За думите, от които боли

  • 4 616
  • 62
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 749
 Не ми се разказва в подробности историята...само ще кажа, че много ме заболя.
 Чух думи, които не съм предполагала, че ще чуя точно от този човек, който е най-близкия на сърцето ми. Думите валяха и не спираха, не спираха...всяка следваща беше по-ужасна от предишната и ми се забиваше все по-дълбоко в сърцето. А аз стоях и мълчах, и само едни горчиви сълзи напираха в очите ми...Алкохолът не е най-добрия партньор на мозъка и честно казано отказвам да приема, че именно заради това се стовариха всички тези болни думи.
Днес чух хиляди извинения и пак ме боли....Никога, от ничии думи не ме е боляло така.
Стоя от два часа, гледам в едно точка и се чудя дали изобщо някога ще мога да забравя...Опитвам да не мисля за това, но постоянно пред очите ми се появяват сцени, които искам да изтрия от съзнанието си, искам и да простя...кога ще мога, забравя ли се нещо такова изобщо някога?

# 1
  • Мнения: 2 550
забравя ли се нещо такова изобщо някога?


Не  Confused

# 2
  • Мнения: 4 749
Марчела точно ти ли се намери да ме приземиш? Sad

# 3
  • Мнения: 3 537
Зависи от думите,някой се забравят,други-не. Rolling Eyes

# 4
  • Мнения: 2 180
А в петък имах много странен разговор с колежка, която каза, че не може да я заболи от думите на който и да е, дори и ако са изречени от най-близкия и човек.Това ме учуди много, но явно си вярва и евала ако така приема нещата.
Опитай се да не вземаш нещата толкова присърце щом е имало алкохол и щом е последвало извинение. Peace

# 5
  • Мнения: 3 447
Ами... аз не забравям, за съжаление Confused Прибирам в някакъв шкаф в съзнанието си, прощавам на ниво "ежедневно общуване", но не забравям.

# 6
  • Мнения: 7 837
Отговорът си го написала в подписа си...

# 7
  • Мнения: 431
На теб не ти ли се е случвало в гнева си да кажеш неща, които не мислиш? Или нарочно да казваш неща, които не са верни, само за да нараниш някого?

От теб си зависи какво ще простиш и забравиш... Ако само циклиш над казаното, много ясно, че няма. Не си слагай на сърце алкохолни приказки. Hug

# 8
  • Мнения: 1 671
Забравя се. В името на обща кауза, в името на заедно-то, в името на децата... Забравя се.

А ако не забравиш, идват други мисли...

# 9
  • Мнения: 4 749
И аз така и точно това ме притеснява,че един ден чекмеджето ще се отвори и всичко ще гръмне...това си е направо бомба със закъснител Sad Съвет?

# 10
  • Мнения: 7 474
Ще ги преглътнеш  Hug, но да забравиш чак  Thinking .Ще си ги припомняш при всяка подобна ситуация или конфликт  Tired

# 11
  • Мнения: 6 912
Зависи от думите,някой се забравят,други-не. Rolling Eyes
Така е, а сигурно и от човека. Аз не мисля, че бих могла да забравя.

# 12
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
Ще ги преглътнеш  Hug, но да забравиш чак  Thinking .Ще си ги припомняш при всяка подобна ситуация или конфликт  Tired
Така е, няма друг начин!

# 13
  • Мнения: 220
едва ли ще ги забравиш,но ще ги надживееш.още повече ако извиненията са съпроводени с дела.от думите боли страшно много,но от дела-още повече.аз не забравям нищо

# 14
  • Мнения: 3 447
И аз така и точно това ме притеснява,че един ден чекмеджето ще се отвори и всичко ще гръмне...това си е направо бомба със закъснител Sad Съвет?
Точно аз не мога да ти дам, за съжаление Confused

# 15
  • Мнения: 6 167
зависи дали в думите е имало истина.
ако няма -  ще ти мине лесно Peace

# 16
  • Мнения: 4 749
Истини, не. Бяха изказани на глас мисли, които въпросния човек винаги е отричал.

# 17
  • Добрич
  • Мнения: 1 720
Ами, не се забравят.....Поне при мен е така!  Confused Нали знаеш за онази приказка, че физическите рани заздравяват, но обидните думи не!

# 18
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Истини, не. Бяха изказани на глас мисли, които въпросния човек винаги е отричал.

Няма да спре да те боли. И, знаеш ли, в един момент може и да  започнеш да си задаваш въпроса: "Дали пък не е истина?". Е, тогава вече е страшно...

# 19
  • Мнения: 1 629
Освен правотата на подписа ти, в случая, бих подчертала, че човек в стремежа си да нарани близък му казва точно онова, от което знае, че ще го заболи най-много. Не е казано, че го мисли. Просто знае, че така ще те нарани. Дай си малко време и не пропускай, че думите са колкото слуги на истината, толкова и на лъжата.

# 20
  • Мнения: 6 167
Истини, не. Бяха изказани на глас мисли, които въпросния човек винаги е отричал.

ами...правиш си изводите,  прместваш си го от единия в другия,
нацупваш се и той да гони!
 Peace

# 21
  • Мнения: 4 749

Това с нацупването хич не го умея...Благодаря за позитивния съвет  bouquet

# 22
  • Мнения: 1 840
Има една мисъл на Радой Ралин - "Дума дупка не прави, но за дума до дупка се гони". Винаги внимавам, когато говоря, защото после няма връщане назад, вредата е нанесена веднъж завинаги. Независимо от извиненията после. Опитай се да простиш, ама не вярвам, че ще успееш да забравиш и да продължиш нататък все едно нищо не е станало, най-вероятно ще си промениш отношението и чувствата към този човек. Жалко! За него.

# 23
  • Linz
  • Мнения: 11 619

Това с нацупването хич не го умея...Благодаря за позитивния съвет  bouquet
Как не го умееш?!? Това е нещо, което всяка жена трябва да усвои и да го ползва когато се налага Peace

# 24
  • Мнения: 4 749
Еми такава съм...Нали на това му се викаха малки женски хитрости... Предпочитам да не се пробвам

# 25
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Тогава ти остава или да простиш и да забравиш още сега, или да се измъчваш докато... кой знае.

# 26
  • Мнения: 1 113
Преди години ми се случи нещо такова, също от много близък ми човек. След няколко дни го прибрах в "шкафчето", живота продължаваше. Но често си мислех за това и го изживявах, и пак, и пак ...  С времето все по-малко ме болеше, сега само си спомням за това, не го чувствам...
Дано това те успокои донякъде, Каси Hug

# 27
  • Мнения: 4 749
Между другото вече си го зададох този въпрос. Точно, както се зароди в главата ми точно толкова бързо и изчезна. Те хората са казали,че  истината винаги има две страни, в случая обаче истината беше една единствена и тя се знае открай време.

# 28
  • Мнения: 281
Знам, ужасно е! ooooh!
Но сме хора за да прощаваме!

# 29
  • Мнения: 4 749
Все някога ще простя...Лошото е, че предпочитам кристално чистите взаимоотношения между хората и не толерирам завоалираните, а с тази си прошка май никак не правя услуга на себе си. Странно нещо е живота...как пет думи могат да обърнат нечий свят на 360 градуса...чак още немога да повярвам

И сега как е нормално да се държа? Въпроса ми е доста тъп, но се чувствам повече от неадекватно Sad

Последна редакция: нд, 17 сеп 2006, 21:00 от Kasidy

# 30
  • Linz
  • Мнения: 11 619
И сега как е нормално да се държа? Въпроса ми е доста тъп, но се чувствам повече от неадекватно Sad
Резервирано... вероятно Rolling Eyes

# 31
  • Мнения: 4 749
То това за съжаление се получи по естествен път...
Ама сега не ми идва отвътре и една приказка да кажа...в смисъл застанала ми е една буца в гърлото и уж искам да говорим за каквото и да е, а не се получава

# 32
  • София
  • Мнения: 4 884
Знам я тая болка и наистина те разбирам..
Горчивите думи, обидата и празната диря, която оставят след себе си.
Искам да се науча да прощавам...Казват, че било благородно..
Времето наистина ни помага да излекуваме съзнанието си от болката..
Дали ще забравиш?!
Ако умееш да прощаваш, да...

# 33
  • Мнения: 281
Странно нещо е живота...как пет думи могат да обърнат нечий свят на 360 градуса...чак още немога да повярвам
Подобна ситуация отпреди около 5 години остави дълбока диря в душата ми...  Tired
И въпреки че съм простила, не мога да я забравя и понякога си я спомням с голяма горчивина Sad Sad

# 34
  • Мнения: 1 517
Много близки хора са ме убивали с думи , винаги прощавам , не знам защо....Все не ми се вярва , че са искрени , че са искали да ми го кажат.Давам шанс и два и три ако са ми много близки , ако си заслужава

# 35
  • Мнения: 990
Все някога ще простя...Лошото е, че предпочитам кристално чистите взаимоотношения между хората и не толерирам завоалираните, а с тази си прошка май никак не правя услуга на себе си. Странно нещо е живота...как пет думи могат да обърнат нечий свят на 360 градуса...чак още немога да повярвам

И сега как е нормално да се държа? Въпроса ми е доста тъп, но се чувствам повече от неадекватно Sad
Дали ще забравиш думите  незнам - това е строго индивидуално, но че ще промениш отношението си към въпросния човек е почти сигурно! Има една мисъл която аз много харесвам  " Като се скъса нишката ,както и да я вържеш ,възела винаги личи!"  Бъди силна и вземи правилното решение   bouquet

# 36
  • Мнения: 730
Не ми се разказва в подробности историята...само ще кажа, че много ме заболя.
 Чух думи, които не съм предполагала, че ще чуя точно от този човек, който е най-близкия на сърцето ми. Думите валяха и не спираха, не спираха...всяка следваща беше по-ужасна от предишната и ми се забиваше все по-дълбоко в сърцето. А аз стоях и мълчах, и само едни горчиви сълзи напираха в очите ми...Алкохолът не е най-добрия партньор на мозъка и честно казано отказвам да приема, че именно заради това се стовариха всички тези болни думи.
Днес чух хиляди извинения и пак ме боли....Никога, от ничии думи не ме е боляло така.
Стоя от два часа, гледам в едно точка и се чудя дали изобщо някога ще мога да забравя...Опитвам да не мисля за това, но постоянно пред очите ми се появяват сцени, които искам да изтрия от съзнанието си, искам и да простя...кога ще мога, забравя ли се нещо такова изобщо някога?


Случвало ми се е.За съжаление прошката тук не е достатъчна,за да се чувстваш комфортно.Болката от обидата те връхлита ,дори и след време,колкото и да искаш да забравиш.При теб поне е било под въздействие на алкохола,а при мен си беше на трезво.Извиненията никак не ми помогнаха,исках да простя и да забравя веднага,но уви.И до днес си спомням.Когато обичаш и държиш на някого боли много и не се забравя,разбира се когато става въпрос за неща,които не са верни.


# 37
  • София
  • Мнения: 630
 Понякога е добре човек да се опита да излезе от конкретната ситуация и да си спомни какво е мислел за другия, преди това да се случи. Често можем да си кажем неща, които са повлияни от много силни емоции, но след като бурята премине, се чудим как изобщо сме ги изрекли. Когато сме наранени е трудно да погледнем на конфликта като нещо временно, а си променяме представите за личността на човека.
 Много пъти на  мен ми е трябвало известно време за да осъзная, че двама души могат различно да гледат на една и съща ситуация, а и на всичкото отгоре в главите им настава страшна бъркотия.
 Моят личен опит е, че когато се държа резервирано и дистанцирано, това не помага, а напротив задълбочава проблема. Нещата могат да се променят, но с много общуване и споделяне: какви са били мотивите да се държи така и какво е искал да постигне  и как ти си  се почувствала в този момент и сега.
 Важно е да се говори за нещата и конфликтите да не се потискат, а да се търси решение.

# 38
  • Мнения: 410
Момичетата са ти казали много вярни неща.Подкрепям ги,всяка една от тях.
Предполагам че с повечето от тях се познаваш,ако не в реалния свят,то поне в този тук-виртуалния,в който всяка една от нас се чуства добре.Аз не те познавам,но ми се иска да се присъединя кам темата ти и болката който е убила една малка част от теб.
Първото което ми дойде на ум когато прочетох това което си написала е че,когато човек си е пиинал казва истината,алкохола развървза езика на човек.Но ти пишеш,че това не са били истини.Щом е така,недеи да се тормозиш,явно човека е искал да те засегне и то дълбоко.Никога няма да можеш да простиш(поне аз така бих постъпила)болката ще е винаги в теб.Но пък всичкото това е уръжие в ръцете ти.Замисли се над това и използваи всеки един шанс който живота ти поднася,та макар и много горчив.
Ох ама и аз колко сложно го написах ooooh! надявам се да си ме разбрала Praynig
 Hug

# 39
  • Мнения: 2 070
Аз мисля, че ако достатъчно обичаш и уважаваш себе си, имаш ясно съзнание за това какво си, какво заслужаваш и колко си ценна - не би трябвало да те нараняват думи, които са пълни с нищо, самата ти каза, че няма истина в тях.. Тогава защо толкова много го преживяваш това нещо? Ясно- близък човек е, вероятно мъжа ти, но в крайна сметка ти си си ти и живееш чрез твоята самооценка и усещане за себе си, това какво казва еди кой си не знам защо те притеснява.. Я се стегни и бъди по-уверена... И дай да се разбере, че ти е станало гадно и поговорете, не само да пишеш тук и споделяш по женски и това да си го подтиснеш и в друга подобна ситуация пак да изплува...

И все пак - сподели от кои думи толкова боли, освен ако не е прекалено лично и съкровено...

# 40
  • Мнения: 495
Kasidy - горе главата! Гласът на алкохола ли е важен за теб или гласа на любимия човек? Защо се вторачваш в грозните думи, казани на пияна глава, а игнорираш хубавите - казани на трезва?
Ти не си ли наранявала близки хора, не си ли съжалявала след това горчиво, не си ли искала прошка, не си ли показвала с делата си, че съжаляваш!
Днес те боли, утре болката ще е притъпена, вдругиден ще гледаш на нещата с други очи! Кураж и напред!   bouquet

AKILINA - Честит имен ден! Да си жива и здрава!   bouquet

# 41
  • Мнения: 6 315
Има двама души в живота ми, които са успявали да ме наранят ужасно много с думи. Единият от тях вече го няма в живота ми, защото при него явно беше някакъв вид садизъм. Другият - отдавна съм простила  Simple Smile. Аз забравям лесно, даже прекалено.

# 42
  • Мнения: 6 039
аз съм способна такива думи да изрека в гнева си, но да нямат нищо общо с истината
всеки случай съм го прилагала към хора, които не са ми били много свидни
на мъжа си например, никога не съм изричала нито една обидна дума, въпреки, че той понякога ми казва Пръдла, но с много любов в интонацията

но все пак, ако някой ден го обидя с не толкова силни думи, за него ще са много повече от обида, просто защото досега не съм го првила..............не че имам намерение...

аз лично те съветвам да забравиш. още повече щом са последвали искрени извинения

# 43
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Не знам за приятелка или любим говориш.
Нищо не се забравя ако те е наранило, можеш да простиш, но не и да забравиш.

# 44
  • Емаесесаесесапипиа
  • Мнения: 488
Аз преглъщам, забравям, съвсем честно не си спомням изобщо за това. Прощавам напълно и безрезервно - това може би е единственото нещо, което умея да правя най-добре.... Иначе съм чувала какво ли не от най-близки до мен хора, понякога заслужено, понякога не, и аз много глупости съм казвала и съм ги мислила тогава, но съм се оправяла. За съжаление не всички около мен ги забравят така лесно.... Майка ми например още цитира кой с какво я бил обидил преди 30 години. Когато почне да ме цитира и мен, разбирам, че всъшност това което е чула и запомнила съвсем не е това, което съм казала. Просто на някои хора им харесва да са злопаметни, но от това едва ли живота им става по-приятен.

# 45
  • Мнения: 1 006
С много тежки думи са ме замеряли, аз също съм отправяла не по-малко тежки...Голяма част от тях не са били изпълнени със 100%-това истина и са били казани в състояние на афект.Аз лично не съжалявам за тях, защото това е бил моя начин да се защитя от тях и от болката.Думи се прощават, въпреки че не се забравят или в определени случаи само.Действия, които са ми причинили болка - тях не забравям и не прощавам.

# 46
  • Мнения: 2 792
 Няма думи, от които да ме боли,прекалено самокритична съм във всяко едно свое действие за да допусна чужда критика, което не означава, че не чувам човека срещу мен. Критика трудно приемам защото не се включвам в общия стандарт на критикване.
 Ако някой реши да ме определи, като някаква с думи и тн. не ми пука, това ми е лоша черта трудно влизам в сценарий

# 47
  • Мнения: 5 539
Толкова словесни удари съм понасяла, и пак не мога да се науча да съм дебил и да не ми пука Close Някои хора намират за нормално да ме тормозят с непремерени думи, когато трябва да си го изкарат на някого. Знам, тежко е и много боли. Но след няколко часа ми минава и се стремя да забравя. Кога ли ще се препълни чашата?

# 48
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 851
Аз принципно забравям много трудно - което считам за голям свой минус! Иначе прошка давам, но ей това, че не забравям наистина е кофти... Работя върху себе си по тоя повод и считам, че доста съм напреднала  Embarassed

Иначе съм на мнение, че времето лекува... и наистина вярвам в това. Вече друг е въпроса колко точно време трябва да мине, за да се притъпи болката от всичко казано. Аз например едва напоследък започнах да забравям какво ми причини бившия ми приятел като психически тормоз - обидите, подигравките, подценяването, убиването на и без това малкото ми самочувствие... едва напоследък всичко избледня, а сме разделени вече близо две години... Не, че искам да те обезсърчавам, но ако човекът, от който са дошли лошите думи е близо до теб и всеки ден сте заедно, вероятно е обидата да се връща често и то в най-неподходящи моменти (да си спомняш когато го погледнеш например).

А той/тя знае ли как се чувстваш сега? Каза ли му/й колко ти тежи от изреченото тогава? Моят съвет е, ако наистина ти е много кофти, да кажеш това на въпросния човек. Защото това, което знам от собствен опит е, че преглътнатото в общуването в един момент изплува с тройна сила и тогава става страшно..

Гуш  Hug

# 49
  • Мнения: 4 749
Говорихме по темата, не е било като да мълчим все едно нищо не се е случило. Само повтаря, че съжалява, че незнае защо е наговорил всички тези неща, че е било заради алкохола...Иска ми се да е така, но ми звучи като оправдание...Какво означава " заради алкохола "?! Когато човек е пиян да не би всичко да му е позволено?! Малко съм странна в това отношение, не обичам думите да се цепят на две, казаното казано.

# 50
  • Мнения: 1 226
Не мила, не се забравя.Думите на всички останали може да забравиш, но от човека до теб - почти невъзможно.Остават в съзнанието и това е.Поне с мен е така.

# 51
  • Мнения: 491
Аз помня ... ама не е здравословно

# 52
  • Мнения: 569

 Алкохола не е оправдание, поне пред мен този номер не минава. Случвало се е любим за мен

човек под влияние на алкохола да каже неща от които съм плакала с глас, известно време

думите му кънтят в съзнанието ми всеки ден, после малко по малко спомена избледнява докато

накрая се сещам много рядко, както в момента тази тема ми върна спомена. Простила съм

отдавна, но никога няма да забравя случилото се.

# 53
  • Мнения: 4 749
Днес се събудих с надеждата да съм притъпила част от негативните емоции, но уви...Самоизтезаващо ми е едно такова постоянно да мисля за това Sick Хем осъзнавам, че колкото повече мисля, толкова по- ужасни стават отговорите, които си давам и немога и немога да спра

# 54
  • Мнения: 494
забравя ли се нещо такова изобщо някога?


Не  Confused

Опитвам се да забравя обидите с които някои хора почти всекидневно се опитват да ме наранят, но уви не се получава .Прощавам бързо ,но никога не забравям. Помня за цял живот и повярвайте много боли, още повече когато всички лоши думи са изречени от устата на любим човек. Но какво да се прави ,такъв е живота и трябва да се научим да виждаме не само хубавите му страни ,колкото и да ни се иска колкото и ни тежи. Sad

# 55
  • Мнения: 198
дано намериш вътре6ен мир!
сте се справиш - въпрос на време!и се опитай да не мислиш за слу4илото се!нека на него му е криво,нека се 4увства виновен!
и не забравяй 4е имаш 2 СЛЪНЦА

# 56
  • Мнения: 5 626
Абсолютно същото ми се случи преди година. Получих и същите извинения /за алкохола/. Тогава ми се струваше, че света е рухнал под краката ми. Бяхме пред раздяла. Мислех, че трудно ще го простя и забравя. Естествено после извиненията бяха подкрепени с дела. И наистина простих и забравих. Е, помня случката, но негативните емоции ги няма. Остави да мине малко време. Изяснете се, приеми извиненията и го остави да покаже с дела дали наистина е било моментен афект или наистина си е мислил тези неща. Не придприемай прибързани стапки.
Кураж!  Hug

# 57
  • Мнения: 42
Моето лично мнение е, че такива думи никога не се забравят. Колкото и да искаме да ги забравим те винаги изплуват в съзнанието ни. Но не бива това да се превръща в мисъл която постоянно въртим в съзнанието си, защото накрая няма да излезе нищо хубаво. Аз самата също съм чувала много болезнени неща от съпруга си(след употребата на алкохол), но не мисля за тях защото иначе трябва да го убия докато спи hahaha Twisted Evil

# 58
  • Мнения: 42
А има и още нещо, всички знаем, че думите казани под влиянието на алкохола, са тези думи които няма как да бъдат казани на трезво. За мен това е липса на смелост, а именно да се изправиш пред човека и да му кажеш какво те мъчи и какво те притеснява.

# 59
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Това, че истината във виното, е пълна глупост. Често хората в опиянение започват да си изливат отровното, което са насъбрали - отровно, а не истина. Говорят ли, говорят зли и обидни думи, които не са си и помисляли. Просто това е начин да се освободят. Некоректен за събеседника (който се е случил насреща и поема удара).
Не вярвай, че всяка казана дума е сто процента истина. По-скоро има нещо дълбоко, нещо малко, което е провокирало лошите думи. И това нещо може дори да не е свързано с теб.

# 60
  • Мнения: 4 749
По-скоро има нещо дълбоко, нещо малко, което е провокирало лошите думи. И това нещо може дори да не е свързано с теб.
Няколко дни след случката и след доста размисъл се опасявам,че може би това е причината

# 61
  • Мнения: 5 103
Зависи от думите,някой се забравят,други-не. Rolling Eyes
Peace

# 62
  • Мнения: 292
Приказката за мечката и брадвата всички я знаем. Единствения начин е да го натъпчеш някъде в себе си , а кога ще избият не се знае, но все пак живота продължава . Я се огледай в очите на децата си и се усмихни.  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт