Нямах възможност да прочета всички впечатления от "писмото" , но искам да споделя моите. Написаното не трябва да се приема буквално, а малко по- философски. Според мен това е един призив към жената да съхрани трепета на връзката, да успее и след 10, и след 20 години да накара мъжа до нея да се чувства обичан и желан, а не да изпадне в ежедневните битовизми , които малко по- малко убиват любовта и я превръщат в някакво, едва ли не задължение. Тръпката трябва да се поддържа, а не да се остави да загасне в сивото ежедневие, в рутината, в досадата и в навика. Животът е навик, но не трябва да позволяваме чувствата ни да се превръщат в такъв.
- Публикувана: 12 септ. 2006, 22:35 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2006, 00:50 ч.
Писмото на любовницата
Стана ми любопитно защо всички решихте, че любовницата трябва да седи самотна по празници и да й се пълнят очите при гледката на чуждите деца от детската площадка? Ами тя може да е омъжена, да има собствени деца и т.н. 
Скъпа любовницо,
Продължавай да масажираш егото на неумити и недоразабрани (но затова пък омъжени!) коцкари. Когато малко ти поувиснат и жартиерите, и други подробности, тези недомасажирани мъже най-вероятно ще подменят услужливата масажистка с някоя друга. А, ти когато за пореден път се събудиш сама, и когато се сетиш, че най-близкият ти досег с деца е може би ако успееш да погалиш някой малчуган на детската площадка, преди ядосаната му майка да го дръпне настрани от наплесканата като клоун лелка с провисналите жартиери, може пък и да се зачудиш дали не си пропуснала нещо в живота си.
А колкото до неумитите мъжлета: ако можеш, задръж си ги: на нас такива типажи всъщност не ни трябват.
Продължавай да масажираш егото на неумити и недоразабрани (но затова пък омъжени!) коцкари. Когато малко ти поувиснат и жартиерите, и други подробности, тези недомасажирани мъже най-вероятно ще подменят услужливата масажистка с някоя друга. А, ти когато за пореден път се събудиш сама, и когато се сетиш, че най-близкият ти досег с деца е може би ако успееш да погалиш някой малчуган на детската площадка, преди ядосаната му майка да го дръпне настрани от наплесканата като клоун лелка с провисналите жартиери, може пък и да се зачудиш дали не си пропуснала нещо в живота си.
А колкото до неумитите мъжлета: ако можеш, задръж си ги: на нас такива типажи всъщност не ни трябват.
Олеле!
Ами да ходят, бе! И ние можем! Що да ми е кофти, че съм сготвила и мирише/а на манджа. Да ме извежда всяка вечер на ресторант и ще ухая само на парфюми.
Защо се подценяваме? Като акъла им е под пъпа, а не зад очите, аз да не съм виновна. Нека ходя, да се доказват колко са мъже!!!
[
Е това не е ли малко пресилено? Не би трябвало да ти е кофти за това , че си сготвила , просто може да вземеш един бърз душ и да оставиш да види какво ще вечеря от чинията си, а не веднага като се прибере и те прегърне и го удари миризмата на запръжка.
Не целя да те обидя, просто смятам, че писмото е доста "обучаващо". Не го бях чела до сега но някак си съм се водила по него. Не смятам, че след като сме "се взели" не трябва да продължим да се борим един за друг и да се преоткриваме. Ако се отдадем на рутината и ежедневието... любовницата ще ни е най- малкия проблем.
Къпя се, ама не готвя! Защото всеки ден излизам в 8 и се прибирам в 8-9 (ама вечерта). Не ми тежи, аз съм си избрала да си изкарвам парите. Но се замислям за жените с по две деца и работа, как се оправят. Дали имат време и да се замислят за нещо между правенето на гозба, подреждането на къщата, грижата за децата и т.н и т.н.
Нямах възможност да прочета всички впечатления от "писмото" , но искам да споделя моите. Написаното не трябва да се приема буквално, а малко по- философски. Според мен това е един призив към жената да съхрани трепета на връзката, да успее и след 10, и след 20 години да накара мъжа до нея да се чувства обичан и желан, а не да изпадне в ежедневните битовизми , които малко по- малко убиват любовта и я превръщат в някакво, едва ли не задължение. Тръпката трябва да се поддържа, а не да се остави да загасне в сивото ежедневие, в рутината, в досадата и в навика. Животът е навик, но не трябва да позволяваме чувствата ни да се превръщат в такъв.
Съхраняването на връzката и трепета става не само , ако жената се парфюмира, а и когато и двамата имат желанието zа това, уважението, доверието и раzбирателството помежду си.
Защото тя може по времето когато децата са малки и и е много трудно да не иzглежда великолепно, но децата ще порастнат и един ден ще имат свой живот , а съпруzите си остават zаедно zавинаги
Жената ще има време да се гласи, когато има време и zа себе си, стига да има желание и да намира смисъл zа това и мъж, който да е до нея във всичко ...Но се замислям за жените с по две деца и работа, как се оправят. Дали имат време и да се замислят за нещо между правенето на гозба, подреждането на къщата, грижата за децата и т.н и т.н.
Аз съм такава жена.И не само аз в този форум и по света.Рядко и по изключение получавам помощ само от свекърва ми.Семейна съм /все още, но не за дълго/, но от доста време съм и майка и баща.Намирам начин и време абсолютно за всичко, включително и за себе си /по всички параграфи/.Доволна съм от себе си.Само време за сън не ми стига, ще се наспя в другия живот.
Къпя се, ама не готвя! Защото всеки ден излизам в 8 и се прибирам в 8-9 (ама вечерта). Не ми тежи, аз съм си избрала да си изкарвам парите. Но се замислям за жените с по две деца и работа, как се оправят. Дали имат време и да се замислят за нещо между правенето на гозба, подреждането на къщата, грижата за децата и т.н и т.н.
Ами те са си виновни. Аз не разбирам този стремеж у жените да са ИДЕАЛНИТЕ работещи жени, майки, домакини, любовници... Домовете им да светят от чистота, да има по 3 манджи + торта за вечеря, да изкарват повече пари от мъжете си, а накрая да знаят и Кама сутра на изуст /и да я практикуват
/. Аман от толкоз съвършенство момичета
Концентрирайте се на едно-две неща, вместо да се пилеете за всичко и накрая нищо. Аз съм се концентрирала на две: да изкарвам пари и на секса
Не се чувствам по-лоша жена от това, че друг ми чисти къщата и глади прането, нито от това, че вечерята я поръчвам по телефона. И не смейте да се оплаквате, че мъжете "не помагат". Вие сте си го избрали точно този мъж . Аз моя бивш още на 1-та седмица от връзката ни го предупредих за горното положение на нещата и му го напомнях в случай, че се оплаче...
Къпя се, ама не готвя! Защото всеки ден излизам в 8 и се прибирам в 8-9 (ама вечерта). Не ми тежи, аз съм си избрала да си изкарвам парите. Но се замислям за жените с по две деца и работа, как се оправят. Дали имат време и да се замислят за нещо между правенето на гозба, подреждането на къщата, грижата за децата и т.н и т.н.
Ами те са си виновни. Аз не разбирам този стремеж у жените да са ИДЕАЛНИТЕ работещи жени, майки, домакини, любовници... Домовете им да светят от чистота, да има по 3 манджи + торта за вечеря, да изкарват повече пари от мъжете си, а накрая да знаят и Кама сутра на изуст /и да я практикуват
/. Аман от толкоз съвършенство момичета
Концентрирайте се на едно-две неща, вместо да се пилеете за всичко и накрая нищо. Аз съм се концентрирала на две: да изкарвам пари и на секса
Не се чувствам по-лоша жена от това, че друг ми чисти къщата и глади прането, нито от това, че вечерята я поръчвам по телефона. И не смейте да се оплаквате, че мъжете "не помагат". Вие сте си го избрали точно този мъж . Аз моя бивш още на 1-та седмица от връзката ни го предупредих за горното положение на нещата и му го напомнях в случай, че се оплаче...
Добре де защо любовта е за двама , а тръпката трябва да се подържа от жената. Все ние сме виновни, коя как чисти, готви, шета гледа деца и накрая на деня колко е секси в леглото. Какво стана сега , не са ли малко много тези отговорности. Все си мисля че ако на някой му се кръшка все тая кво е ял или срал. Дай сега като станем на 40 да се чудим и за машина на времето да върнем годините. Общо взето омръзна ми от тази логика че другият е виновен. Не ща да съм перфектна, ама и то сигурно такива хора няма. Дано никога не се самообвинявам, че другият не знае къде му е мястото на онази работа.