Нямам приятелки, чувствам се ужасно самотна.

Докато живееш живота, който ти определят родителите ти, все ще се чувстваш зле. Трябва да се отдалечиш малко от тях - те те потискат и те притискат да изпълняваш техните желания, а това е много натоварващо. Отделно - приятелки, които са те загърбили заради аборт не са ти никакви приятелки. В такъв тежък за теб момент те трябва да бъдат до теб, а не да се отдръпват. Не ти трябват такива хора. Аборта не те определя теб, като човек, но щом това е важното за тях, значи просто някъде си сбъркала при подбора на обкръжението си. Чудесно е това, че мъжа ти ти е опора - използвай го, за да говорите и да споделяш с него. Ясно е, че имаш нужда понякога да се оплачеш от него, но щом нямаш близки приятелки около теб, спокойно можеш да ползваш форума - поне за начало. Но първо - дистанцирай се от родителите си! Ясно е, че са властни, но ти не си куче, че да забременяваш по команда и да изпълняваш нареждания. Голяма жена си, имаш семейство - насочи енерията си там. Другото ще се нареди с времето. Когато един ден имаш дете ще започнеш да се виждаш с други майки покрай децата, а това ще ти отвори врати към нови познанства и приятелства.

Живота си е изцяло твой и решенията в него също..достатъчно голяма си да заявиш позиция и да я отстояваш..престани да живееш като проекция на неосъществените желания на близките ти..започни да обичаш себе си без да се интересуваш от мнението на околните...никой не е в твоите обувки, както и никой никога няма да ги обуе....

Аз не разбрах дали живеете с твоите родители. Защото ако е така, това е идеална възможност за тях да ти се бъркат на всяка крачка. Ако не живеете с тях, без да ги отрязваш, може да се дистанцираш, а също и много важно, като възрастен човек да им кажеш как се чувстваш.
Ти не си дете на пет, та да ги слушаш и да се изпълняваш, а способен да говори възрастен индивид. В този смисъл сте наравно с тях, те не са някакви висшестоящи.
Съпругът ти ти оставя чувство на интелектуалното му превъзходство. В какво се изразява това? Да не би и той да те респектира и пред него също да си мълчиш?

Много двойки са развили доверителни отношениия един с друг и взаимно са си станали най-добри приятели (ние с мъжа ми сме от тях). Защо не пробваш това със съпруга си? С кого да обсъждаш тщенията си, ако не с най-близкия си човек? Така винаги ще имаш до себе си не най-добра приятелка, но най-добър приятел във всеки случай.

Подкрепям казаното. Терапевт е доверен човек, който има за цел да ти отвори сетивата и сама да видиш нещата от друг ъгъл. И по-важното е, че този човек няма да те съди и да взима нечия страна. В тези отношения /както и в отношенията със себе си/ ТИ ще си най-важната. С друго не мога да помогна.

Предполагам, ще намериш контакти тук, но не заменяй живото общуване с виртуалното.
Щом се разбираш с мъже - търсете си заедно смесени компании, има и такива.
Защо да не може да си в мъжка компания, щом си женена? Какви са тези патриархални постулати?
Не е нужно непременно мъжът да ти е Опора, нали си голям и самостоятелен човек. Бъдете си взаимно опора.
Мъжът ти наясно ли е, че не искаш дете кой знае колко? Ако имате разминавания, по-добре се разделете, не прави и двама ви нещастни.
Колко време сте женени, та те натискат за дете на минутата?

Разбирам властните родители. Особено с баща о. з подполковник, ранен скорпион. Но мъжът малко неадекватно се държи. Може би трябва да смениш средата. Рязко. Да си намериш хора, които държат на теб, а не те тровят. Това включва и родителите ти.

Грешиш, че нямаш нужда от психолог - имаш и то от малко по-дълга и тясна намеса от такъв специалист.
Само от няколкото ти поста се вижда, че не си наясно коя си, какво искаш и как да го харесваш и отстояваш.

Реално в "обявата ти" за приятелство търсиш психолог, а не приятел. Като си готова да му плащаш с изслушване на неговите проблеми. Но няма как това да ти е достатъчно, защото не е нужно някой просто да те изслуша /дори не съм убедена, че имаш нужда от това/, а да те мотивира да направиш следваща крачка към подобряване на емоционалния ти комфорт. За това - потърси и посети психолог. Мооже би в твоя случай мъж ще е по-добре. 
Когато изчистиш емоционалните си блокажи ще може да привлечеш и подходящите приятели и приятелства /да, приятелствата са различни/.
Приятелството не е просто да се изслушвате и споделяте - това е само една от приятните страни на близоста с друго човешко същество.
Да говориш можеш с всеки, да се почувстваш разбран и да ти олекне се случва с единици!

мило момиче, моля те обърни внимание на себе си. Хората около теб те тровят, макар и да те обичат.
Родителите ти не са тези, които да определят кога ще имаш дете. Най-малкото в такава ситуация трябва да са до теб. Същото се отнася и до мъжа ти.

Както другите бих те посъветвала да потърсиш терапевт. В нета ще откриеш много различни, разрови се. Сега още е късно. Имаш травми от детството (както 99% от нас) и е хубаво да поработиш над тях преди да имаш деца.
Няма нищо срамно в това! Виждала съм много положителна промяна в мен и мои близки.

Живеем отделно, имаме собствен апартамент, дори сме в различни градове. Заедно сме повече от 5 години, женени сме от почти 1 година. Не сме финансово зависими. По-нагоре някой беше нацелил в десетката - винаги съм се съобразявала заради семейния бизнес, който ще наследя и съответно това е и заплахата, че няма да получа наследство, въпреки, че съм единствен наследник. Наясно съм, че ще се грижа за тях, когато вече те сами не могат да се грижат за себе си, но достойнството НЕ ми позволява да кажа: ще ви гледам само и единствено ако получа това, което ми се полага.

Женското приятелство за съжаление не е като мъжкото. При нас има женка солидарност но всичко свършва до там, след това идва зависта, егоизма и люкарските истории които на една образована или умна жена са и в излишък. Аз преди си мислих, че имам много приятелки, имам такива от деца но времето добре разкрива истината. С времето човек се променя, идва егоизма и зависта. Останаха ми 4 приятелки и ги познавам от повече от 20 години но едната замина за Германия още на 19 години и я виждам рядко, другата също я виждам рядко, вече живеем в други градове, с третата сме в един град но рядко се виждаме зареди задължения и защото нямам желание да слушам оплаквания в личния и живот и как изневерява на приятеля си и няма силата да сложи край на едни негативни отношения, обикновено има нужда от кошче за душевни отпадаци, не от приятел, а четвъртата отдавна съм я отписала дори вече и не говорим от силен егоизъм. Та осъзнах, че приятелство няма! Има уважение но няма близост. Но това лично на мен не ми е проблем защото се научих да съм сама. Да излизам сама, да ходя помагазини сама когато искам, да чета, да се развивам, да обръщам внимание на родителите си и на сестрите си, имам 2 и най-вече на човека до мен. Не се чувствам самотна но се чувствам неразбрана. Важно е да си даваме сили и кураж сами защото хората са времени. Може би не се вписвам в женски компании защото не обичам глупости, проститии, не обичам и интриги, клюкарски истории и най-вече прикаски за личния ми живот, както и не обичам някой да ми се налага и мнение което не съм искала, а още повече критика. Нямам лесен характер но пък знам какво искам и имам изградена морална представа за малките неща. Чесно казано предпочитам да се разхождам сама в парка и да гледам как листата падат и как птиците пеят и летят, пред това някой да ми се оплаква или да ми се хвали какви нови дрешки си е купила.

Burn it to the Ground, пишеш в началото:
"Родителите ми са властни хора, винаги са ме притискали да правя каквото искат те, иначе започват заплахите."
Сега се разбра, че всъщност участваш в семейния бизнес, който те ръководят.
Те всъщност с какво те заплашват - какво казват? Че ще продадат бизнеса ли, ако не родиш примерно дете баш когато те са решили?

Точно така. Щяли да продадат бизнеса, когато вече се чувствали неспособни да го управляват и ще си харчат парите за старините си. Ако искат това по принцип - щях да се съглася, дори нямаше да го повдигам на въпрос, защото това не са моите пари и постижения, аз си имам свои, но когато го правят само и единствено, защото не им играя по правилата вътрешно се вбесявам и НЕ проумявам как може човек да допусне такава грешка, само и единствено да докаже че е по-велик и по-мощен? Чисто финансово ще се справя дори и без това наследство, но с него ще постигна много повече за много по-кратко време. Това ме ядосва, че до момента в мое лице ученикът надмина учителя и искам да го докажа отново и да го видят, въпреки че никога не признават, че съм се справила добре и съм постигнала това, което съм обещала. Целият този потенциал ще отиде на вятъра ако продължават с този натиск и накрая и двете страни ще загубят.

Обясни им кротко това с натиска, като предварително си подготвиш речта и наблегнеш на ключови моменти. Няма смисъл да се опитваш да им доказваш нещо, след като не ти го признават, напротив, остави за известно време нещата на самотек с минимална намеса. Ако те попитат - обясни, че няма да се стараеш заради хора, които те тормозят и заплашват да те обезнаследят. Защо да развиваш нещо, което утре може да ти отнемат, след като нямаш доказуем дял в него?
Щом ти си инат, явно и някой от тях също е, а може би и двамата.

Съжалявам, че те поставят в такава позиция. Все пак, имаш избор. Сигурно има някакъв дипломатичен начин да се разберете.

Приятелките ми са ми най-добрия психолог. Най-вече, защото не съм им безразлична. Чужд човек може да те изслуша, да ти даде съвети и до следващия "пациент". Видях, че има желаещи във форума да се сприятелите. Опитай, нищо не губиш.