Публикувана: 5 ноем. 2020, 18:54 ч.
Последно мнение: 28 ноем. 2020, 22:56 ч.

Нямам приятелки, чувствам се ужасно самотна.

5 996
61
1

1
2
3
4
5
Всички

5 ноем. 2020, 18:54 ч.

Мнения: X

Здравейте. Аз съм жена на 29 години от Стара Загора. Наскоро се наложи да направя аборт по медицински причини. Откакто това стана хората около мен гласно или не ме обвиняват, че аз съм причината да не успея да задържа детето. Малко преди да забременея спрях цигарите (преди това пуших около 1-5 ден, не повече), не употребявам алкохол, започнах да приемам фолиева киселина два месеца преди положителния тест, започнах да ям повече плодове и салати, доколкото гаденето позволяваше... В крайна сметка се стигна до аборт. Родителите ми са властни хора, винаги са ме притискали да правя каквото искат те, иначе започват заплахите. Сега на дневен ред е да имам дете, сега, веднага. Единствено дете съм, възпитавана съм като мъж, понеже винаги са искали момче. В живота винаги съм се разбирала повече с мъжете, около жени винаги усещам напрежение, лицемерие, интриги и лъжи. До момента нямах проблем с това, че никога не съм имала една истинска приятелка. Но вече съм омъжена, няма как да се разхождам с мъжка компания. Мъжът ми по принцип е моята упора, но на моменти ме кара да се чувствам под него интелектуално, въпреки, че сме с една и съща професия. Няма как да говоря по тези проблеми с родителите ми, защото те буквално са влюбени в него и не дай си Боже да се сдърпаме съвсем леко, винаги аз съм виновна за всичко. Спрях да споделям с тях какви чувства и емоции имам аз. Честно казано, имам една "приятелка", но всеки път, когато излезем единствено и само слушам за нейните чувства, нейните проблеми, никога не говорим за мен. От култура винаги изслушвам хората около мен, научих се да слушам много, до такава степен, че вече с никого не говоря за себе си. Нямам нужда от психолог, просто имам нужда от приятелка, жена, която е достатъчно интелигентна да говори на всякакви теми, да има чувство за хумор и да можем взаимно да се изслушваме. Звучи малко като обява, но вече нямам никакви опции. Много пъти в реалния живот се опитах да създам приятелства, но винаги попадам на един и същ тип хора и честно казано се изморих. Ако има някоя жена от Стара Загора или друг град (може просто да си пишем), която се чувства както аз сега и има нужда от приятел, нека ми пише на лично съобщение. Благодаря Ви, че прочетохте моя пост. Simple Smile

# 1 5 ноем. 2020, 19:53 ч.

Мнения: 2 585

Цитат на: Burn It to the Ground в чт, 05 ное 2020, 18:54

С удоволствие може да си пишем тук. Simple Smile

# 2 5 ноем. 2020, 20:04 ч.

Мнения: X

Sonya_Dimitrova , интровертът в мен едвам написа темата. Grinning

Да кажем, че личните съобщения са safe place за мен. Grinning

# 3 5 ноем. 2020, 20:05 ч.

София
Мнения: 28 712

Обвиняват теб за аборта? Отровни хора са това. В идеалния случай мъжът ти би трябвало:
1. Да те подкрепи напълно;
2. Да "пресече" отровата им.
Ти би трябвало да се дистанцираш сериозно от тях – първо физическо, а после и емоционално, да обичаш и уважаваш на първо място себе си, да започнеш да поставяш себе си и желанията си на първо място.
Каква част от това можеш да направиш?

# 4 5 ноем. 2020, 20:13 ч.

Стара Загора
Мнения: 1 279

Спортуваш ли?

# 5 5 ноем. 2020, 20:22 ч.

Мнения: 2 755

А дали не е възможно ти да се обвиняваш за аборта и заради това да ти се струва, че и другите те обвиняват? Съзнанието понякога ни прави невероятни номера. Нормален човек не би обвинявал за аборт по медицински причини.

# 6 5 ноем. 2020, 20:23 ч.

София
Мнения: 17 821

Мъжът ти не звучи добре и от малкото написано. Е, не е шумен мачкатор, но....

# 7 5 ноем. 2020, 20:33 ч.

село в ямболско
Мнения: 6 566

А съм от Стара Загора. Имам три Аборта, също нямам приятелки. Ако искаш да пишем?

# 8 5 ноем. 2020, 20:36 ч.

☀️София / London🌂
Мнения: 3 439

"Мъжът ми по принцип е моята упора, но на моменти ме кара да се чувствам под него интелектуално, въпреки, че сме с една и съща професия." - това не говори нищо хубаво !
Бих ти препоръчала да поговориш с терапевт. С такива отровни родители , без подкрепа и приятели, мисля че ще ти е от полза.
Ако ти се говори, макар и с непознат човек- пиши ми на лични.

# 9 5 ноем. 2020, 20:42 ч.

Мнения: 1 376

Сега остава да напише, че се търси и "толерантна сексуално партньорка" и цирка е пълен...

# 10 5 ноем. 2020, 20:57 ч.

Мнения: X

Цитат на: Maria Dimova в чт, 05 ное 2020, 20:13

Спортуваш ли?

Правя домашни упражнения. Преди години тренирах плуване и лека атлетика.

Цитат на: acer в чт, 05 ное 2020, 20:22

Има истина. Но не си внушавам за нападките от родителите ми, понеже са доста директни. Мъжът ми ме подкрепя. Истината е, че аз не искам деца... Не мисля, че ще бъда добра майка. Кариерист съм по принцип. Мъжът ми знае, каза, че никога няма да ме притисне и ще е с мен дори и да нямаме деца... Не знам това дали са просто думи или го мисли наистина, но с родителите ми ще имам проблеми, защото от тях чувам само: трябва да му родиш поне едно дете, той трябва да стане баща, ти ще си гледаш детето, ти трябва да родиш... Идва ми в повече.

Последна редакция: пт, 06 ное 2020, 11:00 от Анонимен

# 11 5 ноем. 2020, 21:13 ч.

Мнения: 3 251

Нормално е да ти идва много.
Всяко нещо с времето си, затова днес и утре са две различни думи.
На натягащите те мама и тате им кажи, че лекарите са казали да изчакате малко.
То на такива други обяснения не им вършат работа.
Може би в момента виждаш по-черни поведението на хората около теб и на мъжа ти.
Което също е абсолютно нормално.
Имаш нужда от хоби и от това да разбереш, че чувствата и емоциите ти са същите като на всички жени, които са преживели тази загуба.
Кураж!

# 12 5 ноем. 2020, 22:01 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Цитат на: Burn It to the Ground в чт, 05 ное 2020, 20:57

Цитат на: acer в чт, 05 ное 2020, 20:22

Имам въпрос- когато беше бременна искаше ли бебето?

# 13 5 ноем. 2020, 22:13 ч.

Мнения: 1 605

Пишеш, че нямаш нужда от психолог, но това не е вярно, защото очевидно имаш да споделяш и да говориш дълго за живота и несгодите си. Често приятелите нямат сили, за да слушат историите на другите, а психолозите това работят. На всичкото отгоре няма да те обвиняват и съветват, придвижвайки личните си проблеми чрез теб. Въобще, полезни хора са и стига човек да може финансово да си позволи, е добре да ги посещава, когато има проблеми, които се повтарят, преживял е травма или е самотен, а при теб всичко това е налично. Помисли си.
А иначе с приятелството е като с любовта - каквото излъчваме, такова привличаме. Затова в моменти, когато сме уязвими можем да станем жертва на недобронамерени хора. Нормално хората не търсят още проблеми, защото си имат достатъчно свои и съответно отбягват тези, които им обещават много проблеми и тъжни истории. Сприятеляваме с хора, които ни карат да се чувстваме добре, а от това, което пишеш, търсиш някой, който да те изслушва, приятелството не е това.

# 14 5 ноем. 2020, 22:14 ч.

Мнения: X

Тези твои родители са супер токсични хора и перманентно ще ти тровят живота ако не се дистанцираш много сериозно от тях. Много е важно да им очертаеш граници, които да не позволяваш да прекрачват и на милиметър. Даваш им да разберат че личният и семейният ти живот и решения са само и единствено твоя работа (и на мъжа/приятелите ти) и те нямат думата там. Пресичаш и най-беглия опит за намеса и тая линия на поведение я следваш методично и неотменно. Знам че е лесно да се каже, но може първо да започнеш като говориш само и единствено служебно и кратко с тях и при всеки опит за намеса ставаш непреклонна и сурова; постепенно увеличаваш все повече и повече дистанцията, докато не си набият в главите, че ако не искат да те изгубят тотално, трябва да си научат местата. Ако бях на твое място тотално бих прекъснала почти всякакъв контакт и бих се чувал само на празници или ако имат нужда от помощ (Да речем ако закъсат със здравето и прочие).

# 15 5 ноем. 2020, 23:08 ч.

Мнения: 1 189

Ти не искаш дете но ще го направиш заради вашите ?
В тона ти усещам, че някак си не се обичаш достатъчно. Страх те е да заемеш собствена позиция и да я отстояваш. Ако опиташ да угодиш на всички - няма да станеш по-бяла и добра, напротив, ще потънеш още повече.

# 16 5 ноем. 2020, 23:42 ч.

Мнения: 246

Съжалявам за загубата ти..
Това с токсичните родители напълно го разбирам. Просто им казваш, че живота си е твой и ако не са разбрали вече си имаш свой мъж и вие си взимате решения. Наистина е добре да се дистанцира малкоот родителите си. Деца се "правят" не заради родители, защото приятелките ти всички имат, а защото просто двама души се обичат и са достатъчно зрели да създадат семейство.
Разбирам те и за това с приятелите мъже,защото пък по-голямата част от приятелите ми са жени. Вярно в началото бях доста съмнителен на приятелката ми с тези "познати"😇но никога не съм имал проблем с това. Надявам се и мъжът ти е да е толкова разбран. Другото, е че рядко наблюдавам истински приятелства между жени.
Идеята да посетиш терапевт, за да можеш да получиш подкрепата от която се нуждаеш в момента.

# 17 6 ноем. 2020, 00:44 ч.

Мнения: 1 847

Дистанцираш се от родителите си. Гледаш си жиовта. Опитваш се да се съвземеш след аборта.
Говориш със съпруга си как се чувстваш, какво изпитваш, та дори и обсъдете , че се чувстваш "ниско интелектуално"...той е твоето семейство, твоята опора, трябва да може да говорите за всичко без притеснения.
Обясни му , че не искаш деца, обясни му страховете си...ти не си "репродуктивна крава"/извинете за цветущото /, ти си човек, имаш чувства, мисли. Щом не си готова за тази стъпка дете, не го прави.
Намери себе си, намери си форуми по интереси, ФБ групи, ще намериш много виртуални приятели, а в последствие може да станат реални.
Токсичните родители и че не си това което са искали те, те дърпат назад. Цял живот се опитваш да задоволиш нечии желания и мечти, че ти потъпкваш себе си и те е страх да живееш твоя живот. Живееш животът на другите.
Животът е пред теб, мисли положително. Ти си това което си, не това което искат другите.

# 18 6 ноем. 2020, 01:05 ч.

Мнения: 2 204

Прогледни, че няма такава дума "трябва". Не съществува в природата просто, нема такова животно. Това е само инструмент за налагане на едни хора над други. Нищо не трябва. Прави каквото на теб ти идва отвътре, другите ги пращай да правят като вятъра.

# 19 6 ноем. 2020, 01:06 ч.

Мнения: 12 846

Вие сами ли живеете, или с твоите родители?

# 20 6 ноем. 2020, 04:58 ч.

Мнения: 3 782

Вече са ти го написали, но и аз да кажа. Твоят проблем не е, че нямаш приятелки. То с такива родители нищо чудно, че не си успяла да създадеш приятелства, ами се чудя даже как си успяла да се ожениш.
Проблемът ти са именно родителите ти, които звучат като ужасни хора, каквито никой не бива да толерира в живота си.

Защо ги търпиш, защо не ги отрежеш и поставиш на мястото им, което е извън твоето семейство. Нямат право да ти се месят, да те мачкат и обвиняват, да ти вменяват вина и да ти казват какво трябва и не трябва да правиш.
По какъв начин зависиш от тях? Издържат ли те, наследство ли чакаш, за верига ли си вързана? Какво ти пречи да им кажеш да си гледат тяхната работа, ти ще си гледаш твоята и да не си дават мнението непоискано.
Препоръчвам същата стратегия и с мъжа ти, когато вземе да ти мели как не си добър професионалист и как стоиш по-долу интелектуално. Което пък като виждам правописа, може и да е вярно, но пак не би трябвало да ти се натяква от най-близкия.

Изобщо, липсата на приятелки не е основния проблем тук. Като споделяш с някого може да се почувстваш по-добре за момент, но накрая пак ще трябва да се върнеш вкъщи и да воюваш на два фронта за да отстояваш себе си. Не е живот това за мене.

# 21 6 ноем. 2020, 06:55 ч.

Мнения: 2 204

Постът на Babri е в десятката. И да си намериш приятелка душеприказчик, ще споделиш, ще ти олекне за два часа и какво? Все едно гримираш рана, вместо да я дезинфекцираш. Съжалявам, защото знам как звучи, но раната са егоистичните ти, задушаващи родители, които искат да живеят твоя живот от първо лице. Да насаждаш вина на детето си е достатъчно сбъркано, а пък да го обвиняваш заради медицински проблем, вместо да го подкрепяш безусловно...Егоисти е вежливото определение.

# 22 6 ноем. 2020, 07:56 ч.

Мнения: 18 599

Като стигнах до там, където пишеш как нямаш нужда от психолог, и разбрах, че имаш.

Колкото до приятелките - откъде да се появят, след като сама пишеш как около жените имало напрежение, лицемерие, лъжи и какво още беше Simple Smile

Обезценяваш жените, от там и себе си. Няма как да си хепи, нито да постигнеш равновесие с тази нагласа.

Напред няколко човека вече го написаха, но и аз да повторя - имаш нужда от терапевт.

# 23 6 ноем. 2020, 08:43 ч.

Мнения: 1 115

И на мен ми направи впечатление, че усещаш негативни емоции, когато си около жени. Самата ти си жена, не вкарват себе си и останалите в стереотипи. Хората са хора-има и лицемери, и интриганти и в двата пола. Това, че до такава степен увличаше мъжете ти е само в минус.

В същото време твърдиш, че си възпитавана като мъж - повярвай ми, не си. Родителите на мъже рядко ги натискат да имат деца на всяка цена, защото партньорката им го заслужава.

Последно- според мен е редно да потърсиш психолог. Колкото и добра приятелка да имаш-няма да може да ти даде това, от което имаш нужда.

# 24 6 ноем. 2020, 09:34 ч.

Мнения: X

Направо ме уплаши тази тема, какви са тези родители и отношения, какво е това чудо... Ако някой ме обвинява, че съм направила спонтанен аборт*, ще му откъсна главата. Само като го чета и се ядосах. Трябва и ти да се ядосаш, защото това е безобразие. Да не подхващам любимия зет. Точно психолог ти трябва, не знам коя приятелка ще изслушва това спокойно, пък и приятелите не са само изслушвачи.

*Извинявам се, аборт по медицински причини пише... Ми пак.

Последна редакция: пт, 06 ное 2020, 10:56 от Анонимен

# 25 6 ноем. 2020, 09:41 ч.

Мнения: X

Имаш субективна нагласа и меко и леко ни вменяваш, че родителите и мъжът ти не те ценят (на което и тук се връзваме), но проблемът ти е в това, че си млада и все още следваш обществените модели (работа, брак, деца, приятели), докато реално ти се иска да живееш по твои си правила.
Другите не са ти виновни - нито пък ти си виновна. Такъв е живота, докато се открием какви сме и какво искаме.

Според мен си идеална за психолог/терапевт, който да ти помогне да чуеш собствените си мисли и стратегия за живота и съвсем леко да те подбутне да изживееш нещата, които ти липсват.

# 26 6 ноем. 2020, 09:48 ч.

Мнения: 1 407

Имаш нужда от психолог/психотерапевт, който да ти помогне. Аз също съм посещавала, срещнах невероятно разбиране от тази жена, проблемите с родители/партньор бяха подобни. Ще ти пратя линковете, които психотерапевтката ми прати да прочета, мисля, че ще са ти от полза.
Родителски модел:
https://chitanka.info/text/26986/6#textstart
Поведението “угаждане”:
http://zdravaistoria.com/%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D … 0%B0%D0%B6%D0%B4/
http://zdravaistoria.com/%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D … B0%D0%B6%D0%B4-2/
http://zdravaistoria.com/%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D … B0%D0%B6%D0%B4-3/

# 27 6 ноем. 2020, 10:07 ч.

Мнения: 45

Здравей сладурано, личи си , че угаждаш на всички!Но това е грешка от твоя страна! След като пишеш, че си имаш приятелка, научи я и тя да те изслушва,за да може, и на теб да олеква. Защото като споделиш нещо ,което тии тежи ,или само малък разговор с някого маха товара от плещите ни.Детенце ще си имаш, стига да го искате силно!Но всеки може да се случи да направи аборт.Ти не си виновна.Намери време за себе си,прави това, което ти харесва,и не се стреми да угодиш на всички! Би трябвало твоите родители да те разбират повече,но уви ,техните разбирания са по-старомодни изглежда.На никой не угаждай 100%,защото ти ще страдашЖелая ти успех във всичко!Бъди щастлива!

# 28 6 ноем. 2020, 10:36 ч.

Мнения: 9

Пишете ми на лични. Жена на 39, Стара Загора

# 29 6 ноем. 2020, 10:37 ч.

Стара Загора
Мнения: 1 279

Само да вметна, че аборт по мед. причини и спонтанен аборт са две различни неща. При всички положения никой няма вина за загубата, но по мед.причини обикновено са на лице генетични аномалии, а спонтанният аборт е всъщност това, за което я обвиняват родителите й явно.

# 30 6 ноем. 2020, 10:46 ч.

Мнения: 15 654

Докато живееш живота, който ти определят родителите ти, все ще се чувстваш зле. Трябва да се отдалечиш малко от тях - те те потискат и те притискат да изпълняваш техните желания, а това е много натоварващо. Отделно - приятелки, които са те загърбили заради аборт не са ти никакви приятелки. В такъв тежък за теб момент те трябва да бъдат до теб, а не да се отдръпват. Не ти трябват такива хора. Аборта не те определя теб, като човек, но щом това е важното за тях, значи просто някъде си сбъркала при подбора на обкръжението си. Чудесно е това, че мъжа ти ти е опора - използвай го, за да говорите и да споделяш с него. Ясно е, че имаш нужда понякога да се оплачеш от него, но щом нямаш близки приятелки около теб, спокойно можеш да ползваш форума - поне за начало. Но първо - дистанцирай се от родителите си! Ясно е, че са властни, но ти не си куче, че да забременяваш по команда и да изпълняваш нареждания. Голяма жена си, имаш семейство - насочи енерията си там. Другото ще се нареди с времето. Когато един ден имаш дете ще започнеш да се виждаш с други майки покрай децата, а това ще ти отвори врати към нови познанства и приятелства.

# 31 6 ноем. 2020, 10:50 ч.

Варна
Мнения: 135

Живота си е изцяло твой и решенията в него също..достатъчно голяма си да заявиш позиция и да я отстояваш..престани да живееш като проекция на неосъществените желания на близките ти..започни да обичаш себе си без да се интересуваш от мнението на околните...никой не е в твоите обувки, както и никой никога няма да ги обуе....

# 32 6 ноем. 2020, 11:54 ч.

Мнения: 12 846

Аз не разбрах дали живеете с твоите родители. Защото ако е така, това е идеална възможност за тях да ти се бъркат на всяка крачка. Ако не живеете с тях, без да ги отрязваш, може да се дистанцираш, а също и много важно, като възрастен човек да им кажеш как се чувстваш.
Ти не си дете на пет, та да ги слушаш и да се изпълняваш, а способен да говори възрастен индивид. В този смисъл сте наравно с тях, те не са някакви висшестоящи.
Съпругът ти ти оставя чувство на интелектуалното му превъзходство. В какво се изразява това? Да не би и той да те респектира и пред него също да си мълчиш?

Много двойки са развили доверителни отношениия един с друг и взаимно са си станали най-добри приятели (ние с мъжа ми сме от тях). Защо не пробваш това със съпруга си? С кого да обсъждаш тщенията си, ако не с най-близкия си човек? Така винаги ще имаш до себе си не най-добра приятелка, но най-добър приятел във всеки случай.

# 33 6 ноем. 2020, 16:50 ч.

Sofia
Мнения: 310

Цитат на: White tiger в чт, 05 ное 2020, 20:36

Подкрепям казаното. Терапевт е доверен човек, който има за цел да ти отвори сетивата и сама да видиш нещата от друг ъгъл. И по-важното е, че този човек няма да те съди и да взима нечия страна. В тези отношения /както и в отношенията със себе си/ ТИ ще си най-важната. С друго не мога да помогна.

# 34 6 ноем. 2020, 18:03 ч.

София
Мнения: 19 262

Предполагам, ще намериш контакти тук, но не заменяй живото общуване с виртуалното.
Щом се разбираш с мъже - търсете си заедно смесени компании, има и такива.
Защо да не може да си в мъжка компания, щом си женена? Какви са тези патриархални постулати?
Не е нужно непременно мъжът да ти е Опора, нали си голям и самостоятелен човек. Бъдете си взаимно опора.
Мъжът ти наясно ли е, че не искаш дете кой знае колко? Ако имате разминавания, по-добре се разделете, не прави и двама ви нещастни.
Колко време сте женени, та те натискат за дете на минутата?

Скрит текст:

Гледам, че на мода са токсичните родители, а детенце никога за нищо не е виновно.

# 35 7 ноем. 2020, 10:01 ч.

Мнения: 107

Разбирам властните родители. Особено с баща о. з подполковник, ранен скорпион. Но мъжът малко неадекватно се държи. Може би трябва да смениш средата. Рязко. Да си намериш хора, които държат на теб, а не те тровят. Това включва и родителите ти.

# 36 9 ноем. 2020, 15:00 ч.

Мнения: 11 394

Грешиш, че нямаш нужда от психолог - имаш и то от малко по-дълга и тясна намеса от такъв специалист.
Само от няколкото ти поста се вижда, че не си наясно коя си, какво искаш и как да го харесваш и отстояваш.

Реално в "обявата ти" за приятелство търсиш психолог, а не приятел. Като си готова да му плащаш с изслушване на неговите проблеми. Simple Smile

Но няма как това да ти е достатъчно, защото не е нужно някой просто да те изслуша /дори не съм убедена, че имаш нужда от това/, а да те мотивира да направиш следваща крачка към подобряване на емоционалния ти комфорт. За това - потърси и посети психолог. Мооже би в твоя случай мъж ще е по-добре.
Когато изчистиш емоционалните си блокажи ще може да привлечеш и подходящите приятели и приятелства /да, приятелствата са различни/.
Приятелството не е просто да се изслушвате и споделяте - това е само една от приятните страни на близоста с друго човешко същество.
Да говориш можеш с всеки, да се почувстваш разбран и да ти олекне се случва с единици!

# 37 10 ноем. 2020, 13:39 ч.

Мнения: 1 099

мило момиче, моля те обърни внимание на себе си. Хората около теб те тровят, макар и да те обичат.
Родителите ти не са тези, които да определят кога ще имаш дете. Най-малкото в такава ситуация трябва да са до теб. Същото се отнася и до мъжа ти.

Както другите бих те посъветвала да потърсиш терапевт. В нета ще откриеш много различни, разрови се. Сега още е късно. Имаш травми от детството (както 99% от нас) и е хубаво да поработиш над тях преди да имаш деца.
Няма нищо срамно в това! Виждала съм много положителна промяна в мен и мои близки.

# 38 16 ноем. 2020, 11:17 ч.

Мнения: X

Цитат на: Uncommon в пт, 06 ное 2020, 11:54

Живеем отделно, имаме собствен апартамент, дори сме в различни градове. Заедно сме повече от 5 години, женени сме от почти 1 година. Не сме финансово зависими. По-нагоре някой беше нацелил в десетката - винаги съм се съобразявала заради семейния бизнес, който ще наследя и съответно това е и заплахата, че няма да получа наследство, въпреки, че съм единствен наследник. Наясно съм, че ще се грижа за тях, когато вече те сами не могат да се грижат за себе си, но достойнството НЕ ми позволява да кажа: ще ви гледам само и единствено ако получа това, което ми се полага.

# 39 16 ноем. 2020, 12:18 ч.

Мнения: 115

Женското приятелство за съжаление не е като мъжкото. При нас има женка солидарност но всичко свършва до там, след това идва зависта, егоизма и люкарските истории които на една образована или умна жена са и в излишък. Аз преди си мислих, че имам много приятелки, имам такива от деца но времето добре разкрива истината. С времето човек се променя, идва егоизма и зависта. Останаха ми 4 приятелки и ги познавам от повече от 20 години но едната замина за Германия още на 19 години и я виждам рядко, другата също я виждам рядко, вече живеем в други градове, с третата сме в един град но рядко се виждаме зареди задължения и защото нямам желание да слушам оплаквания в личния и живот и как изневерява на приятеля си и няма силата да сложи край на едни негативни отношения, обикновено има нужда от кошче за душевни отпадаци, не от приятел, а четвъртата отдавна съм я отписала дори вече и не говорим от силен егоизъм. Та осъзнах, че приятелство няма! Има уважение но няма близост. Но това лично на мен не ми е проблем защото се научих да съм сама. Да излизам сама, да ходя помагазини сама когато искам, да чета, да се развивам, да обръщам внимание на родителите си и на сестрите си, имам 2 и най-вече на човека до мен. Не се чувствам самотна но се чувствам неразбрана. Важно е да си даваме сили и кураж сами защото хората са времени. Може би не се вписвам в женски компании защото не обичам глупости, проститии, не обичам и интриги, клюкарски истории и най-вече прикаски за личния ми живот, както и не обичам някой да ми се налага и мнение което не съм искала, а още повече критика. Нямам лесен характер но пък знам какво искам и имам изградена морална представа за малките неща. Чесно казано предпочитам да се разхождам сама в парка и да гледам как листата падат и как птиците пеят и летят, пред това някой да ми се оплаква или да ми се хвали какви нови дрешки си е купила. Simple Smile

Последна редакция: пн, 16 ное 2020, 12:46 от Lina88

# 40 16 ноем. 2020, 12:24 ч.

Мнения: 12 846

Burn it to the Ground, пишеш в началото:
"Родителите ми са властни хора, винаги са ме притискали да правя каквото искат те, иначе започват заплахите."
Сега се разбра, че всъщност участваш в семейния бизнес, който те ръководят.
Те всъщност с какво те заплашват - какво казват? Че ще продадат бизнеса ли, ако не родиш примерно дете баш когато те са решили?

# 41 16 ноем. 2020, 13:01 ч.

Мнения: X

Цитат на: Uncommon в пн, 16 ное 2020, 12:24

Точно така. Щяли да продадат бизнеса, когато вече се чувствали неспособни да го управляват и ще си харчат парите за старините си. Ако искат това по принцип - щях да се съглася, дори нямаше да го повдигам на въпрос, защото това не са моите пари и постижения, аз си имам свои, но когато го правят само и единствено, защото не им играя по правилата вътрешно се вбесявам и НЕ проумявам как може човек да допусне такава грешка, само и единствено да докаже че е по-велик и по-мощен? Чисто финансово ще се справя дори и без това наследство, но с него ще постигна много повече за много по-кратко време. Това ме ядосва, че до момента в мое лице ученикът надмина учителя и искам да го докажа отново и да го видят, въпреки че никога не признават, че съм се справила добре и съм постигнала това, което съм обещала. Целият този потенциал ще отиде на вятъра ако продължават с този натиск и накрая и двете страни ще загубят.

# 42 16 ноем. 2020, 13:15 ч.

София
Мнения: 19 262

Цитат на: Burn It to the Ground в пн, 16 ное 2020, 13:01

Точно така. Щяли да продадат бизнеса, когато вече се чувствали неспособни да го управляват и ще си харчат парите за старините си.

Скрит текст:

Ако искат това по принцип - щях да се съглася, дори нямаше да го повдигам на въпрос, защото това не са моите пари и постижения, аз си имам свои, но когато го правят само и единствено, защото не им играя по правилата вътрешно се вбесявам и НЕ проумявам как може човек да допусне такава грешка, само и единствено да докаже че е по-велик и по-мощен? Чисто финансово ще се справя дори и без това наследство, но с него ще постигна много повече за много по-кратко време. Това ме ядосва, че до момента в мое лице ученикът надмина учителя и искам да го докажа отново и да го видят, въпреки че никога не признават, че съм се справила добре и съм постигнала това, което съм обещала. Целият този потенциал ще отиде на вятъра ако продължават с този натиск и накрая и двете страни ще загубят.

Обясни им кротко това с натиска, като предварително си подготвиш речта и наблегнеш на ключови моменти. Няма смисъл да се опитваш да им доказваш нещо, след като не ти го признават, напротив, остави за известно време нещата на самотек с минимална намеса. Ако те попитат - обясни, че няма да се стараеш заради хора, които те тормозят и заплашват да те обезнаследят. Защо да развиваш нещо, което утре може да ти отнемат, след като нямаш доказуем дял в него?
Щом ти си инат, явно и някой от тях също е, а може би и двамата.

# 43 16 ноем. 2020, 13:16 ч.

Мнения: 12 846

Съжалявам, че те поставят в такава позиция. Все пак, имаш избор. Сигурно има някакъв дипломатичен начин да се разберете.

# 44 16 ноем. 2020, 14:26 ч.

Мнения: 2 375

Приятелките ми са ми най-добрия психолог. Най-вече, защото не съм им безразлична. Чужд човек може да те изслуша, да ти даде съвети и до следващия "пациент". Видях, че има желаещи във форума да се сприятелите. Опитай, нищо не губиш.

# 45 16 ноем. 2020, 14:44 ч.

Мнения: X

Цитат на: Lina88 в пн, 16 ное 2020, 12:18

Женското приятелство за съжаление не е като мъжкото. При нас има женка солидарност но всичко свършва до там, след това идва зависта, егоизма и люкарските истории които на една образована или умна жена са и в излишък. Аз преди си мислих, че имам много приятелки, имам такива от деца но времето добре разкрива истината. С времето човек се променя, идва егоизма и зависта. Останаха ми 4 приятелки и ги познавам от повече от 20 години но едната замина за Германия още на 19 години и я виждам рядко, другата също я виждам рядко, вече живеем в други градове, с третата сме в един град но рядко се виждаме зареди задължения и защото нямам желание да слушам оплаквания в личния и живот и как изневерява на приятеля си и няма силата да сложи край на едни негативни отношения, обикновено има нужда от кошче за душевни отпадаци, не от приятел, а четвъртата отдавна съм я отписала дори вече и не говорим от силен егоизъм. Та осъзнах, че приятелство няма! Има уважение но няма близост. Но това лично на мен не ми е проблем защото се научих да съм сама. Да излизам сама, да ходя помагазини сама когато искам, да чета, да се развивам, да обръщам внимание на родителите си и на сестрите си, имам 2 и най-вече на човека до мен. Не се чувствам самотна но се чувствам неразбрана. Важно е да си даваме сили и кураж сами защото хората са времени. Може би не се вписвам в женски компании защото не обичам глупости, проститии, не обичам и интриги, клюкарски истории и най-вече прикаски за личния ми живот, както и не обичам някой да ми се налага и мнение което не съм искала, а още повече критика. Нямам лесен характер но пък знам какво искам и имам изградена морална представа за малките неща. Чесно казано предпочитам да се разхождам сама в парка и да гледам как листата падат и как птиците пеят и летят, пред това някой да ми се оплаква или да ми се хвали какви нови дрешки си е купила. Simple Smile

Класика в жанра.
На ваше място бих се замислила дали проблема е в жените наоколо.

# 46 16 ноем. 2020, 15:04 ч.

Sofia
Мнения: 310

Цитат на: _silence_ в пн, 16 ное 2020, 14:26

Така е, от една страна. Защото всеки гледа от неговата си гледна точка и поради тази причина често не може да бъде обективен. Приятелите могат да осигурят разбиране и подкрепа, но не винаги могат да ни "оправят". Разбирането и подкрепата се получават в момента на общуването и след това човек пак е сам с мислите си. И ако не знае какво да прави и как да се освободи от тях, пак занимава приятелите си и става безкраен процес на омагьосан кръг.
Авторката чувства вина към родителите си и трябва да се освободи от нея. Вината е голям враг. Може много да обърка поведение, разбирания, постъпки и живот...

# 47 17 ноем. 2020, 00:05 ч.

Мнения: 11 394

Добре, от материална гледна точка те разбирам - добре е за теб да наследиш бизнеса на родителите си. Вероятно поназнайваш за него.
От човешка гледна точка те питам - ти с какво точно искаш да се занимаваш. Каква е посоката?
1.Искам да се занимавам с Х - по някаква случайност Х съвпада с бизнеса на родителите ми.
2. Израсла съм с мисълта, че ще поема бизнеса и даже не съм се замисляла с какво бих ИСКАЛА да се занимавам.
3. Въобще не съм и мислила, че мога да правя каквото искам.

Имам и още няколко въпроса:
Можеш ли да вземаш решения и да ги отстояваш и следваш без да се колебаеш колко точно си права и кой какво ти казва? Това което става в живота ти показва, че не можеш. Как тогава точно ще ръководиш бизнес?

Защо не помислиш за СОБСТВЕН бизнес СЕГА? може да е паралелен и корелативен с бизнеса на родителите ти, но ТВОЙ? Търсиш ли варианти да си независима и самостоятелна?

Честно казано прекалено манипулативно ми се струва, това което описваш за условията, които ти поставят родителите. Ами в прав текст им кажи, че не им искаш бизнеса, но както те са те гледали и ти така ще ги гледаш Simple Smile

Стресни ги бе Simple Smile

Виж, търси себе си. И се отстоявай. Научи се да казваш НЕ. Когато не си съгласна с нещо го кажи спокойно и в прав текст. Не си длъжна никому. Ролята на родителите е да отгледат децата си и децата не им дължат нищо за това. Родителите са решили да имат деца, да се радват на родтелството, да изживеят тези емоции и никой нищо не им дължи и няма какво да им връща за техните решения.

Определено мисля, че не знаеш коя си и какво искаш. Реши този въпрос и следвай тази посока. Бизнес, пари, чужди желания не може да те водят в живота, който е един и доста кратък.

# 48 17 ноем. 2020, 08:13 ч.

Мнения: 3 782

Родителите ти са ужасни, безсрамни манипулатори, които са ти напипали слабото място и те въртят на шиш. Въртят те, защото ти им позволяваш.

Самостоятелна си, живееш отделно, имаш собствено семейство. На твое място при това положение, аз щях да си обърна гърба, да им пожелая здраве, успех в бизнеса и приятни старини и да не ги погледна повече. С образованието, опита и подкрепата, които имам бих си започнала да си проправям собствен път и бих забравила за евентуалното наследство.

Ти наследство може и никога да не получиш. Може да ги хване деменция, параноя или от чиста злоба да го продадат или завещаят на трети човек. Ти нямаш контрол над техните действия, нито пък кристална топка да надникнеш в бъдещето.

Обаче да търпиш издевателства и да мълчиш, защото евентуално един ден след 120 години може и да получиш нещо си, на мен ми се струва безумно. Аз просто не бих могла да се насиля независимо от възможните ползи. Много ми е къс фитила и просто не мога да търпя и да мълча. Т.е. дори и да мълча, защото скандали не обичам, аз действам бързо и както намеря за добре и си приемам последствията.

# 49 17 ноем. 2020, 08:28 ч.

Мнения: 2 204

Не е истина заради едното свещено наследство що животи са оттекли в стискане на зъби, вместо да бъдат живяни пълноценно. Май само брака му е конкуренция.

# 50 17 ноем. 2020, 12:27 ч.

Сф
Мнения: 10 681

Още от 1 ви пост се обясняваш, кой ти брои цигарите, какво ядеш? Не можеш ли просто да си живееш живота както на теб ти харесва? За да имаш приятели, трябва да имаш и някакви интереси.Освен това и с мъжа ти би трябвало да ти е интересно, да споделяте, да се забавлявате заедно, млади сте, а звучиш като бабичка.Отегчено и скучно.
Объркана си, изясни си какво искаш ТИ от живота и го живей както ти харесва! Бизнес..как ли няма някой да ме контролира заради това.
Не се знае понякога какво печелиш, когато губиш! Живота е непредвидим, затова се живее сега и на момента, а не с бъдещи тънки сметки и не с отношение " какво ще кажат хората".
Потърси психолог като начало, приятелки или който и да е , няма да решат твоите проблеми, колебания, несигурност и търсене.

# 51 17 ноем. 2020, 12:38 ч.

Мнения: 2 375

Има нужда някой да я "побутне". Една добра приятелка с по-силен характер няма да и навреди.

# 52 17 ноем. 2020, 13:28 ч.

Мнения: 2 638

Тя вече си има майка и баща със силен характер да я побутват. Голям човек, ще трябва собственоръчно да се побутне.

# 53 18 ноем. 2020, 09:53 ч.

Мнения: 12 846

Цитат на: Lina88 в пн, 16 ное 2020, 12:18

Женското приятелство ...завистта, егоизма и люкарските истории които на една образована или умна жена са и в излишък. ...да обръщам внимание на родителите си и на сестрите си, имам 2 и най-вече на човека до мен. Не се чувствам самотна но се чувствам неразбрана. Важно е да си даваме сили и кураж сами защото хората са времени. Може би не се вписвам в женски компании защото не обичам глупости, проститии, не обичам и интриги, клюкарски истории и най-вече прикаски за личния ми живот, както и не обичам някой да ми се налага и мнение което не съм искала, а още повече критика. Нямам лесен характер но пък знам какво искам и имам изградена морална представа за малките неща. Чесно казано предпочитам да се разхождам сама в парка и да гледам как листата падат и как птиците пеят и летят, пред това някой да ми се оплаква или да ми се хвали какви нови дрешки си е купила. Simple Smile

Лина, ти всъщност не си сама, защото имаш сестрите ти, родителите ти и мъжа ти. В един момент те са се превърнали в твоя компания и среда. Не всеки човек има нужда да поддържа близка връзка с 40 човека, достатъчни са даже един или двама, които истински го подкрепят и разбират.
Защо се чувстваш неразбрана? От кого? Не намираш ли необходимата ти близост в семейството ти и мъжа ти?

# 54 25 ноем. 2020, 20:59 ч.

Мнения: 115

Цитат на: Uncommon в ср, 18 ное 2020, 09:53

Цитат на: Lina88 в пн, 16 ное 2020, 12:18

От семейството ми съм далеко, едната ми страна е в чужбина, а другата при нашите, само любимия ми е до мен и той е най-добрия ми приятел. Не съм самотна. Винаги може да е по-зле. Обичана съм, подкрепяна съм. Да кажем, че тази година е много трудна зареди всичко което ни се случва. Надявам се по-бързо да мине всичко.

# 55 26 ноем. 2020, 09:40 ч.

Мнения: X

Цитат на: Lina88 в ср, 25 ное 2020, 20:59

От семейството ми съм далеко, едната ми страна е в чужбина, а другата при нашите, само любимия ми е до мен и той е най-добрия ми приятел. Не съм самотна. Винаги може да е по-зле. Обичана съм, подкрепяна съм. Да кажем, че тази година е много трудна зареди всичко което ни се случва. Надявам се по-бързо да мине всичко.

Е, браво, значи проблема е решен.

Позитивизъм е добре да има, я как Uncommon, при всички ужасни неща, които виждаш у хората и жените, е подчертала, че проблема е, че си неразбрана.

Щом си обичана и подкрепяна, всичко е наред : )

# 56 26 ноем. 2020, 09:50 ч.

София
Мнения: 17 316

Не можеш да хванеш животът си в ръце, защото може да не наследиш имането на вашите??? Това ме разби, все си мислех, че съм чела истории в този форум, но тази просто ме закопа!
Ти правила ли си си една проста сметка, че наследстовото ще дойде къмто твоите 60-70 години? Дотогава нещо мислиш ли да правиш с живота си, или да козируваш на мама и тате?
В шок съм.

# 57 26 ноем. 2020, 10:44 ч.

Мнения: 90

Резултатът от възпитание на прекалено властни родители е дете, което изпитва много колебания и трудно взима дори елементарни решения. Имам подобно семейство. Обичам ги, но слава Богу, че не живея с тях.
Съжалявам, че се чувстваш самотна. Приятелството между жени винаги ми е било мираж. Като че ли има една идея повече завист и лицемерие.

# 58 27 ноем. 2020, 13:18 ч.

Мнения: X

Цитат на: Бърди в чт, 26 ное 2020, 09:50

Родителите ми са доста възрастни, майка ми е забременяла късно - по чудо. Здравословно са далеч от добре, така че говорим за наследство след около 10 години. Уцелихте в десетката с глагола: "Козируваш", понеже точно това правя, но само с баща ми. Никой друг няма власт над мен, страшно силен характер съм, но той ме държи психически и от това се опитвам да се освободя. Ако си отворя устата се притеснявам какво ще се случи с майка ми докато ме няма, затова пред него мълча.

Относно по-горните коментари - аз НЕ работя при тях, нито за тях, трябва да съм луда. Работя в друг град, на най-висока позиция, подготвям стартиране на собствен бизнес, който няма нищо общо със семейния. Достатъчно амбициозна съм, за да постигам всичко, което поискам. Както казах, наследството за мен е БОНУС. Ще го продам, за да изградя собствения си бизнес малко по-бързо. Тоест той ще подпомогне, но с него и без него аз ще се справя.

# 59 27 ноем. 2020, 13:38 ч.

София
Мнения: 17 316

Извинявай, наистина и без заяждане, не мога да те разбера изобщо.
Родителите ми имаха два бизнеса, остаряха и продадоха единия, за другия имат сили и още го движат. Нито им знам парите, нито в какво са вложени (е, знам имотите, да речем, но дотам), нито някога в тоя живот и за секунда съм си правила сметка какво бих имала като наследство. Ама за секунда дори.
Ей сега ако баща ми ми каже, че ще ме обезнаследи, това няма да ми въздейства и на йота, буквално ще е все едно нищо не ми е казала, защото никога не съм планирала нищо в живота си около наследство.
Даже като тръгнаха да продават единия бизнес, татко ми се обади, на мен и на брат ми, да пита какво мислим, имаме ли против, и двамата му казахме, че няма какво да мислим, ние нямаме нищо общо и каквото искат, това трябва да направят.
Как пък няма да родя дете, което не искам, за да получа наследство, това дори не знам дали можеш да осмислиш колко скандално зле звучи. Че и да си правя сметка, че ще е скоро, от това тръпки ме побиват.

# 60 27 ноем. 2020, 13:45 ч.

София
Мнения: 19 262

Чак да си прави сметки - едва ли, това са реалностите.

Burn It to the Ground, ще трябва да се пречупиш и да дадеш отпор на баща си, ако ще предварително да си репетираш думите и постъпките.

# 61 28 ноем. 2020, 22:56 ч.

Мнения: 3 782

Силен характер не си, не се заблуждавай. Никакъв характер нямаш щом стоиш и търпиш, каквото търпиш. Върни се и си прочети първия пост и пак си помисли какъв ти е характера.

Аз виждам една нагаждачка без самочувствие и вяра в силите си и възможностите си, която прекланя глава пред всеки, който я погледне накриво. Ако беше различна, нито родителите ти щяха да те мачкат, нито мъжа ти, нито щеше да ти пука за голямото наследство.

Препоръчани теми

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Има ли любовта срок на годност?

Таткото е ловец, може ли да ходи на лов докато съм бременна?

Гости с пренощуване

Причина:

Причина: