Какво кара някои майки да удрят децата си?

Според мен за тези ситуации,които описваш оправдание няма....наистина не е лесно да се гледат деца и понякога да се изпускат нерви,но не за такива дребни неща...наистина понякога 'малко камъче' обръща колата,но не и да нашамаросам детето,че ме е настъпило!
Изказвам собствено мнение...и на мен ми се случвало да изтърва нерви,за да не звуча като най-уравновесена моралистка ,но например пипа фурната,жици  и контакти,а милион пъти е казано НЕ и най-вече не е безопасно или пък не ми дава да сменя памперс при положение,че разбира,че трябва(100пъти съм казала) и опикава леглото...май засега само това ми се е случвало?!

Понякога трябва да 'играе шамарената фабрика',но ми се струва,че не всички могат да преценяват кога и колко!!! 

един руски психолог беше писал нейде из вестниците, че родителите трябва да имат страхотно търпение, за да повтарят на децата си едно и също обяснение, защото децата не се раждали интелигентни.

Не само ти ставаш свидетел на такива сцени   за съжеление  На мен вчера ми се случи да си порева   с едно момиченце като видях колко яросно му крещи баща му и после как изяде няколко доста силни плесници,направо ми идваше да го и то за какво?Защото момиченцето си задаваше чисто детски въпроси отрода на тези със Защо докато баща му си пиеше кафето и четеше вестника? Просто той човека не искаше да бъде обезпокояван отникого
Тъй де исках да кажя,че не само майките са сколни към агресия.
И аз винаги съм се чудила какво кара родителите да са толкова агресивни и понякога направо жестоки към децата си? Но и до ден днешен не съм разбрала.................

   Или така с ги възпитавали тях...и те не са успели да  разберат с времето,че не е начинът,или са импулсивни хора , или в някакъв тежък период ...без  всякакво търпение, извън себе си........Много жалко.....сигурно повечето не са глупави хора и после съжаляват,но не знаят друг начин, не се замислят или карат на импулс....много жалко....Много силно съм против и ме разстройват такива гледки.

Няма случай, в който да се налага наслилие. Всяко нещо трябва да се постига с добро /друг е въпроса колко търпение, време и любов са нужни и колко липсват тези неща на майките, включително и на мен  /

Аз също съм я удряла няколко пъти, но по- скоро поизтупвам праха от панталонките й, далеч съм от мисълта да я нараня наистина 

Онзи  ден станах и аз свидетел на неоправдана жестокост и много ми костваше да не се намеся  Момиченце на около 5 годинки беше взело пакет желирани бонбони в магазина. Майка му без обяснения го изтръгна от ръчичките й, метна го на рафта и отпра шамар на детето... Детето, естествено, се разплака. Последваха викове и още шамари. Бузките му почервеняха, милото седна на земята и захлупи лице в ръчички да плаче. Онази го срита веднъж и го задърпа към касите...
Така ми се прииска да му купя онези бонбонки...

Изброените по-горе неща ми подействаха като филм на ужасите. И аз яля бой като малка, ама чак такова нещо. Ужас!!! Понякога шляпвам Коси по памперса, защото, както беше казано по-горе, че хиляди пъти е казано Не на някой работи /опасни/, обаче пак същото. И най-интересното е, че знам че ме разбира. Но по темата това е, което си позволявам. От самото му раждане го гледамо с много любов, даже аз го гглезя повече, но напоследък той е доста агресивен към другите деца и аз започнах да чета статии за този проблем. Стана ми ясно, че като те настъпва детето по новите чехли, ти не трябва да го настъпваш, за да му покажеш какво е направил, а да ме говориш, много да ме говориш.

Според теб в случая ставаше ли въпрос за финансово затруднение или нещо друго? Ако става въпрос за липса на пари, то това действа на родителите ужасно гадно и изнервящо. Аз лично съм стигала до скандали с мъжа ми, за които никога не съм си представяла, че ще се стигне, въпреки на всички млади семейства, в които работи само единия е трудно. Имам предвид, че като нямаш пари си го изкърваш на момента на най-близкия, билото и детето.

Ами не знам колко беше финансово затруднена- сметката й беше около 30 кинта, купи си цигари за 4...  Е, в подобен случай бих купила по- евтино уиски или по- малка разфасовка фъстъци, но ще купя на детето бонбони 
И на мен ми се е случвало да вляза в магазина с 2 лв и малката да се развика -Сок! Сок! Забравям за някоя по- маловажна покупка и й купувам...

Е, щом е ставало въпрос за уиски и фъстъци и цигари от 4лв.... положението е ясно.

     Не става въпрос какво точно да не купи или да купи , а  принципно...трябва да му обясни защо не купува.Може би не иска да дава сладко...не ,че няма пари ...ама да го пердаши и рита....принципно....говори се на детето....или му се дава друг избор между 2 други неща...хем чувства,че само избира , хем му се купува нещо здравословно да речем....хем разбира ,че мама е директора     Обаче....

   Абе , много философии , но не всеки се замислия .....праскат и това е....аз кученцето няма да  напердаша, та малкия .... та чак да му зачервя бузите.

Специално з тази мама с уискито, не съм сигурна, че зо добро не е взела бонбони....

Имам приятелка (и то доста близка), която има две дечица. Момченцето е вече на 6, а малката и е на годинка и нещо. Синът и си израстна със шамарите (и то какви!), крясъците и злобно опулените очи на майка му в такива моменти. Никога не я чух да го нарече галено или да използва думичката "мама". Скоро на една люлка люлях дъщеря си и това момченце на приятелката ми. И аз го питам: "Саше, тате бие ли те?" Той ми отговаря:"Не, само мама. Мен от нея много ме е страх." Аз му казвам:"Може би не я слушаш и тя се ядосва и те бие." А детето ми отговаря:" Да, ама аз вече съм свикнал и въобще не ме боли. Даже и другите като ме бият не плача, защото вече не ме боли." Толкова ми стана болно... Вярно палав и е малкия, ама чак пък толкова... Като и се роди малката, си мислих, че подхода на приятелката ми ще е друг - все пак момиченце е, бебе е още... Да, ама не. Направо изтръпвам като седнем на кафе и момиченцето се размрънка примерно, защото не му се седи в количката. Тогава се започваа: "Звяр такъв, отрови ми живота "и прочие епитети. После я удря, блъска я в количката (буквално я хвърля вътре), а то мъничето едно такова клъощавко - имаш чувството, че ще се скърши. Аз и една друга приятелка на няколко пъти сме се опитвали да поговорим с нея, но тя чак се засяга че и се бъркаме. Даже веднъж я попитах, защо така ги мъчи децата, а тя ми каза "А те мен не ме ли мъчат?"
И на мен ми се е случвало да ударя малката , но после ужасно съжалявам и затова се опитвам да се владея (понякога не ми е много лесно) и да и говоря. Обичам си я безкрайно много!

Такива хора просто не са готови за деца, те искат времето за себе си, а дечицата им пречат на спокойствието, защо тогава създават деца


Какво разбира малкото бебенце от мъчения не ми е ясно, но тази майка определено децата и пречат да си гледа живота

Даже веднъж я попитах, защо така ги мъчи децата, а тя ми каза "А те мен не ме ли мъчат?"
[/quote]

Ами защо ги е родила тогава.

 
Тук, разбира се, това не може да се види, щото като нищо ще ти приберат детето. Много зверско, и най-лошото - не знам дали самите родители осъзнават последствията. А за бонбоните - и аз много пъти не му купувам бонбони, тръшка се, реве, обаче търпеливо 100 пъти повтарям остави бонбоните, и защо - защото вече е ял, нямам пари или защото не е слушал... и накрая ги оставя.
Иначе съм го пляскала, но някак си не мога със сила и злоба, колкото и да ме е ядосал, винаги се спирам. Като не слуша, го наказвам с мълчание и не му обръщам внимание - този метод действа по-успешно и от шамар, а и не е подсъден 

Слаби нерви.

Тези неща са наша грижа.За децата трябва всичко да е обезопасено.Фурната по някакъв начин да не може да се отваря (например вързана),жиците скрити,контактите с капачета,ножовете/ножицата - във високия шкаф,клечките за зъби - също...
Те не осъзнават какво ще причинят на себе си,интересно им е,че забраняваме и съответно пипат напук (което между другото за тях е вид игра)...по-лесно е ние да се погрижим за всички тези неща предварително,отколкото после да крещим,да си скубем косите или да изпробваме кой е по-силен и кой колко шамара може да забие от воле!

Смятам,че чрез търпение се възпитават децата...а не с агресия и сила..аз не мога да си представя да ударя дъщеричката си, която чакам да се роди до октомври..Никога през живота си не съм възпитавана чрез агресия и забрана...!!! 

Ама то не е ли на 11 месеца. Колко искаш да разбира, че и да слуша?

Много точно казано! И хиляда пъти да му повториш, за него това е игра. "Шамарената фабрика", както я наричаш, е нещо, към което никоя нормална майка не бива да прибягва. Камо ли в случаите, които ти си описала. Мисля си, че темата е дота поучителна за теб!

Според мен е въпрос на възпитание. Каквото са видели у дома, това прилагат и на децата си. Естествено, че има и такива, които се замислят, но те са рядкост.
Аз също съм ставала свидетел на жестоки сцени и ми става много болно.

Определено вярвам, че родителите проявяват жестокост, когато и самите те са били отгледани така. Ние копираме поведението на нашите родители в много отношения, за добро и за лошо.
Бях изумена виждайки една майка да крещи на три годишния си син, да го блъска и да му повтаря, че е идиот и че баща му не работи за него, само защото детето е поискало нещо от магазина. Всеки ден ставам свидетел на такива грозни сцени...Ами утре, как ще се отнасят децата ни към нас и към нашите внуци?!
  Каквото посеем, това и ще поникне. - Много усилия ми коства, но се стремя да не го забравям.
Никога не съм обиждала детето си. Не го удрям, не че понякога не ми се иска, ама устисквам.
За протокола: Правя разлика между шамарчето по дупето или по пампа и жестокостта и яростта.

Не е задължително!

Много пъти съм се ядосвала на малката, и съм си изтървала нервите и съм и викала, без особен успех,  , разбира се, но никога и през ум не ми е минало да я ударя!  Мисля, че не е въпрос само на възпитане, но и си е до човека - някой са по милозливи, а други направо са жестоки..

За мен отговорът е че, агресивните хора, съответно агресивните родители се държат агресивно. Може би малка част от тях се опитват да контролират тази си характеристика и успяват, но ми се струва, че това е рядкост. Смятам, че такова поведение е меко казано първично и   бих дала съответното определение на тези родители . Никакво правилно решение не може да бъде налагането на силата, но те явно не се замислят. Това са несензитивни хора, които изобщо не си дават сметка за своето поведение. Говоря за родители, при които това е ежедневие или  често срещано поведение към децата. Явно имат и доста нисък праг на търпимост и никаква социална интелигентност.
Преди време ми се налагаше да общувам с майка с подобно поведение и веднъж не се стърпях и я попитах, какво я мотивира да пъстъпва така. Отговори ми, че само така децата и я слушат. Попитах я колко дълго смята, че това и поведение ще има ефект. Тя заобяснава колко е изморена и претоварена и измести темата върху себе си. 
Може би трябва да има повече достъпни предавания на такава тематика за да се обхване и широк кръг от хора. А може би и в училище е добре да се говори за поведението на хората по принцип и как то влияе върху нас. Изобщо трябва да се направи нещо и да се промени пасивността в тези случаи .

Отваряте болната ми тема  Като малка не са ме удряли.Така бих искала да възпитавам и дъщеря си.Но за съжаление вече два пъти си изтървам нервите и я шляпвам по памперса.И в двата случая съм опитала всичко друго , за да спре да крещи когато трябва да влезе в количката,за да сменя наакан памперс.Вярвайте ми, тя спира да плаче, прегръща ме и казва "Мамааа", а на мен ми иде да се гръмна.После аз съм тази , която плаче.Не искам да посягам, а понякога излизам извън контрол Това е.Измъчвам се , че не успях да се сдържа .

Леле, какви ужасии описвате тук
Аз, за щастие до сега не съм ставала свидетел на подобни сцени и се надявам да не ставам.
А тази майка с двете деца й се чудя, като сина й й трови живота защо се е навила да роди и второ
Според мен трябва да има някаква среда. Имам примери около мен, кадето родителите възпитават децата си "с добро", но резултата е супер разглезено дете, което си прави каквото си иска. То знае, че каквото и да му се говори то може да си прави каквото си поиска и последствия няма да има.
Определено шамарите и ритниците не са начин, но леко потупване по дупето, когато се прекали с ината мисля, че няма да се възприеме от детето, като някакво насилие, а по-скоро, като наказание.
Аз и сега се ядосвам на Маги понякога и то много. Може да е още малка, но вече си показва рогата овнето Но аз си гледам детето сама и не винаги мога да я гушкам и разнасям. А тя е решила, че точно тогава иска и ревеее Като я усетя, че съвсем я избива на инат и започва да врещи, а не мога да й обърна внимание, просто я оставям в леглото да си пореве и това е. Още е малка да й обяснявам, да й повтарям, да я пошляпвам, нищо няма да разбере. Общо взето комуникацията в момента ни е много ограничена и се оправям в зависимост от ситуацията, но никога с насилие

В тази връзка - радвам се, че не са ме "възпитавали" с бой и викове - сега и аз не приемам нищо от този род като "възпитание"

И аз се опулих, като го прочетох.
И моето дете е на 11 месеца, но изобщо не очаквам от него да разбира всичко, камо ли да ме слуша, та то е бебе все пак!

Смятам,че се дължи на напрежение,изнервеност,неудовлетвореност,неуравновесеност.Тогава трябва да си го "изкараш" на някой и много често това е детето,защото е най-беззащитно.

Не са ме удряли като дете.Не смятам и аз да удрям своето.Предполагам,че ще имам моменти,в които ще ми причернява,дано не си изпусна нервите!!!Никой не е казал,че отглеждането и възпитанието на дете са лесни.Бих искала да напомня-който сее ветрове,жъне бури!!

и аз днес го шляпнах по памперса .......боже все едно ми изсъхна ръката, по -принцип съм по строгия родител, но да го ударя - с шамар през лицето или ритник .........и в други теми съм го казвала - на "запад", ако видят някой на улицата да си удря детето - голяма е вероятността да му го отнемат....поне така знам че е закона, и така би трябвало да бъде. Не си позволявам да посягам на детето си, аз съм яла доста бой от майка ми, баща ми - човека с две думи се оправяше с мен и го слушах и уважавах адски много, с майка ми, която ме е смазвала за глупости - и до ден днешен просто не я уважавам, нейната дума и мнение не значат нищо за мен.
Болно е когато видиш сцени като описаните от вас по-горе, болно е и според мен би трябвало да е наказуемо, защото децата не са наша собственост и ние нямаме право да ги малтретираме...........много е болно

А бе момичета, много сте ми интересни. Става въпрос за възпитание. Не може да се купува всичко, което детето поиска. СЪГЛАСНА съм, че това не е начина. Ама в никакъв случай и на никаква цена.
Моята дъщеря беше се научила каквото поиска да й се купи. Имам възможност и купувам. Докато един ден не установих, че това не е възпитателно. Тя просто не оценяваше купените 100 неща. Започнах да говоря, говоря, говоря. И така за 3-4 дни стигна до извода, че се купува само по едно нещо. И сега е много смешна. Стои в магазина и се лута между един чипс и едни дъвки. Остава чипса, взима дъвките, остава дъвките и взима чипса. И е супер доволна и щастлива после с покупката си. И аз си мисля, че това е по-правилното...

Тия истории, които са описани са наистина ужасни. АЗ не бих ударила за такова нещо
Иначе за шляпването.... сигурна съм, че няма родител, който да не е шляпвал по памперса. Това си говоря с моите приятелки и всички до една са си признавали, че са шляпвали децата си по дупето. Но тук във форума НЯМА такова нещо. НИКОЯ майка на шляпва детето си.  Хайде да не се правим на толкова идеални. Някой беше писал тема точно за това, че всички майки тук сме най-добрите, с най-добрите мъже, никога не пошляпваме децата си, а бе въобще тук в бг мама пишем само ИДЕАЛНИТЕ майки
Ето аз моето дете не го удрям със сила, която да му причини болка, а просто с едно пръстче я подбутвам по рамото или по бузата. Това за нея е страхотна обида. Много по-голяма от това да я нашамаросам. Намерила съм начина. Както и вие предполагам. Но си признавам, че е яла бой по дупето.

Сега ви моля да не ме  само защото съм изказала по-различно мнение от всички

Moon Walk, мисля, че си права. Аз не помня моя баща да ме е удряла, но и до ден днешен съм готова да му козирувам.Спомням си като малка когато закъснеех с вечерния час нищо не ми казваше, само по сто пъти поглеждаше часовника. Еййй умирах. Предпочитах да ми се развика или да ме набие, но това ме влудяваше

Саги ме разбира , казвам НЕ и знае , гледа ме в очите и разбира .... не е въпрос на разбиране , а на упоритост....11 месеца си е добра възраст за разбиране .....но не с шамари се дадвива упоритостта на детето.Децата обичат да усещат , че имат граници (др.Фил ) ......но как се поставят  е другия въпрос.

А между другото всеки си изпуска нервите.....аз говоря не за единични случаи , а за постоянно поведение....Който не си е изпускал нервите , значи още има време Нека не се съдим по единични постъпки.....Аз не съм удряла Саги, старая се да се въздържам дори когато съм на ръба на нервите, дано не ми се случва да се изпусна никога.

Ето я най-лошата майка дето си е удряла детето...детето ми ме разбра след точно 2 шляпания по памперса,че контактите и жиците не са за пипане(въпреки,че са нови и с  капачки)....но естествено съм сравнена с някакви дет им пречели децата и т.н. !!!
Нямам място тук!!!
Лек ден!!!

Разбира се, че няма да му позволя да изкупи магазина  Но ето, че ти сама си предложила добра тактика за справяне с този проблем. В описания от мен случай беше необходимо просто майката да обясни на детето защо не купува бонбоните, то е достатъчно голямо, за да разбере. И дори и да се тръшне да реве, аз ще знам, че съм обяснила и точка. Ще си го гушна, докато се успокои и никога няма да тръгна да го ритам...

По този повод и аз да споделя. Станах свидетел на много грозна сцена. В парка едно детенце искаше да си играе, но майка му настояваше да си ходят, защото й се спяло. Детето се разплака, а майка му започна да го удря и да крещи колкото сила имаше :"Баща ти си замина, защото си лайно. Защото си идиот!".
Друг случай - едно момиченце си вози количката с куклата и влиза в градинката с цветята. Майка му го измъкна оттам и започна да го бие. Така силно му удряше дупето, че при една от плесниците то падна напред на земята.
Просто нямам думи! Някои хора не са създадени да имат деца...

Не е само въпрос на възпитание. Дори е по-вероятно човек, който е бил подлаган на физическо насилие като дете/ нямам предвид системно малтретиране, разбира се, а пошляпване/ като възрастен да избягва именно този стереотип на поведение зарад преживянато.
Аз съм типичен пример в това отношение. Като бях малка ядях бой на поразия. Хубави спомени от майка си нямам - само страха помня. Като родител се опитвам да избягам точно от този модел на възпитание. От друга страна децата наистина могат да те изкарат извън равновесие в определени моменти. Тогава се изискват нерви като корабни въжета. Повечето от вас не го разбират, защото децата им са още малки. Когато моето по-голямо момче беше бебе бях страшно бунтарски настроена срещу всеки опит да ми бъде обяснено, че понякога децата са способни да те подлудят и да забравиш себе си. Сега вече съм по-либерална, защото разбрах за какво става въпрос. Но при все това изключително рядко си позволявам да шляпна. До там, че когато направят нещо недопустимо, съм способна да се разкрещя безподобно / което също е недопустимо смятам/, само и само да не ми се отметне ръката...
Искам да кажа с една дума, че не е толкова просто и че всеки един случай е строго индивидуален. Но при всички случаи вредата от агресията е много по-голяма от ползата.

 И аз съм била свидетел на такива страхотии Ужасно е просто.....Аз очаквам първото си дете,и въпреки,че се убеждавам и си мисля,че няма съм такава "лоша" майка ,не зная какво ще ми дойде на главата и докъде ще стигнат границите на търпението ми -но се надявам и вярвам,че до такива "силови" методи няма да стигна В такива ситуации,когато видя майка да бие зверски детето си,обикновено се разплаквам...

Забелязала съм от наблюдения че майките които трепят децата си са дълбоко нещастни ,наранени и неудволетворени от живота си.Освен че са и нервни от всичко това.Имах две познати  които жестоко биеха децата с или без повод,именно защото живэха с съпрузи гадове ,които непрекъснато ги тормозеха и навсичкото отгоре кръшкаха с разни други жени очевидно,без да го прикриват от съпругите си.Докато други познати момичета,кото са със стабилни семейства,щастлив брак и мъже които ги носят на ръце,са пък другата крайност.Децата им си правят каквото искат,разглезени до крайност и дори да прекалят ,никога не биват удряни ,а за да се замислят мамата използва един провлечен тон и казва "защо бе мамо"или"недей така бе мамо",от което на въпросното дете изобщо не му пуква.А на мен ми е минавало през ума че ако това е моето такъв шамар ще му извъртяааа...

Аз също подкрепям тази теза 

  Какво ги кара да ги удрят - това, че забравят, че те са деца.
Искат от тях непосилни неща - да се държат като големи разумни хора.
Надценяват ги, че много разбирали още от бебета.
Мислят си, че удряне по памперса не унижава.
Ето затова.

Аз не знам колко сме ти интересни, но явно ти си пропуснала нещо докато четеш. Основната ми мисъл беше дали тази майка не е била изнервена да крайност от безпаричие, защото не всеки има възможност да купува всеки ден по няколко неща. Също така не казвам, че ако един родител е супер изнервен трябва по този начин да се отнася към детето си, но живота доказва, че основните проблеми на ежедневието са съсипващи за нервите....

мисля, че всеки случай е различен, но основно може да се групират в няколко основни категории:
- неудовлетворени от живота, нещастни хора и вътрешно затормозени, които изливат агресията си върху по-малкия и по-слабия

- истерички или жени на ръба на невна криза, по една или друга причина

- жени с леки или по-сериозни психически проблеми

- жени с нещастни бракове, които изливат яда и нещастието си върху малкото човече.

каквито и да са обясненията, които стоят зад тези жестове и актове на насилие (защото точно за такова става въпрос) това спред мен са все жени, кооито не влизат в категорията на нормалното. за жалост са не малък брой.

темата е дълга. обикновено по нея се пишат цели книги.

Аз от постинга на Димана, който е отговор на  твоя разбрах, че въпросната майка е имала пари и е направила сметка за 30лв., т.е. вие се чудите защо не го е купила... ами не знаете какво му е купила преди 30 минути, нали?  Т.е. аз стигам до извода, че майката е имала причинада не купува тези бонбони щом е имала пари. И Вие се чудите защо не ги е купила за сметкана на нещо друго, нали правилно съм разбрала. За товаотговорих,че според мен е възпитавала детето си, ако това може дасе нарече възпитание. Съгласна съм, че това е безумен начин за комуникация с детето и не бих го приложила.

Ето ще тидам пример от  преди 3-4 дни. Моята дъщеря кисне в басейна. Преценявам, че евреме да я извадя. Казвам й даизлиза, тя ми отговаря "още малко". След малко пак я моля, тя отново "още малко". На третия път я  изкарах на сила.  РЕЕЕЕЕЕВ. Целия плаж седи и ме гледа с неудобрение. Обаче никой не знае защо реве, т.е. на всички им е жал задетето (аналогично на случая с бонбоните) Тя стои пред мен  и се тръшка, реве, рита,  крещи. Не мога  да я успокоя.Трябва  да  я вкарам  в  басейна, за да  млъкне. Ееее, съжалявам, но няма да  го направя, за да имам удобрението на другите хора около мен. Всички ме гледаха с възмущение. След продължителния рев й показах едни чужденци, които се заливаха от смях на сцената и тя млъкна изведнъж. Не съм я удряла, макар, че беше на косъм и азсаматане знам каксе удържах, а забаща й не знам.
Та въпроса сбонбоните е аналогичен.  Явно не е трябвало да му се купуват. Само майката си знае защо, а и тя си  знае защое ритала горкото дете.Тованаистина негоразбирам 

Когато Тано иска нещо,което не трябва да получи или се тръшка,аз отвличам вниманието върху към нещо друго.И пак не прилагам сила.Знам ли?!Може и да съм от онези перфектните майки във форума,с перфектните деца и неизневеряващ съпруг!
Иска бонбони в магазина - показвам му колко е тежка чантата и дали ще ми помогне да я носим двамата заедно.Или искам още една чантичка и му слагам нещо вътре и той да носи,да се чувства значим и силен.Отвличам му вниманието към съвсем различно нещо.
Не иска да седне на тоалетната чиния...показвам му колко много стотинки имам в джоба и му давам касичката да ги пусне.Докато ги пуска без да се усети вече пишка (това работи от няколко месеца насам).
Мога да дам още много примери,за да не карам детето ми да върши нещо насила и съм далеч от мисълта,че съм със здрави нерви...просто искам детето ми да расте без плесници,за които най-вероятно аз ще плача после.Винаги,когато ме ядосва и ме изкарва извън равновесие(а това се е случвало 3-4 пъти,благодаря на Господ,че имам кротко дете),пред очите ми изскачат злобни погледи на родители,удрящи децата си и си казвам: Е,аз няма да го направя! Отивам в другата стая докато ми мине и така.
И нещо много вярно прочетох по-горе:

Естественно,има 100 начина да накараш едно дете да не прави нещо което то въпреки всичко си е наумило да прави.Аз със дъщеря ми съм разговаряла много за някои неща,обяснявала съм и,отвличала съм и вниманието ,замангелйосвала съм я ,но когато това не е спасявало положението и е започвала да се тръшка по земята и да изпада в хистерични кризи,защото примерно е искала близалка ,а аз съм останала без пукната стотинка в джоба,защото преди малко сме яли сладолед,торта,купили сме балони,книжки и какво ли още не,съм я пляскала за да престане и това зобщо никога не ми е тежало на съвестта,нито тя е била тормозено дете.Тук малко нещата се смесват и се объркват-пребиването от бой и малтретирането на малки дечица,както и шляпването от време на време с възпитателна цел(а не с цел да го заболи) са две много различни неща и не бива да се вземат за едно и също нещо.Примерно ,имам една приятелка с момиченце на 5 години.Не е малка за да си кажеш не разбира,все пак има мозък в главата си който е почнал да щрака.Последния път ,когато бях в тях искаше да ме целуне,аз се наведох ,а хлапето ми се изплю на бузата.Ако моето дете постъпи така с някого ,наистина ще го плесна и то пред човека.А майка му все си говори с него.Затова до там са я докарали.Аз пък се чудя на разни такива родители,които възпитават все с добро и все без никакъв ефект,ние пък останалите,Защо трябва да сме длъжни да им понасяме невъзпитаните деца и учтиво да си мълчим?!И кое му е доброто на това да не го биеш,ама да отгледаш един гамен ,който след това ще бие сам другите.
И според вас карането и крещенето по малко травмиращи и обиждащи ли са от шляпването по дупето?
В моето семейство всички сме яли бой,и аз и братовчедите ми,дори и мъжа ми,но това не ни е направило нито агресивни към останалите,нито ни е довело до психологически травми.А и семейството ми не са някакви простаци ,а интелигентни здравомислещи хора.Имам съученици ,които не ги биеха,нито им се караха,с модерни и либерални родители ,усвоили новите методи на отглеждане на децата.В момента двама от тях се въргалят в градинките и се боцкат при всеки добър повод,другите можеш да ги намериш по игралните зали да залагат последното което имат.
Всяко нещо трябва да бъде с мярка и от страна на родитела и от страна на детето,иначе ситуацията излиза от контрол.

Аз веднъж или два пъти съм потупвала Майчето по памперса (не по-силно отколкото я попупвам на игра или ей така от обич) при изпуснати нерви  Ей, после ме беше много срам  Проблема не е това, че детето го е боляло, тя едва ли е усетила потупването дори като допир, а моето неконтролирано поведение 

Стигнах до следните изводи за моя случай:
1. Много ме е страх за малката, най-вече от падания на глава  и се изнервям страшно много когато зафучи по площадката или вкъщи  Опитвам се да овладея тези страхове или като много зпаочне да фучи, намирам начин да я кротна нещо като я пратя да се зарине в пясъка  например 

2. Ей, понякога е като магаре на мост, неописуема. Често ми се случва, вечер да се наложи да отидем с нея до пазара да взема нещо. Е, не мога да я кача в количката  Рев, рев, рев и цялата площадка мен гледа, защо това дете реве. Същото става когато си тръгнем вечер към вкъщи, а искам да ви кажа че си тръгваме последни по тъмно 
Ами преди се притеснявах от хората и от техните реакции, изнервях се и малката го отнасяше най-вече с мусенето ми. Е, сега не ми пука. Тя реве,  а аз с усмивка на уста започвам да обяснявам как ще отидем да й купим бананче, защото утре ще иска, а няма да има и тем подобни. Хората още ме гледат възмутени, ама да си гледат работите. Гледам да запазя доброто си настроение

Ей, как се отнесох 

С две думи не одобрявам потупванията, случвало ми се и не искам да се повтаря  И според мен това да не се стига до там, зависи главно от контрола и поведението на родителите 

За описаните жестокости спрямо деца в тази тема, дори не искам да ги коментирам, тъжна ама много тъжна картинка 

Много е гадно!  Та те нямат абсолютно никаква вина!  Нали сега откриват света? С насилие ли ще им го покажем? 

Наистина е много трудно да отгледаш деца. Но ако човек има желание да си гледа детето, колкото и да му писва на моменти, такова зловещо поведение не е нармално. Знам, че и на родителите им е нервно, но все пак това са деца и как да растат здрави и щастливи в подобна среда.

Причини да искаш:
1) Простотия.
2) Злоба и лошотия, по принцип, в житейски план. Никога не се доверявам на хора, които малтретират децата си, те към тях милост нямат, какво остава към някой друг.

Само хората бият децата си.

Просто мога да се подпиша под думите ти.
Понеже съм осъзнала, че точно това ми е проблема, посещавам психотерапевт от няколкот месеца и то с доста добър успех.
Най-голямата болка за една майка е да чуе от детето си "Мамо, нали няма да ме удариш!".
Не искам да коментирам повече.

И аз съм на това мнение и също съм виждала подобни сцени.

Аз и брат ми сме пошляпвани.
За бой не може да става дума
Но си спомням вечер преди лягане като подивеехме
и той ни е успокоявал на секундата с по едно перване.
не се чуствам травмирана и малтретирана.

Мисля, че има известно преиграване по въпроса.
Приятелката ми възпитава един безстрашен тиранин, който
е близо на 2 години, на който всичко му се обяснява,
показва, и какво ли не , в синхрон със съвременната психология и възпитание,
но той просто не вдява!
Детето буквално се просва на асфалта и да вика ДАЙ, Искам, НЕ, Да.
" Да дойде ЛЕни да дойде!" , " Водата да дойде тук" ( морето) и тн.
Извинявайте, но това не е нормално.
И ако от мен зависеше , досега да си е получил необходимия брой плясвания.

рядко си позволявам да си ударя детето. например в следната ситуация: изскубва ми се от ръката и изскача на улицата; ненадейно побягва на някъде и не се спира да погледне дали ще ме види ако се обърне... такива разни
няма да го ударя ако мята пясък и въпреки забележките ми продължава да го прави, имам усещането, че понякога разни дребни хорица очакват да си набия детето за нещо, което според тях е "за бой!"
няма да го ударя за това, че е ритнал жената на опашката в магазина без да иска и е изцапал белия и панталон, въпреки че на нея точно това и се струва добро възмездие и в нейните очи моето дете е невъзпитано и глезено
няма да го ударя, защото е нарекъл съседското момиченце "глупачко" или бабката пред входа "грозна старица"
нито пък ще го ударя, защото според баща ми "боят в умерени количества е полезен..."
като дете са ме били доста повече от нужното и не смятам и аз да постъпвам така (сигурна съм, че родителите ми се разкайват)

Много е лесно да се категоризират хора които не познаваш, които си ги видял веднъж. Като говорите за малтретиране, нека да дадем определение на термина, защото май всеки си влага различен смисъл. За един малтретиране е пошляпването, за друг ритането. Четох някъде, че институциите които се занимават с малтретирането на деца дават определение от сорта : когато върху детето са оставени видими рани.

Изобщо не мисля, че да пошляпваш детето не е добро. Нашия си има една пръчка в къщи и когато стане невъзможен сам си я носи.
Доста съм го била когато отказваше да ходи, не защото не можеше, а защото е решил, че трябва да го нося на рамене, а мен ме болеше гръбначния стълб вече. Ако ме видехте в тази ситуация, сигурно щях да съм за вас като жената с бонбоните.
Бия го сега когато съвсем умишлено учи бебето - (9 месеца), на всичко което съм забранила- извежда я на терасата, на стълбището, да дърпа кабели. Застава умишлено зад гърба й когато е на гърнето и започва да и привлича вниманието и тя става, разлива съдържанието на гърнето и се овъргалва в него.
Вие ако сте много дълготърпеливи аз не съм. Пляскам го когато ми се тръшне в магазина, че искал нещо, защото трябва да знае, че се яде само това което има!
А на въпроса, дали като сега опознавали света, с агресия ли да им го покажем-бих отговорила не с агресия, а с това, че за всички има правила и те трябва да се спазват.
Можете да си ме наричате като искате. Никой не живее моя живот и не знае как се чувствам. Но не изпитвам никаква вина, че поошляпвам децата!

Малеееей, това много люто прозвуча !
Ти си знаеш...
А пък това за видимите рани изобщо не е вярно.
Малтретирането може да бъде не само физическо, но и емоционално и сексуално..... Интересно тогава за какви видими рани става дума.

Е, при нас не е съвсем така. Но и аз пошляпвам синът си. Много го обичам, много се занимавам с него, играя с него, гледам филмчета с него, рисувам с него, чета му книжки, говорим си за нещата от живота - кое добро, кое лошо и т.н. Има неща, които не стават с обяснения.
Напр. пресичаме улицата ; той е хванат за едната ми ръката, а с другата бутам количката. Изведнъж той се изскубва от мен и застава пред количката; гледа ме нагло и дори слага спирачката. Викам го при мен, опитвам се да го хвана за ръката, а той се дърпа. И в такъв момент трябва да обяснявам!?! Не мисля. Обяснявано е вкъщи, на улицата има правила ( и несъобразителни шофьори). Шляп-шляп, пресичаме и чак тогава можем да поговорим.
Пуснала съм го на двора да си поиграе. Навън започва да се стъмнява и  го викам да се прибере. Не се прибира, минават 2-3 мин. пак го викам. Пак не иска. Оставям бебето само вкъщи и излизам за да прибера баткото.  Малката започва да се дере, че няма никой край нея, а баткото бяга от мен и не мога да го хвана - искал още 10 мин. Обяснявам, че трябва да вечеря, че яденето е на масата, че малката реве и трябва да влезем при нея, опитвам се да съм спокойна, чувам бебето вътре как се захласва вече от рев и копнея  да Емо да спре да спори с мен и да ме послуша, а той продължава да бяга... Най-накрая след дълги и предълги обяснения ефект няма, аз ща не ща трябва да си прибера детето от двора, стъмнява се, какви  ти още 10 мин. Накрая се спускам хващам го и го дърпам към къщи, той се отпуска  не ще...е, какво да го оставя нявън ли или да обяснявам още 10 мин., докато малката вътре посинее от рев? Е , няма как - шляп-шляп, той омеква и ми позволява да го прибера.
Въобще ситуации много, в които дори уравновесена жена, доволна от живота си, обичаща децата си, щастлива в брака си и задоволена финансово би нашляпала детето си.

В този случай едва ли плясванията ще помогнат . По-скоро поведението на детето мже да се промени само с поставянето  на правила и граници. Малко проява на твърдост от страна на мама и нещата няма да са такива .

Иначе за шляпването.... сигурна съм, че няма родител, който да не е шляпвал по памперса. Това си говоря с моите приятелки и всички до една са си признавали, че са шляпвали децата си по дупето. Но тук във форума НЯМА такова нещо. НИКОЯ майка на шляпва детето си.  Хайде да не се правим на толкова идеални. Някой беше писал тема точно за това, че всички майки тук сме най-добрите, с най-добрите мъже, никога не пошляпваме децата си, а бе въобще тук в бг мама пишем само ИДЕАЛНИТЕ майки.


  Точно това е и моето мнение.Когато отворих темата, очаквах съвсем други отговори.Смятах, че се говори за това как всяка майка, изпуснала нервите си върху дупето детето, да постъпи по по-правилния начин, как би се постъпило, вместо шамара.Мисля, че това трябва да се обсъжда тука, а не всяка да се прави на ангел, колко идеална е в това отношение, колко добра майка е, какви ужаси се били случвали.Ами нека си помогнем взаимно да не се случват, всяка да даде идея за някои начини и методи за забраняване или наказване, защото в крайна сметка никоя не би искала да има разгледзено дете, което да й се качва на главата.Всички искаме да сме добри майки, но сме човешки същества и правим грешки.

Извинявай... правилно ли разбрах, че биеш детето си с пръчка??
Принцип ми е да не изказвам мнение кой как си гледа детето, но тук просто не мога да се сдържа. Спомням си и едно друго твое изказване - че мастурбацията била ненормална и водела до извращения. Представих си някакъв средновековен манастир... и настръхнах, честно казано.

А аз си мислех, че си бия децата и се тормозя от факта, че съм агресивна и истерясала майка!
Ти уби всички представи за майчинско чувство 

Казах, че си носи пръчката, не че го бия с нея. Самия акт на носенето има значение. Следва леко потупване отзад. Но той мрази да я носи.
Всяко ли нещо което не е като вашите представи за нещата е манастир. Това, че съм строга не означава, че децата ми не знаят, че са обичани. Просто са научени, че за всяко действие има равно противодействие. Те знаят, че обичаме тях, но не винаги ще одобрим това което правят.

Винаги ще съм против мастурбацията, защото съм видяла до какво води не само в живота на много близки на мен хора, но и на много тинейджъри с които работехме преди години. Изчела съм и доста проучвания по въпроса, е разбира се  не от тези които викат "Ура на сексуалната революция!"

Добре предложими методи с които да се справя в тези ситуации. Говорено е по хиляди пъти на ден. Това с отвличане на вниманието не върви....Дай ми предложения, бих се променила, ако е нещо което  би проработило.

По темата за пръчката и осъзнаването на родителската любов предпочитам да замълча.
Но заинтригувах се и напълно офтопик бих искала да науча до какво всъщност води мастурбацията

Ами предлагам ти да разгледаш малко Библиотеката на подфорум "Наши деца". Там ще намериш различни статии и теми за подход към децата в различните възрасти
Малко информация може би ще ти помогне да разбереш детето си, за да знаеш как да подходиш към него.
Ако искаш пусни там тема, може да получиш доста свестни препоръки.

А ти какво очакваш, да я носи с удоволствие ли? И да, точно актът на носене има значение. Не искам и да да се опитвам да си представя как синът ми ще си носи сам пръчка, за да го накажа. За мен това не е строгост, а извратеност. Може би го държиш и на колене върху начупени орехи?!
Съжалявам за силните думи, но явно идваме от прекалено различни светове. Не знам какво е за теб "Божия любов", но за мен определено не е това.

Не, той само чупи орехите.

   Звучи ужасно...

Комплименти тогава ....продължавай все така,нали теб не те смущават неговите действия и думи ,и другите не трябва да ги смущават !Абе това си е чиста наглост от страна на подобни родители и направо страшно се изнервям като чета подобни постинзи!Преди 6 месеца ми бяха на гости една майка и нейното дете ,което с един свещник така ми надраска една мебел на която толкова дъжах,че просто се наложи да я хвърля и да си купя нова.Ама и тази въпросната майка добра,разсъждаваше точно като Радето!Това е липса на възпитание,изобщо не се касае до друго!Аз бих възпитала детето си така че да не пречи на другите,след това каквото исла това да прави!Пък за това че ти се "изплъзва"и бяга където свари по улиците,недай си боже да се случи така че да излезе пред някоя кола,после шофьора ще ти е виновен,нали,него ще съдиш,не себе си че не си му набила в главата да не прави така,нито че не си го държала така че да не ти се "Изплъзва".Бе,кви хора се навъдиха бе!

По-точно сам си ги чупи...

Не мога да разбера защо сега взехте да се подигравате на жената.
Не са малко темите за отглеждане на децата (бременност, кърмене, захранване, тръгване на ясла, на детска градина, на училище и пр.) , които обикновено завършват с "Е, всяка майка сама решава за своето дете." и "... но каквото и да решиш то ще е най-правилно за твоето дете - ти си го познаваш най-добре" или някакви такива от сорта.
Айде и тук да има повече толерантност и да кажем: Всяка майка сама избира дали да шляпа или не детето си (дори с пръчка или не).
Просто не ми харесва да се подиграваме за избора на някоя от нас... и това няма нищо общо с Божията любов. Всяка майка се старае да направи от детето си ЧОВЕК. Характерите и разбиранията ни са различни, методите са различни. Нека не се заяждаме. Щом е решила с пръчка какви сме ние, че да я осъждаме, друг решил с колан, трети с ритници... Да, звучи ужасно и можем да изразим несъгласие, но да се подиграваме е гадно!!!

БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ВЗЕХТЕ НА ПОДБИВ!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Не се подигравам. Напълно съм сериозна.
Изпитвам ужас от подобни приоми на възпитание и не виждам причина да не го изразя, по начина по който съответните възпитатели споделят своя опит.
А и темата по своята същност не беше ли именно израз на възмущението ви към онези родители, които са избрали метода на силата за възпитание ? Какво излиза сега, че повечето го прилагат, но защо да не се направят на светци във форума ?
Както признах по-горе - също пошляпвам, но по-често се карам. При все това ми е трудно да бъда толерантна към средновековни по моите представи възпитателни механизми.

Игси, никога не съм си позволявала да критикувам начина, по който някой си гледа детето. Напротив, винаги съм скачала за повече толерантност. Не съм нападала майките, които пошляпват повече или по-малко децата си по памперса или през ръцете - независимо, че аз самата никога не съм удряла моето. Има неща обаче, които според мен излизат извън рамките на свободния избор. Намесих се, защото не съм очаквала да се сблъскам с такова нещо... поне не и тук. И ако е прозвучало като подигравка, това е един... хм... нервен смях.

Йолита много правилно отбеляза че темата тук е Какво кара майките да си удрят децата,а не Защо не бият идеалните майки.Мисля че е човешко да бъдеш вбесен,да удариш дете,дори след това да се чувстваш виновен.Не е нормално ДА НЕ ГО правиш ако детето ти е дебил търкаляш се по улиците, защото знае че от това нищо няма да последва,че мама пак ще се хване да дрънка ама нали не предприема сериозни мерки,на мен ни ми пука ни я слушам.Да,боя всява страх,но също так респект от мнението на родителя.Удрянето не сме го измислили ние от вчера,то си е в нашата природа.Някой беше казал че животните не си бият малките.Вие не сте ли наблюдавали котка,която перва една две лапи на котето което е решило да предприеме нещо което не и харесва,или кучка ,която захапва леко малкото си и изръмжава ,когато вижда че прави това което според нея не трябва да се прави.Удрянето е предупреждение,символ на забрана.Ако тръгнеш да разправяш на едно малко бебе защо да пипаш контакта или да пъхаш в него моливчета е опасно и какво е отражението на електичния потенциял в-у човешко тяло,едва ли ще те разбере,но ако му пляснеш ръчичката може и да има полза.Колкото по-цивилизовани искаме да изглеждаме,толкова повече се убеждаваме че е невъзможно и че благодарение на инстинктите човешкия род се е опазил и е преминал през  различните етапи наеволюцията.Ако нашите пра-пра деди са били толкова толерантни с потомството колкото вие сега,в момента вместо хора щяха да растат гъби .Вярно е че ние сме по-модерни ,но земята не е спряла да бъде едно опасно място .

Недей благодари. На твое място бих последвала по-горе даденият съвет и бих почела и потърсила съвети, литература, ако не можеш да озаптиш в определени моменти детенцето си и срещаш затруднения. Няма нищо срамно в това.
Казвам ти го съвсем добронамерено и с добри чувства. Методите на силата правят лоша услуга. В момента детето се подчинява, но  в душата му се натрупва негодувание, бунт и чувство за онеправданост. Това е бомба със закъснител. В един момент, когато то само се почувства по-голямо, силно и уверено ще започне да налага себе си по пътя на силата. Защото като мъничък точно така му е било показано, че това е пътя.
Не искам да звуча като съдник. Моето дете също е трудно управляемо. Понякога ми се реве от безсилие, от безпомощност. Не чува, разсейва се, прави каквото си е наумил. Идвало ми е в определени моменти да го размажа, особено ако ми спретне цирк навън. Трудно е да се контролираш. Но нали затова сме по-големите, по-разумните, по-зрелите. Най-лесно е да реагираш първосигнално и да му шляпнеш един шамар. Но какво ще научи детето от това в дългострочен аспект ? Ще се озлоби, ще натрупа гняв и омраза в сърцето си.
Това си казвам всеки път, когато ми прикипи. И това което пиша е от опит.
Признавам, че има случаи, когато потупването е абсолютно необходимо. Но то е в редки случаи, именно за да го приеме детето като нещо извънредно. Свикне ли с боя, ефекта от него изчезва.
Примера с твоята пръчка - за мен той е по-скоро проява на психичен тормоз, отколкото на физически. Затова и не го коментирам от този аспект. Помисли какво ли му е на душичката на това дете, докато само носи "оръдието" на възпитанието си с ясното съзнание за това....

Пак повтарям - с добри чувства съм, не се заяждам.

Той Е във всяко нещо, защо да не се меси? И ти смяташ, че детето ти извършва грях, когато иска да го носиш на ръце ли? И да, съгласна съм, че за всяко нещо си носим последствията.
Лек ден  

Ние може да не се явяваме никакви, но поне имаме право да изразим възмуюението си спрямо подобни извращения...

Мой приятел наскоро ми разказа как негов приятел възпитава не само децата си, но и себе си - като отново има "регламентирана форма на наказание". Вместо пръчка, колан, крайници хората използват столче, на което всеки един член на семейството (включително майката и бащата) сяда, за да си помисли, за да се отрезви, когато се държи неадекватно. Интересно ми е дали migito си носи пръчката на сина, за да я накаже той, когато нещо в нейното поведение "куца" или е безгрешна?!?!?

Аз съм на мнение че боя не помага ,но води до размисъл-може да ме упрекнете за това-но нали става въпрос на мнението ни?!?!
Мен лично като малка са ме пошляпвали-но да си призная имало е защо-например да влезеш в къщата на съседите и да си разглеждаш докато ги няма,или да отидеш на другия край на квартала без разрешение и сама да пресечеш 2 големи улици, а баща ти вече да се в коя болница да те търси-е в тези случаи/и в мн.други подобни/боя си ми е бил заслужен.
Никога не са ме "посинявали" от бой- пердаха се изразяваше в това да ми напляскат дупето или да ми шляпнат 2-3 шамара-ама едни шамари...Затова не мога да обвинявам родителите си- винаги е имало защо-и за си призная-не се е повтаряло.
Аз лично  Валето съм удряла през ръчичките като пипа неща ,които не трябва-топла фурна на печката,ютия,контакти-така се учи да не пипа където не трябва-и има ефект
От малък знае какво дначи-НЕ, че като се скарам за нещо не е просто така,има защо...Не мислете че съм го стресирала-напротив-детето само знае че не трябва и дори не плаче-не съм все пак някакъв тиранин
Моето мнение е такова и никой не може да ме убеди че не съм права за себе си- не натрапвам методите си на никой-просто питат и аз отговарям.Но никога не бих позволила сина ми,дай боже да стане на 3-4 г. и да ми се тръшка ,че не съм му купила това или онова,от което няма нужда ,а просто капризничи,или да ми се налага -да ходим там а не там.и т.н.- според мен това е напълно недопустимо и невъзпитано.

Не! Темата по своята същност струва ми се  е за това как за щяло и нещяло се прилага насилие върху децата. Не бих ударила детето си, че е изтървало чантата с доматите, но знам, че има положения, в които "шляп" си е съвсем на мястото.

И аз съм пошляпвала детето си, но колкото да я посплаша. И не го правя за щяло и нещяло, ако 100 пъти съм й повторила да не прави нещо и тя пак го направи .....

Майки, които за щяло и нещяло налитат да бият и викат според мен или още не са готови за бъдат майки (т.е. родили са го защото е станало), или имат по пинцип нещастен брак (или го нямат) или просто са с по-лабилни нерви и  лесно избухват .......

И мен ми става жал за подобни деца, но никога не се меся - дори и да не ми харесва съм на мнение, че авторитета на родителя не бива да се нарушава (особено от напълно непознат).

Е, това не е ли същото ?