детето на приятеля

Бройката на децата и на браковете/връзките всъщност за какво е показател?

Брей ,за няма нищо ,вече се правят проблеми от модераторите(модераторът,в случая,както и очаквах де).Аз да взема да си мълча ,че и мен ще ме одрежат.

П. sorry за off-a

Напълно подкрепям

Човек, дори да изпитва най-нежни чувства към детето на партньора си, пак не е гаранция, че ще се получи хармония в отношенията. Затова, когато има несигурност, възможността за успех намалява драстично, какво остава когато основата е поставена върху неприязън и нетърпимост. Много тънък е ледът, върху който стъпват родителите, решили да създадат ново семейство. От една страна децата непрестанно се страхуват новата връзка на родителят им дали няма да отнеме любовта му и вниманието му към тях, дали няма да бъдат изолирани, дали партньора ще ги приеме и истински ще ги хареса и заобича, да няма фалш в отношението му към тях, и още много, много терзания. Тези деца са много по-чувствителни и неуверени, а много трудно е да им докажеш и да ги убедиш, че чувствата и вниманието ти към тях няма да претърпят промяна, както и това, че новият член в семейството наистина милее за тях. В страхът си да не изгубят любовта на родителя и дали ще спечелят тази на "натрапеният" им нов член те са способни да играят нечестно, да подложат партньорите на ужасни изпитания на връзката им.Никак не е лесна задачата да дадеш увереност и да накараш да бъде спокойно детето, да се чувства на място, желано, обичано и в свои води при създаването на едни такива нови отношения и съжителство. Затова още преди да кажеш на любимият човек "ДА", трябва да се заредиш с огромна доза търпение, разбиране, нежност и любов и да си убеден, че тези чувства няма да се изчерпат някъде по нелекият път до създаване на хармония в отношенията между членовете на новото семейство. Когато не си убеден, че ще ти стигне смелост, желание, търпение и обич, не бива да започваш, не бива да подвеждаш любимият и крехката психика на детето му.А когато си наясно, че  всички тези чувства и желания липсват и не можеш да се насилиш дори да ги дадеш, то изобщо нямаш правото да започваш едни такива сложни отношения, с провала на които дори ще лишиш любимият от родителският му авторитет пред детето му и от любовта на това дете към него.Не можеш да оставиш след себе си руини, едно разочаровано и с разклатена психика дете и един напълно обезверен родител, че ще може да намери семейният уют, ласката и топлината  на партньор до себе си, без да съсипе напълно рожбата си.
Ето така виждам аз нещата, като не ангажирам никого с мнението си, което е изградено въз основа на връзка с мъж с дъщеря, по-голяма от моите и вече 4 годишно съжителство с мъж, без свои деца, който стана като "настойник" на моите. Сега той се грижи за децата ми, трепери над тях, притеснява се когато закъсняват, от това с кого излизат и дружат, спорят помежду си свободно, повишават си тон, извиняват се, държат се свободно и с доверие помежду си.Да, но това не дойде от самосебе си, напротив, всички ние работихме много и дадохме много от себе си, докато изградим сегашните си взаимоотношения.И въпреки, че всеки е доказал лоялността си, пак има моменти, когато аз, съзнавайки, че не съм права, неразумно скачам да защитя провинилото се дете, като напълно съзнавам, че не е редно и наранявам мъжът до себе си, но.....има го това неминуемо понякога.Също така и децата понякога, само и само да е на тяхната, съвсем умишлено изричат тежки думи, с пълното съзнание и желание да наранят мен или мъжът до мен, за да се възползват от момента на обида и разочарование и да извлекат дивиденти за момента.Осъзнавайки грешката си после просто леко се присламчват и повеждат съвсем неангажиращ разговор, все едно нищо не е било, но това е тяхното извинение и молба за прошка и така продължаваме напред.
Не е лесно, но с любов, уважение и желание всичко се постига.Когато обаче това го няма още от самото начало, просто не е честно да се правят експерименти.Възрастните все пак ще се отърсят от провала, но децата надали, а дори да го направят, в един момент след редица провали, родителят ще загуби уважение и ще се превърне в майката или бащата, влачещи за по месец - два всякакви персони в домът им.А децата рядко прощават такива поредици от грешки, а в наказанието си могат да бъдат изключително жестоки.
Прекалих. Просто исках сериозно да изкажа мнението си, базирано на житейският ми опит.Да пресека дразгите и да продължим разумно да дискутираме.                                                                                                                                                                                                                                                                     

Мери, браво!
отдавна не си писала нещо толкова спокойно и добре обмислено /не че аз съм/, но това си е моята стара Мери!
ето заради тези ти постове обичам да те чета!

мисля си, че Лизи ако наистина иска нещо да пообмисли - да попрочете... пък знае ли човек - може пък да намери сили да продължи...
някак все ми се иска тази история да свърши добер
напоследък е толкова тежък живота и хората са станали такива едни...
много ми се иска това да е като холивудски ромн - с добър край "ивсички те заживяха щасливо..."

Лизи - пиши някой път и когато има развитие
какъвто и да е края - все пак ще те мисля поне аз

Благодаря catnadeen,

честно казано през тази година ме сполетяха такива абсурдни, нестихващи и съсипващи неприятности, че се усещам как все по-често яхам метлата.Уж не ми беше присъщо, уж бях адски спокоен и толерантен човек, но явно има и такива моменти в живота на всеки.
Аз също бих се радвала Лизи да проумее, че живота е кратък, рядко срещаш човек, който да те допълва, някои дори нямат този късмет до края на дните си, та срещнеш ли го трябва да го осъзнаеш първо и след това да направиш всичко възможно да не го изгубиш.Освен това тя е млада, няма свои деца и не знае колко нетърпими могат да бъдат те.Ако знаеше как понякога ти идва да изядеш за вечеря собствените си деца, нямаше така да се двоуми и да търси идеалните отношения и чувства.

Мери, разсмя с  последния си пост- толкова време се чудя какво е точно чувството, като ме вбеси гоялмото ми  дете, а то  било точно, че ми се иска да го изям, някой път изобщо не е за  вечеря , а е за закуска още:))
да знаеш ще си го запиша тоя лаф

Бройката на децата е показателна за това дали си родител


Радвам се, че не съм те разочаровала. Все пак работата ми е да правя потребителите на форума доволни

Относно @1 - Нямаш идея какви са били отношенията ми с човека  . Проблеми винаги има, но нямаше да допусна да бъдат децата му. То си е до човек.

И относно @2 - Изобщо не си ме разбрал. Преди раждането на детето си аз лично бях съвсем различен човек. Да, допуснах грешка в избора си на мъж (няма защо нон-стоп да натякваш на жените тук колко сме глупави заради избора си, все пак), който значително се промени след раждането на детето и след като си намерих нова работа. И сега ако реша да търся човек с когото да имам връзка/съжителствам един от основните критерии ще бъде детето (не само то, щото той може по много мои познати да се прехласне  ). А човек много се променя, непрекъснато... посоката - сам си я избира.

Мери, постингът ти е много дълъг и хубав, поздравления!   

Пожелавам на Лизи успех и дано успее да се пребори със себе си, защото човек много рядко може да срещне сродна душа.

Ако някой ти каже че ще ти е лесно не му вярвай.Но на кого ли му е лесно.Ами ти ако имаш две деца кое ще обичаш повече, естествено че не може да постави на втори план първото дете.Но ти трябва да приемеш, че товето семейство не е двучленно а тричленно, т.е това дете докато си с този мъж, ще бъде част от твоето семейство.А ако си имате свое детенце означава че другото от тук нататък каквото и да се случи между вас ще бъде кака на твоето дете и следователно част от твоето семейство.Моят мъж има две деца от първия си брак и сега имаме и наше детенце на 1г.и 2месеца.Ами батковците я обичат.И колкото и да ми е трудно да свикна с характерите и на двамата и да ги опозная, все пак първо съм приела че те са част от моето семейство.Когато се опитваха да ме разубеждават, че не хубаво да се свързвам с човек който има деца, основното което отговарях на близките си беше: ами ако аз имах деца нима би било честно някой да не иска да бъде с мен само защото имам деца.Ако е така то тогава любовта не е истинска.

Лизи,
сама казваш, че приятелят ти много те обича и прави всичко за теб, че ти приемаш и дори обичаш детето му - тогава какъв е проблема? Кое те дразни - това, че му е мъчно, когато дъщеря му не е с него ... ми нормално е, явно това е един отговорен татко.... това, че майка му равнувала детето от теб - е, много важно, моята свекърва ревнува собственото ми дете от мен и какво, да я накарам насила да и се мазни ли? Успокой се и се порадвай на щастието си, не бързайте с бебе, като дойде се опитай да не делиш децата на мое и твое - дано дотогава да обичаш дъщеря му достатъчно, за да можеш да го направиш. И в заключение ще кажа, че моят баща е бил ДВА пъти разведен преди да се ожени за майка ми, от втория си брак има дъщеря и после пак е искал дете - аз - и беше страхотен баща за мен, винаги ми е бил подкрепа и независимо от всички проблеми, които бившата му жена му е създавала, семейството ни оцеля и със сестра ми сме били и сме в добри отношения. Никога не съм се почувствала и за момент ощетена от сестра ми, човек може да обича достатъчно и повече от едно дете.