Мили мами, повечето от вас имат мънички съкровища .При всяка възможност бъдете с тях ,запечатвайте моментите и пазете творбите на рожбите си. В такива моменти като този например ,аз отварям чекмеджето с бисерчетата на моите деца и ги разглеждам. Ето сега правя точно това и ми се иска да споделя нещо, което дъщеря ми написа за мен ,когато беше трети клас ; Обична и красива моя мамо, нежна мила и добра си ти ,Благодаря за твоето търпение. Благодаря за твоя поглед мил. Благодаря за топлите ти ласки. За всичко ,мамо мила, аз благодаря. Бъди за мене като горско цвете .Бъди като слънце, дъжд, дъга ... и като всичко след това .
- Публикувана: 13 септ. 2006, 11:44 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2006, 10:46 ч.
За порастването или колко "бързо минава времето"...
Още едно стихотворение - рецитирах го за един 8ми март в детската градина преди мноооого години /кога минаха?! 
/ и се чудех защо майка ми едва сдържаше сълзите си докато го учехме...
Мъничка,мъничка моя,
весело зайченце,котенце мило
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо
не можеш и ден да изкараш без мама!
Мама във чашката мляко налива
сресва косата ти в плитка красива
кърпи чорапи с пробити петички ...
Мама се грижи за всички!
Кой ще разкаже на доброто момиче
как тъй луната на сърпче прилича;
как се превръща водата на пара,
а самолетът, с какво ли се кара?
Ами отгоре Земята каква е?
Мама попитай и ще узнаеш
Ден не можеш без мама...
Но подир време ще станеш голяма,
Умните книги сама ще намираш,
ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще решиш самичка...
После ще хвръкнеш и ти като птичка
мъдра и силна ще стигнеш далече.
Можеш без майка си вече!
Мама ще бъде с коси побелели.
Мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писмо раздавача...
Друго не иска - три думи само:
"Добре съм, мамо!"
/ и се чудех защо майка ми едва сдържаше сълзите си докато го учехме...Мъничка,мъничка моя,
весело зайченце,котенце мило
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо
не можеш и ден да изкараш без мама!
Мама във чашката мляко налива
сресва косата ти в плитка красива
кърпи чорапи с пробити петички ...
Мама се грижи за всички!
Кой ще разкаже на доброто момиче
как тъй луната на сърпче прилича;
как се превръща водата на пара,
а самолетът, с какво ли се кара?
Ами отгоре Земята каква е?
Мама попитай и ще узнаеш
Ден не можеш без мама...
Но подир време ще станеш голяма,
Умните книги сама ще намираш,
ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще решиш самичка...
После ще хвръкнеш и ти като птичка
мъдра и силна ще стигнеш далече.
Можеш без майка си вече!
Мама ще бъде с коси побелели.
Мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писмо раздавача...
Друго не иска - три думи само:
"Добре съм, мамо!"
... и един ден да имат свои деца, а вие да сте само някакви тъщи и свекърви.
Да, ние така ще си мислим а какво ще си мислят снахите ни? И моята свекърва сигурно си мисли че е само любяща и всеотдайна пък аз съм несправедлива с нея. Аз пък си мисля колко любяща и всеотдайна е майка ми и колко снаха ми е несправедлива с нея. А аз за съжаление ще съм само двойна свекърва.
Мъничка,мъничка моя,
весело зайченце,котенце мило
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо
не можеш и ден да изкараш без мама!
Мама във чашката мляко налива
сресва косата ти в плитка красива
кърпи чорапи с пробити петички ...
Мама се грижи за всички!
Кой ще разкаже на доброто момиче
как тъй луната на сърпче прилича;
как се превръща водата на пара,
а самолетът, с какво ли се кара?
Ами отгоре Земята каква е?
Мама попитай и ще узнаеш
Ден не можеш без мама...
Но подир време ще станеш голяма,
Умните книги сама ще намираш,
ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще решиш самичка...
После ще хвръкнеш и ти като птичка
мъдра и силна ще стигнеш далече.
Можеш без майка си вече!
Мама ще бъде с коси побелели.
Мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писмо раздавача...
Друго не иска - три думи само:
"Добре съм, мамо!"
весело зайченце,котенце мило
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо
не можеш и ден да изкараш без мама!
Мама във чашката мляко налива
сресва косата ти в плитка красива
кърпи чорапи с пробити петички ...
Мама се грижи за всички!
Кой ще разкаже на доброто момиче
как тъй луната на сърпче прилича;
как се превръща водата на пара,
а самолетът, с какво ли се кара?
Ами отгоре Земята каква е?
Мама попитай и ще узнаеш
Ден не можеш без мама...
Но подир време ще станеш голяма,
Умните книги сама ще намираш,
ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще решиш самичка...
После ще хвръкнеш и ти като птичка
мъдра и силна ще стигнеш далече.
Можеш без майка си вече!
Мама ще бъде с коси побелели.
Мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писмо раздавача...
Друго не иска - три думи само:
"Добре съм, мамо!"
Всеки път, щом прочета това стихотворение, не мога да спра да плача...
Креми, благодаря! И на Додо, и на Жабче! 
Моето малко, но вече голямо момиче наскоро проведе с мен може би най-трудния разговор.
- Мамо, защо остаряваме?
- Защото това е предопределения ни път - раждаме се, бебета сме, след това малки деца, после пораснали деца, след това ставаме зрели хора, създаваме семейство с някой, скойто се обичаме, раждаме си деца, накрая остаряваме и умираме.
- Мамо, защо умираме?
- Защото телата ни остаряват и не издържат
- Мамо, а къде отиваме като умрем?
- На най-хубавото място
- Къде е то, как изглежда това място?
- В най-хубавите си сънища ходиш там.
Беше пред разреваване в началото на разговора, на мен ми се беше свило сърцето и с буца в гърлото и отговарях на прима виста. Бяхме на гости на моята баба, която е вече доста стара и много болна.
- Мамо, защо дойдохме тук?
- Защото баба ми е болна и скоро ще си иде от този свят, а много искаше да види за последно. Беше много тъжна и самотна и сега я направихме щастлива. Според теб струваше ли си?
- (след дълго мълчание) Да, мамо, струваше си! Щом е щастлива сега
Моето малко, но вече голямо момиче наскоро проведе с мен може би най-трудния разговор.
- Мамо, защо остаряваме?
- Защото това е предопределения ни път - раждаме се, бебета сме, след това малки деца, после пораснали деца, след това ставаме зрели хора, създаваме семейство с някой, скойто се обичаме, раждаме си деца, накрая остаряваме и умираме.
- Мамо, защо умираме?
- Защото телата ни остаряват и не издържат
- Мамо, а къде отиваме като умрем?
- На най-хубавото място
- Къде е то, как изглежда това място?
- В най-хубавите си сънища ходиш там.
Беше пред разреваване в началото на разговора, на мен ми се беше свило сърцето и с буца в гърлото и отговарях на прима виста. Бяхме на гости на моята баба, която е вече доста стара и много болна.
- Мамо, защо дойдохме тук?
- Защото баба ми е болна и скоро ще си иде от този свят, а много искаше да види за последно. Беше много тъжна и самотна и сега я направихме щастлива. Според теб струваше ли си?
- (след дълго мълчание) Да, мамо, струваше си! Щом е щастлива сега
Натъжихте ме, но нещата са много истински. 
и щастливи дни