Публикувана: 11 септ. 2006, 16:48 ч.
Последно мнение: 17 септ. 2006, 07:49 ч.

Страх ли ви е?

4 089
59
1

# 30 11 септ. 2006, 23:06 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Толкова ме е страх, че чак боли... На моменти имам чувството, че ще се побъркам... Опитвам се да не го показвам...

Цитат на: Malenna в пн, 11 сеп 2006, 21:23

Преди време четох историята на една майка. Беше загубила детенцето си. Там тя разказваше, че все е повтаряла на малката, че толкова я обича, че не може да живее без нея. И сякаш Господ е искал да й докаже, че ще продължи да живее и без нея. Оттогава никога не казвам на Малена така. Просто й казвам, че много я обичам, по 100 пъти й го казвам.

И аз прочетох същата история и оттогава никога не казвам на Мони така - само й повтарям колко много я обичам!

# 31 11 септ. 2006, 23:09 ч.

Мнения: 920

Страх ме е. Умирам от страх.
Докато бях бременна - нормално ли ще се роди. С второто - дали ще се роди - имах проблеми.
Докато бяха малки - ще падне, ще се удари.
Като тръгнаха на у-ще - как ще стигне, банда помияри и пресичане на оживена улица.
Сега - ходят вече по дискотеки и клубове. Умирам от страх. Не минава с годините, част е от щастието да бъдеш майка.

# 32 11 септ. 2006, 23:15 ч.

Мнения: 5 468

Страх ме е.
Много се мразя, че я гледам-тя ми се смее... и вместо да се радвам, че я имам, аз мисля само черни работи и си представям лудости... Вечер я слушам дали диша Crazy

, откачена работа...
А ми е все пред очите. Представям си, какво ще бъде, когато тръгне на училище newsm78

, сигурно съвсем ще изкукуригам, като не я виждам и като знам, че е някъде сама на улицата.

Цитат на: nana_cool в пн, 11 сеп 2006, 22:38

Лошото е, че не само ме е страх, ами и правя филм с цялата ситуация, представям си какво е след това, виждам се обляна в сълзи...абе ужас.

Същата съм и аз ooooh!

# 33 11 септ. 2006, 23:17 ч.

Мнения: 5 877

страх ме е, суеверна съм, не смея дори да говоря за това.
Ета, прегръщам те.

# 34 11 септ. 2006, 23:28 ч.

София
Мнения: 1 621

Много ме е страх. Не смея да си помисля такива неща, кошмарно е. Това е най-големият ми ужас. За съжаление и аз все си представям най-лоши сценарии от бременността та до сега, че и за по-нататък. Сега и на градина тръгва и съвсем съм се сбъркала ooooh!

# 35 11 септ. 2006, 23:35 ч.

Мнения: 1 840

И мен ме е страх, много, ужасно много. Да пази Господ! Наскоро четох интервю с художника (българин), който е рисувал част от анимацията за филма "Търсенето на Немо" и "Колите" - не му помня името. Та там той казва, че децата за най-голямата радост в живота ни, но и най-голямата ни грижа - докато сме живи, сме осъдени да се страхуваме за тях да не им се случи нещо.

# 36 11 септ. 2006, 23:42 ч.

Мнения: 694

Това е най-големия ми страх. До сега и поради тази причина с дъщеря ми не сме се разделяли за повече от една нощ. сега се наложи да я пратя при свекърва ми за 6 дни, а на мен ми се сториха като 60. Само си представях как ще я загубят в гората, как ще я отвлече някой, абе с една дума повече няма да я видя. Накрая просто не издържах и си я взехме обратно.

От това ме е била най-много страх, дали не ги виждам за последно. Абе болна психика сме това майките, ще си носим краста.

# 37 12 септ. 2006, 00:07 ч.

Мнения: 2 220

Почти всеки ден си представям, че нещо се случва с него и ровя в душата си, какво ще правя, как ще живея... Ужасно е просто. Иначе сякаш съм му дала свобода - като лази рядко си мисля, че ще се удари, докато майка ми върви до него с ръка до главата му...

# 38 12 септ. 2006, 01:35 ч.

Мнения: 272

Цитат на: eta в пн, 11 сеп 2006, 17:26

Оф, съжалявам, че ви натоварих с моите емоции, ужасно съжалявам! И аз още се бърша да не ме видят децата, че плача. Но когато прочетох за случките на Додо точно за това се сетих, буквално "оживя" в спомените ми. И го споделих, защото колкото и да е важно да са ни възпитани децата, 100 пъти по-важно е да се чувстват обичани и защитени.

А по темата, бях много млада, родих го на 19 години и го загубих на 23. Питах се "добра майка ли бях", "ще мога ли да обичам друго дете както обичах него"....милиони въпроси. Сега съм майка на тези две дечица и се опитвам да не им предавам негативните си емоции, да не се чувстват подтиснати от моите страхове. Но да кажа, че съм успяла - не съм. Голямата ми дъщеря, която знае историята вече, изпива ужас от коли. Задава въпроси като " Страх ли те е да не ни загубиш" "Мъчно ли ти е за него".
Искам да се грижа за тях без винаги в съзнанието ми да си представям ужасни картини, но не мога.

Ета, случило ти се е това , от което най-много се страхувам. Страшно съжалявам....
Разплака ме , много се натъжих като си представях какво ти се е случило. Прегръщам те.

По темата:
Това е най -големия ми страх, че нещо може да се случи на децата ми. Направо съм параноясала. На ден по много пъти се хващам ,че си представям какви ли не фатални случки с моите деца-страх ме е дори да ги разкажа на глас. Знам ,че като мислиш за лоши неща и предизвикваш съдбата и постоянно се опитвам да се разсейвям в такива моменти, но не се получава. Имам чувството, че с времето се задълбочават моите страхове относно живота на децата ми. Забелязвам, че в градинката , аз съм майката, която най-много вика по децата си-
Не се люлей толкова силно
Не се качвай толкова високо
Не карай колело толкова бързо
Пази се.....
Мозъкът ми постоянно мисли две -три стъпки напред-какво би могло да се случи ако......... Изтръпвам само като си помисля. И не ме е страх толкова, че ще се ударят , а че ще се случи нещо фатално и непоправимо. Tired

А най - много ме е страх от разни балкони и парапети, че някой може да падне и не им давам да припарят до такива места(Добре, че съм на първи етаж).
Когато отиват при свекърва ми или при майка ми на гости-винаги ги предупреждавам да не пускат сами децата на терасите.
Разболее ли се някое от тях, корема ми се свива на топка и ставам изключително нервна.
Чувствам се подвластна на тези страхове и не знам как да ги преборя Tired

Господи, пази децата ни

# 39 12 септ. 2006, 01:49 ч.

Мнения: 1 639

Да.
И най- много ме е страх от ситуация, в която Дариа има нужда от мен , а аз да не мога да съм до нея #Puppy dog

И всеки път като тръгвам за някъде ме тресе страхът да не ми се случи нещо и да не мога да се грижа за малкото ми момиченце .

Оф , след 1 час съм отново на път ...май не трябваше да чета тази тема

# 40 12 септ. 2006, 08:59 ч.

София
Мнения: 143

и аз умирам от страх. Дъщеря ми е едва втори ден на градина, а аз полудявам от притеснение да не й се случи нещо. С нея съм имала 2 кошмарни моменти, когато щях да я загубя. Никога няма да забравя,как я вкарват в операционната, а аз снова напред-назад като обезумяла, как ни казаха, че има усложнения и операцията ще бъде по-дълга, ужасните дни и нощи в реанимацията... Мислех, че с малката си дъщеря ще съм малко по-спокойна, но и за нея много се страхувам.
Не знам дали някога ще преодолея страха си.Даже става по-зле.

Ета, искрено ти съчувствам! Hug

# 41 12 септ. 2006, 09:26 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Аз съм била на крачка от това да загубя детето си. Даже от болницата се обадиха да ми кажат, че до час си отива и да съм силна, да си обичам това дете, което вече имам. Не искам да се обръщам назад и да си спомням тези няколко часа, през които си мислех, че вече нямам дете, нито онзи безкраен месец, през който всеки ден чувах лаконичното "няма подобрение" и всеки ден беше битка, нито съжалителните погледи в болницата и шушуканията зад гърба ми. Минах през този кошмар сякаш не съм била аз и нямам съвсем реална представа за това какво всъщност ставаше. Но от тогава живея с мисълта за това какъв дар ми е даден и се надявам да съм го заслужила. По-точно врявам, че е така.

И аз имам своите страхове, естествено, като всяка майка. Но не се вторачвам в тях. Това, което ми се случи тогава с Крисо някакси ми беше като ваксина, образувах антитела. Надявам се никога да не мина пак през нещо подобно или, не-дай-боже, през по-лошо. Но в паника рядко изпадам и до крайности не стигам. Не обичам обаче децата да са с друг или далеч от мен, а първите две години дори и само с баща им не исках да ги пускам. Преодолях го вече. Но ми трябваше време. Сега най-големите ми страхове са да не се разболеят тежко или чужд човек да не ги нарани. Но са в рамките на допустимото.

# 42 12 септ. 2006, 09:35 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Ох, от два дни я следя тази тема и все не мога да формулирам мислите си, за да кажа какво точно чувствам и май и сега няма да успея Rolling Eyes

. Причината е, че не ме е страх така както го описвате. Понякога просто се моля да не ме удари с някоя "случка" живота от толкова много безгрижие. Естествено се притеснявам и го държа за ръка, когато пресичаме, поглеждам ако е сам на терасата и съм махнала от нея всички предразполагащи качване "предмети" не само у нас, а и в най-близките, внимавам за остри предмети и прочие "здравословна доза предпазливост". Но никога не си мисля нищо лошо и не си преставям вероятни катастрофални и за двама ни ситуации или последици. Просто вярвам, че каквото мога аз го правя за неговата безопастност, останалото е съдба. Синът ми е доста смел и се качва на невероятни места, ходи без да ме търси и се надявам да продължа да го възпитавам в самостоятелност, без да ми се свива сърцето при всяко падане и удряне, или разболяване Praynig

.

Ета

# 43 12 септ. 2006, 09:47 ч.

София
Мнения: 18 679

Не просто ме е страх, вцепенявам се Shocked

Вчера след като прочетох написаното от Ета, ревах като идиот половин час Confused

Толкова много го обичам, че чак ми е болезнено...Исках да й пиша, не намерих думи...
Да не дава Господ Praynig

# 44 12 септ. 2006, 10:03 ч.

Мнения: 1 366

"Майка да имаш, майка да не си..." казваше свекърва ми, точно по такива поводи. Исе, аз имам и батко на 16.5, уж голям, много добро дете е, но .... Пази Боже да не ми отговори на телефона, влизам "във филми", както той се изразява. Наскоро ме упрекна, че съм прекалено тревожна. Казах му, че имам преоритети в живота и на първо място са децата ми.
Няма да ти казвам, като я оставя малката татко й да я води на градина, как всички коли по пътя ги бутат, как тя пада по пътя и всякакви кретенщини. Не го казвам никому, защото ще ме пратят на психиатър, но... А когато беше бебе съм я бутала, за да видя че диша .... Абе психарска работа, ама на ...

Господ да ни ги пази, че ние не можем!!! Praynig

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Причина:

Причина: