Сладко отмъщение - пъклени/забавни истории

Доста грозно от твоя страна. Да не кажа жалко! Комплексите си изиграват ролята! Жива и здрава бъди

Не отмъщавам, просто отписвам дадения човек от живота си. Съдбата си знае работата.

Кротка и търпелива личност съм , но ...
Преди време преживях доста тежък период , общо взето минах от фаза " Защо съм жива " до " Видяхти ли , бях права " . В този период всички мои близки , абсолютно всички , бяха срещу мен . Нямах нищо , нямах подкрепа , нямах пари , нямах покрив над главата , кръгла нула. Не съм от вярващите , които висят постоянно в църквите , но тогава отидох . Помолих се , имах нужда да си поплача , не бях спала с дни , ако не броим придремването в обедната почивка . Тогава помолих Бог да даде на всеки това , което заслужава , като започне от мен , ако имам вина , да ме накаже. Ако щете вярвайте , но от тогава до сега един по един всеки замесен в моето нещастие си го получи , ама както си трябва . Това беше моето отмъщение , помолих се всеки , който ми е навредил да плаче с моите сълзи.

Не съм злопаметна, не съм отмъстителна, но има неща, които не мога да простя. За повечето неща съм широкоскроен човек, мога да махна с ръка и да забравя. Но хора, които са ме наранили дълбоко просто престават да съществуват за мен.

Темата ми прилича на разговор между подрастващи тинейджърки, които си мечтаят как да отмъстят и го разказват като реално случило се.

Лично аз не съм отмъстителна. Не съм злопаметна, но съм дългопаметна, не забравям нищо и сама се ядосвам, че не си го спомням вече с лоши чувства. Но и отношението ми вече не е същото с човека, който ме е наранил.

Първосигнално гласувах, че не отмъщавам, а след това се замислих колко дълго и мръсно съм отмъщавала. Повярвайте ми, най-големите отмъщения - непукизма, игнорирането и мълчанието. А аз ги правя и трите заедно. Сещам се една много стара, но също толкова ясна случка. Като ученичка (12 клас) имах много готин приятел, голям гъзар а - у, всички му се лепяха, накрая го видях в кафето до училище да целува тогавашната ми най-добра приятелка. Дори не страдах, не рагирах по никакъв начин, нагледах се на страстното им мляскане и си продължих към къщи, сякаш нищо не се беше случило. Вечерта той звъня, звъня така и не вдигнах. На другия ден приятелката ми идва, опитва се да ме заговори... мълчание. Задава въпроси, че се чуди, че ахка, че пръхтя, а аз само ми мълчах и блеех на някъде. След училище пък, си тръгвах с приятеля ми, изчакваше ме пред входа да приключа часовете (понякога свършваше по-рано той, понякога аз и за това се чакахме) и ме изпращаше до нас, да ама го няма този филм вече. Минах през другия вход и го оставих да виси там да ме чака. Такова голямо звънене падна после, отново не вдигнах, не смятах, че си струва енергията и времето да им се обяснявам за нещо, което те много добре знаят, че са направили. Следващите дни бяха изпълнени с СМС-и и телефонни обаждания и от двамата, идваха пред нас, стояха ми пред портата, изчакваха ме след училище и накрая се отказаха и не смятаха вече за нужно да пазят чувствата си в тайна, т.е. спряха да се крият.
И от тогава до днес ми е такъв подхода. Достатъчно е, че са им позволила да ме наранят, няма и да позволя да ми хабят времето, енергията още по-малко пък сълзите. Щом някой се опитва да ме засегне или нарани, това означава, че той знае, че се интересувам от това, което той ще каже или ще направи, за това правя всичко възможно да покажа, че не е така и че е неспособен да ме нарани. Никога няма да обезсилите враг така жестоко, както с непукизъм и игнориране.

Да сте чували за дружно отмъщение
 Бях ученичка, имаше една доста зла учителка. За нещастие, най- много часове при нея имахме. Много мъки видяхме ,тя ни и обиждаше,ние не се давахме. Цирк в класна стая. Така. Решихме да й го върнем, само малко, като я почерпим. Почерпихме я. С шоколадче от ония, умело замаскирано в опаковка от Своге.
 Това се сещам. Иначе за зрелите години- наказвам с тотален игнор. Мога да накарам някой да се зачуди, дали го има шегувам се за последното, но игнорирам напълно и безвъзвратно.

🤣 жестоко !!! Ние сме го правили подобно , но с кафе с добавка корк на прах 🤣

Аз не разбрах, какво е било това шоколадче?
Какво е действието на кафе с корк?

Шоколадчета май “Комфорт” бяха. На някой баба му имаше от тях - за разхлабване са. За корка- нямам идея.

Ясно, вместо английска сол...

За нея тогава не сме знаели.

По повод сайта за лично творчество, на който отмъщавам като цъкам лайк със смеещо се човече във Фейсбук, много пъти съм си мислел дали да не им пиша съобщение и да им кажа колко са тъпи и бездарни всички. Обаче ме е страх, че може да ме съди някой и си трая. Направо ме изумиха как може да ми изтрият профила оттам, без да ме предупредят и аз наистина не знам какво толкова съм направил...

Бързо разхлабващо му е действието . Учителката по английски език беше ужасна , до степен да си позволи да удря ученици . Един наш съученик " виден експериментатор " беше решил да я накаже , след като не помогна олио на стола и умряла мишка върху касетофона , беше започнал да издирва начини за отмъщение . Естествено всички бяхме в кюпа . Учителката редовно пращаше някой да й купува кафе по време на час . Този " идиот " цяла вечер си играл да смила корк на прах и съответно с кеф отиде да й купува кафе . Ефекта беше уникален , само че тя не стигна до тоалетните , тъй като нейния кабинет беше в най - далечната част от коридора .

Темата става все по-потресаваща.