Важното е нашите страхове да не пречат на децата ни. Не се катери, че може да се удариш, не карай ски, че може да си счупиш крак, не излизай, че..
- Публикувана: 11 септ. 2006, 16:48 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2006, 07:49 ч.
Страх ли ви е?
Важното е нашите страхове да не пречат на децата ни.
Когато съм с Дариа изобщо не ме е страх - тя се катери, бяга и всичко останало повече от другите деца. Никога не й викам и не се страхувам, НО... когато не ми е пред очите /буквално/ картинката е съвсем друга.
Важното е нашите страхове да не пречат на децата ни.
Когато съм с Дариа изобщо не ме е страх - тя се катери, бяга и всичко останало повече от другите деца. Никога не й викам и не се страхувам, НО... когато не ми е пред очите /буквално/ картинката е съвсем друга.
И при мен е така- когато излиза с баща си или я давам на майка за уикенда... Постоянно тръпки ми лазят по гърба
но гледам да не мисля за такива неща
и аз съм от страхливите, когато не е с мен! скоро и предстои да тръгне на ясла. онзи ден като ходих там за документи и гледам вратите в задният двор отворени, а децата играят отпред и веднага си представих, че моята излиза сама оттам/лелките са я изпуснали от поглед/ , затичва се объркана на шосето да ме търси и я блъска кола! 
какви ли не страшилища са ми в главата. понякога даже ме е страх, защото мои близки все се притесняваха за сина си/30 годишен/, че ще катестрофира и куп други неща все с фатален край и той ненадейно си отиде за една седмица в болницата след един уж грип-да пази господ! 
затова и от моят страх ме е страх-да не е предчувствие или да не предизвикам съдбата!пази боже!
какви ли не страшилища са ми в главата. понякога даже ме е страх, защото мои близки все се притесняваха за сина си/30 годишен/, че ще катестрофира и куп други неща все с фатален край и той ненадейно си отиде за една седмица в болницата след един уж грип-да пази господ! затова и от моят страх ме е страх-да не е предчувствие или да не предизвикам съдбата!пази боже!
Иса, написала си точно това, което се мъча да подтисна неуспешно, да запокитя някъде надълбоко в съзнанието си .Ако може да не мисля съвсем за този СТРАХ.Мислех, че не съм добре да си мисля такива неща, но сега виждам , че при повечето е така.Още снощи прочетох темата, но след като бях видяла постинга на Ета в една друга тема.Плаках много и нищо не можах да напиша.Знам, че този страх ще живее в мен винаги.От мига , в който чух гласеца й , разбрах това.Трябва само да с е науча да живея с него.
Мислех си че не съм добре щом вечно се притеснявам за близките си Но ето че не съм единствената,която изпитва този СТРАХ.Мога да пиша мноооооого за мислите си,но по-добре да не го правя 
Понякога ставам чак параноичка и много мразя детето да е при някого друг.Направо откачам Дали някога ще се справя с тези тревожни мисли,не знам.......
Аз бях на 6,а сестра ми на 3 когато пред очите ми щеше да умре
Беше глътнала стотинки и цялата посиня,започна да се пени (не ми се спомня)Благодаря на Господ че за секунда даде идея на майка да я обърне с главата надолу и те паднаха.Почти я бяхме загубили И сега не давам на Анна-Мария нито солети,нито хляб,нито бисквити,все ме е страх че може да се задави и да умре
Ета, и аз искрено ти съчувствам!
Но ето че не съм единствената,която изпитва този СТРАХ.Мога да пиша мноооооого за мислите си,но по-добре да не го правя Понякога ставам чак параноичка и много мразя детето да е при някого друг.Направо откачам Дали някога ще се справя с тези тревожни мисли,не знам.......Аз бях на 6,а сестра ми на 3 когато пред очите ми щеше да умре
Беше глътнала стотинки и цялата посиня,започна да се пени (не ми се спомня)Благодаря на Господ че за секунда даде идея на майка да я обърне с главата надолу и те паднаха.Почти я бяхме загубили И сега не давам на Анна-Мария нито солети,нито хляб,нито бисквити,все ме е страх че може да се задави и да умре Ета, и аз искрено ти съчувствам!
Няколко пъти отварям да чета темата ти, Иса...
Все не успявам да се реша да пиша. НО ето, че събрах смелост и ти отговарям: мъча се да не ме е страх и да не мисля нищо лошо в тази посока, че по този начин канализирам отрицателните емоции и с тях бих могла да навредя на децата си. Затова си отвличам вниманието на секундата, ако такива мисли ме завладеят.
Истината е, че се потрисам от мига в който ще знам, че щерката или синчето ще са с приятели на купон или среща, а аз ще съм в дълбока паника чакаща на прозореца. Но, дано по-леко преодолея тоз миг.
Ето, вече се отпускам да я пускам пред блока и до близката бакалия.
Все не успявам да се реша да пиша. НО ето, че събрах смелост и ти отговарям: мъча се да не ме е страх и да не мисля нищо лошо в тази посока, че по този начин канализирам отрицателните емоции и с тях бих могла да навредя на децата си. Затова си отвличам вниманието на секундата, ако такива мисли ме завладеят.
Истината е, че се потрисам от мига в който ще знам, че щерката или синчето ще са с приятели на купон или среща, а аз ще съм в дълбока паника чакаща на прозореца. Но, дано по-леко преодолея тоз миг.
Ето, вече се отпускам да я пускам пред блока и до близката бакалия.
Неистово ме е страх. Като бяха бебета по сто пъти ставах на нощ да видя как са. Сега само си представям от време на време ужасии.
Опитвам са да подтискам тоя страх, за да не преча на децата в опитите им да станат самостоятелни, но той от време на време изригва под формата на забрани и запалахи.
Опитвам са да подтискам тоя страх, за да не преча на децата в опитите им да станат самостоятелни, но той от време на време изригва под формата на забрани и запалахи.
Много ме е страх...
Тази пролет,когато бяха станали двете катастрофи май в София и Стара Загора,когато един камион беше помлял една количка с бебе,за тези две случки ми разказа една моя приятелка,плюс един некролог на 3 годишно детенце,видян в един вестник още преди да забременея,когато си помислих,че това детенце нищо не е видяло в живота си,защо Господ го прибра,и тогава стаховете ми станаха направо налудни,гледах детето си как спи и ми минаваше страшна мисъл,която нямаше с кого да споделя,защото си боях,че ще ме сметнат за луда,но после го казах на свеки и тя ме успокои,че всяка майка изживява подобни чувства.Тогава се поуспокоих и съм по-добре.Сега,в тази тема, виждам,че тя е била права.
Тази пролет,когато бяха станали двете катастрофи май в София и Стара Загора,когато един камион беше помлял една количка с бебе,за тези две случки ми разказа една моя приятелка,плюс един некролог на 3 годишно детенце,видян в един вестник още преди да забременея,когато си помислих,че това детенце нищо не е видяло в живота си,защо Господ го прибра,и тогава стаховете ми станаха направо налудни,гледах детето си как спи и ми минаваше страшна мисъл,която нямаше с кого да споделя,защото си боях,че ще ме сметнат за луда,но после го казах на свеки и тя ме успокои,че всяка майка изживява подобни чувства.Тогава се поуспокоих и съм по-добре.Сега,в тази тема, виждам,че тя е била права.
Разбира се,че ме е страх!
И да-връхлитат ме такива мисли,старая се да ги прогонвам бързо.натикала съм тази ,меко казано -фобия далеч в съзнанието си.когато успее да изплува все пак,се опитвам да се разсея възможно най-бързо с приятни мисли.не искам да се оставям да надвие и да се првърне в параноя(малко силно казано,но...
).
Съчувствам на загубилите рожбички.
И да-връхлитат ме такива мисли,старая се да ги прогонвам бързо.натикала съм тази ,меко казано -фобия далеч в съзнанието си.когато успее да изплува все пак,се опитвам да се разсея възможно най-бързо с приятни мисли.не искам да се оставям да надвие и да се првърне в параноя(малко силно казано,но...
).Съчувствам на загубилите рожбички.
Ооо да - ужасно си ме е страх. Предпочитам като съм оттатък в другата стая да плаче - поне знам че е ОК. Като се закроти и викам - ето - това беше - край - и тичам панически за проверка.
Също ме е страх като спи - и току проверявам диша ли що ли....
И не - не мисля че минава някога.
Най-лошото нещо, което може да се случи на една жена, е да загуби детето си. И затова ни е страх ужасно.
Също ме е страх като спи - и току проверявам диша ли що ли....
И не - не мисля че минава някога.
Най-лошото нещо, което може да се случи на една жена, е да загуби детето си. И затова ни е страх ужасно.