. А и не мисля, че я заслужават защото едни от тях имаха шанса за прекрасен живот, но сами си избраха да останат в БГ. А други можеха да ми помогнат на времето, но не го направиха умишлено защото не повярваха, че планът ми ще проработи. Е - той проработи и им натрих носовете - в крайна сметка аз спечелих, а те загубиха МЕН. 
Освен това съм на мнение, че всеки си е заслужил съдбата
Освен това съм на мнение, че всеки си е заслужил съдбата
ники, не ги съди хората така строго твоите роднини, защото
за тях твоята представа за прекрасен живот може да не е била тяхната.
съгласна съм с Мери.
в общи линии се сетих за поговорката " Голям камък хвърли, голяма дума не казвай"
но, аз съм малко фаталистка
) и почти няма нещо което да си купя без да го изстрадам тотално или да се обвиня че съм си го купила и да си спомня всеки път с тези пари как съм можела да помогна на някой и разни такива 
.Много бих желала да се абстрахирам от тези неща,но ги мисля непрекъснато.Май при мен е някакъв психологически проблем и именно затова би било полезно да посещавам психолог или да следвам няк'ва терапия,ама не знам психоаналитика при вас колко взима,тук е 50 евро на сеанс,а после ще взема да се тормозя че с тея 50 евро ехeeе на колко хора съм можела да помогнааа...омагьосан кръг 
.
.
), нямате пари за наем и т.н. хубости. Ако беше преживяла такива неща, нямаше сега да имаш никакви угризения, да ти кажа. Хм, май ти е било доста лесно, а? (шегувам се, не го взимай навътре, моля)