Момичета, защо не обсъдим какво би могло да се направи за възпитанието на едно дете ВМЕСТО шамара в случаите, в които то не слуша.Мисля, че е по-полезно отколкото да се караме или пък да се правим на идеални майки, каквито ни се иска да бъдем, но не сме /нормално нещо/. В списание "Моето бебе и аз" има една рубрика, в която майки споделят някои хитринки за възпитание на детето или начини да накараш детето да извърши нещо с удоволствие /например да сяда на гърнето или да хапне нещо и т.н./.Сигурна съм, че всяка една от вас в определени ситуации вместо да плесне детето по памперса /както се изразяват някои, сякаш игнорирайки факта, че под него е детското дупе/ е използвала някакъв "по-безболезнен" метод за решаване на проблема.Особено ме интересува мнението на онези майки, които "никога не са удряли детето си". За мен би било много интересно, защото мисля, че не съм идеална майка и не знам как да се оправя в дадени ситуации.
- Публикувана: 9 септ. 2006, 14:59 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2006, 02:03 ч.
Какво кара някои майки да удрят децата си?
няколко пъти съм шляпвала моята дъщеря. Слабо, по дупето или ръчичките (когато бъркаше в контактите 
) . Но това не е толкова страшно, сигурна съм, защото памперсовото дупе само е потупано и никаква болка. То и ефект никакъв...
Повече помня други случаи, когато ми е правила нещо напук. Има няколко неща, които многократно съм обяснявала, показвала, но тя не ще да ги спазва и това е... Това е нормално, наближава 2 години. Проблемът е, че в такива моменти се гневя и то много. Не, не удрям, не се карам... Полагам неимоверни усилия да се овладея. Просто си припомням как ме е биел моя баща и как биеше сестра ми (лека му пръст). Нея по - жестоко, значително. Веднъж и беше разбил устата, изхвърлиха панталона му, защото кръвта не можеше да се изпере... Ужасно е, нали? Но миналото минало. И макар на съзнателно ниво не му се сърдя, в такива случаи разпознавам отпечатъка, който е оставил у мен. Просто знам, че е същото и определено ме е страх, че някой път няма да се овладея. А така не искам да се случва...
) . Но това не е толкова страшно, сигурна съм, защото памперсовото дупе само е потупано и никаква болка. То и ефект никакъв... Повече помня други случаи, когато ми е правила нещо напук. Има няколко неща, които многократно съм обяснявала, показвала, но тя не ще да ги спазва и това е... Това е нормално, наближава 2 години. Проблемът е, че в такива моменти се гневя и то много. Не, не удрям, не се карам... Полагам неимоверни усилия да се овладея. Просто си припомням как ме е биел моя баща и как биеше сестра ми (лека му пръст). Нея по - жестоко, значително. Веднъж и беше разбил устата, изхвърлиха панталона му, защото кръвта не можеше да се изпере... Ужасно е, нали? Но миналото минало. И макар на съзнателно ниво не му се сърдя, в такива случаи разпознавам отпечатъка, който е оставил у мен. Просто знам, че е същото и определено ме е страх, че някой път няма да се овладея. А така не искам да се случва...
Определено вярвам, че родителите проявяват жестокост, когато и самите те са били отгледани така.
Не е задължително!
Не е разбирасе
Това са логически изводи,но не се базират на твърдо мнение изградено от собствен опит или случки 
Не е само въпрос на възпитание. Дори е по-вероятно човек, който е бил подлаган на физическо насилие като дете/ нямам предвид системно малтретиране, разбира се, а пошляпване/ като възрастен да избягва именно този стереотип на поведение зарад преживянато.
Аз съм типичен пример в това отношение. Като бях малка ядях бой на поразия. Хубави спомени от майка си нямам - само страха помня. Като родител се опитвам да избягам точно от този модел на възпитание. От друга страна децата наистина могат да те изкарат извън равновесие в определени моменти.
Искам да кажа с една дума, че не е толкова просто и че всеки един случай е строго индивидуален. Но при всички случаи вредата от агресията е много по-голяма от ползата.
Аз съм типичен пример в това отношение. Като бях малка ядях бой на поразия. Хубави спомени от майка си нямам - само страха помня. Като родител се опитвам да избягам точно от този модел на възпитание. От друга страна децата наистина могат да те изкарат извън равновесие в определени моменти.
Искам да кажа с една дума, че не е толкова просто и че всеки един случай е строго индивидуален. Но при всички случаи вредата от агресията е много по-голяма от ползата.
Именно!Много съм съгласна и аз не съм видяла хубаво от майка си и баща си,доста съм "хапвала" шамарки и не само...Но това нещо никога няма да го допусна с детето си ,ще се въоража с достатъчно търпение,защото знам ,че това е само едно дете...Аз също имам дъщеря и зная какво ще се опитам да избегна от грешките на моите родители
Много сме странни нние големите изискваме от децата си да поддържат нашето поведение-да стоят мирно,да слушат като им се казва ...,та ние не го правим ,а изискваме
и забравяме,че това са просто едни децаЗабелязала съм от наблюдения че майките които трепят децата си са дълбоко нещастни ,наранени и неудволетворени от живота си.Освен че са и нервни от всичко това.
И аз имам такива наблюдения
Има майки които не са в много добри отношения с бащите и при най малкият скандал или сдърпване отнасят го децата Йолита, за това е и подфорума "Наши деца", аз споменах някъде по-горе.
Там си разменяме точно такива хитринки.
Аз много научих от другите майки тук и се опитвам също да помагам
Там си разменяме точно такива хитринки.
Аз много научих от другите майки тук и се опитвам също да помагам
Сигурна съм, че всяка една от вас в определени ситуации вместо да плесне детето по памперса /както се изразяват някои, сякаш игнорирайки факта, че под него е детското дупе/ е използвала някакъв "по-безболезнен" метод за решаване на проблема.Особено ме интересува мнението на онези майки, които "никога не са удряли детето си".
Обяснявам, обяснявам, обяснявам. Като на възрастен. Сигурна съм, че децата разбират още от съвсем малки. Не казвам "Там има ох", казвам "Ще те заболи". Забранените неща са твърдо забранени, не се правя на ларж, ако съм в настроение. "Не"-то е твърдо и категорично, гледам в очите. Подчинява се, макар и с неудоволствие. Все пак се старая да създам някаква обезопасена среда, така че да ми се налага да казвам "Не" колкото се може по-рядко. Ако не подейства - просто го премествам. Ако се затръшка - прескачам го и отивам в другата стая; без публика престава. Ако съм разстроена от нещо друго, не си го изкарвам върху него (по-скоро си го изкарвам върху мъжа си). Дишам дълбоко; броя до десет. И винаги, ама винаги гледам през неговите очи. Тогава изведнъж разбираш, че голяма част от нещата, които ти изглеждат като "глезене", всъщност са потребности. А когато уважаваш потребностите на едно дете (потребностите, не прищевките!), то се научава да уважава чуждите. Това го казвам от опит
Раде,виж какво сега,ако ти твърдиш че аз имам доста слаби нерви за теб важи обратното, че имаш Биволско търпение.Това че ти не държиш на вещите и не те впечатляват надраскани мебели,не значи че и другите(особенно онези на които са мебелите)са длъжни да търпят дете което им съсипва покъщнината купена със труд и пот.Но си вадя извода че у вас парите растат по дърветата след като не си такъв материалист какъвто съм аз.Едно е сигурно,това че ти не мислиш за другите ,а само за това кое харесваш ти и кое харесва детето ти.Другите ,к'вото искат това да правят ние нали сме си ок с мое чадо!Такива непукисти като теб не са нищо ново под слънцето,така че не ми говори за възпитание-при вас определено липсва,както липсва и желание да се съобразяваш ти и детето ти с онова което на хората не им е приятно.И мисля че малко преиграваш с нещата,но както и да е!Не ми се занимава с теб ...
Много от вас казват,ама в такъв случай защо сте против когато мъж бие съпругата си,а дете можело.Защото предполага се ,че съпругата е с по развит мозък от едно 2 годишно дете ,което без да мисли е способно да пусне от терасата на 8 етажен блок мобилния телефон на татко си и той да падне в-у нечия тиква и да я спука.Не оправдавам боя като единственно възпиттелно средство,но мисля че разумния човек след като е казал 1000 пъти не на дете и то пак не е разбрало,трябва да бъде цапнато(не казвам пребито)!
Аз примерно бях невероятно трудно дете и често си просех предаха.То добре че са ме били ,защото имаче кой знае какви щях да ги върша.В моя случай напълно си оправдавам боя,даже мисля че малко ми е бил .
Братовчед ми пък си го отнасяше,защото непрекъснато биеше брат си докато бяха малки и го удряше все лошо я в глава,я в бъбреци и го шамаросваха защото с молене и говорене не вдяваше от нищо,биеше си го системно човека.Беше на 5 ,а братчето му на 2...хайде обясни на едно 5 годишно дете че ако ритне силно 2 годишното в бъбрека,органа може да некротизира.Ама два три пъти като го ошляпаха доста почна да се замисля.Брат му пък като беше на 6 го търсеха като луди из целия град,защото просто изчезваше.Намираха го през един квартал в 12 през нощта да играе с някави деца пред вход
.Еми говореха му,ама най-накрая се принудиха да приложат сила родителите му.За статистиката леля ми е психолог в училище,чичо художник.
...Много от вас казват,ама в такъв случай защо сте против когато мъж бие съпругата си,а дете можело.Защото предполага се ,че съпругата е с по развит мозък от едно 2 годишно дете ,което без да мисли е способно да пусне от терасата на 8 етажен блок мобилния телефон на татко си и той да падне в-у нечия тиква и да я спука.Не оправдавам боя като единственно възпиттелно средство,но мисля че разумния човек след като е казал 1000 пъти не на дете и то пак не е разбрало,трябва да бъде цапнато(не казвам пребито)!
Аз примерно бях невероятно трудно дете и често си просех предаха.То добре че са ме били ,защото имаче кой знае какви щях да ги върша.В моя случай напълно си оправдавам боя,даже мисля че малко ми е бил
.Братовчед ми пък си го отнасяше,защото непрекъснато биеше брат си докато бяха малки и го удряше все лошо я в глава,я в бъбреци и го шамаросваха защото с молене и говорене не вдяваше от нищо,биеше си го системно човека.Беше на 5 ,а братчето му на 2...хайде обясни на едно 5 годишно дете че ако ритне силно 2 годишното в бъбрека,органа може да некротизира.Ама два три пъти като го ошляпаха доста почна да се замисля.Брат му пък като беше на 6 го търсеха като луди из целия град,защото просто изчезваше.Намираха го през един квартал в 12 през нощта да играе с някави деца пред вход
.Еми говореха му,ама най-накрая се принудиха да приложат сила родителите му.За статистиката леля ми е психолог в училище,чичо художник.
........
Накарахте ме да се замисля ... До сега винаги съм се определяла като либерален родител. Удряла съм много рядко, когато сме в къщи си позволявам да й повишавам тон, за да подтисна желанието ми да я ударя.
Понякога, обаче, положението е едно, а съвсем друго изглежда отстрани.
Наскоро в офиса ми дойде една позната. Лили беше при мен и като я видя жената каза: "Ауу, Деси, като видях малката и се сетих кога те срещнах последно - дърпаше детето за ръката и й говореше през зъби. Бяхте ужасна гледка!" Въпреки че ми стана неудобно от коментара й, я попитах "А по-добре ли щяхме да изглеждаме ако ме беше видала да я бия?". Случката беше съвсем тривиална - след като сме обикаляли по детски площадки, се прибираме и тя вижда на витрината на един магазин чадър. И го иска. Аз обяснавам, че чадъри в къщи има 3 и сега няма да купуваме друг. Да, но детето се намърдва в магазина, грабва чадъра от витрината и започва да крещи - Искам го! Аз отказвам отново (все още с мек и благ тон), показвам й разни шноли и й предлагам да си избере една от тях, а тя взе една и ядосано я хвърли на земата. Шнолата се счупи, аз я платих, изхвърлих я в кофата, хванах Лилия за ръката и през зъби процедих "Тръгвай напред, защото започвам да бия!" И ей така влачейки я за ръката, тя цивреща се прибрахме, като по пътя някъде ни е видяла тази жена. Е, не я набих, но в него момент така ми се искаше ...
Понякога, обаче, положението е едно, а съвсем друго изглежда отстрани.
Наскоро в офиса ми дойде една позната. Лили беше при мен и като я видя жената каза: "Ауу, Деси, като видях малката и се сетих кога те срещнах последно - дърпаше детето за ръката и й говореше през зъби. Бяхте ужасна гледка!" Въпреки че ми стана неудобно от коментара й, я попитах "А по-добре ли щяхме да изглеждаме ако ме беше видала да я бия?". Случката беше съвсем тривиална - след като сме обикаляли по детски площадки, се прибираме и тя вижда на витрината на един магазин чадър. И го иска. Аз обяснавам, че чадъри в къщи има 3 и сега няма да купуваме друг. Да, но детето се намърдва в магазина, грабва чадъра от витрината и започва да крещи - Искам го! Аз отказвам отново (все още с мек и благ тон), показвам й разни шноли и й предлагам да си избере една от тях, а тя взе една и ядосано я хвърли на земата. Шнолата се счупи, аз я платих, изхвърлих я в кофата, хванах Лилия за ръката и през зъби процедих "Тръгвай напред, защото започвам да бия!" И ей така влачейки я за ръката, тя цивреща се прибрахме, като по пътя някъде ни е видяла тази жена. Е, не я набих, но в него момент така ми се искаше ...
Случката беше съвсем тривиална - след като сме обикаляли по детски площадки, се прибираме и тя вижда на витрината на един магазин чадър. И го иска. Аз обяснавам, че чадъри в къщи има 3 и сега няма да купуваме друг. Да, но детето се намърдва в магазина, грабва чадъра от витрината и започва да крещи - Искам го! Аз отказвам отново (все още с мек и благ тон), показвам й разни шноли и й предлагам да си избере една от тях, а тя взе една и ядосано я хвърли на земата. Шнолата се счупи, аз я платих, изхвърлих я в кофата, хванах Лилия за ръката и през зъби процедих "Тръгвай напред, защото започвам да бия!" И ей така влачейки я за ръката, тя цивреща се прибрахме, като по пътя някъде ни е видяла тази жена. Е, не я набих, но в него момент така ми се искаше ...
Това, което си направила си е съвсем нормално. Все пак и майката има праг на търпение. Аз също съм попадала в такива ситуации и реагирам по същия начин. Когато половин час обясняваш на детето, че не може да пипа всичко, че не може да влиза навсякъде, че не може да иска всичко, а то се запъва като магаре на мост и прави всичко напук, няма как след търпеливите обяснения да не му се скараш (без бой) и да не го повлечеш за ръката към къщи.
