За порастването или колко "бързо минава времето"...

  • 5 103
  • 53
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 724
И аз не можах да ги довърша, нещо ме стегна под лъжичката.Утре ще изпратя моята вече пораснала дъщеря в ново училище и като гледам, май аз съм притеснената.Кога отлетяха тези години  ooooh!Стана ми мъчно и за моята майчица, още днес ще отида да я гушна ида и кажа колко я обичам.

# 31
  • Мнения: 1 462
Я позитивно бе!  Кво ревете всичките!

Дай Боже всекиму да му пораснат децата и да нямат нужда от него.  Да станат самостоятелни и един ден да имат свои деца, а вие да сте само някакви тъщи и свекърви.

# 32
  • Мнения: 822
Креми,за пореден път събираш сълзите ми в твоя тема...
Моля се,дори и на хиляди километри разстояние да остана близко до сърцето на детето си.
Дай Боже,както казва бе!
Някой има ли носна кърпа?...

# 33
  • София
  • Мнения: 819
... а вие да сте само някакви тъщи и свекърви...
Хаха, аз като се знам каква съм кукувица, горко му на зет ми Mr. Green

# 34
  • Мнения: 1 895

Дай Боже всекиму да му пораснат децата и да нямат нужда от него.  Да станат самостоятелни и един ден да имат свои деца, а вие да сте само някакви тъщи и свекърви.

Дано!

# 35
  • София
  • Мнения: 819
А иначе по темата: вчера Стела ме попита дали и кучетата имат пипита, за да могат и те да пишкат #Crazy Попиках се от смях, една седмица на детска и се почна с глупостите, да не споменавам, че знае всички реклами наизуст, а до вчера не можеше да си каже името правилно - Ела, Тела, та накрая Стела Joy Да са ни живи и здрави, ама и ние също, та да можем да си ги гледаме и мачкаме, докато все още дават  bouquet

# 36
  • Мнения: 338
Много красиво.Но за съжаление това е реалноста,и като се замисля и аз няма да мога да го будя с целувка,да го прегръщам и милвам.Няма да ми разрешава да му викам"малко сладко коте"...............Застана ми буца на гърлото.
Тези неща ще са приуритет на ДРУГА.

# 37
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Още една една разстроена... като започнах да чета си викам "няма да цивря", но до края вече подсмърчах Sad
Не искам да ги пусна да си отидат от мен... те са ми всичко... а времето лети... Сякаш вчера лежах в Майчин дом за задържане и се молех на Господ да ме дари с детенце...  Confused

# 38
  • Мнения: 4 406
... и един ден да имат свои деца, а вие да сте само някакви тъщи и свекърви.
няма да сме тъщи и свекърви само, а любящи и всеотдайни баби, които си дават живота за сладките внучета!!! и правят всичко това, за което не са имали време и не са правили с децата си

# 39
  • Варна
  • Мнения: 11 340
Все още подсмърчам, дано не влезе никой в стаята... че съм на работа!  Confused
Много тъжно ми стана - колко бързо тече времето... днес, сутринта Мони ми каза, че не се казва "Симона", а "Кака Симона". Питам я "На кого си кака?", а тя "На бебетата, бе!"...
Дай Боже да са ни живи и здрави! Hug

# 40
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Ето още едно тъжно стихче, което е било публикувано тук вече ако се не лъжа, но е ужасно много по темата, която и мен натъжи.


Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

# 41
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
dodo_dodo , това ми е залепено на първа страница на работния тефтер. Не мога да го подмина, винаги се отваря първо на него. И снощи, когато Дени ме попита ще отида ли да я видя, преди да заспи, а не само да я завия, аз се разплаках...Тя е на шест, Боже мой, защо ми задава такива въпроси?!

Последна редакция: чт, 14 сеп 2006, 14:26 от ДЕ ВАня

# 42
  • Мнения: 730
Още една разстроена... като започнах да чета си викам "няма да цивря", но до края вече подсмърчах Sad
Не искам да ги пусна да си отидат от мен... те са ми всичко... а времето лети...

Все едно аз съм го писала Peace

# 43
  • Мнения: 730
Още една разстроена... като започнах да чета си викам "няма да цивря", но до края вече подсмърчах Sad
Не искам да ги пусна да си отидат от мен... те са ми всичко... а времето лети...

Все едно аз съм го писала Peace


Ама мойто е едно Wink

# 44
  • София
  • Мнения: 5 289
Креми ме започна,Додо ме довърши Cry......
Накарахте ме да се замисля и осъзнах,че времето наистина си лети,а ние завъртени от ежедневието си пропускаме много ценни моменти,които на пръв поглед ни се струват незначими или просто прекалено дребни,за да им обърнем необходимото внимание.А ще дойде време,когато точно тези "дребни" неща от всекидневието на нас и децата ни,ще ни липсват адски много и ще съжаляваме,че неможем да върнем времето назад.

Общи условия

Активация на акаунт