Умна, глупава това ми е мнението -ако и аз съм разведена с деца ок, но аз да съм млада и живота да е пред мен и да имам мъж с чужди деца - не или пък ако сме на 50 с пораснали деца също става.
- Публикувана: 13 септ. 2006, 16:25 ч.
- Последно мнение: 5 март 2007, 03:35 ч.
детето на приятеля
Умна, глупава това ми е мнението -ако и аз съм разведена с деца ок, но аз да съм млада и живота да е пред мен и да имам мъж с чужди деца - не или пък ако сме на 50 с пораснали деца също става.
Дано не останеш един ден самотна маика,че ако всички мислехме като теб,ще си умреш сам сама
но аз не - аз искам всичката обич за мен или ако не за мен, за моето бебе.
Хъм
И как ще измериш, че я имаш тази "всичка" обич? Лошо... много лошо е да компенсираш емоционалните си липси и незрялост по този начин...
Здравейте,
Благодаря на всички, които са ми писали, дори и тези, които ме укоряват, че съм егоист! Искам още малко да разкажа, за това какво развитие търпи моята връзка и отношението с детето!
Официално ние вече живеем заедно от няколко месеца и съответно вече детето идва вкъщи не при родителите му! След всяко нейно идване вкъщи аз плача, и колкото повече времето минава, аз все повече мисля за това! Не ме разбирайте погрешно, аз толкова много я харесвам и тя мен също, че не иска да се прибира при майка си и всеки път ми казва, да ме вземе с нея при майка ии, а също така, че ме обича!Как няма да се разплаквам! Когато баща и я вземе само аз се занимавам с нея и ми е много приятно! Така ми се щеше този брак, да не се беше състоял и това дете да беше мое! Не зная дали бих могла да се справя с изкривеното си мозъче! Толкова много го обичам този татко, по-невероятен мъж не съм срещала от него! След снощното идване на малката и последващия рев от моя страна, той ми каза, че няма да я води вкъщи, като ме натъжава толкова! Опитвам се да му обясня,че аз искам да я води, просто ме боли от факта, че не аз съм първата му жена и жената родила първото му дете! Той непрекъснато ме убеждава, че един ден, като си имаме свои деца нещата ще се променят, но аз се колебая, в един момент, много искам дете от него, а в следващ всички тези мисли като ми нахлуят в главата, ме карат да се разколебавам! Хубаво, е като чуя от него, че никога не е обичал досега така, както мен ме обича и че би направил всичко заради мен! дори ми каза,че заради мен би прекъснал връзката си с детото само за да ме види щастлива!Но аз не мога да му позволя това нещо, не го и искам и му го казах , аз ли ще бъда, друга ли ще е -детето си заради жена никога да не оставя, ако ще и най-благонадеждната да му се струва!
Обща взето -това е! като цяло, нямаме никави проблеми , разбираме се, не се караме, никога не си е позволил да ме нагруби или да ме иронизира по някакъв начин! Абе мъж-мечта, но защо мен ме мъчи факта, че е бил женен и има дете не мога да си го обясня?И незнам дали ако свържа с този човек живота си-това няма да ме измъчва цял живот, пък мога и да се променя, като имаме свои деца! Времето е най-големия съдник и ще си покаже!
Благодаря на всички, които са ми писали, дори и тези, които ме укоряват, че съм егоист! Искам още малко да разкажа, за това какво развитие търпи моята връзка и отношението с детето!
Официално ние вече живеем заедно от няколко месеца и съответно вече детето идва вкъщи не при родителите му! След всяко нейно идване вкъщи аз плача, и колкото повече времето минава, аз все повече мисля за това! Не ме разбирайте погрешно, аз толкова много я харесвам и тя мен също, че не иска да се прибира при майка си и всеки път ми казва, да ме вземе с нея при майка ии, а също така, че ме обича!Как няма да се разплаквам! Когато баща и я вземе само аз се занимавам с нея и ми е много приятно! Така ми се щеше този брак, да не се беше състоял и това дете да беше мое! Не зная дали бих могла да се справя с изкривеното си мозъче! Толкова много го обичам този татко, по-невероятен мъж не съм срещала от него! След снощното идване на малката и последващия рев от моя страна, той ми каза, че няма да я води вкъщи, като ме натъжава толкова! Опитвам се да му обясня,че аз искам да я води, просто ме боли от факта, че не аз съм първата му жена и жената родила първото му дете! Той непрекъснато ме убеждава, че един ден, като си имаме свои деца нещата ще се променят, но аз се колебая, в един момент, много искам дете от него, а в следващ всички тези мисли като ми нахлуят в главата, ме карат да се разколебавам! Хубаво, е като чуя от него, че никога не е обичал досега така, както мен ме обича и че би направил всичко заради мен! дори ми каза,че заради мен би прекъснал връзката си с детото само за да ме види щастлива!Но аз не мога да му позволя това нещо, не го и искам и му го казах , аз ли ще бъда, друга ли ще е -детето си заради жена никога да не оставя, ако ще и най-благонадеждната да му се струва!
Обща взето -това е! като цяло, нямаме никави проблеми , разбираме се, не се караме, никога не си е позволил да ме нагруби или да ме иронизира по някакъв начин! Абе мъж-мечта, но защо мен ме мъчи факта, че е бил женен и има дете не мога да си го обясня?И незнам дали ако свържа с този човек живота си-това няма да ме измъчва цял живот, пък мога и да се променя, като имаме свои деца! Времето е най-големия съдник и ще си покаже!
Лизи, извинявай - много ми допадна по постовете - въпреки, че някои тук необсновано биха реагирали по-остро... но тях живота ги е опарил и още ги боли.
Та малко грубо - но ти девствена ли беше преди да срещнеш тоя твой мъж мечта?
Хайде сега - вече си разбрала, че оная работа не се изтърква нито от един път нито от повече.
С чеувствата е дори още по-добре - щото може никога да не станеш пак девствен, но определено можеш пак да обичаш, че дори и по-голяма обич да срещнеш.
Затова просто помисли трезво - за какво се тръшкаш? Той твоя май няма лошо ама от трън та на глог, че и по-висок - това е майтап - ама ти май се опитваш да надминеш бившата му жена по ревност.
Нека ти кажа нещо - моя мъж е скитал много. Наистина доста. Дори го хванах в изневяра - поне любовна, не знам дали и физическа е имало, но от др боли повече - повярвай.
И пак сме заедно, че даже и не пометнах когато разбрах в 7-ми месец.
ТА искам да ти кажа - ако има за какво да бъдеш с него - ще преодолееш ревността си, която в случая е повече от безпрочвена.
РАЗБИРАМ те.
Аз също ми се случва да ревнувам от миналото - по-сокро от страха, че всяко минало има шанс отново да стане настояще някой ден, нали?
Но не можеш да избягаш от този страх, и дори да вземеш човек без минало - това не значи че скоро той няма да натрупа сериозно такова.
А този с минало - може никога вече да не повтори някои грешки.-..
Та мисълта ми е - вземи се в ръце, преди да му дотежиш и да реши, че е намерил поревната ревнивка и да стане лошо.
Твоията болезнена чувствителност към дъщеря му бързо ще я преодоблееш когато се роди ВАШЕТО дете - т.е.е ТВОЕТО - обещавам ти! Бъди сигурна - знам от опит - имах такава привързаност към сина си, която бързо се нормализира с раждането на щерката.
Виж вече не знам как ще реагира ревността ти при едно ваше общо дете, когато ти си преуморена, а щерка му почне да иска и тя внимание и да си пак с нея какато до сега...
ДАли имаш сили да дадеш обич и на нея?
НО пък и това не бива да те плаши - аз още имам моменти когато съм пребита от умора когато мисля, че щерка ми е най-голямата ми грешка в живота.
Но това е временно и минава. Важното и при теб да е така - всички негативни емоции бързо да отшумяват и без последици.
Успех и вярвам, че ако се постараеш - ще имаш едон добро семейство, защото идеални няма.
Та малко грубо - но ти девствена ли беше преди да срещнеш тоя твой мъж мечта?
Хайде сега - вече си разбрала, че оная работа не се изтърква нито от един път нито от повече.
С чеувствата е дори още по-добре - щото може никога да не станеш пак девствен, но определено можеш пак да обичаш, че дори и по-голяма обич да срещнеш.
Затова просто помисли трезво - за какво се тръшкаш? Той твоя май няма лошо ама от трън та на глог, че и по-висок - това е майтап - ама ти май се опитваш да надминеш бившата му жена по ревност.
Нека ти кажа нещо - моя мъж е скитал много. Наистина доста. Дори го хванах в изневяра - поне любовна, не знам дали и физическа е имало, но от др боли повече - повярвай.
И пак сме заедно, че даже и не пометнах когато разбрах в 7-ми месец.
ТА искам да ти кажа - ако има за какво да бъдеш с него - ще преодолееш ревността си, която в случая е повече от безпрочвена.
РАЗБИРАМ те.
Аз също ми се случва да ревнувам от миналото - по-сокро от страха, че всяко минало има шанс отново да стане настояще някой ден, нали?
Но не можеш да избягаш от този страх, и дори да вземеш човек без минало - това не значи че скоро той няма да натрупа сериозно такова.
А този с минало - може никога вече да не повтори някои грешки.-..
Та мисълта ми е - вземи се в ръце, преди да му дотежиш и да реши, че е намерил поревната ревнивка и да стане лошо.
Твоията болезнена чувствителност към дъщеря му бързо ще я преодоблееш когато се роди ВАШЕТО дете - т.е.е ТВОЕТО - обещавам ти! Бъди сигурна - знам от опит - имах такава привързаност към сина си, която бързо се нормализира с раждането на щерката.
Виж вече не знам как ще реагира ревността ти при едно ваше общо дете, когато ти си преуморена, а щерка му почне да иска и тя внимание и да си пак с нея какато до сега...
ДАли имаш сили да дадеш обич и на нея?
НО пък и това не бива да те плаши - аз още имам моменти когато съм пребита от умора когато мисля, че щерка ми е най-голямата ми грешка в живота.
Но това е временно и минава. Важното и при теб да е така - всички негативни емоции бързо да отшумяват и без последици.
Успех и вярвам, че ако се постараеш - ще имаш едон добро семейство, защото идеални няма.
Лизи, разказваш моята история преди 2г. Така започна и при мен. Имах абсолютно същите терзания като твоите и все пак устоях. Заедно сме. Детето е вече на 5г. Обичам я и тя ме обича, но аз винаги съм я учила, че има една майка и един баща, а аз съм кака. В началото, а и сега понякога, не желаше въобще да я връщаме на майка и, но това според мен са детски капризи. Всички деца обичат майка си и са свързани емоционално с нея. Ако се опитате да разрушите тази връзка ще нараните детето. Просто го обичай, но не забравяй, че то си има майка, и че един ден и ти ще бъдеш майка. Успех!
Тук нещо ме озадачи - като е толкова добър баща и си обича детето, защо само ти се занимаваш с него като е у вас?
И при нас беше така - като дойдеха децата на господина, аз се занимавах с тях, бебе на ръце и на гърди, той си седеше на компютъра. Не стига, че на"нашето" никакво внимание не обръща и я пренебрегва, ми отгоре на това аз се набутах, та и аз я пренебрегвах заради тях, да са щастливи разбираш ли, измъчвах се от някаква несъществуваща вина. Ще се занимавам аз с тях с часове докато моето се разреве отстрани защото е по-мъничко и не може да се включи!
Не допускай такова нещо и си помисли пак какъв баща е все пак. Щото нашият се оказа голям боклук.
Лизи, пишеш искрено, мисля, че си млада и наивна, а господинът е по-възрастен и с някакъв житейски опит.
Ти не си му майка на това дете и не бива да се опитваш да я заместваш. Когато детето е с вас би трябвало да е с вас 2-та или повече контакт с бащата. В крайна сметка, то идва за да е с баща си. Не бива да се привързваш или да се вживяваш в ролята на майка. Като си родите ваше дете, ще видиш как ще ти се иска 5 мин. почивка, а не половинката ти да ти тропне и другото дете да се занимаваш и с него.
Освен ако не решите детето да живее с вас и ако майката се съгласи. Аз не бих си дала детето никога, но има различни житейски ситуации.
А това за ревността ми звучи несериозно, но пък аз не знам какво е ревност и не мога да го коментирам.
И при нас беше така - като дойдеха децата на господина, аз се занимавах с тях, бебе на ръце и на гърди, той си седеше на компютъра. Не стига, че на"нашето" никакво внимание не обръща и я пренебрегва, ми отгоре на това аз се набутах, та и аз я пренебрегвах заради тях, да са щастливи разбираш ли, измъчвах се от някаква несъществуваща вина. Ще се занимавам аз с тях с часове докато моето се разреве отстрани защото е по-мъничко и не може да се включи!
Не допускай такова нещо и си помисли пак какъв баща е все пак. Щото нашият се оказа голям боклук.
Лизи, пишеш искрено, мисля, че си млада и наивна, а господинът е по-възрастен и с някакъв житейски опит.
Ти не си му майка на това дете и не бива да се опитваш да я заместваш. Когато детето е с вас би трябвало да е с вас 2-та или повече контакт с бащата. В крайна сметка, то идва за да е с баща си. Не бива да се привързваш или да се вживяваш в ролята на майка. Като си родите ваше дете, ще видиш как ще ти се иска 5 мин. почивка, а не половинката ти да ти тропне и другото дете да се занимаваш и с него.
Освен ако не решите детето да живее с вас и ако майката се съгласи. Аз не бих си дала детето никога, но има различни житейски ситуации.
А това за ревността ми звучи несериозно, но пък аз не знам какво е ревност и не мога да го коментирам.
Аз се омъжих например за мъж с дете, понеже нямах предрасъдъци. Но за това пък майка ми имаше, нищо че не ми е пречела никога, а напротив винаги ми е помагала и е поддържала невероятни отношения със зет си. И какво стана и аз станах разведена майка с дете.
Аз разсъждавам така - не искам да имам отношения с разведен, защото щом се е развел, значи не може да поддържа връзка. Значи и следващият път ще се разведе. Е, естествено същото с обратен знак важи и за мене....
Та става дума, когато човек се забърква с разведен /да не говорим за женен/ - не знае кой крив кой прав и кой се е развел - трудно е да се разбере дали той е оставил жената и детето, дали заради друга жена или заради каква глупост друга. Та това, че е оставил жена и дете, мен ме навежда на мисълта, че няма да се поколебае да повтори. Това е. Та - шушонче - има логика в това, което ти се е случило.
Джали м/у другото е написала аналогични разсъждения, но по отношение на детето му.
Винаги има изключения. Ами ако мъжът се е развел, защото е разбрал, че жена му си има друг? Практически тя го е напуснала първа, въпреки че формално той нея е напуснал поради въпросната причина. Това си е сериозен повод за развод и не мисля, че това изкарва въпросния разведен out от списъка. Аз лично си мисля, че не бих се оженила за разведен с дете. Но може би е защото не съм попаднала на подходящ такъв. Доведеното дете пречи, ако го приемаш като пречка. Ако успееш обаче да го обичаш тогава може да е плюс. И ако си имате и свои деца и ще си играят с доведеното и мисля, че ще им е весело. Зависи си от настойката на човека и затова не мисля, че по темата може да се даде какъвто и да било съвет
Тук нещо ме озадачи - като е толкова добър баща и си обича детето, защо само ти се занимаваш с него като е у вас?
Имам предвид, че само аз си играя с него, по въпроса за хранене, къпане, обличане,тоалетна- той си се занимава с нея, още като е била бебе, той основно се е занимавал с къпането, просто наистина е адски грижовен спрямо нея! Не преувеличавам, за да ви се издигне в очите!Често му казвам, че е роден да си стои вкъщи и да гледа деца, пък аз да изкарвам парите! Той просто обича семейния уют и да си стои вкъщи!Но пък и често си мисля, (което е глупаво и сега ще ме укорите)че , ако имаме наши деца той няма да ги обича по същия начин, по който обича първото си дете
Има само един начин да разбереш 
.
Шегата настрана - има си семейства с родни татко и мама и единият от родителите или и двамата си имат предпочитания.
Аз смятам, че каквото и да чувства родителя като различие в привързаност и любов, не би трябвало да го показва по никакъв начин.
Ми нека си играе и той с нея, то колко му е тоалетна и обличане, къпането за нас двете е голямо удоволствие, аз не го смятам за кой знае какво, обаче играта и вниманието непрекъснато е понякога терор.
Поздрави
. Шегата настрана - има си семейства с родни татко и мама и единият от родителите или и двамата си имат предпочитания.
Аз смятам, че каквото и да чувства родителя като различие в привързаност и любов, не би трябвало да го показва по никакъв начин.
Ми нека си играе и той с нея, то колко му е тоалетна и обличане, къпането за нас двете е голямо удоволствие, аз не го смятам за кой знае какво, обаче играта и вниманието непрекъснато е понякога терор
.Поздрави
Лизи, Лизи... не вярвам мъж, който така силно обича детето си да не обича и следващите свои деца.. според мен мъжете се делят на два типа в отношението си към децата (свои и изобщо) - мъже, които обичат деца и мъже, които не обичат деца. Последните по принцип не обичат деца и не знаят как да се държат с тях и това им пречи да показват чувства и към своите си. Твоят явно не е от тях 
Няма какво да се самоизмъчваш! Отдай се на удоволствието да имаш до себе си такъв прекрасен човек и нещата ще се подредят!
Няма какво да се самоизмъчваш! Отдай се на удоволствието да имаш до себе си такъв прекрасен човек и нещата ще се подредят!
Здравейте приятели!
Айде и един татко да се изкаже по темата ...
При мен също има проблеми от подобно естество, но за тях ще споделя по късно (ако се реша) ...
Имам дете от първия си брак и сега имам второ от жената, с която живея. Тя пък има дъщеря на 15 години, която живее с нас. В албумчето ми има достатъчно снимки.
Обичам и двете си деца, те са най-важното нещо в живота ми! Никоя жена не може да застане между мен и децата ми, ако ще Моника Белучи да е!
Лизи, намирам много общи неща между твоя приятел и мен. За да спечелиш сърцето завинаги на този мъж ти трябва да го обичаш много! И не само него, а и детето му! Бъди истинска майка! За мен истинската майка не трябва да дели децата на мои и чужди, тя трябва да може да обича всички деца! В това число и грозноватите, и с недъзите, и палавите, и инатливите, и ...
Казваш, че той е готов, да не се вижда с детето си, заради теб дори ... Не мислиш ли, че в някой момент той може и дори да те намрази, заради това, че го караш да се чувства така. След известно време, когато малко се замисли върху приоритетите си в живота ...
Моето лично мнение е:
- Обичай него и детето му! Не мисли за лоши сценарии! Бъди позитивна!
- Не позволявай да те вижда нещастна и това да е свързано, дори и косвено с детето му! Бъди силна! Нека вижда с очите си и със сърцето си, как от теб струи само любов към детето му. И че това те кара да се чувстваш щастлива, а не разстроена!
- Не мисли за жена му, баба му, леля му и т.н.
В замяна на това, той ще обича теб и твоето/вашето (пожелавам ти от сърце) дете! И ще бъдете много, много щастливи! И това зависи само от теб и от него! От никой друг!
Пожелавам ви успех!
Айде и един татко да се изкаже по темата ...
При мен също има проблеми от подобно естество, но за тях ще споделя по късно (ако се реша) ...Имам дете от първия си брак и сега имам второ от жената, с която живея. Тя пък има дъщеря на 15 години, която живее с нас. В албумчето ми има достатъчно снимки.
Обичам и двете си деца, те са най-важното нещо в живота ми! Никоя жена не може да застане между мен и децата ми, ако ще Моника Белучи да е!
Лизи, намирам много общи неща между твоя приятел и мен. За да спечелиш сърцето завинаги на този мъж ти трябва да го обичаш много! И не само него, а и детето му! Бъди истинска майка! За мен истинската майка не трябва да дели децата на мои и чужди, тя трябва да може да обича всички деца! В това число и грозноватите, и с недъзите, и палавите, и инатливите, и ...
Казваш, че той е готов, да не се вижда с детето си, заради теб дори ... Не мислиш ли, че в някой момент той може и дори да те намрази, заради това, че го караш да се чувства така. След известно време, когато малко се замисли върху приоритетите си в живота ...
Моето лично мнение е:
- Обичай него и детето му! Не мисли за лоши сценарии! Бъди позитивна!
- Не позволявай да те вижда нещастна и това да е свързано, дори и косвено с детето му! Бъди силна! Нека вижда с очите си и със сърцето си, как от теб струи само любов към детето му. И че това те кара да се чувстваш щастлива, а не разстроена!
- Не мисли за жена му, баба му, леля му и т.н.
В замяна на това, той ще обича теб и твоето/вашето (пожелавам ти от сърце) дете! И ще бъдете много, много щастливи! И това зависи само от теб и от него! От никой друг!
Пожелавам ви успех!