Публикувана: 11 септ. 2006, 16:48 ч.
Последно мнение: 17 септ. 2006, 07:49 ч.

Страх ли ви е?

4 091
59
1

1
2
3
4
Всички

11 септ. 2006, 16:48 ч.

София
Мнения: 6 999

Страх ли ви е да не загубите децата си?

Преди малко прочетох поста на Ета и колкото и глупаво да звучи направо си ревнах. Не мога да разбера аз ли съм нещо не добре или всички майка са така? На ден поне по веднъж изпитвам ужас, че Дариа може да умре /бррррррр даже ме е страх да го напиша/. Винаги преди да се разделя с нея й казвам колко много я обичам, защото ме е страх, че я виждам за последно. Като я видя да спи си мисля как бих се чувствала ако я няма...

Ако я оставя при майка ми само си представям разни картинки и звъня по телефона, до степен майка ми да ми се тросне наскоро, че ако още веднъж й се обадя с наставления тя няма повече да гледа Дариа. Sick

До скоро всяка температура за мен беше менингит. Още ми е смешно като се сетя как миналото море Дариа започна да повръща посред нощ, а с бившия само се спогледахме и в един глас заключихме "Менингит".

Минава ли това някога или цял живот ще си живея в този тих ужас? Rolling Eyes

# 1 11 септ. 2006, 16:59 ч.

Мнения: 3 211

И на мен понякога ми минават такива мисли през главата и с усилие на волята си ги прогонвам.
Това е просто, тъй като безумно много чак до болка я обичам, както никога и никой досега, шаблонно стана, ное вярно.

# 2 11 септ. 2006, 17:01 ч.

Мнения: 2 567

Да, страх ме е. Не си единствената и предполагам, че всяка майка изпитва страхове за детето си, докато е жива. При болести засега реагирам хладнокръвно, но може би поради факта, че се е разминавала само с 2-3 леки настинки досега.
Не си представям живота без нея, колкото и многострадално да звучи.
Да са живи и здрави децата и всички, които обичаме! Praynig

# 3 11 септ. 2006, 17:07 ч.

Popovo
Мнения: 571

Имаше една стара българска поговорка: " Да не дава Господ да ти се случи това, което майка ти го мисли"
Страх ме е да.
Чак когато родих разбрах какво и е било на майка ми.

# 4 11 септ. 2006, 17:09 ч.

Sofia
Мнения: 4 222

Същата работа Cry

От как прочетох постинга на Ета, още не ме е пуснало гърлото. Преди малко ми се обади баща му, че отиват към София ленд, първите ми думи бяха - пази го !
Ужасно ме е страх, ужасно !
И още, мисля си в момента, че често пъти съм прекалено строга с него, че не винаги имам нужното търпение, че понякога прекалявам с карането и изискванията. Казвам си, а как ли ще се чувствам давайки си тази сметка, ако нещо недй боже се случи - п, пу пу пу. Никога няма да си простя излишната строгост и ще се пръсна зарад всички тези случаи, които ще си спомням.
До такава степен ми е зле, че ми иде да отида да си го прибера от София ленд и да бъда най-добрата майка тази вечер и не само...Още се чудя, а трябваше да ходя на една изложба след малко...

# 5 11 септ. 2006, 17:11 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Да, страх ме е - какви ли не картини витаят в мозъка ми понякога. Спомням си една колежка като разбра, че съм бременна ми каза: Като родиш, си окачваш камък на шията и си ходиш с него цял живот!
Може би, това е камъка на страха за детето!

# 6 11 септ. 2006, 17:13 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: koketka в пн, 11 сеп 2006, 17:07

Чак когато родих разбрах какво и е било на майка ми.

Е, точно моята майка не е така. Винаги са ме оставяли безкрайно самостоятелна с баща ми и чак сега се чудя на спокойствието им. Тя само ми казва, че като мисля лоши неща един вид ги предизвиквам, но аз не мога и това си е. Sick

Цитат на: dodo_dodo в пн, 11 сеп 2006, 17:09

Преди малко ми се обади баща му, че отиват към София ленд, първите ми думи бяха - пази го !
Ужасно ме е страх, ужасно !
...... че ми иде да отида да си го прибера от София ленд и да бъда най-добрата майка тази вечер и не само...Още се чудя, а трябваше да ходя на една изложба след малко...

Абсолютно и Дариа е в момента на път към София ленд с бившия и не само сега, всеки път като отиват някъде заедно се чудя: "Ох, дали внимава достатъчно? Дали да му се обадя да му напомня да внимава повече... ами ако нещо й се случи..."

# 7 11 септ. 2006, 17:17 ч.

София
Мнения: 1 877

Аз също на моменти си представям какви ли не картиники... В такива моменти полудявам и едва оживявам докато стигна до нас и се уверя, че всичко е наред. Това са най-кошмарните ми моменти. Не знам дали прекаляваме с параноята, но е факт и при мен.

# 8 11 септ. 2006, 17:20 ч.

Мнения: 11 315

Майка ми винаги казваше - Майката е най-големия душманин.
Беше ми смешно, докато не станах аз майка.
Едва ли дъщеря ми и сина ми имат по-голям душманин от мен. И въпреки всичко не можем да ги опазим от някои "недостатъци" на порастването - охлузено коляно, спукана глава, счупен крайник или (да не дава Господ) да си отиде преди нас.
Все си мисля, че никога не сме подготвени за лошото и колкото и да си представяме всичко в най-черни краски, все ни се иска да не се случи.
Няма да забравя ступора, в който изпаднах, когато видях на щерката счупената ръка и в главата ми минаваха мислите - Това не се случва на мен, това не се случва на мен.
Чак след 3 дни си позволих да си отпусна нервите и се разревах като магаре, че не съм била там да я опазя.
Такива ми ти работи в най-ненаучената професия - МАЙКА.
И знам откъде идва поговорката - Страх лозе пази.
Страхувайте се, полезно е! Hug

# 9 11 септ. 2006, 17:24 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 327

Старите хора казват- да не го застига детето това, което мисли майка му...

Губила съм дете... Знам какво е... Никога на никого не искам това да се случва!!! Защото НЯМА нищо по- страшно от това, повярвайте ми, НЯМА!

# 10 11 септ. 2006, 17:26 ч.

Мнения: 2 768

Оф, съжалявам, че ви натоварих с моите емоции, ужасно съжалявам! И аз още се бърша да не ме видят децата, че плача. Но когато прочетох за случките на Додо точно за това се сетих, буквално "оживя" в спомените ми. И го споделих, защото колкото и да е важно да са ни възпитани децата, 100 пъти по-важно е да се чувстват обичани и защитени.

А по темата, бях много млада, родих го на 19 години и го загубих на 23. Питах се "добра майка ли бях", "ще мога ли да обичам друго дете както обичах него"....милиони въпроси. Сега съм майка на тези две дечица и се опитвам да не им предавам негативните си емоции, да не се чувстват подтиснати от моите страхове. Но да кажа, че съм успяла - не съм. Голямата ми дъщеря, която знае историята вече, изпива ужас от коли. Задава въпроси като " Страх ли те е да не ни загубиш" "Мъчно ли ти е за него".
Искам да се грижа за тях без винаги в съзнанието ми да си представям ужасни картини, но не мога.

# 11 11 септ. 2006, 17:26 ч.

София
Мнения: 5 828

Цитат на: Isa в пн, 11 сеп 2006, 16:48

.....
Минава ли това някога или цял живот ще си живея в този тих ужас? Rolling Eyes

ми не, не минава, напротив, колкото са по-големи, сякаш страховете се увеличават ooooh!

Просто трябва да се научим да живеем със страховете си и да не допускаме да ръководят живота ни Peace

# 12 11 септ. 2006, 17:28 ч.

София
Мнения: 7 242

Страхът никога не минава, но се свиква донякъде...
Аз също много се страхувам. Страхувам се и да не предам страховете си на дъщеря ми и да не я ограничавам несправедливо заради тях. Когато се катери по катерушките не гледам /иначе няма да се сдържа да не се развикам/, когато се оплаква, че нещо я боли, й казвам, че най-вероятно нищо й няма, а мислено прехвърлям диагнозите. Постоянно съм по петите й и т.к. ме е страх, че я "задушавм", реших при възможност да я пращам по лагери. Много ме е страх, но знам, че и след 10 години пак ще е така. Успокоявам се, че ако е писано... и цял живот да го държиш в ръцете си... А трябва да се живее.

# 13 11 септ. 2006, 17:43 ч.

Мнения: 1 547

Много ме е страх. Почти няма ден, в който да не изпитам сковаващото чувство от мисълта, че мога да ги загубя. Децата си, мъжа си... Когато са навън и чуя сирени, прималявам цяла, а когато се приберат, наум благодаря на Бога, че ги е запазил, че са живи и здрави.
Мъча се да свикна с мисълта, че нищо на този свят не ми принадлежи, включително и те, но някак не успявам. Tired

Лошото е, че наред с чисто майчините си обясними страхове, изпитвам и тези, плод на ежедневието ни... И как да е иначе, когато всеки ден съм свидетел на някакъв ужас, бил той по улиците, във вестниците или по телевизията. Тук наистина се налага да благодарим за оцеляването си през всеки следващ ден Crossing Arms

# 14 11 септ. 2006, 18:01 ч.

Мнения: 1 866

Страх ме е. Майка ми също много я беше страх. Непрекъснато гледаше да ни предпази от всичко. И аз все й се подигравах и казвах че прекалява с притесненията. Спомням си и последният път когато й го казах. Малкото ми братче беше на лагер. Бяха оставили съобщение, че трябва да се обадим, защото имало проблем с него. Майка ми естествено полудя и аз пак й напомних да не се притеснява, най-много да си е счупил крак например, каквато е лудетина. За съжаление се беше случило най-страшното и непоправимото. Никога повече не съм укорявала майка ми, че се притеснява. Винаги й се обаждам по 100 пъти като отида някъде, въпреки че понякога ми дотежава.

Дано не натоваря децата си един ден със страховете си. Гледам да се владея уж...Но на лагер мисля, че няма да стъпят. И сигурно много ще ми се сърдят...знам го.

# 15 11 септ. 2006, 18:03 ч.

София
Мнения: 344

Страх ме е и сега (ужасно ме е страх).Родих дъщеря си преждевременно и докато понавакса с развитието си не бях на себе си.А направо не мога да си представя как ще се справям със себе си когато поотрасне и тръгне сама на стандартните места-детска градина,училище,екскурзии,....Гледам я и всяка минута си повтарям,че вече не мога да живея без нея.
И наистина (както някой беше написал по-горе)сега вече мога да разбера напълно майка си.

# 16 11 септ. 2006, 18:14 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Цитат на: Isa в пн, 11 сеп 2006, 16:48

Isa Така си го написала,че все едно описваш мен.
Доста познати когато споделих страхът си ми казаха,че имам нужда от лекар.Не можах да обясня,че оставяйки го на грижите на някой близък треперя от страх във всеки един момент.
Нямам спокойствие когато знам че някой от двамата е със температура.Нямам спокойствие когато не ас ми пред очите.
Тази година за първи път оставихме Боби на грижите на баба му за една седмица.Той много настояваше все говореше как всички негови приятелчета отивали през лятото при баба на гости а той само не ходел сам без мен.Е престраших се и го оставих.Майка ми ми се подигра с думите"Така ревеш,че все едно мама си войник изпраща на тежка служба"
Ами гадно ми стана.Звънях по милион пъти на ден да го чуя как е. Sad

Едва ли този страх ще ме напусне някога.
Ако ще и на по 30 год.да станат, една майка винаги ще се притеснява за своите деца.Това е моето мнение.

# 17 11 септ. 2006, 18:28 ч.

Мнения: 2 657

Да страх ме е Sad

Но,да не дава Господ Peace

Всеки ден си мисля какво ли не и какви ли не сцени ми минават през главата.

# 18 11 септ. 2006, 18:37 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Да.
Много.

Гледам да не ми личи прекалено...

# 19 11 септ. 2006, 18:42 ч.

София
Мнения: 7 097

Да, страх ме е. Всичко това, което описваш ми звучи познато. Толкова ме е страх понякога, че изпитвам чак физическа болка. Моментът, в който ще тръгна на работа и майка ми ще гледа Калина наближава и все по-често си поплаквам...Представям си как и аз ще й звъня по сто пъти на ден...
Досега два пъти съм била като обезумяла за Калина - първият път, когато я оперираха /беше на 1 и половина/ и макар че операцията й не беше тежка, имах чувството, че ще полудея, докато ми я върнат от операционната. Вторият път беше, когато падна от една пързалка и си сцепи главичката - никога няма да забравя звукът от удара и после кръвта по русата главица Cry

През цялото време, докато отивахме към Пирогов си мислех, че ако има някакви последствия от това падане, никога няма да си го простя #Cussing out

Ета, страшно много съжалявам за загубата ти Hug

Преживяла си най-големия кошмар...

Последна редакция: пн, 11 сеп 2006, 18:51 от Naty

# 20 11 септ. 2006, 19:09 ч.

Мнения: 1 113

Страх ме е. Толкова ме е страх, че на моменти усещам, че се задушавам. Дори и сега (почти 4 годишна), често се будя през ноща и я наблюдавам диша ли, учестено ли е. Разболее ли се, такива мисли ми минават през главата ...

# 21 11 септ. 2006, 19:17 ч.

sofia
Мнения: 1 606

Страх ме е много и мен. На моменти имам чувството, че параноясвам съвсем като по учебник. Гледам да не ми личи, защото ако съм такава като майка ми...тежко ми и горко. Тя и досега си е такава,т.е. не зависи от възраст. Добре, че аз като един истински скорпион съм изключително свободолюбива от ранна детска възраст, та някак не ме потискаше прекалено. Иначе...незнам за резултата.

# 22 11 септ. 2006, 20:36 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Разбира се, че ме е страх. Това е най-ужасното нещо, което може да се случи на човек.
Бях малка, но помня какво беше вкъщи, когато разбрахме, че брат ми (от първия брак на баща ми) е загинал. Карал е колело пред дома си - на малка, тясна уличка (в центъра, където беше забранено да влизат камиони). Само че един влязъл и го убил на място.
Баща ми се поболя тогава. Беше по-млад от мен сега. Получи остър колит, кръвоизливи, от години се поддържа само с лекарства.
До ден днешен много страда, даже съвсем наскоро имаше недоразумение, което видимо много зле му се отрази. Минали са почти двадесет и пет години.
Такава мъка не може да се преживее.

# 23 11 септ. 2006, 20:39 ч.

Варна
Мнения: 6 873

Ужасно ме е страх, както от болести така и от инциденти. Два пъти в семейството ни умират внезапно сравнително млади и здрави хора и знам, че това се случва не само по вестниците и телевизията. Tired

И не минава с възрастта на детето, поне при мен. Дори за Гого ме е по-страх сега, може би защото имам по-малък контрол. Случвало ми се е да се събудя през нощта посред кошмар, несъзнателно хващам гсм си и набирам Георги - той съответно си спи в другата стая и ме обявява за луда. Просто не знам кога и как ще спра да се тревожа и ще го оставя да си живее живота. Thinking

# 24 11 септ. 2006, 21:23 ч.

Мнения: 6 039

Много ме е страх.............И сега плача, не, не плача ами рева като магаре. Не мога да спра.
Всеки ден от живота ми е с ета. Всеки ден си мисля за Сами. Не съм била до нея тогава. Не съм знаела какво преживява. Уверявам ви, тя е най- силния човек на света. Въпреки всичко децата й растат толкова самостоятелно, че дори се учудвам на смелостта й. Всеки път, когато видя пътя се сещам за детенцето й.
Толкова ме е страх за Малена. За миг си помислям страшни неща. Но бързо гледам да се разсея.

Преди време четох историята на една майка. Беше загубила детенцето си. Там тя разказваше, че все е повтаряла на малката, че толкова я обича, че не може да живее без нея. И сякаш Господ е искал да й докаже, че ще продължи да живее и без нея. Оттогава никога не казвам на Малена така. Просто й казвам, че много я обичам, по 100 пъти й го казвам. И много, много ме е страх.

# 25 11 септ. 2006, 21:59 ч.

Монтана
Мнения: 499

Всеки път си казвам Господ напред и ние по него.Много съм вярваща и вярвам че той винаги ще е с нас и ще ни закриля.Иначе умирам си от страх.

# 26 11 септ. 2006, 22:10 ч.

София
Мнения: 6 999

Ета, няма за какво да се извиняваш естествено, ти извинявай, че ти припомняме нещо, от което боли...

Явно не само аз съм така. Sad

Надявам се да ми мине поне малко с времето. Двама мои братовчеди /братя/ загинаха в един ден още като бяхме деца и въпреки всичко моите родители никога не са ме ограничавали. Даже на моменти са ми гласували безрасъдно доверие, от сега знам, че аз няма да мога. А е добре за израстването на децата.

Майка ми все повтаря, че трябва да си мисля само хубави неща, ама то е много лесно да го кажеш Crossing Arms

# 27 11 септ. 2006, 22:38 ч.

Мнения: 1 860

И мен много ме е страх. От вчера е с температура и хрема, а аз вече съм измислила хиляди сценария, болести и последици. Лошото е, че не само ме е страх, ами и правя филм с цялата ситуация, представям си какво е след това, виждам се обляна в сълзи...абе ужас.

Не спирам да му казвам, че го обичам. Опитвам се да му обръщам повече внимание, защото ме е страх, че ще съжалявам за всяка изминала минута, ако нещо се случи. Не е лесно да живееш с такива мисли, но все още не съм разбрала как да се отърва от тях. Tired

# 28 11 септ. 2006, 22:56 ч.

Мнения: 1 849

Не ме е страх, но ми е минавало през главата. Жена ми я е страх. Наистина няма по кошмарно нещо от това да загубиш дете Sad

# 29 11 септ. 2006, 23:00 ч.

Мнения: 2 116

Страх ме е дори и да си го помисля........... Confused

# 30 11 септ. 2006, 23:06 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Толкова ме е страх, че чак боли... На моменти имам чувството, че ще се побъркам... Опитвам се да не го показвам...

Цитат на: Malenna в пн, 11 сеп 2006, 21:23

Преди време четох историята на една майка. Беше загубила детенцето си. Там тя разказваше, че все е повтаряла на малката, че толкова я обича, че не може да живее без нея. И сякаш Господ е искал да й докаже, че ще продължи да живее и без нея. Оттогава никога не казвам на Малена така. Просто й казвам, че много я обичам, по 100 пъти й го казвам.

И аз прочетох същата история и оттогава никога не казвам на Мони така - само й повтарям колко много я обичам!

# 31 11 септ. 2006, 23:09 ч.

Мнения: 920

Страх ме е. Умирам от страх.
Докато бях бременна - нормално ли ще се роди. С второто - дали ще се роди - имах проблеми.
Докато бяха малки - ще падне, ще се удари.
Като тръгнаха на у-ще - как ще стигне, банда помияри и пресичане на оживена улица.
Сега - ходят вече по дискотеки и клубове. Умирам от страх. Не минава с годините, част е от щастието да бъдеш майка.

# 32 11 септ. 2006, 23:15 ч.

Мнения: 5 468

Страх ме е.
Много се мразя, че я гледам-тя ми се смее... и вместо да се радвам, че я имам, аз мисля само черни работи и си представям лудости... Вечер я слушам дали диша Crazy

, откачена работа...
А ми е все пред очите. Представям си, какво ще бъде, когато тръгне на училище newsm78

, сигурно съвсем ще изкукуригам, като не я виждам и като знам, че е някъде сама на улицата.

Цитат на: nana_cool в пн, 11 сеп 2006, 22:38

Лошото е, че не само ме е страх, ами и правя филм с цялата ситуация, представям си какво е след това, виждам се обляна в сълзи...абе ужас.

Същата съм и аз ooooh!

# 33 11 септ. 2006, 23:17 ч.

Мнения: 5 877

страх ме е, суеверна съм, не смея дори да говоря за това.
Ета, прегръщам те.

# 34 11 септ. 2006, 23:28 ч.

София
Мнения: 1 621

Много ме е страх. Не смея да си помисля такива неща, кошмарно е. Това е най-големият ми ужас. За съжаление и аз все си представям най-лоши сценарии от бременността та до сега, че и за по-нататък. Сега и на градина тръгва и съвсем съм се сбъркала ooooh!

# 35 11 септ. 2006, 23:35 ч.

Мнения: 1 840

И мен ме е страх, много, ужасно много. Да пази Господ! Наскоро четох интервю с художника (българин), който е рисувал част от анимацията за филма "Търсенето на Немо" и "Колите" - не му помня името. Та там той казва, че децата за най-голямата радост в живота ни, но и най-голямата ни грижа - докато сме живи, сме осъдени да се страхуваме за тях да не им се случи нещо.

# 36 11 септ. 2006, 23:42 ч.

Мнения: 694

Това е най-големия ми страх. До сега и поради тази причина с дъщеря ми не сме се разделяли за повече от една нощ. сега се наложи да я пратя при свекърва ми за 6 дни, а на мен ми се сториха като 60. Само си представях как ще я загубят в гората, как ще я отвлече някой, абе с една дума повече няма да я видя. Накрая просто не издържах и си я взехме обратно.

От това ме е била най-много страх, дали не ги виждам за последно. Абе болна психика сме това майките, ще си носим краста.

# 37 12 септ. 2006, 00:07 ч.

Мнения: 2 220

Почти всеки ден си представям, че нещо се случва с него и ровя в душата си, какво ще правя, как ще живея... Ужасно е просто. Иначе сякаш съм му дала свобода - като лази рядко си мисля, че ще се удари, докато майка ми върви до него с ръка до главата му...

# 38 12 септ. 2006, 01:35 ч.

Мнения: 272

Цитат на: eta в пн, 11 сеп 2006, 17:26

Ета, случило ти се е това , от което най-много се страхувам. Страшно съжалявам....
Разплака ме , много се натъжих като си представях какво ти се е случило. Прегръщам те.

По темата:
Това е най -големия ми страх, че нещо може да се случи на децата ми. Направо съм параноясала. На ден по много пъти се хващам ,че си представям какви ли не фатални случки с моите деца-страх ме е дори да ги разкажа на глас. Знам ,че като мислиш за лоши неща и предизвикваш съдбата и постоянно се опитвам да се разсейвям в такива моменти, но не се получава. Имам чувството, че с времето се задълбочават моите страхове относно живота на децата ми. Забелязвам, че в градинката , аз съм майката, която най-много вика по децата си-
Не се люлей толкова силно
Не се качвай толкова високо
Не карай колело толкова бързо
Пази се.....
Мозъкът ми постоянно мисли две -три стъпки напред-какво би могло да се случи ако......... Изтръпвам само като си помисля. И не ме е страх толкова, че ще се ударят , а че ще се случи нещо фатално и непоправимо. Tired

А най - много ме е страх от разни балкони и парапети, че някой може да падне и не им давам да припарят до такива места(Добре, че съм на първи етаж).
Когато отиват при свекърва ми или при майка ми на гости-винаги ги предупреждавам да не пускат сами децата на терасите.
Разболее ли се някое от тях, корема ми се свива на топка и ставам изключително нервна.
Чувствам се подвластна на тези страхове и не знам как да ги преборя Tired

Господи, пази децата ни

# 39 12 септ. 2006, 01:49 ч.

Мнения: 1 639

Да.
И най- много ме е страх от ситуация, в която Дариа има нужда от мен , а аз да не мога да съм до нея #Puppy dog

И всеки път като тръгвам за някъде ме тресе страхът да не ми се случи нещо и да не мога да се грижа за малкото ми момиченце .

Оф , след 1 час съм отново на път ...май не трябваше да чета тази тема

# 40 12 септ. 2006, 08:59 ч.

София
Мнения: 143

и аз умирам от страх. Дъщеря ми е едва втори ден на градина, а аз полудявам от притеснение да не й се случи нещо. С нея съм имала 2 кошмарни моменти, когато щях да я загубя. Никога няма да забравя,как я вкарват в операционната, а аз снова напред-назад като обезумяла, как ни казаха, че има усложнения и операцията ще бъде по-дълга, ужасните дни и нощи в реанимацията... Мислех, че с малката си дъщеря ще съм малко по-спокойна, но и за нея много се страхувам.
Не знам дали някога ще преодолея страха си.Даже става по-зле.

Ета, искрено ти съчувствам! Hug

# 41 12 септ. 2006, 09:26 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Аз съм била на крачка от това да загубя детето си. Даже от болницата се обадиха да ми кажат, че до час си отива и да съм силна, да си обичам това дете, което вече имам. Не искам да се обръщам назад и да си спомням тези няколко часа, през които си мислех, че вече нямам дете, нито онзи безкраен месец, през който всеки ден чувах лаконичното "няма подобрение" и всеки ден беше битка, нито съжалителните погледи в болницата и шушуканията зад гърба ми. Минах през този кошмар сякаш не съм била аз и нямам съвсем реална представа за това какво всъщност ставаше. Но от тогава живея с мисълта за това какъв дар ми е даден и се надявам да съм го заслужила. По-точно врявам, че е така.

И аз имам своите страхове, естествено, като всяка майка. Но не се вторачвам в тях. Това, което ми се случи тогава с Крисо някакси ми беше като ваксина, образувах антитела. Надявам се никога да не мина пак през нещо подобно или, не-дай-боже, през по-лошо. Но в паника рядко изпадам и до крайности не стигам. Не обичам обаче децата да са с друг или далеч от мен, а първите две години дори и само с баща им не исках да ги пускам. Преодолях го вече. Но ми трябваше време. Сега най-големите ми страхове са да не се разболеят тежко или чужд човек да не ги нарани. Но са в рамките на допустимото.

# 42 12 септ. 2006, 09:35 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Ох, от два дни я следя тази тема и все не мога да формулирам мислите си, за да кажа какво точно чувствам и май и сега няма да успея Rolling Eyes

. Причината е, че не ме е страх така както го описвате. Понякога просто се моля да не ме удари с някоя "случка" живота от толкова много безгрижие. Естествено се притеснявам и го държа за ръка, когато пресичаме, поглеждам ако е сам на терасата и съм махнала от нея всички предразполагащи качване "предмети" не само у нас, а и в най-близките, внимавам за остри предмети и прочие "здравословна доза предпазливост". Но никога не си мисля нищо лошо и не си преставям вероятни катастрофални и за двама ни ситуации или последици. Просто вярвам, че каквото мога аз го правя за неговата безопастност, останалото е съдба. Синът ми е доста смел и се качва на невероятни места, ходи без да ме търси и се надявам да продължа да го възпитавам в самостоятелност, без да ми се свива сърцето при всяко падане и удряне, или разболяване Praynig

.

Ета

# 43 12 септ. 2006, 09:47 ч.

София
Мнения: 18 679

Не просто ме е страх, вцепенявам се Shocked

Вчера след като прочетох написаното от Ета, ревах като идиот половин час Confused

Толкова много го обичам, че чак ми е болезнено...Исках да й пиша, не намерих думи...
Да не дава Господ Praynig

# 44 12 септ. 2006, 10:03 ч.

Мнения: 1 366

"Майка да имаш, майка да не си..." казваше свекърва ми, точно по такива поводи. Исе, аз имам и батко на 16.5, уж голям, много добро дете е, но .... Пази Боже да не ми отговори на телефона, влизам "във филми", както той се изразява. Наскоро ме упрекна, че съм прекалено тревожна. Казах му, че имам преоритети в живота и на първо място са децата ми.
Няма да ти казвам, като я оставя малката татко й да я води на градина, как всички коли по пътя ги бутат, как тя пада по пътя и всякакви кретенщини. Не го казвам никому, защото ще ме пратят на психиатър, но... А когато беше бебе съм я бутала, за да видя че диша .... Абе психарска работа, ама на ...

Господ да ни ги пази, че ние не можем!!! Praynig

# 45 12 септ. 2006, 10:32 ч.

Мнения: 920

Важното е нашите страхове да не пречат на децата ни. Не се катери, че може да се удариш, не карай ски, че може да си счупиш крак, не излизай, че..

# 46 12 септ. 2006, 10:48 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Г-жа Смутена-Засрамена в вт, 12 сеп 2006, 10:32

Важното е нашите страхове да не пречат на децата ни.

Когато съм с Дариа изобщо не ме е страх - тя се катери, бяга и всичко останало повече от другите деца. Никога не й викам и не се страхувам, НО... когато не ми е пред очите /буквално/ картинката е съвсем друга. Sick

# 47 12 септ. 2006, 12:50 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 327

Цитат на: Isa в вт, 12 сеп 2006, 10:48

Цитат на: Г-жа Смутена-Засрамена в вт, 12 сеп 2006, 10:32

Важното е нашите страхове да не пречат на децата ни.

И при мен е така- когато излиза с баща си или я давам на майка за уикенда... Постоянно тръпки ми лазят по гърба Crazy

# 48 12 септ. 2006, 14:04 ч.

Мнения: 8 505

Страх ме е,да.Гледам да гоня подобни мисли от главата си и се справям доста добре.

# 49 12 септ. 2006, 14:10 ч.

Мнения: 6 390

Разбира се че ме е страх Confused

страх ме е за детето ми, за съпруга ми, за родителите ми, за брат ми Sad

но гледам да не мисля за такива неща Confused

# 50 12 септ. 2006, 14:11 ч.

Мнения: 583

и аз съм от страхливите, когато не е с мен! скоро и предстои да тръгне на ясла. онзи ден като ходих там за документи и гледам вратите в задният двор отворени, а децата играят отпред и веднага си представих, че моята излиза сама оттам/лелките са я изпуснали от поглед/ , затичва се объркана на шосето да ме търси и я блъска кола! ooooh!

какви ли не страшилища са ми в главата. понякога даже ме е страх, защото мои близки все се притесняваха за сина си/30 годишен/, че ще катестрофира и куп други неща все с фатален край и той ненадейно си отиде за една седмица в болницата след един уж грип-да пази господ! Praynig

затова и от моят страх ме е страх-да не е предчувствие или да не предизвикам съдбата!пази боже! Praynig

# 51 12 септ. 2006, 14:14 ч.

Мнения: 1 427

Иса, написала си точно това, което се мъча да подтисна неуспешно, да запокитя някъде надълбоко в съзнанието си .Ако може да не мисля съвсем за този СТРАХ.Мислех, че не съм добре да си мисля такива неща, но сега виждам , че при повечето е така.Още снощи прочетох темата, но след като бях видяла постинга на Ета в една друга тема.Плаках много и нищо не можах да напиша.Знам, че този страх ще живее в мен винаги.От мига , в който чух гласеца й , разбрах това.Трябва само да с е науча да живея с него.

# 52 12 септ. 2006, 14:43 ч.

Мнения: 335

Мислех си че не съм добре щом вечно се притеснявам за близките си ooooh!

Но ето че не съм единствената,която изпитва този СТРАХ.Мога да пиша мноооооого за мислите си,но по-добре да не го правя Rolling Eyes

Понякога ставам чак параноичка и много мразя детето да е при някого друг.Направо откачам Sick

Дали някога ще се справя с тези тревожни мисли,не знам.......
Аз бях на 6,а сестра ми на 3 когато пред очите ми щеше да умре Cry

Беше глътнала стотинки и цялата посиня,започна да се пени (не ми се спомня)Благодаря на Господ че за секунда даде идея на майка да я обърне с главата надолу и те паднаха.Почти я бяхме загубили Cry

И сега не давам на Анна-Мария нито солети,нито хляб,нито бисквити,все ме е страх че може да се задави и да умре Cry

Ета, и аз искрено ти съчувствам! Hug

# 53 12 септ. 2006, 16:50 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Няколко пъти отварям да чета темата ти, Иса...
Все не успявам да се реша да пиша. НО ето, че събрах смелост и ти отговарям: мъча се да не ме е страх и да не мисля нищо лошо в тази посока, че по този начин канализирам отрицателните емоции и с тях бих могла да навредя на децата си. Затова си отвличам вниманието на секундата, ако такива мисли ме завладеят.
Истината е, че се потрисам от мига в който ще знам, че щерката или синчето ще са с приятели на купон или среща, а аз ще съм в дълбока паника чакаща на прозореца. Но, дано по-леко преодолея тоз миг.
Ето, вече се отпускам да я пускам пред блока и до близката бакалия. Flutter

# 54 12 септ. 2006, 18:04 ч.

Варна
Мнения: 5 533

Неистово ме е страх. Като бяха бебета по сто пъти ставах на нощ да видя как са. Сега само си представям от време на време ужасии.
Опитвам са да подтискам тоя страх, за да не преча на децата в опитите им да станат самостоятелни, но той от време на време изригва под формата на забрани и запалахи. Embarassed

# 55 12 септ. 2006, 18:10 ч.

Мнения: 2 584

едва ли има майка която да не се страхува за децата, моля се бог да ми ги пази а всички деца, те са най хубавото нещо което имаме

# 56 12 септ. 2006, 18:12 ч.

Мнения: 4 806

ужасно много ме е страх.
Толкова, че подминавам дълго време тази тема, защото даже ме е страх да мисля за страха си Simple Smile

Поведената борба със страховете, засега не е дала искания резултат. За съжаление. А може би е една ненужна кауза.

# 57 16 септ. 2006, 21:45 ч.

Мнения: 951

Много ме е страх...
Тази пролет,когато бяха станали двете катастрофи май в София и Стара Загора,когато един камион беше помлял една количка с бебе,за тези две случки ми разказа една моя приятелка,плюс един некролог на 3 годишно детенце,видян в един вестник още преди да забременея,когато си помислих,че това детенце нищо не е видяло в живота си,защо Господ го прибра,и тогава стаховете ми станаха направо налудни,гледах детето си как спи и ми минаваше страшна мисъл,която нямаше с кого да споделя,защото си боях,че ще ме сметнат за луда,но после го казах на свеки и тя ме успокои,че всяка майка изживява подобни чувства.Тогава се поуспокоих и съм по-добре.Сега,в тази тема, виждам,че тя е била права.

# 58 16 септ. 2006, 22:36 ч.

Мнения: 2 254

Разбира се,че ме е страх!
И да-връхлитат ме такива мисли,старая се да ги прогонвам бързо.натикала съм тази ,меко казано -фобия далеч в съзнанието си.когато успее да изплува все пак,се опитвам да се разсея възможно най-бързо с приятни мисли.не искам да се оставям да надвие и да се првърне в параноя(малко силно казано,но... Confused

).
Съчувствам на загубилите рожбички.

# 59 17 септ. 2006, 07:49 ч.

Мнения: X

Ооо да - ужасно си ме е страх. Предпочитам като съм оттатък в другата стая да плаче - поне знам че е ОК. Като се закроти и викам - ето - това беше - край - и тичам панически за проверка.
Също ме е страх като спи - и току проверявам диша ли що ли....
И не - не мисля че минава някога.
Най-лошото нещо, което може да се случи на една жена, е да загуби детето си. И затова ни е страх ужасно.

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Причина:

Причина: