Нямам приятелки, чувствам се ужасно самотна.

Класика в жанра.
На ваше място бих се замислила дали проблема е в жените наоколо.

Така е, от една страна. Защото всеки гледа от неговата си гледна точка и поради тази причина често не може да бъде обективен. Приятелите могат да осигурят разбиране и подкрепа, но не винаги могат да ни "оправят". Разбирането и подкрепата се получават в момента на общуването и след това човек пак е сам с мислите си. И ако не знае какво да прави и как да се освободи от тях, пак занимава приятелите си и става безкраен процес на омагьосан кръг.
Авторката чувства вина към родителите си и трябва да се освободи от нея. Вината е голям враг. Може много да обърка поведение, разбирания, постъпки и живот...

Добре, от материална гледна точка те разбирам - добре е за теб да наследиш бизнеса на родителите си. Вероятно поназнайваш за него.
От човешка гледна точка те питам - ти с какво точно искаш да се занимаваш. Каква е посоката?
1.Искам да се занимавам с Х - по някаква случайност Х съвпада с бизнеса на родителите ми.
2. Израсла съм с мисълта, че ще поема бизнеса и даже не съм се замисляла с какво бих ИСКАЛА да се занимавам.
3. Въобще не съм и мислила, че мога да правя каквото искам.

Имам и още няколко въпроса:
Можеш ли да вземаш решения и да ги отстояваш и следваш без да се колебаеш колко точно си права и кой какво ти казва? Това което става в живота ти показва, че не можеш. Как тогава точно ще ръководиш бизнес?

Защо не помислиш за СОБСТВЕН бизнес СЕГА? може да е паралелен и корелативен с бизнеса на родителите ти, но ТВОЙ? Търсиш ли варианти да си независима и самостоятелна?

Честно казано прекалено манипулативно ми се струва, това което описваш за условията, които ти поставят родителите. Ами в прав текст им кажи, че не им искаш бизнеса, но както те са те гледали и ти така ще ги гледаш Стресни ги бе
Виж, търси себе си. И се отстоявай.  Научи се да казваш НЕ. Когато не си съгласна с нещо го кажи спокойно и в прав текст. Не си длъжна никому. Ролята на родителите е да отгледат децата си и децата не им дължат нищо за това. Родителите са решили да имат деца, да се радват на родтелството, да изживеят тези емоции и никой нищо не им дължи и няма какво да им връща за техните решения.

Определено мисля, че не знаеш коя си и какво искаш. Реши този въпрос и следвай тази посока. Бизнес, пари, чужди желания не може да те водят в живота, който е един и доста кратък.

Родителите ти са ужасни, безсрамни манипулатори, които са ти напипали слабото място и те въртят на шиш. Въртят те, защото ти им позволяваш.

Самостоятелна си, живееш отделно, имаш собствено семейство. На твое място при това положение, аз щях да си обърна гърба, да им пожелая здраве, успех в бизнеса и приятни старини и да не ги погледна повече. С образованието, опита и подкрепата, които имам бих си започнала да си проправям собствен път и бих забравила за евентуалното наследство.

Ти наследство може и никога да не получиш. Може да ги хване деменция, параноя или от чиста злоба да го продадат или завещаят на трети човек. Ти нямаш контрол над техните действия, нито пък кристална топка да надникнеш в бъдещето.

Обаче да търпиш издевателства и да мълчиш, защото евентуално един ден след 120 години може и да получиш нещо си, на мен ми се струва безумно. Аз просто не бих могла да се насиля независимо от възможните ползи. Много ми е къс фитила и просто не мога да търпя и да мълча. Т.е. дори и да мълча, защото скандали не обичам, аз действам бързо и както намеря за добре и си приемам последствията.

Не е истина заради едното свещено наследство що животи са оттекли в стискане на зъби, вместо да бъдат живяни пълноценно. Май само брака му е конкуренция.

Още от 1 ви пост се обясняваш, кой ти брои цигарите, какво ядеш? Не можеш ли просто да си живееш живота както на теб ти харесва? За да имаш приятели, трябва да имаш и някакви интереси.Освен това и с мъжа ти би трябвало да ти е интересно, да споделяте, да се забавлявате заедно, млади сте, а звучиш като бабичка.Отегчено и скучно.
Объркана си, изясни си какво искаш ТИ от живота и го живей както ти харесва! Бизнес..как ли няма някой да ме контролира заради това.
Не се знае понякога какво печелиш, когато губиш! Живота е непредвидим, затова се живее сега и на момента, а не с бъдещи тънки сметки и не с отношение " какво ще кажат хората".
Потърси психолог като начало, приятелки или който и да е , няма да решат твоите проблеми, колебания, несигурност и търсене.

Има нужда някой да я "побутне". Една добра приятелка с по-силен характер няма да и навреди.

Тя вече си има майка и баща със силен характер да я побутват. Голям човек, ще трябва собственоръчно да се побутне.

Лина, ти всъщност не си сама, защото имаш сестрите ти, родителите ти и мъжа ти. В един момент те са се превърнали в твоя компания и среда. Не всеки човек има нужда да поддържа близка връзка с 40 човека, достатъчни са даже един или двама, които истински го подкрепят и разбират.
Защо се чувстваш неразбрана? От кого? Не намираш ли необходимата ти близост в семейството ти и мъжа ти?

От семейството ми съм далеко, едната ми страна е в чужбина, а другата при нашите, само любимия ми е до мен и той е най-добрия ми приятел. Не съм самотна. Винаги може да е по-зле. Обичана съм, подкрепяна съм. Да кажем, че тази година е много трудна зареди всичко което ни се случва. Надявам се по-бързо да мине всичко.

Е, браво, значи проблема е решен.

Позитивизъм е добре да има, я как Uncommon, при всички ужасни неща, които виждаш у хората и жените, е подчертала, че проблема е, че си неразбрана.

Щом си обичана и подкрепяна, всичко е наред : )

Не можеш да хванеш животът си в ръце, защото може да не наследиш имането на вашите??? Това ме разби, все си мислех, че съм чела истории в този форум, но тази просто ме закопа!
Ти правила ли си си една проста сметка, че наследстовото ще дойде къмто твоите 60-70 години? Дотогава нещо мислиш ли да правиш с живота си, или да козируваш на мама и тате?
В шок съм.

Резултатът от възпитание на прекалено властни родители е дете, което изпитва много колебания и трудно взима дори елементарни решения. Имам подобно семейство. Обичам ги, но слава Богу, че не живея с тях.
Съжалявам, че се чувстваш самотна. Приятелството между жени винаги ми е било мираж. Като че ли има една идея повече завист и лицемерие.

Родителите ми са доста възрастни, майка ми е забременяла късно - по чудо. Здравословно са далеч от добре, така че говорим за наследство след около 10 години. Уцелихте в десетката с глагола: "Козируваш", понеже точно това правя, но само с баща ми. Никой друг няма власт над мен, страшно силен характер съм, но той ме държи психически и от това се опитвам да се освободя. Ако си отворя устата се притеснявам какво ще се случи с майка ми докато ме няма, затова пред него мълча.

Относно по-горните коментари - аз НЕ работя при тях, нито за тях, трябва да съм луда. Работя в друг град, на най-висока позиция, подготвям стартиране на собствен бизнес, който няма нищо общо със семейния. Достатъчно амбициозна съм, за да постигам всичко, което поискам. Както казах, наследството за мен е БОНУС. Ще го продам, за да изградя собствения си бизнес малко по-бързо. Тоест той ще подпомогне, но с него и без него аз ще се справя.

Извинявай, наистина и без заяждане, не мога да те разбера изобщо.
Родителите ми имаха два бизнеса, остаряха и продадоха единия, за другия имат сили и още го движат. Нито им знам парите, нито в какво са вложени (е, знам имотите, да речем, но дотам), нито някога в тоя живот и за секунда съм си правила сметка какво бих имала като наследство. Ама за секунда дори.
Ей сега ако баща ми ми каже, че ще ме обезнаследи, това няма да ми въздейства и на йота, буквално ще е все едно нищо не ми е казала, защото никога не съм планирала нищо в живота си около наследство.
Даже като тръгнаха да продават единия бизнес, татко ми се обади, на мен и на брат ми, да пита какво мислим, имаме ли против, и двамата му казахме, че няма какво да мислим, ние нямаме нищо общо и каквото искат, това трябва да направят.
Как пък няма да родя дете, което не искам, за да получа наследство, това дори не знам дали можеш да осмислиш колко скандално зле звучи. Че и да си правя сметка, че ще е скоро, от това тръпки ме побиват.