакви такива от сорта.
Айде и тук да има повече толерантност и да кажем: Всяка майка сама избира дали да шляпа или не детето си (дори с пръчка или не).
Просто не ми харесва да се подиграваме за избора на някоя от нас... и това няма нищо общо с Божията любов. Всяка майка се старае да направи от детето си ЧОВЕК. Характерите и разбиранията ни са различни, методите са различни. Нека не се заяждаме. Щом е решила с пръчка какви сме ние, че да я осъждаме, друг решил с колан, трети с ритници... Да, звучи ужасно и можем да изразим несъгласие, но да се подиграваме е гадно!!!

БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ВЗЕХТЕ НА ПОДБИВ!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Не се подигравам. Напълно съм сериозна.
Изпитвам ужас от подобни приоми на възпитание и не виждам причина да не го изразя, по начина по който съответните възпитатели споделят своя опит.
А и темата по своята същност не беше ли именно израз на възмущението ви към онези родители, които са избрали метода на силата за възпитание ? Какво излиза сега, че повечето го прилагат, но защо да не се направят на светци във форума ?
Както признах по-горе - също пошляпвам, но по-често се карам. При все това ми е трудно да бъда толерантна към средновековни по моите представи възпитателни механизми.

Игси, никога не съм си позволявала да критикувам начина, по който някой си гледа детето. Напротив, винаги съм скачала за повече толерантност. Не съм нападала майките, които пошляпват повече или по-малко децата си по памперса или през ръцете - независимо, че аз самата никога не съм удряла моето. Има неща обаче, които според мен излизат извън рамките на свободния избор. Намесих се, защото не съм очаквала да се сблъскам с такова нещо... поне не и тук. И ако е прозвучало като подигравка, това е един... хм... нервен смях.

Йолита много правилно отбеляза че темата тук е Какво кара майките да си удрят децата,а не Защо не бият идеалните майки.Мисля че е човешко да бъдеш вбесен,да удариш дете,дори след това да се чувстваш виновен.Не е нормално ДА НЕ ГО правиш ако детето ти е дебил търкаляш се по улиците, защото знае че от това нищо няма да последва,че мама пак ще се хване да дрънка ама нали не предприема сериозни мерки,на мен ни ми пука ни я слушам.Да,боя всява страх,но също так респект от мнението на родителя.Удрянето не сме го измислили ние от вчера,то си е в нашата природа.Някой беше казал че животните не си бият малките.Вие не сте ли наблюдавали котка,която перва една две лапи на котето което е решило да предприеме нещо което не и харесва,или кучка ,която захапва леко малкото си и изръмжава ,когато вижда че прави това което според нея не трябва да се прави.Удрянето е предупреждение,символ на забрана.Ако тръгнеш да разправяш на едно малко бебе защо да пипаш контакта или да пъхаш в него моливчета е опасно и какво е отражението на електичния потенциял в-у човешко тяло,едва ли ще те разбере,но ако му пляснеш ръчичката може и да има полза.Колкото по-цивилизовани искаме да изглеждаме,толкова повече се убеждаваме че е невъзможно и че благодарение на инстинктите човешкия род се е опазил и е преминал през  различните етапи наеволюцията.Ако нашите пра-пра деди са били толкова толерантни с потомството колкото вие сега,в момента вместо хора щяха да растат гъби .Вярно е че ние сме по-модерни ,но земята не е спряла да бъде едно опасно място .

Недей благодари. На твое място бих последвала по-горе даденият съвет и бих почела и потърсила съвети, литература, ако не можеш да озаптиш в определени моменти детенцето си и срещаш затруднения. Няма нищо срамно в това.
Казвам ти го съвсем добронамерено и с добри чувства. Методите на силата правят лоша услуга. В момента детето се подчинява, но  в душата му се натрупва негодувание, бунт и чувство за онеправданост. Това е бомба със закъснител. В един момент, когато то само се почувства по-голямо, силно и уверено ще започне да налага себе си по пътя на силата. Защото като мъничък точно така му е било показано, че това е пътя.
Не искам да звуча като съдник. Моето дете също е трудно управляемо. Понякога ми се реве от безсилие, от безпомощност. Не чува, разсейва се, прави каквото си е наумил. Идвало ми е в определени моменти да го размажа, особено ако ми спретне цирк навън. Трудно е да се контролираш. Но нали затова сме по-големите, по-разумните, по-зрелите. Най-лесно е да реагираш първосигнално и да му шляпнеш един шамар. Но какво ще научи детето от това в дългострочен аспект ? Ще се озлоби, ще натрупа гняв и омраза в сърцето си.
Това си казвам всеки път, когато ми прикипи. И това което пиша е от опит.
Признавам, че има случаи, когато потупването е абсолютно необходимо. Но то е в редки случаи, именно за да го приеме детето като нещо извънредно. Свикне ли с боя, ефекта от него изчезва.
Примера с твоята пръчка - за мен той е по-скоро проява на психичен тормоз, отколкото на физически. Затова и не го коментирам от този аспект. Помисли какво ли му е на душичката на това дете, докато само носи "оръдието" на възпитанието си с ясното съзнание за това....

Пак повтарям - с добри чувства съм, не се заяждам.

Той Е във всяко нещо, защо да не се меси? И ти смяташ, че детето ти извършва грях, когато иска да го носиш на ръце ли? И да, съгласна съм, че за всяко нещо си носим последствията.
Лек ден  

Ние може да не се явяваме никакви, но поне имаме право да изразим възмуюението си спрямо подобни извращения...

Мой приятел наскоро ми разказа как негов приятел възпитава не само децата си, но и себе си - като отново има "регламентирана форма на наказание". Вместо пръчка, колан, крайници хората използват столче, на което всеки един член на семейството (включително майката и бащата) сяда, за да си помисли, за да се отрезви, когато се държи неадекватно. Интересно ми е дали migito си носи пръчката на сина, за да я накаже той, когато нещо в нейното поведение "куца" или е безгрешна?!?!?

Аз съм на мнение че боя не помага ,но води до размисъл-може да ме упрекнете за това-но нали става въпрос на мнението ни?!?!
Мен лично като малка са ме пошляпвали-но да си призная имало е защо-например да влезеш в къщата на съседите и да си разглеждаш докато ги няма,или да отидеш на другия край на квартала без разрешение и сама да пресечеш 2 големи улици, а баща ти вече да се в коя болница да те търси-е в тези случаи/и в мн.други подобни/боя си ми е бил заслужен.
Никога не са ме "посинявали" от бой- пердаха се изразяваше в това да ми напляскат дупето или да ми шляпнат 2-3 шамара-ама едни шамари...Затова не мога да обвинявам родителите си- винаги е имало защо-и за си призная-не се е повтаряло.
Аз лично  Валето съм удряла през ръчичките като пипа неща ,които не трябва-топла фурна на печката,ютия,контакти-така се учи да не пипа където не трябва-и има ефект
От малък знае какво дначи-НЕ, че като се скарам за нещо не е просто така,има защо...Не мислете че съм го стресирала-напротив-детето само знае че не трябва и дори не плаче-не съм все пак някакъв тиранин
Моето мнение е такова и никой не може да ме убеди че не съм права за себе си- не натрапвам методите си на никой-просто питат и аз отговарям.Но никога не бих позволила сина ми,дай боже да стане на 3-4 г. и да ми се тръшка ,че не съм му купила това или онова,от което няма нужда ,а просто капризничи,или да ми се налага -да ходим там а не там.и т.н.- според мен това е напълно недопустимо и невъзпитано.

Не! Темата по своята същност струва ми се  е за това как за щяло и нещяло се прилага насилие върху децата. Не бих ударила детето си, че е изтървало чантата с доматите, но знам, че има положения, в които "шляп" си е съвсем на мястото.

И аз съм пошляпвала детето си, но колкото да я посплаша. И не го правя за щяло и нещяло, ако 100 пъти съм й повторила да не прави нещо и тя пак го направи .....

Майки, които за щяло и нещяло налитат да бият и викат според мен или още не са готови за бъдат майки (т.е. родили са го защото е станало), или имат по пинцип нещастен брак (или го нямат) или просто са с по-лабилни нерви и  лесно избухват .......

И мен ми става жал за подобни деца, но никога не се меся - дори и да не ми харесва съм на мнение, че авторитета на родителя не бива да се нарушава (особено от напълно непознат).

Е, това не е ли същото ?

Не. Не е същото. Ти казваш "метода на силата за възпитание". Ако силата се използва за възпитание  - не, не бих се възмутила, въпреки, че има и други начини за въздействие. Ако родителят е сметнал, че чрез подсилване на случката с бой детето по-лесно ще си извади изводи, негова воля. Той решава дали и как.
Но съвсем друго е да биеш едно дете абсолютно безцелно - изтървало чантата с доматите, ами ако е ударено по такъв повод не виждам нищо възпитателно. Виждам един имащ проблем със себе си възрастен.