И сега как е нормално да се държа? Въпроса ми е доста тъп, но се чувствам повече от неадекватно 
- Публикувана: 17 септ. 2006, 20:06 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2006, 21:06 ч.
За думите, от които боли
Резервирано... вероятно
То това за съжаление се получи по естествен път...
Ама сега не ми идва отвътре и една приказка да кажа...в смисъл застанала ми е една буца в гърлото и уж искам да говорим за каквото и да е, а не се получава
Ама сега не ми идва отвътре и една приказка да кажа...в смисъл застанала ми е една буца в гърлото и уж искам да говорим за каквото и да е, а не се получава
Знам я тая болка и наистина те разбирам..
Горчивите думи, обидата и празната диря, която оставят след себе си.
Искам да се науча да прощавам...Казват, че било благородно..
Времето наистина ни помага да излекуваме съзнанието си от болката..
Дали ще забравиш?!
Ако умееш да прощаваш, да...
Горчивите думи, обидата и празната диря, която оставят след себе си.
Искам да се науча да прощавам...Казват, че било благородно..
Времето наистина ни помага да излекуваме съзнанието си от болката..
Дали ще забравиш?!
Ако умееш да прощаваш, да...
Странно нещо е живота...как пет думи могат да обърнат нечий свят на 360 градуса...чак още немога да повярвам
И въпреки че съм простила, не мога да я забравя и понякога си я спомням с голяма горчивина
Все някога ще простя...Лошото е, че предпочитам кристално чистите взаимоотношения между хората и не толерирам завоалираните, а с тази си прошка май никак не правя услуга на себе си. Странно нещо е живота...как пет думи могат да обърнат нечий свят на 360 градуса...чак още немога да повярвам
И сега как е нормално да се държа? Въпроса ми е доста тъп, но се чувствам повече от неадекватно
И сега как е нормално да се държа? Въпроса ми е доста тъп, но се чувствам повече от неадекватно
Не ми се разказва в подробности историята...само ще кажа, че много ме заболя.
Чух думи, които не съм предполагала, че ще чуя точно от този човек, който е най-близкия на сърцето ми. Думите валяха и не спираха, не спираха...всяка следваща беше по-ужасна от предишната и ми се забиваше все по-дълбоко в сърцето. А аз стоях и мълчах, и само едни горчиви сълзи напираха в очите ми...Алкохолът не е най-добрия партньор на мозъка и честно казано отказвам да приема, че именно заради това се стовариха всички тези болни думи.
Днес чух хиляди извинения и пак ме боли....Никога, от ничии думи не ме е боляло така.
Стоя от два часа, гледам в едно точка и се чудя дали изобщо някога ще мога да забравя...Опитвам да не мисля за това, но постоянно пред очите ми се появяват сцени, които искам да изтрия от съзнанието си, искам и да простя...кога ще мога, забравя ли се нещо такова изобщо някога?
Случвало ми се е.За съжаление прошката тук не е достатъчна,за да се чувстваш комфортно.Болката от обидата те връхлита ,дори и след време,колкото и да искаш да забравиш.При теб поне е било под въздействие на алкохола,а при мен си беше на трезво.Извиненията никак не ми помогнаха,исках да простя и да забравя веднага,но уви.И до днес си спомням.Когато обичаш и държиш на някого боли много и не се забравя,разбира се когато става въпрос за неща,които не са верни.
Чух думи, които не съм предполагала, че ще чуя точно от този човек, който е най-близкия на сърцето ми. Думите валяха и не спираха, не спираха...всяка следваща беше по-ужасна от предишната и ми се забиваше все по-дълбоко в сърцето. А аз стоях и мълчах, и само едни горчиви сълзи напираха в очите ми...Алкохолът не е най-добрия партньор на мозъка и честно казано отказвам да приема, че именно заради това се стовариха всички тези болни думи.
Днес чух хиляди извинения и пак ме боли....Никога, от ничии думи не ме е боляло така.
Стоя от два часа, гледам в едно точка и се чудя дали изобщо някога ще мога да забравя...Опитвам да не мисля за това, но постоянно пред очите ми се появяват сцени, които искам да изтрия от съзнанието си, искам и да простя...кога ще мога, забравя ли се нещо такова изобщо някога?
Случвало ми се е.За съжаление прошката тук не е достатъчна,за да се чувстваш комфортно.Болката от обидата те връхлита ,дори и след време,колкото и да искаш да забравиш.При теб поне е било под въздействие на алкохола,а при мен си беше на трезво.Извиненията никак не ми помогнаха,исках да простя и да забравя веднага,но уви.И до днес си спомням.Когато обичаш и държиш на някого боли много и не се забравя,разбира се когато става въпрос за неща,които не са верни.
Понякога е добре човек да се опита да излезе от конкретната ситуация и да си спомни какво е мислел за другия, преди това да се случи. Често можем да си кажем неща, които са повлияни от много силни емоции, но след като бурята премине, се чудим как изобщо сме ги изрекли. Когато сме наранени е трудно да погледнем на конфликта като нещо временно, а си променяме представите за личността на човека.
Много пъти на мен ми е трябвало известно време за да осъзная, че двама души могат различно да гледат на една и съща ситуация, а и на всичкото отгоре в главите им настава страшна бъркотия.
Моят личен опит е, че когато се държа резервирано и дистанцирано, това не помага, а напротив задълбочава проблема. Нещата могат да се променят, но с много общуване и споделяне: какви са били мотивите да се държи така и какво е искал да постигне и как ти си се почувствала в този момент и сега.
Важно е да се говори за нещата и конфликтите да не се потискат, а да се търси решение.
Много пъти на мен ми е трябвало известно време за да осъзная, че двама души могат различно да гледат на една и съща ситуация, а и на всичкото отгоре в главите им настава страшна бъркотия.
Моят личен опит е, че когато се държа резервирано и дистанцирано, това не помага, а напротив задълбочава проблема. Нещата могат да се променят, но с много общуване и споделяне: какви са били мотивите да се държи така и какво е искал да постигне и как ти си се почувствала в този момент и сега.
Важно е да се говори за нещата и конфликтите да не се потискат, а да се търси решение.
Момичетата са ти казали много вярни неща.Подкрепям ги,всяка една от тях.
Предполагам че с повечето от тях се познаваш,ако не в реалния свят,то поне в този тук-виртуалния,в който всяка една от нас се чуства добре.Аз не те познавам,но ми се иска да се присъединя кам темата ти и болката който е убила една малка част от теб.
Първото което ми дойде на ум когато прочетох това което си написала е че,когато човек си е пиинал казва истината,алкохола развървза езика на човек.Но ти пишеш,че това не са били истини.Щом е така,недеи да се тормозиш,явно човека е искал да те засегне и то дълбоко.Никога няма да можеш да простиш(поне аз така бих постъпила)болката ще е винаги в теб.Но пък всичкото това е уръжие в ръцете ти.Замисли се над това и използваи всеки един шанс който живота ти поднася,та макар и много горчив.
Ох ама и аз колко сложно го написах
надявам се да си ме разбрала 
Предполагам че с повечето от тях се познаваш,ако не в реалния свят,то поне в този тук-виртуалния,в който всяка една от нас се чуства добре.Аз не те познавам,но ми се иска да се присъединя кам темата ти и болката който е убила една малка част от теб.
Първото което ми дойде на ум когато прочетох това което си написала е че,когато човек си е пиинал казва истината,алкохола развървза езика на човек.Но ти пишеш,че това не са били истини.Щом е така,недеи да се тормозиш,явно човека е искал да те засегне и то дълбоко.Никога няма да можеш да простиш(поне аз така бих постъпила)болката ще е винаги в теб.Но пък всичкото това е уръжие в ръцете ти.Замисли се над това и използваи всеки един шанс който живота ти поднася,та макар и много горчив.
Ох ама и аз колко сложно го написах
надявам се да си ме разбрала
Аз мисля, че ако достатъчно обичаш и уважаваш себе си, имаш ясно съзнание за това какво си, какво заслужаваш и колко си ценна - не би трябвало да те нараняват думи, които са пълни с нищо, самата ти каза, че няма истина в тях.. Тогава защо толкова много го преживяваш това нещо? Ясно- близък човек е, вероятно мъжа ти, но в крайна сметка ти си си ти и живееш чрез твоята самооценка и усещане за себе си, това какво казва еди кой си не знам защо те притеснява.. Я се стегни и бъди по-уверена... И дай да се разбере, че ти е станало гадно и поговорете, не само да пишеш тук и споделяш по женски и това да си го подтиснеш и в друга подобна ситуация пак да изплува...
И все пак - сподели от кои думи толкова боли, освен ако не е прекалено лично и съкровено...
И все пак - сподели от кои думи толкова боли, освен ако не е прекалено лично и съкровено...
Kasidy - горе главата! Гласът на алкохола ли е важен за теб или гласа на любимия човек? Защо се вторачваш в грозните думи, казани на пияна глава, а игнорираш хубавите - казани на трезва?
Ти не си ли наранявала близки хора, не си ли съжалявала след това горчиво, не си ли искала прошка, не си ли показвала с делата си, че съжаляваш!
Днес те боли, утре болката ще е притъпена, вдругиден ще гледаш на нещата с други очи! Кураж и напред!
AKILINA - Честит имен ден! Да си жива и здрава!
Ти не си ли наранявала близки хора, не си ли съжалявала след това горчиво, не си ли искала прошка, не си ли показвала с делата си, че съжаляваш!
Днес те боли, утре болката ще е притъпена, вдругиден ще гледаш на нещата с други очи! Кураж и напред!
AKILINA - Честит имен ден! Да си жива и здрава!
. Аз забравям лесно, даже прекалено.
аз съм способна такива думи да изрека в гнева си, но да нямат нищо общо с истината
всеки случай съм го прилагала към хора, които не са ми били много свидни
на мъжа си например, никога не съм изричала нито една обидна дума, въпреки, че той понякога ми казва Пръдла, но с много любов в интонацията
но все пак, ако някой ден го обидя с не толкова силни думи, за него ще са много повече от обида, просто защото досега не съм го првила..............не че имам намерение...
аз лично те съветвам да забравиш. още повече щом са последвали искрени извинения
всеки случай съм го прилагала към хора, които не са ми били много свидни
на мъжа си например, никога не съм изричала нито една обидна дума, въпреки, че той понякога ми казва Пръдла, но с много любов в интонацията
но все пак, ако някой ден го обидя с не толкова силни думи, за него ще са много повече от обида, просто защото досега не съм го првила..............не че имам намерение...
аз лично те съветвам да забравиш. още повече щом са последвали искрени извинения
Аз преглъщам, забравям, съвсем честно не си спомням изобщо за това. Прощавам напълно и безрезервно - това може би е единственото нещо, което умея да правя най-добре.... Иначе съм чувала какво ли не от най-близки до мен хора, понякога заслужено, понякога не, и аз много глупости съм казвала и съм ги мислила тогава, но съм се оправяла. За съжаление не всички около мен ги забравят така лесно.... Майка ми например още цитира кой с какво я бил обидил преди 30 години. Когато почне да ме цитира и мен, разбирам, че всъшност това което е чула и запомнила съвсем не е това, което съм казала. Просто на някои хора им харесва да са злопаметни, но от това едва ли живота им става по-приятен.