Чух думи, които не съм предполагала, че ще чуя точно от този човек, който е най-близкия на сърцето ми. Думите валяха и не спираха, не спираха...всяка следваща беше по-ужасна от предишната и ми се забиваше все по-дълбоко в сърцето. А аз стоях и мълчах, и само едни горчиви сълзи напираха в очите ми...Алкохолът не е най-добрия партньор на мозъка и честно казано отказвам да приема, че именно заради това се стовариха всички тези болни думи.
Днес чух хиляди извинения и пак ме боли....Никога, от ничии думи не ме е боляло така.
Стоя от два часа, гледам в едно точка и се чудя дали изобщо някога ще мога да забравя...Опитвам да не мисля за това, но постоянно пред очите ми се появяват сцени, които искам да изтрия от съзнанието си, искам и да простя...кога ще мога, забравя ли се нещо такова изобщо някога?