- Публикувана: 13 ноем. 2020, 00:49 ч.
- Последно мнение: 21 дек. 2020, 06:47 ч.
Сладко отмъщение - пъклени/забавни истории
Не отмъщавам, защото ми се струва детинско. Но съм злопаметна (не се гордея с това). Просто прекратявам отношенията с конкретния човек, с което със сигурност в някои случаи губя, но това е положението.
Аз много искам да отмъщавам, но все не събирам смелост. Не че не съм правила лошо на хора, които го заслужават, но то е било стечение на обстоятелствата, а не нещо, което нарочно съм направила за да си върна.
Имам една история, в която кармата проработи веднага. Преди години ранна пролет (по-скоро късна зима) бързам аз за изпит и още обикалям кварталните улички. Точно този период много държах абсолютно всички около мен да спазват правилата и ако не го правят се водеше любезен разговор, в който обяснявах какво казва законът. Та обяснявам се аз на един господин, който за малко беше спрял до моя блок. Отивам на изпит, прибирам се, всичко ок. На следващия ден си мия колата и се прибирам. Излизам аз по някое време и гледам колата надрана. Колата беше на баща ми, звъня му да му се извинявам. Аз бях сигурна, че господинът, с когото си разменяхме членове от закона за движение по пътищата, е надрал колата. След 30мин обяснения и 10 мин смях на баща ми се оказа, че колата е надрана от много години и аз просто съм забравила, но когато съм я измила, са се показали драскотините.
Имам една история, в която кармата проработи веднага. Преди години ранна пролет (по-скоро късна зима) бързам аз за изпит и още обикалям кварталните улички. Точно този период много държах абсолютно всички около мен да спазват правилата и ако не го правят се водеше любезен разговор, в който обяснявах какво казва законът. Та обяснявам се аз на един господин, който за малко беше спрял до моя блок. Отивам на изпит, прибирам се, всичко ок. На следващия ден си мия колата и се прибирам. Излизам аз по някое време и гледам колата надрана. Колата беше на баща ми, звъня му да му се извинявам. Аз бях сигурна, че господинът, с когото си разменяхме членове от закона за движение по пътищата, е надрал колата. След 30мин обяснения и 10 мин смях на баща ми се оказа, че колата е надрана от много години и аз просто съм забравила, но когато съм я измила, са се показали драскотините.
Не отмъщавам, не ми е в характера. Оня отгоре гледа, това е достатъчно и рано или късно връща по някакъв начин. Едва през последните една-две години се научих да изтривам от живота си хората, които са постъпили зле с мен.
Мислех, че темата е за забавни истории, но тези от първия пост са отвратителни.
Мислех, че темата е за забавни истории, но тези от първия пост са отвратителни.
Това не е сладко отмъщение, .... а просташки постъпки. То в цитираните случаи "отмъщаващия" пада по-ниско от първопричината.
А и изказа е един път!
Ама, гледам, теб си те кефи. Даже за забавно го определяш....
А и изказа е един път!
Ама, гледам, теб си те кефи. Даже за забавно го определяш....
Чакам някой да сподели забавни, но .. никой не си признава
Съгласна съм с мненията, че ако седиш достатъчно покрай реката, ще видиш "труповете" на враговете.
Моето отмъщение е просто да пусна музика у дома, когато съм сама и да викам в тон с нея на всички омразни хора " Май.... ти". Много е разтоварващо.
Иначе съм ставала свидетел как някоя простотия по мой адрес сама се обръщала срещу авторът си. Но в повечето случаи това се е случвало след дъъълъг период от време. Толкова дълъг, че чак ми е ставало жал за него/нея....
Моето отмъщение е просто да пусна музика у дома, когато съм сама и да викам в тон с нея на всички омразни хора " Май.... ти". Много е разтоварващо.
Иначе съм ставала свидетел как някоя простотия по мой адрес сама се обръщала срещу авторът си. Но в повечето случаи това се е случвало след дъъълъг период от време. Толкова дълъг, че чак ми е ставало жал за него/нея....
Злопаметна съм, не си спомням да съм отмъщавала, въпреки че сега правя нещо като отмъщение с магазин, от който поръчах подарък за рд на щерката. Изпращат ми артикула, отваряме го на рд, оказва се счупен. Свързах се тях, разговаряхме спокойно, изпратих обратно за моя сметка артикула, те ми пратиха нов артикул, уж щяха да ми възстановят парите за транспорта, не са. Вторият артикул отново се счупи почти с отварянето. Отново спокойно, обясних че си искам парите. Уж се съгласиха и накрая ми казаха, че имали право до три пъти да ми го оправят. Този път аз излязох от спокойния тон, те пък ме обвиниха, че аз нарочно чупя артикула (чупят се два метални, заварени един за друг елемента). Предупредих, че ще се обърна към кзп и че ще им оставя нисък рейтинг. Те спряха комуникацията с мен по рекламацията. КЗП тия дни им отидоха на проверка, след която са се съгласили да ми върнат парите. Сега ще изчакам да ми върнат парите и ги започвам с ниския рейтинг. Не че не мога и сега, но ще е “по-приятно” за тях, когато си мислят, че са се отървали от мен.
Не отмъщавам, но и не прощавам, хората които са ме наранили спират да съществуват за мен.
Темата ме подсети за едно сладко отмъщение. Историята е древна, някога имах колежка, която бе заподозряла благоверния си в изневяра. След лют изяснителен скандал, в пристъп на безсилие, тази сладурана, грабнала ножичката и изрязала копчетата на всичките му ризи. Непокътната останала само ризата на гърба му. Той ходил с нея цели три дни и на четвъртия, жално й се примолил да му зашие копчетата. Тя вече се била поуспокоила, но не дотам, че да зашие копчетата на десет ризи, затова предложила на малкия си син, който тогава бил в трети клас да ги зашие той, за награда му обещала крупната сума от 50 стотинки. Детето приело офертата и шило. Тя твърдеше, че като видяла резултата от свършената от малчо работа, преценила, че ризите изглеждали по-добре без копчета.
Темата ме подсети за едно сладко отмъщение. Историята е древна, някога имах колежка, която бе заподозряла благоверния си в изневяра. След лют изяснителен скандал, в пристъп на безсилие, тази сладурана, грабнала ножичката и изрязала копчетата на всичките му ризи. Непокътната останала само ризата на гърба му. Той ходил с нея цели три дни и на четвъртия, жално й се примолил да му зашие копчетата. Тя вече се била поуспокоила, но не дотам, че да зашие копчетата на десет ризи, затова предложила на малкия си син, който тогава бил в трети клас да ги зашие той, за награда му обещала крупната сума от 50 стотинки. Детето приело офертата и шило. Тя твърдеше, че като видяла резултата от свършената от малчо работа, преценила, че ризите изглеждали по-добре без копчета.
Не, не съм си отмъщавала. Не съм злопаметна, много бързо ми минава, когато съм ядосана на някого.
С годините научих, че всичко се връща, колкото и тривиално да звучи.
Запълвам времето си с полезни и приятни за мен неща - книги, курсове, работа и така, тези, които си отмъщават ги разбирам, но донякъде... за мен е загуба на време
Вярвам, че има справедливост!
С годините научих, че всичко се връща, колкото и тривиално да звучи.
Запълвам времето си с полезни и приятни за мен неща - книги, курсове, работа и така, тези, които си отмъщават ги разбирам, но донякъде... за мен е загуба на време
Вярвам, че има справедливост!
Много ми се ще понякога да съм по-мнителна и отмъстителна, не знам защо толкова бързо ми минава. Ако ме хванеш в момент, когато съм ядосана на нещо, мога да се развикам, да кажа някои неща, след това ми минава и гледам изобщо да не се занимавам. Ако някой ми е направил нещо го игнорирам, не желая да контактувам с него изобщо. Забелязала съм, че всеки рано или късно си намира майстора.
Препоръчани теми