Изпитвали ли сте чувство на вина за това че живeeте по-добре от други хора?

Точно вина не, все пак не съм виновна за положението на хората, но... тук в Дубай има много работници от Индия, Пакистан и други бедни азиатски страни, които работят по 12 часа и повече в 50 градусова жега, живеят в мизерни условия и получават мизерни заплати - и пращат всичко до стотинка на семействата си, за да не гладуват. Това при положение че им платят, де - щото се случва да не им плащат с месеци.  А ние си минаваме покрай тях... сигурно нашия живот им се вижда като приказка.

Вина не чувствам. Моя проблем е, че се чувствам задължена да покривам сметките на тези имащи по- малко от мен, които съм поканила да излезем заедно на вън. Това се отнася и за тук, въпреки че хората тук след това се реваншират като купят нещо друго.

Първите години, когато се връщах в България, определено се чувствах неудобно и все гледах да компенсирам по някакъв начин - с плащане на сметки в ресторант, подаръци..
Но не може да се живее с такова чувство - разваля ти цялото удоволствие от срещата с близки и приятели. Вече ми мина, за щастие, мисля, че проблема беше в мен.

Не,аз не говоря единственно за близките в БГ или за хората в БГ.Говоря принципно за всички хора...на мен често ми се случва да се чувствам виновна че количката в супермаркета която бутам в супермаркета е пълна,докато има хора които вземат две три неща,защото е явно че не могат да си позвилят да вземат повече.Кофити ми е когато изляза от някой магазин и съм си купила нов пуловер ,а срещу мен върви дрипаво босо дете,което иска стотинки и никой от заобикалящите го хора,които също като мен са излязли да изхарчат малко пари,не се спират да му дадат някоя стотинка.Всеки ден виждам от какво бездушие сме завладени и не мога да спра да се тормозя,въпреки че по принцип не би трябвало да се тормозя за нещата които просто си стоят така и нищо не може да ги промени.Ето ,сега лятото например,на морето минават разни чернокожи или азиатци да предлагат разни дрънкулки на блаженно излегналите се на плажа бели,които или ги отпъждаха отегчени и дори не ги поглеждаха в лицата,все едно че тези хора изобщо не съществуват нито са съществували някога за тях.И си мисля,с какво чернокожото хлапе е по лошо от бялото ,което се цопка във водата с надуваената си лодка и шнорхела,че трябва да обикаля цял ден босо ,по горещия пясък и да се мъчи да продаде някоя джунджурия.Това различие в класите е нещото което най много ме смущава.Не мога да осмисля самия модел на обществото.
Лиска,Хауърд Стърн може и да се държи нагло и арогантно,дори безсрамно ,но не мисля че е лош човек.Напротив,намирам нещо дълбоко човешко в разсъжденията му,може би му липсва двуличието,което у някои други негови колеги е в завидни дози.Лично мнение.
И Мен ме кефи в тази поза Христос,малко ала Дюрер,в която и двамата изглеждат още по арогантно от обикновенното.

В България приятели и познати не спряха да ми коментират доходите, колата и т.н., което само по себе си ме караше да се чувствам адски некомфортно. Ужасно виновна ...
Днес вече не се чувствам така, защото и моя стандарт има цена. А на майката на съпруга ми помагаме, защото 70 лв пенсия е ... ще го оставя без коментар.

Не...помагам на баба ми и дядо ми, на родителите ми по_малко...приятелите ми си имат глави на раменете и се оправят както си zнаят...zа Пенчо и Генчо от улицата не ме интересува.

ами не вярвам теzи, които живеят поъдобре от мен, да иzпитват вина спрямо мен  И zащо ще иzпитвам вина, като нищо не съм наследила, а сама съм си направила каквото имам?

 

Мога да изпитвам вина само, че не живея още по-добре. То ако живeeх по-зле от близките ми нали щях да им лежа на гърба. Така мога да са им опора и да помагам.

Небрежен OFF: и аз съм му фен!
Да не залитна да кажа, че ми е идол.

Не мога да кажа,4е изпитвам вина за това как живея аз и ,4е има такива дето са по_зле и от мен. Каквото имам сама съм го постигнала и никой не е доШъл да ми подари и коп4е та в този смисъл на никого ниЩо не дължа. ПОмагам с каквото мога на близките ми,които не са в цветуЩо положение и се стремя доколкото мога да подобря оЩе пове4е своето собствено.

 

Нали именно по добрия начин на живот който виждаме ни кара да се стремим да подобрим собствения си живот! И така все по високо и по добре.....!

Не, и не виждам защо да го изпитвам. Както са казали другите момичета, тези които живеят по-добре от мене да не би да изпитват вина.
Помагам на хората в нужда когато и с каквото мога, но вина не бих казала, че изпитвам.

Пък и не съм забелязала някой мен да ме съжаляваше, когато бях зле. И никой с нищо не ми помогна, дори някои зорлям ме спъваха. От семейството си няма кой да съжалявам, защото живеят сравнително добре и са доволни от живота си. Ако им се наложи бих им помогнала, въпреки че са горди и помощ никога не биха поискали. А и не мисля, че я заслужават защото едни от тях имаха шанса за прекрасен живот, но сами си избраха да останат в БГ. А други можеха да ми помогнат на времето, но не го направиха умишлено защото не повярваха, че планът ми ще проработи. Е - той проработи и им натрих носовете - в крайна сметка аз спечелих, а те загубиха МЕН. 
Освен това съм на мнение, че всеки си е заслужил съдбата

Това малко жестоко ми звучи 
Понякога се случват непредвидени неща, които трудно могат да се нарекът заслужени. Само се моля Господ да бди над нас 
Никой от нас не е вечен и недостъпен. Това, че днес си щастлив с любимите хора до теб, не означава, че и утре ще е така.
Разбираш какво имам в предвид.