зависи дали в думите е имало истина.
ако няма - ще ти мине лесно
ако няма - ще ти мине лесно
- Публикувана: 17 септ. 2006, 20:06 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2006, 21:06 ч.
За думите, от които боли
Истини, не. Бяха изказани на глас мисли, които въпросния човек винаги е отричал.
Нали знаеш за онази приказка, че физическите рани заздравяват, но обидните думи не! Истини, не. Бяха изказани на глас мисли, които въпросния човек винаги е отричал.
Няма да спре да те боли. И, знаеш ли, в един момент може и да започнеш да си задаваш въпроса: "Дали пък не е истина?". Е, тогава вече е страшно...
Освен правотата на подписа ти, в случая, бих подчертала, че човек в стремежа си да нарани близък му казва точно онова, от което знае, че ще го заболи най-много. Не е казано, че го мисли. Просто знае, че така ще те нарани. Дай си малко време и не пропускай, че думите са колкото слуги на истината, толкова и на лъжата.
Истини, не. Бяха изказани на глас мисли, които въпросния човек винаги е отричал.
ами...правиш си изводите, прместваш си го от единия в другия,
нацупваш се и той да гони!
...............
Това с нацупването хич не го умея...Благодаря за позитивния съвет
Има една мисъл на Радой Ралин - "Дума дупка не прави, но за дума до дупка се гони". Винаги внимавам, когато говоря, защото после няма връщане назад, вредата е нанесена веднъж завинаги. Независимо от извиненията после. Опитай се да простиш, ама не вярвам, че ще успееш да забравиш и да продължиш нататък все едно нищо не е станало, най-вероятно ще си промениш отношението и чувствата към този човек. Жалко! За него.
...............
Това с нацупването хич не го умея...Благодаря за позитивния съвет
............
Преди години ми се случи нещо такова, също от много близък ми човек. След няколко дни го прибрах в "шкафчето", живота продължаваше. Но често си мислех за това и го изживявах, и пак, и пак ... С времето все по-малко ме болеше, сега само си спомням за това, не го чувствам...
Дано това те успокои донякъде, Каси
Дано това те успокои донякъде, Каси
...........
Все някога ще простя...Лошото е, че предпочитам кристално чистите взаимоотношения между хората и не толерирам завоалираните, а с тази си прошка май никак не правя услуга на себе си. Странно нещо е живота...как пет думи могат да обърнат нечий свят на 360 градуса...чак още немога да повярвам
И сега как е нормално да се държа? Въпроса ми е доста тъп, но се чувствам повече от неадекватно
И сега как е нормално да се държа? Въпроса ми е доста тъп, но се чувствам повече от неадекватно
Препоръчани теми